Светлината и природата

[Ани]

СВЕТЛИНАТА И ПРИРОДАТА

       Колкото и банална на пръв поглед, тази вълшебница на физическия свят остава все още неизяснена и непозната. Всеки знае, че без светлината животът на земята е немислим. Чрез светлината опознаваме света. Липсва ли светлината, не можем ли да я възприемем, физическият свят изчезва за нас. На нея дължим видимото разнообразие на света и чудния свят на багрите. Светлината е животът на света. "Светлината е свещеният огън на природата. Тя чертае границите на предметите и ги прави достъпни за човека. И така, силата на човека зависи от знанието, което има като свещен огън. Човешките мисли, чувства и постъпки са форми, чрез които свещеният огън се изявява. Хората мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина, те познават светлината на слънцето, която се трансформира при преминаването си през земята. Какво нещо е светлината, която излиза направо от Слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от Слънцето, преди да дойде до нас, твърди Учителя Петър Дънов."

       Действително, че светлината по същество е невидима за нас. Тя става осезаема за очите ни след взаимодействието си с материята (ретината на окото или предметите в природата). Затова небето е непрогледно тъмно, въпреки че е пронизано от лъчите на милиардите слънца, звезди и галактики.

       "Когато човек казва, че вижда нещата, това не е нищо друго, освен възприемането на отражението на светлината. В този смисъл човек вижда много малко. Той възприема само няколко светлинни лъча, които влизат направо в очите му, получава някакви външни впечатления и казва, че вижда света. Това още не е истинското виждане.”

       Всъщност, човешкото око възприема само една октава лъчисти трептения от известните на науката около 50 октави такива лъчения. Независимо от това лъчистите трептения се видоизменят при взаимодействието си с материалните частици на космоса, с електромагнитните излъчвания на небесните тела и с всевластващата във вселената гравитация. Затова Учителя намеква, че ”енергията, която излиза от Слънцето, докато дойде до земята, претърпява ред трансформации и най-после се проявява като светлина, която ние възприемаме чрез очите си." Но има и друго: "светлината, която ние възприемаме чрез очите си, не идва от физическото слънце, което поглъща всичката енергия. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце." И действително днес се търси един невидим източник на енергия, който трябва да лежи в обсега на слънчевата система. Относно самата същност на светлината той казва: "От хиляди години хората виждат, научили са много неща, но едва сега дохождат до разбирането за светлината като трептение, а трептенията - като съвкупност от възможности за проявата на светлината. В светлината има трептения, но те не са светлина; светлината има движение, но движението не е светлина. В пространството няма никаква светлина, обаче светлината се образува на земята (при взаимодействие с материята). Светлината, за която говорим, е физическа, тя се възприема от човешките очи. Трептенията, вибрациите са само носители на светлината."

       Взаимодействието на енергиите помежду си и с материята е постоянен процес, който не е изучен още напълно. В това отношение X. Вайл казва: "Една система никога не е изолирана напълно от околната среда, затова е подложена на постоянни смущения. Когато разделим един светлинен лъч през призмата на Никол, то съдбата на единичните фотони не може да се предскаже.” Същият автор продължава: "Това, което искаме да разберем, е защо светлината се емитира (излъчва) само към бъдещето? Процесите в атома, които създават светлинните кванти, могат да бъдат спонтанни или принудителни (експериментални)... Докато спонтанните емисии на светлинните кванти не са симетрични към миналото и бъдещето, то принудителните са симетрични. Следователно, съществуват само спонтанни (естествени) емисии, но не и спонтанни абсорбции. Това е загадка, която подлежи на обяснение.”

       "Свърже ли се човек със слънцето, казва Учителя, едновременно с това той се свързва с още две слънца -със слънцето на духовния свят и със слънцето на Божествения свят. Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно, нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото, в света всичко е светлина. Писанието казва "Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обвзе". За физическия свят светлината е едно нещо, а за духовния - друго. Колкото се качвате по-високо, понятието ви за светлината се разширява. За състава на бялата светлина Учителя казва: "Всъщност, дъгата се състои не от седем, а от десет краски: първите три са основни, четири са произволни, а останалите са принципиални."

       Светлината прави физическия свят не само видим и го обагря с краските си, но тя е и строителен фактор в обсега на биосферата на земята. Фотосинтезата в листата на растенията е химически процес, при който се изграждат органичните съединения и вещества. Докато гравитацията като вселенна сила строи и поддържа структурата на света, светлината изгражда структурата и веществата на органичния свят - на биосферата на земята. Светлината изгражда с цветовете си един действителен континуум във вселената. Затова тя може да се каже е причина за еволюционния цикъл в обсега на живата природа. Тя оживотворява неорганичната материя и я прави действителен изявител на живота. Тя създава формите, чрез които животът се проявява. Тя дава първия импулс на материята към развитие и усъвършенстване. Затова физическият живот постоянно се променя и изменя, докато духовният се промени, но без да се изменя, твърди Учителя.

       Освен светлината, кой е другият решаващ фактор за поддържане живота в обсега на биосферата на земята? Това е водата. За нея се казва, че е емблема на живота. Водата е носителка на живота, твърди Учителя. Тя означава онова възвишено състояние на Нирвана, онова будическо, мистично състояние, в което е вложен животът, в което е вложено безсмъртието. Следователно, водата изразява будическото състояние, будическото тяло на човека.

       Водата е най-индивидуалното вещество на планетата Земя. Като твърдо тяло (лед) водата може да приема всяка от деветте различни кристални форми. В твърдо състояние нейният обем е по-голям, отколкото в течно, за разлика от всички други съединения. За съединение с такова ниско молекулярно тегло тя притежава необичайно висока точка на топене, на кипене и критична температура. Тя е много проводима, което й позволява да действа едновременно като реагент и като разтворител. Водата е едно от твърде малкото неорганични съединения, което съществува в течно състояние при температурата на жизнените процеси. Ето защо "водата, която съвременните химици изучават, не прилича по нищо на водорода, и кислорода, от които се получава. Следователно, казва Петър Дънов, в това отношение водородът и кислородът не са родили водата, но се явяват само условие за нейното проявление. Значи, във водата има особен елемент, който химиците не познават." Освен това водата не е еднородна по молекулярния си състав. Познаваме шест вида молекулярни състояния на водата, тъй като водородът в нея може да се прояви с две изотопни състояния, а кислородът - с три такива изотопни състояния. (¹H и ²Н; ¹⁶О, ¹⁷O и ¹⁸О) Тази особеност на водната съставка обяснява така наречената "памет на водата", т.е. водата запазва придобитите свойства на дадено разтворено вещество в нея, когато последното теоретично не съществува вече при многократното разреждане на разтвора.

       Именно поради тези свойства на водата Петър Дънов твърди, че най-мощното лекарство в света, това е горещата вода. Хората трябва да знаят, че водата е първият елемент в живота и винаги трябва да пият чиста вода.

       Друга особеност на биосферата в природата е, че тя трябва да се разглежда като едно органично цяло. Цялото многообразие в органичния свят изразява единство, обясняващо обвързаността на всички форми една с друга. "Малък е атомът, но той крие в себе си цялата вселена в миниатюр. Затова казват в духовната математика, че частта е равна на цялото. Това е закон на еволюцията, според който малкото се стреми към голямото. Според Божествените закони, обаче, голямото се стреми към малкото. Значи, два закона действат в природата: закон на разширение и закон на смаляване, казва Учителя. Растителното и животинското царство не са нищо друго, освен човекът, разложен на своите съставни части. Съзнанието на човека е пръснато из цялата природа: във въздуха, във водата, в камъните, в растенията, в животните. Следователно, да изучавате природата, това значи да изучавате себе си, да изучавате състоянието на вашето съзнание. Всички форми, сили в природата са само символ и стимули за други по-висши от тях, твърди Петър Дънов. Значи, физическият свят, в който живеем, представлява оформени, въплътени духовни разумни причини. С други думи казано, физическият свят е сбор, съвкупност от последствията, а духовният сбор от причините. Ние наричаме живота на земята физически-органичен живот. Затова изучавайте първо закона на растенията; това са обществените чувства. Законът на животните - това са чувствата на личността, а самият човек - това са моралните чувства. Търсите ли живота като среда, обърнете се към водата; търсите ли мисълта, като среда, обърнете се към въздуха; търсите ли Любовта като среда, обърнете се към светлината.”

       Цялата природа, цялата биосфера, в която живеем, според Учителя е най-великото училище, което човекът трябва да промени. Всичко около нас е символика, която крие неизвестни за нас закони и принципи. А те трябва да се знаят, ако искаме да осъществим своята духовна еволюция, ако искаме да достигнем духовното си съвършенство.