Неизвестното Начало-Бог

[Ани]

НЕИЗВЕСТНОТО НАЧАЛО-БОГ

       Проблемът за Бога е дискутиран от човека от незапомнени времена. Този проблем и сега стои, от мнозина отхвърлен, недоказан или неизяснен. Но съвременната наука ни подсказва, че светът е единен, че той може да се разглежда като "дишащ организъм", че всичко произхожда от едно начало, което ние обозначаваме като Бог, Господ, Всевишния, Първопричината, Абсолютното, а в различните религиозни общества и религии - с най-различни имена. Грешката на хората е, че те искат да дадат някаква форма, някакъв образ на Бога, а това е невъзможно. Ето защо Учителя Петър Дънов казва: "Хората искат да дадат някаква форма на Бога, но питам каква форма може да се даде на светлината? Светлината сама създава формите. Бог е Същина, Която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството; Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интелигентността, но съдържа в себе си интелигентността. Бог създаде всички форми, но Той сам няма абсолютно никаква форма. Значи, в света няма по-голям от Бога, но няма и по-малък от Бога. Бог се намира и в двете крайности - по-голямо Същество от Бога няма и по-малко Същество от Него няма. Когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат. Когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена. Сам Бог не може да се прояви в своята целокупност. Как може Великото да се прояви в малкото? Частичното проявление на Бога е невъзможно. Проявлението на Бога в цялото човечество пак не изяснява Неговата целокупност. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога.”

       Твърденията на Учителя по отношение същността на Бога ни се струват на пръв поглед парадоксални. Това ”извън” трябва да отнесем само за тримерния физически свят, който е ограничен и не ни дава съществени данни за духовния свят. Затова Учителя допълва: "Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а вътрешно - с еднообразие; духовният свят - обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно - с разнообразие. И двата закона - и еднообразието и разнообразието, се срещат в природата. Те се допълват един друг." И действително, физическият свят вътрешно е еднообразен, тъй като материята е изградена от една или няколко елементарни частици (електрон, протон и неутрон) или даже само от един вид - кварка. Духовният свят външно е еднообразен, подобно на едно семенце, което обаче в себе си съдържа кодирано цялото разнообразие на органичната форма, която ще израсне от него.

       Съществуването на едно първично начало, на едно първично "цяло" на един първичен източник за света ни подсказва и науката. Видяхме, че вселената се е създала чрез "големия взрив" на първичното колапсово състояние на материята, т.е. от състоянието на сингулярност. Това първично начало, което теоретично можем да схванем като нещо съществено само за себе си, изгражда при експанзията разнообразието на света. За един-единствен първоизточник на нещата ни говорят алгебрата и геометрията. Поредицата на числата в алгебрата започва от единицата, която е своеобразна стойност, нямаща равна на себе си. Тримерното пространство и формите се изграждат от точката, която няма измерение и е нещо въображаемо. Когато точката получи импулс, а с това и движение, тя изгражда правата линия, плоскостта и обемните форми, т.е. формите на първо, второ и трето измерение.

       По същия начин трябва да си представим Бог, който не можем да възприемем като форма и сила; но като идея, която трябва да сравним аналогично с тези представи от точката, единицата и първичната форма на материята.

       Но идеята на Бога е свързана и с чувството ни за безкрайността. Например числовият ред е безкраен, безкрайни са и измеренията на формите, безкрайно е времето. X. Вайл казва: "Остават ни два въпроса към проблема за безкрайността, чрез които ние можем да фиксираме местата на безкрайността, както и откриването на философските парадокси."

       "Някои казват, че Господ е на небето. Къде е това небе? - На небето е Той." Но това небе прониква всинца ни. Това небе прониква всичко. А казва Писанието, че в началото Бог създаде небето и земята. Небето държи земята. То е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде - вътре в нас и под нас, и над нас. Ние сме в небето. А в деня, в който ние съзнаем, че в него живеем, нашият Отец на Любовта ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят."

       Как да си разясним мисълта на Учителя? Ще си послужим с космологичната картина, която ни дава А. Азимов: "На повърхността на земята трябва да си представим като двумерно тяло, огънато в трето измерение, а вселената - като тримерно тяло, огънато в четвърто измерение. Ние сме прикрепени към тримерното тяло и не можем да го напуснем чрез четвъртото измерение, тъй като вселената се разширява спираловидно, та в каквато посока да пътуваме в нея, няма да достигнем края й. Ако се движим в обратна посока на светлината, ще се движим по спиралата навътре, докато вселената се свива, а обратното - навън, докато вселената се разширява. Поради това, ние неизменно си оставаме вътре във вселената, независимо в каква посока се движим, без да достигнем края. Тъй като всяка най-малка частица от вселената непрестанно се облива от гравитационни вълни, електромагнитни вълни и неутрино, то при опит да напуснем границите на вселената ние ставаме фокус на тези полета, а е това разширяваме самата вселена. Ние носим вселената непрестанно със себе си и тя няма край, въпреки че е крайна." Тази мисъл именно Учителя синтезира така: "Ние сме все в небето, то е над нас, под нас, вътре в нас, то е навсякъде."

       Поради неспособността си да възприемем даже съществуващата вселена, която е триизмерна, трудно може да си помислим, че сме способни да си представим Бога като нещо над всичко и във всичко. Учителя твърди: "Бог нито се създава, нито се разрушава. Който се е опитвал да разсъждава върху въпроса, той е загубвал съзнанието Си. Не само за произхода за Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху своя произход, непременно ще загуби съзнанието си и ще заспи. Бог създава нещата, но Него никой не Го е създал. Затова именно Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално." Айнщайн също така доказва относителната реалност на физическите форми и явления.

       Учителя обяснява: "Ние искаме най-напред да схванем какво нещо е бог в Своята необятност. Досега нито един адепт, нито един Учител, нито един ангел, не е могъл да определи какво нещо е Бог. През хиляди векове, през цялата вечност никога няма да го узнаете. Този Великият, Абсолютният, Безграничният Бог, Той ще остане една велика загадка за всякога."

       Тази проста и ясна трактовка, която ни дава Учителя за Бога, се потвърждава, както изтъкнахме, от съвременната наука. Безкрайното и неизвестното, малкото и голямото, нищото и нещото, абсолютното и вечното, цялото и частите са все атрибути на Бога, които по същина не можем да осъзнаем. А щом е така, едва ли трябва да се надяваме, че ще разгадаем някога същността на Бога. Може ли частите да опознаят тялото? Не може! Защото за да го осъзнаят, трябва да излязат извън него. Но в момента, когато частта излезе извън цялото, тя спира да съществува, тя загива и не функционира. Така е и с нас. Но ако не можем да осъзнаем Абсолютното, Безкрайното, Вечното, Първоизточника, Бога, то ние може по аналогия да го опознаем и почувстваме. Всички негови изяви, цялото разнообразие в света и вселената, цялата хармония, която оформя нещата, целенасочеността и разумността, Любовта, Мъдростта и Истината, които се крият в явленията, подсказват за Неговата пълнота, величие и мощ. За нас остава само едно: щом като почувстваме Неговото присъствие в цялото многообразие, да вярваме в Неговото съществуване, да се стремим съзнателно да се влеем в разумността на света и да изпълняваме разумните закони, които градят както нас, така и света.