Тялото на човека, т. е. физическата същност на човека

[Ани]

ТЯЛОТО НА ЧОВЕКА,

Т.Е. ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ

НА ЧОВЕКА

       "Човек може да се съобщава с невидимия свят само чрез физическото си тяло. Човек, като е дошъл на земята и се е облякъл в материя, трябва да пази организма си, да има правилна обхода към него. Тялото е подобно на помощния добитък. Ако към добитъка е нужно човешко отношение, колко повече това е нужно към собственото тяло. Физическото тяло на човека е ключ, с който могат да се решават всички трудни въпроси. Изучаването на човешкото тяло е начало на всички науки, които представляват основа на бъдещето. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото, те само се проявяват чрез него. Онези, които са изучавали човешката конструкция, казват, че външните черти на човека се дължат на вътрешното му естество, т.е. какъвто е човек отвътре, такъв е и отвън. Ако почнете да изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа, човекът е един микрокосмос; каквото става в цялата природа, това става и в човека. Тялото представлява външната, обективната проява на душата. Никой не може да разбере и познае душата вън от проявите на ума, сърцето и тялото."

       "Често се говори, че човек трябва да живее за цялото. Цялото в човека е неговото тяло, а частите му - отделните органи. Малко хора имат предвид всичките органи на тялото си. Благодарение на този частичен интерес, те пренебрегват нуждите на целия организъм, вследствие на което се явяват различните болести. Колкото по-обработена е материята на човешкото тяло, толкова и животът му е по-възвишен. Степента на човешкото развитие се определя от материята на неговия организъм. Животът на човека се изразява чрез материята на тялото му. Сега за всинца ви е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло.

       "Най-първо трябва да се занимавате с великата философия на вашето тяло, с ония велики причини, които са почнали да действат, с причините, например, които са създали ръката. Като разглеждате човешкото тяло, ще видите в него три триъгълника: от главата до раменете е първият триъгълник - с върха нагоре; от раменете до пъпа е вторият триъгълник -с върха надолу; от пъпа до краката е третият триъгълник - пак с върха нагоре. Човешкото тяло е резултат на разумни сили." "Къде е екваторът на човешкото тяло? При слънчевия възел, под лъжичката. Това е и най-подвижната част у човека - в кръста. Между горната част на човешкото тяло до пъпа и долната част - от пъпа надолу също има противоречия. Горната част на тялото наричаме "областта на мисълта", а долната - "областта на желанията". В областта на мисълта живее истинският човек, а в областта на желанията - нисшия човек, наречен "човек-животно". Човешката глава представя основния Божествен капитал; лицето е капиталът, вложен в обращение; ръцете пък представляват това, което човек е изработил и придобил. По главата, по лицето и по ръцете на човека можете да познаете как е живял в миналото от ред поколения насам, как живее днес и как ще живее в бъдеще.”

       Както споменахме, Учителя Петър Дънов е проучвал от френологична гледна точка българина като тип човек. Има ценни данни в това отношение в беседите и те могат да се проучат и използват в ежедневието, при опознаване на хората, с които общуваме.

       "Когато дойдем до същността на живота, трябва да се спрем върху всички органи на човешкото тяло; както тия, които извършват важна и почтена работа, така и тия, които извършват непочтена работа ,ще видим, че всички са еднакво необходими и важни. Според философията на източните народи, човек има седем тела, от които главни са физическото, астралното и умственото (ментално), а останалите четири - допълнителни. Докато е на земята, човек работи главно с физическото тяло - най-подходящият инструмент на земята."

       "Красивото, което човек носи в себе си, трябва да бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки. След това идват душата и духът му като последни изразители на човешката красота."

       Тялото на човека трябва да разглеждаме като мощен агрегат, излъчвател на енергии и сили. Известно е, че всяка биохимическа реакция в клетките и органите на тялото е свързана с излъчване на електромагнитни течения. На тази констатация се дължат днес съществени диагностични медицински изследвания: електрокардиографията, енцефалографията и т.н. Тези излъчвания се долавят и от чувствителните хора-екстрасенси или ясновидци. Те се използват и с лечебна цел, когато са силно изразени. Тези излъчвания особено мощно се произвеждат от централната нервна система - мозъка. Те се долавят като сияние около главата на човека, наречено аура. По качеството и силата на аурата можем да съдим за състоянието на човека и неговия духовен живот. Учителя Петър Дънов казва: "Аурата на човека представлява нещо подобно на кръг, различно оцветен, с различна големина и дебелина. Аурата на човека определя неговата интелигентност. Когато философът е зает с някаква важна материална мисъл, от мозъчните центрове излиза една особена червена светлина; колкото мисълта става по-интензивна, по-възвишена, толкова и светлината става по-ясна, по-светла, по-мека, докато дойде до меко виолетова, а понякога жълта светлина. Значи цветовете на мисълта минават целия слънчев спектър. Докато ореолът на човешката глава свети, човек е здрав и вярва в живота и Любовта. Щом загуби ореола си човек заболява."

       "Иска ли да бъде здрав, човек трябва да поддържа физическа, сърдечна и духовна чистота. Ако ние при сегашния живот не можем да контролираме нашия организъм с неговите сили - този мозък, това сърце, тия нерви, артерии и всички клетки в него, какво остава тогава? Човек трябва да бъде господар на своето тяло, да владее мускулите, краката си, очите, устата. Всяко движение на човека трябва да бъде под контрола на неговата воля."

       Осъществяването на пълен контрол над тялото си човек може да реализира единствено с изграждане на здравни навици в себе си. Последните трябва да включват съзнателно регулиране на работата на тези органи, които най-често ни се натрапват с функциите си. Това е храненето, дишането, нощната почивка - сънят, движенията и др. Тези функции не трябва да диктува ежедневният живот, а да са напълно в наше подчинение и целесъобразно използвани.

       "Не се спирай върху онова, което човек говори, но спирай се върху начина, по който той живее. Животът на човек определя неговите вярвания, неговите възгледи и убеждения, твърди Петър Дънов. Човек трябва да се изучава, да дойде до вътрешно познаване на своето естество." Явно чрез самопознанието можем да овладеем и физическата си същност, като я използваме единствено за духовна връзка с отвъдния свят и за духовно извисяване.

       "Яденето е една необходимост на земята. То е най-важното от всички неща на света. Добре, но сега някои казват: "Яденето е нещо обикновено". Не, то е нещо необикновено. Това са най-великите сили, сгъстени във видима форма. С хиляди години хората ядат, но не са разбрали смисъла на тази храна." Храненето е интимен процес в организма, при който живата тъкан приема сили и енергии от веществата в природата или направо от нейните лъчисти енергии. Всъщност, храненето като процес е обмяна на енергии между тялото и природата. Организмът ни като микрокосмос е резонатор на силите на макрокосмоса. А най-елементарната обмяна на енергии става чрез храносмилането. "Яденето е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго. Яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се наядеш, ще започнеш да пееш; по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна.’ А що се отнася до молитвата, тя е закон за трансформиране на умствената енергия." Учителя Петър Дънов дава много ценни съвети относно начина на храненето, състава на храната, ритъма на храненето, постенето като необходим процес и т.н. "Първото правило за храненето: ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло слънцето. Никога не яж, ако нямаш разположение. Второ правило: на ученика на окултната школа не му се разрешава да яде бързо, абсолютно е забранено. Трето правило: никога не е позволено на ученика на окултната школа да преяжда. Когато ядете и дойдете до най-сладката хапка, спрете там. Човек всякога трябва да остава малко гладен; щом дойде моментът, когато яденето е най-сладко, да спрете."

       Относно състава на храната Учителя застъпва преди всичко плодовата храна, а също и вегетарианството. Разбира се, фанатизмът не се препоръчва. Така през 1919 година той казва: "Вегетарианството е за препоръчване, макар че и това не е правилно схващане за диетата ,защото природата е създала всевъзможни храни, и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати. Съвременните учени говорят за месото като за по-силна храна. Наистина, месото е по-силна храна, но по-вредна. Тя съдържа повече отрови и прави човека груб, жесток. Сега всички ония, които са вегетарианци, нека ме разберат добре, да не стават фанатици. Да, вярно е, че ние трябва да намерим онази съответна за нашия организъм храна. Под "вегетарианска храна" аз не разбирам непременно чисто растителна или строго плодоядна храна, но "вегетарианска храна" бих нарекъл храната на съпоставянето, храната на разумния живот. Най-голямата отрова, която съдържа месото, и за която учените хора и не подозират, седи в това, че се посяга върху живота на онези млекопитаещи, които имат силно желание за живот. Едно от научните обяснения, с което се поддържа вегетарианството, е обстоятелството, че съзнанието на животните, които се колят, е доста развито. Те искат да живеят, не се поддават доброволно на колене. Насилието внася в организма на тези животни различни отрови."

       Ползването на растителна храна изгражда в човека морално-етични добродетели за опазване живота на земята, за избягване насилието като метод за решаване на спорни проблеми, за уважение към живота като принцип, за любов към себеподобните и други такива. Затова се препоръчва: "Човек трябва да се пази от животинските форми. Животинското в него трябва да се подчини на висшето. Ядеш ли, не преяждай. Не давай на стомаха си това, което той иска, защото по атавистичен начин той понякога може да поиска месо или друга някаква храна, която днес не му понася. Човек трябва да бъде вегетарианец по убеждение."

       Към храненето спада и постенето. Постът като почивка за храносмилателния тракт има и морално-духовно значение. Постенето е израз на волята на човека да владее над капризите на желанията, страстите и влеченията . Отказът от храна за дни или повече време предизвиква в организма и защитна реакция. Известно е, че при пост организмът посяга към най-ненужните запаси, за да поддържа обмяната на веществата. Тези ненужни запаси са тлъстините, утайките и други вещества, които в много случаи обременяват тялото и психиката на човека. Така че постът има и оздравителна задача.

       "Когато постите, трябва поне да имате най-малки резултати в някои направления: да подобрите здравето си, главно нервната система; да подобрите чувствата си, като внасяте в тях малко повече мекота, в ума - да внесете повече светлина. Не само физическият пост лекува, но и духовният. Като постиш, повече ще дишаш. Тогава вместо със стомаха, ще се храниш с дробовете си - ще дишаш повече въздух. Чрез дишането работиш повече с мисълта си, казва Учителя. Постът трябва да трае дотогава, докато човек се усеща бодър, крепък. Ако можеш да постиш така, че да бъдеш весел, с бодър дух и никой да не те познае, този пост има смисъл. Така може човек да пости и десет и повече дни.

       Разбира се, постът може да се приложи и като се ограничим от известни храни само. Така като преходна фаза към абсолютен пост е хранене определено време само с плодове или прясно кисело мляко. През време на пост трябва да се приемат обаче необходимите течности. Най-добре е да се използва топла вода. Прекратяването на по-дълъг пост трябва да стане с постепенно внасяне на по-лека храна (плодове, мляко, плодова супа). Не трябва да се нахвърляме на храната, тъй като ще предизвикаме смущения в храносмилателния тракт.

       Друг здравен режим на тялото ни е сънят. "Сънят спада към физико-астралния живот на човека, яденето спада към физическия живот, а работата - към умствения. Чрез съня се набавя изгубената енергия. Когато човек отива да спи, трябва да му е приятно, че влиза за няколко часа в другия свят. Тогава съзнанието му минава от едно състояние в друго. Ставането от сън подразбира възкресение. Заспиването означава "смърт". Когато спи, човек отива на онзи свят. И когато го питат какво е видял там, той казва, че е сънувал нещо, но не помни какъв е бил сънят му. Когато хората се връщат от онзи свят, съзнанието им за този свят се прекъсва и те нищо не помнят. Колкото по-голяма е светлината на човешкото съзнание, толкова и паметта на човека е по-силна. Сънят не е истинско виждане. Да видиш само външната форма на нещата, това още не е познаване и разбиране." "Силата на съня не зависи от продължителността на времето. Който разбира закона на съня, за пет минути може да свърши толкова работа, колкото за седем часа. Когато дремне пет минути, той ще се възобнови толкова, колкото ако би спал цели седем часа. За да си почине, човек трябва съзнателно да спре деятелността на своите мозъчни клетки. В това време човек излиза от тялото си и остава съзнателната физическа енергия да обнови органите му. Правилно е човек да спи на дясната страна, но може да спи и на лявата. Когато енергиите на повърхността на земята са отрицателни, човек трябва да ляга на дясната си страна. При окултното възпитание и самовъзпитание трябва да обръщате внимание на начина по който спите. Щом легнете, ще кажете на тялото си: "Слушай, както си легнеш, така ще останеш до сутринта - никакво мърдане надясно или наляво!" Ако тялото ви се подчини на тази заповед, значи вие сте му господар, може да го владеете. Понеже вие влизате в света, трябва да владеете органите си, клетките си, да имате самообладание. Ако не възпитате своето тяло, всяко друго възпитание няма да ви ползва. Колкото по-добре спи човек, толкова по-здрав става. Направете опит - в продължение на един месец спете спокойно, без никакви смущения в мислите и чувствата и ще видите, че състоянието ви се е подобрило. Най-трудното изкуство е да спиш правилно. Аз съм го изпитвал, то е най-трудното изкуство. Като си легнете, за пет минути да заспите! Това вече не е дресировка; то е сила на волята. Като си легнеш на дясната страна, на сутринта пак да се намериш на дясната страна; това е изкуство."

       За добрия сън се изискват и други условия. Това е чистият въздух, тишината в околността, удобното легло, видът на материята на завивките и дюшека, височината на възглавницата, видът и количеството на вечерята, състоянието на нервната система (възбудена или спокойна), часът, в който си лягаме, и др. За предпочитане е да се спи на отворен прозорец, на полутвърдо легло, завивки от вълнена материя и дюшек от вълна, възглавница полутвърда и не много ниска; вечер да се вечеря малко или с много леко смилаема храна и то преди залез слънце; да се ляга към десет часа вечерта и да не се обсъждат или гледат възбуждащи нервната система въпроси и картини.

       Друг фактор за добро и здраво тяло с хармонизирани органни функции е видът и дълбочината на дишането. "Дишането е първото условие, което придава на човека известни добродетели. Дишането е мярка за определяне степента на човешкото развитие. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да е господар на нисшите сили в себе си. Дишането трябва да бъде съзнателно, защото прави връзка с мисълта. Колкото повече време човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. Здравият човек се отличава от болния и по дишането. Той диша ритмично, плавно, без никакво хъркане, каквото се чува при болния. Той може дълго да ходи, без да се запъхтява. Какво е главоболие той не знае. Мисълта му е спокойна, равна, без напрежение. Умствено той може да работи продължително време без умора. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Изкуство е човек да диша дълбоко, но без шум, никой да не чува. Здравето на човека зависи от количеството въздух, от количеството светлина и топлина, които той приема от външния свят. Светлината дава простор на човешката мисъл. Дишането пък дава простор на чувствата му, а топлината внася разширение в чувствата и в мислите. Дишайте дълбоко. като се стремите да дишате плавно и дълбоко!. Когато дишате дълбоко, първоначално ще почувствате някакво препятствие, но като постоянствате, вие ще се освободите от него и ще придобиете свобода на дишане. Когато тренира човек физически, той трябва да обръща внимание на дишането си, да диша и през кожата. Всички пори на тялото му трябва да са отворени и да приемат въздух. Колкото повече въздух приема човек, толкова повече прана влиза в дробовете му. От дробовете праната прониква в целия му организъм. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се концентрира." При нормални условия без заморяване човек диша повърхностно, т.е. използва около 500 куб. см въздух. При физическо натоварване или съзнателно тренирано дишане капацитетът на белите дробове може да се покачи на 3000 - 4000 куб. см въздух. Дихателната площ на алвеолите на двата бели дроба у човека е около 90 кв. м. Това е една завидна повърхност - колкото плоскостта на един голям апартамент, чрез която навлиза кислородът в червените телца на кръвта. "Иска ли да регулира кръвообращението си, човек трябва да поеме дълбоко въздух, да го задържи известно време в дробовете си и после бавно да го изкара навън. При дишането трябва да вземат участие и коремните мускули, да дават тласък, напрежение на въздуха, да го изкарат навън. Добре е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра като бавно брои до 10-15, после да я запуши и да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди, а след това да издиша бавно, ритмично. Когато поема въздух през лявата ноздра, дясната трябва да бъде запушена, а когато го задържа в дробовете си, и двете ноздри да са запушени."

       Различаваме три вида дишане: горно, долно и пълно. Горното дишане е дишане посредством гръдната клетка (гръдния кош). Към този вид дишане са склонни преди всичко жените. Долното дишане с помощта на диафрагмените мускули, докато гръдната клетка остава спокойна. При това дишане коремът на човека се издува и снижава. Към коремното или долно дишане са склонни преди всичко мъжете. Пълното дишане е тогава, когато при него участва както гръдната клетка, така и диафрагмата. При това пълно дишане осъществяваме пълна вентилация на белите дробове. Ползвайки пълно дишане при физически труд или планински екскурзии, ние избягваме умората и пренатоварване на сърцето.