Музиката в природата

[Ани]

МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА

       Музиката като една дълбока сфера в Битието съпътства всяка форма, всяко явление, всяко движение и принцип, тъй като по начало всичко вибрира, резонира и се хармонизира според средата, в която се изявява. Хармонията и резонансът като основни условия за изявата на музиката проникват като принципи в цялата вселена. Затова се казва, че музиката, подобно на светлината, изгражда тоново пространство или т.нар. континуум, по израза на физиците. Ето защо Учителя Петър Дънов казва, че "ако се вгледате в природата, ще видите, че в нея има музика, изкуство и наука. Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представлява съвкупност от много неща; тя е нещо повече от такта; тоновете са израз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя съдържа такта, тя съдържа тоновете, тя съдържа ритъма. Звукът се предава чрез трептенията на въздуха, но нито звукът, нито трептенията правят същинската музика. Музиката е истинският път за реализирането на каквато и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Музиката е израз на свещения трепет на душата. Затова в нея има не само изкуство, но и наука - математика, физика, биология, космология и т.н." Например, честотата в равномерно темперирания звукоред е геометрична пропорция. Принципът на съответствието позволи на Н. Бор да изчисли излъчването на атома като музикален акорд. Според други автори равномерното разпределение на честотата в един темпериран строй, описано от геометричната прогресия, отговаря на уравнението на логаритмичната спирала. Тези примери показват, че музиката лежи в същността на природата и живота. Тя е математични принципи и закони; музиката е цветоусещане; музиката е хармония и дисхармония като подтик към движение и прогрес; тя лежи в основата на време-пространствения континуум на вселената. Защото законите на октавите, при които качествата на поредицата химически елементи се преповтарят, лежи в основата на музикалната стълбица, на цветовете, на математическите отношения, в конструкцията на атома и редица други природни явления.

       "Всеки музикален тон има седем качества, казва Петър Дънов... Онова качество, което взема надмощие и което се проявява в даден момент, заставя останалите шест да се проявяват слабо, почти незабелязано. Те поддържат исо* на главното качество. Когато два тона заемат мястото на три тона, казва Учителя, имаме терца; например, "до-ми" е терца. Между тях е тонът "ре", който не се чува. Когато два тона се чуват, а два мълчат, имаме кварта. Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката или специално на дадена песен."

       Такава взаимовръзка наблюдаваме и при багрите на светлината. Третият цвят между два цвята е решаващ; той дава характеристика на смесицата или съзвучието на двата основни цвята. Това доминиране на "третия" имаме и в биологическите форми. Третият тон при биологическите форми е поколението - детето, семенцето или плодът като принцип. Музиката можем да приемем и като трансформирана светлина, тъй като всеки тон се долавя от много чувствителни натури като определена багра. Учителя определя съответствието между тоновете и багрите на светлината по следния начин: "Всеки музикален тон има специфичен цвят. Например, тонът "до" има червен цвят, "си" - виолетов, "ла" - син цвят, "сол" - светло-син, "фа" - зелен, "ми" - жълт, а "ре" - портокалов. Значи, между музиката и цветовете има известно съотношение."

       Известно е, че при светлината имаме три основни цвята: червен, жълт и син. Различната комбинация от тези цветове дава останалите: портокаловият е съставка на червено и жълто, зеленият цвят - на жълто и синьо, виолетовият - на синьо и червено. Ако вземем съответстващите на цветовете тонове, установяваме, че тонът "ре", който е между "до" и "ми", има портокалов цвят, т.е. съчетанието на червен -"до" и жълт - "ми"; също така "фа" лежи между "ми" и "сол", т.е. между жълто и синьо и има зелен цвят и т.н.

       За числовата поредица Учителя казва: "И числата 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 представляват една музикална система със седем цвята". Затова музикалните тонове можем да вземем като азбука на живота, счита Петър Дънов. "В музикално отношение тялото на човека, сърцето и умът имат свои основни тонове. Основният тон на тялото е "до", на сърцето - "ми", на ума - "сол". Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката; това е тонът "до". Трябва да разберете терцата добре. В нея има един потенциал. Той е средната нота, която не звучи. Обаче, той е най-важен, най-мощен. В терцата "до-ми" най-важен е тонът "ре". Като изучавате музиката, изучавайте и природата, за да правите верни преводи. Например, "дур" означава главната мозъчна система, а "мол" -симпатичната нервна система; "дур" означава още поемането на храна, почивка. Доброто разположение, здравето на човека е "дур", а неразположението, болестта - "мол". Мажорната гама е свързана с еволюцията, а минорната - с инволюцията на човека."

       "Нервната система на съвременния човек не може да издържи абсолютната хармония в тоновете на звуковете, следствие на което и в речта, и в музиката се допуска поне един дисонанс... Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е почивка, той е необходим за смяна на състоянието. В съвременните песни няма съответствие между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но при това положение за предпочитане е човек да пее, отколкото да не пее. С музиката аз изучавам света, изучавам хората, гадая с нея. С музиката изследвам мисълта на човека. Когато правя тия изследвания, аз свиря тихо, никой не чува. Когато се свържа с великия свят, създаден от Бога, свиренето има отзвук. Ако някой слуша, няма да чуе една цигулка, а множество цигулки. Тоновете на тия цигулки се сливат с моята в един величествен акорд. Това показва, че Божият свят е хармония и музика.” "Ето, аз употребих цели 40 години, докато разреша един български мотив. Често мислех да прекъсна задачата, да не я разрешавам, но нещо ме караше да продължавам. Каква беше тази задача? Да разреша една игрива българска песен", говори Учителя Петър Дънов.

_________________________

* исо - (гр.) - равномерно пригласяне в църковното пеене. - Бел. ред.