Животът и неговата същност

[Ани]

ЖИВОТЪТ

И НЕГОВАТА СЪЩНОСТ

       Въпросът за живота и неговата същност е вълнувал човека през цялото негово съществуване. От гледна точка на науката този въпрос също така не е окончателно решеш Дали животът е специфичен за отделните живи форми или е едно силово поле, което се изявява според развитието на формите?

       "Животът, вложен във всички форми, е един и същ. Той само се разлива в тях и различно се използва. Неделим и единен е животът, затова го наричаме "Божествен" - казва Учителя Петър Дънов. Като изучаваме живота, виждаме, че във всички живи същества има нещо общо, нещо еднообразно. В общия .обикновения живот растенията, животните и човекът не се различават много. Първоначално, т.е. след поникването на растението или след раждането на животното и човека всички те се стремят към храна. Във всички живи същества е вложен стремежът да растат, да се развиват, следствие на което си приличат. Те се намират в живота на еднообразието. Дойдат ли, обаче, до известно място, те започват да се разделят. Всяко живо същество поема своя път на стремеж, на разбиране, по което се отличава от другите. Тук се вижда голямото разнообразие на живота. Колкото по-разнообразен е животът външно и вътрешно, толкова повече Божественото се проявява. Божественото внася разнообразие. Разликата между растението, животното и човека се заключава главно в измерението, в което живее. Растението живее в едноизмерния свят, животното живее в двумерния свят, а човекът - в тримерния свят. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някакъв извор, изворът е само начало на тази вода, но той не е нейният произход; там тя се появява. Къде се образува животът това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Що се отнася до същината на живота, това е въпрос, който никога няма да разрешите. Да разрешите същината на живота означава да разберете какво представлява Бог в Своята пълнота. Животът представлява усилие на духа да се прояви във външния свят, към периферията. Следователно, когато Духът се проявява на периферията и започва своята работа, ние казваме, че животът се изразява в своето елементарно състояние. Значи, животът е плод на усилията на душата и духа. Докато не познава живота, човек не може да познава нито душата, нито духа. Под думата "живот" разбираме общата, целокупната душа, която функционира в живота на природата. На математически език казано: нашите души представляват удове (органи) или части на великата душа, т.е. те са нейно дихание. Душата е велико звено в природата. Тя крие в себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, каквото за Бога. Единственото ценно нещо в човека, това е неговата душа. Душата и природата са две фази на Битието. Природата дава материята, а душата обработва, съгражда този материал. Животът е най-великото благо, което човек познава. И всички други блага се познават само чрез живота. Ритмусът е първото движение на живота. Второто движение е разумността в живота. Животът е разумното движение на Словото. Животът не може да бъде нито физически, нито духовен сам по себе си; няма само една форма, но безброй форми и то толкова много, че и ангелите не знаят колко са. Невъобразими са формите на живота и то една от друга по-красиви. Всеки има само един момент, в който може да схване реалността. Щом схване реалността, човек минава от едно състояние в друго. Защо живеем? За да схванем реалния лъч на живота и да минем от едно състояние в друго. Казва някой, че животът произлиза от Бога. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. За да се прояви великият принцип на живота, той трябва да приеме каквато и да е форма, съответна на неговия стремеж и неговото движение. Под "движение" и "стремеж" подразбирам две различни идеи: стремежът е вътрешният разумен подтик, а движението - това е физическата страна на нещата. И така, общият център, през който минава животът, се намира навсякъде. Засега ние знаем само живота на периферията, а какво представлява истинският живот в центъра, това не знаем. Това е велика тайна в природата." Учителя тук подсказва, че животът е атрибут на Бога и затова неговият център е навсякъде, както сам Бог присъства навсякъде и всякога.

       "Вашето Битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот, индивидуалния живот; тя е живяла в съзерцание на Божествената близост в дремещо състояние. Но сега със своето събуждане тя дохожда да учи вътрешния смисъл на тоя живот, на индивидуалния живот; да придобие своя собствен, безсмъртен живот и да стане гражданин на небето със специални права и задължения. Светът, целият космос е създаден, за да се прояви животът. Във всички светове има живот. Животът на земята не е от най-високите, но има живот, който седи по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на великия живот. За Божественото съзнание животът е един, той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ, той говори за изгрев и залез на слънцето, той говори за раждане и умиране ,които уподобява на изгрева и залеза на слънцето. Каква е крайната цел на живота? Намиране на Истината. Пътят към Истината води до изпитания, към радост и скърби. Който се домогне до философията на живота, никога няма да изпада в противоречия. Защо трябва да живеем? На този въпрос окултната наука отговаря така: ние още не живеем истинския живот, но когато го изживяваме, ние живеем, за да се изяви Божественото Съвършенство. Следователно, съществата достигат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във вселената се разкапва, всичко това се връща в Бога и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото Съвършенство в нова форма."

       "Какво всъщност е смъртта? Умираш на земята -раждаш се на онзи свят. Раждаш се на земята - умираш на онзи свят. Смърт ли е това? Промяна на състоянията. Значи, човек едновременно умира и се ражда, т.е. умира за един свят, ражда се за друг. Всичко това говори, че в живота има постоянна промяна, нищо статично, неизменно няма. И Духовният свят, който е организиран, се мени външно, но вътрешно съществените му части са неизменни. Смъртта не изменя човека, тя само го ограничава и всичко в него става потенциално. Философията на живота се заключава в слизането и качването. Важно е човек да знае как да слиза и как да се качва. При слизането си на земята човек постепенно се сгъстява, след което отново се разрежда, минава през планетите и се връща там, отдето е дошъл. Това наричат хората "смърт", а ние го наричаме заминаване."

       Явно е, че животът като Божествена изява ще си остане вечно съществуващ, тъй като и Първоизточникът му е безсмъртен. Само формите, в които се изявява животът, се менят, тъй като те се развиват и усъвършенстват.