ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ТРЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН.

ГЛАВА ТРЕТА

       Едно от доказателствата за различното ниво на развитие у човеците са думите в началото на тази глава, които изрече един от началниците юдейски на име Никодим. Това изказване ни подсеща да се размислим и да се запитаме: кои са тези, които разбраха и приеха Христовото Слово? Нали се казва, че ще бъдем спасени по благодат? Вярно е, че има благодат, но нали благодатта върви заедно с истината? Който е проумял Словото и е повярвал, че дошлият вече е Оня, Който трябва да дойде, ще Го познае, когато Го види.

       Така един от обществото на фарисеите в тогавашна Юдея, и при това началник юдейски, на име Никодим една нощ се реши да иде при Иисус и Му рече: „Рави, знам, че от Бога си дошъл Учител, защото никой не може да прави знаменията, които ти правиш, ако Бог не е с него” (Йоан 3:1-2; б.р.).

       Ако вникнем в обръщението на този юдейски първенец, ще разберем веднага, че той е е вече пробудена душа. Ако не беше така, той щеше да започне с характерното земно предисловие, в което дебне неверието, и ще потърси доказателства дали наистина този, роден във Витлеем, но дошъл от Назарет, млад човек Иисус е Месията, за да разговаря с Него. Това той не направи, а отведнъж му рече: „Рави (което значи Учителю), зная, че от Бога си дошъл...”

       Иисус, Който видя човека, готов и напреднал повече от другите в своето проникновение, реши да му открие една истина. Обърна се към него и рече: „Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие.” Иисус, като видя и нивото, до което е стигнало неговото развитие, бездруго реши да каже и това, което не му достига, за да разбере „Царството Божие”. Изненадан от тези думи — необикновени и странни за него, Никодим, който е живял със законите на земния живот, не можа да ги включи в земната логика и учуден запита: „Как може стар човек да се роди отново? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?” (Йоан 3:3-4; б.р.).

       Иисус продължи словото Си: „Истина, истина ти казвам. Ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е Дух. Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отново” (Йоан 3:5-7; б.р.).

       Иисус, Който вече знаеше възможностите на душата и на ума на Никодим да разбира това, което ще му каже, реши да го въведе в дълбокия и скрит за обикновените люде смисъл на Своето Слово. Затова му каза: „Вятърът вее, дето ще, и гласа му чуваш, но не знаеш откъде иде и накъде отива. Така е с всеки, роден от Духа.” Той знае само за раждането от своята майка, но знае ли, че е дошъл отнякъде по-далеко — от един възвишен свят, и че е включен в един процес, който се нарича живот, и че този процес ще продължи във вечността, за което време не знаем нищо конкретно.

       „Как може да бъде така?” — запита в недоумение Никодим.

       „Истина, истина ти казвам, че това, което знаем, казваме и свидетелстваме за това, което сме видели. Ти си учител Израилсв и не знаеш ли това? Ние свидетелстваме, но свидетелството ни не приемате” (Йоан 3:8-11; б.р.).

       Защо Иисус взе за пример вятъра? С това Той искаше да му покаже, че дори тук, на физическия свят, има явления, за които не можем да знаем всичко, а камо ли за духовния свят. Законите на физическото поле са също дадени от върховния разум на Твореца, защото нищо от това, което съществува, не е извън Него, и тези закони трябва също да се познават. Те са закони, аналогични на другите в по-горните полета. И ако не знаем земните закони, как ще познаем небесните? И добавя: „Никой не е възлязъл на небето освен този, който е слязъл от небето...” (Йоан 3:13; б.р.).

       Да се върнем за малко отново към въпроса за новоражда-нето. И тук ще кажем, че новораждането, което е непонятно за Никодим, е необозрим с човешкия разум духовен процес. За него стана дума в една от предните глави, по повод на благодатта.

       Новораждането — казваше Учителят на Бялото Братство, е нещо съвсем друго от прераждането. Прераждането е закон за развитието. То е някакъв неотменим процес за странстването на човешките души, а новораждането е нещо друго, в което човешкото „аз” участва „съзнателно”. Един човек, който живее, въплътен във физическия свят, трябва да започне от най-малката стъпка или от най-малкия подвиг, който се нарича „опрощение”. След него идва така нареченото „спасение”, после „преображението”, „Голгота” и „възкресението”.

       В скоба, която ще отворим на това място, ще цитираме тълкуванието на Пентаграма — петолъчната звезда, която Учителят на Бялото Братство е дал на група ученици в град Велико Търново.

       Пентаграмът, който е символът и знакът на Бялото Братство, има дълбоко значение и представя петте стъпки за повдигането на човешката душа. Тези пет стъпки имат връзка с петте планински върха, където са станали пет велики събития за прогреса на човечеството. Те са: Арарат, Мория, Синай с върха Хорив, Тавор и Голгота. Символически те са изразени с пентаграма — фигура, която представя човек с разтворени ръце и крака. Пентаграмът има три кръга, които отговарят на три категории човеци в света. Външният кръг означава недуховните, светски хора. Средният или вторият кръг, който се намира между самите линии на пентаграма, отговаря на духовните люде или на учениците на Божествената наука. Най-вътрешният или третият кръг отговаря на Учителите или Великите посветени и се нарича „Светая Светих”.

       Засега може да се говори, и при това само накратко, само за първия и за втория кръг на този символен знак — Пентаграма. С други думи, за светските хора и за учениците на окултизма.

       И двете категории имат по пет стъпки за повдигане. Това значи да преминат през пет фази в развитието си. Тогава те извършват по един цикъл от развитието си.

       Кои от хората на човешкото общество духовните люде наричат „светски”? Това са тези, които, макар че живеят един редовен и нормален живот, изпълняват своите задължения, обслужват всички свои щения на биологическото си битие, но не се интересуват от това, което е духовно в тях, нямат грижа за развитието си и не съобразяват своите дела с обстоятелството, че върху всеки живот, от тоя на мравките, та дори до тоя на ангелите, бди едно будно око и че всяко дело на нашия живот в плът се регистрира във великата и безкрайно справедлива архива на Битието. Светски сс наричат ония хора, били те много учени или дори неграмотни, които не вярват в три неща: 1. Че човешката душа е безсмъртна; 2. Че тя се преражда във вековете, за да продължи своето развитие; 3. Че съществува закон за причина и последствие, наречен закон за Кармата. Разбира се, има духовни хора, които вярват в Бога, вярват и в Христа или в другите според религията им пророци, но не вярват в прераждането и в Кармата. Това е категорията, която Учителят нарича „праведни”, без още да са „ученици”.

       Светските хора са от различни категории на обществото. Между тях има такива, които признават правото или силата на своите пари — хората на капитала; други смятат за най-ценно притежаването на знания, ако са учени; други пък опират своите надежди във властта от каквато и да е категория, ако са държавници. Между светските хора са тези, които признават насилието като средство за „уреждане” на живота. Между светските хора има експлоататори, които държат в робско подчинение бедните и низши хора. Изобщо насилието от каквато и да е категория в Пентаграма е означено със САБЯ.

       Всички тези изброени по-горе категории хора не знаят и не вярват в кармичния закон, който връща всекиму онова, което е извършил на другите. То може да е добро, може и да е зло. Оня, който извършва насилие със своите пари, със знанието си или с властта си и „сече със сабята на всички страни”, след известно време ще се намери в положението на човек, върху гърба на когото се изсипват за изненада и почуда на околните всички злини, които той някога е сторил на другите.

       Това второ състояние в Пентаграма е означено със символа ЧАША. Според неотменимия закон на кармата тогава човек изпива до дъно горчилката в тази чаша, и то в четворен размер. (Казва се в четворен размер, защото според Окултната наука всяка карма се изживява най-много в четири поколения.)

       След това, както у болния, който е изпил благотворно лекарство, настъпва приятно подобрение. Човекът е излекуван от една болест. Научил е урока да живее, без да угнетява хората. Това състояние в Пентаграма е означено с РАЗТВОРЕНА КНИГА. Това значи, че човекът е прочел един урок от Великата Книга на живота, който той никога не ще забрави. Неговата мисъл чертае пътища за друг, по-добър живот, в който той ще захвърли сабята на всяко насилие.

       Когато се събуди тази мисъл у някой човек, това показва, че в съзнанието му е проникнала светлина, тъй като правата мисъл е светла мисъл. Светлината му показва пътя, по който той трябва да върви. Тази фаза от развитието на човека е означена в Пентаграма с една ЗАПАЛЕНА СВЕЩ. Той върви със запалената свещ, светлината на която непрестанно се увеличава. С тази светлина той добива вече власт над другите, но не властта на сабята. Някога е живял, за да взема, а сега живее, за да дава. А само оня, който дава, има право да владее. Това състояние на напредналия вече човек е означено в Пентаграма със символа СКИПТЪР.

       Сабята и скиптърът са противоположни сили. Сабята е светската власт, която убива и взема, а духовната власт е тази, която дава и възкресява. Това са две власти, които взаимно се изключват. Там, където е едната, не може да бъде другата. Насилникът, бил той капиталист или учен, или властник, ще научи своя урок и ще го научи добре. Захвърлил сабята на насилието, изпил чашата на страданието, научил урока от Книгата на живота, запалил светилника на своята мисъл, със скиптъра на нова духовна власт той влиза във втория — вече духовен — кръг.

       За да стъпи в духовния път на ученичеството или на „стръмната пътека”, той трябва да мине през „Тясната врата”, за която говори Свещеното Писание. Преминал през нея, той ще срещне Великия Учител Христос лице с лице. На Пентаграма това също е означено. От този момент човек е вече в непрекъснато общение с Христа. Пътят на ученика има връзка с петте върха, за които се спомена в началото. Но само онзи може да стане ученик на Христа, който е придобил непоколебима вяра в НЕГО. Вярата му трябва да е като гранитна скала, в която да се разбиват вълните на житейското море. Тази вяра е символизирана в Пентаграма с планината АРАРАТ, на която е спрял Ноевият ковчег. Планината Арарат е онази канара, която е символ на непоколебимата вяра на ученика.

       В Свещеното Писание има три образа на такава непоколебима вяра: образите на Авраам, ап. Петър и разбойника на кръста при разпятието на Иисус Христос. Авраам, който имаше тази вяра, се удостои да бъде наречен „Приятел на Бога”. Но от това високо място той не се възгордя, но стана толкова смирен, че не се подвоуми да принесе в жертва сина си на планината МОРИЯ. С такова смирение и вяра човек напредва бързо и като Мойсей се изкачва на планината СИНАЙ, на върха ХОРИВ, където получава заповедите Божии. И като ги получава, човек се преобразява, но това още не е краят. Този край е тогава, когато човек опознае безсмъртието, но за да го получи, той трябва да се откаже от себе си, т. е. да умре за света. Нали Христос казва: „Ако не умрете, няма да имате живот вечен.” Трябва да се знае, че човек умира и плътски — умира за всички наслади на живота, за да се роди новият, духовният живот. Това е вече възкресение от мъртвите и то става на ГОЛГОТА.¹

      И тъй, планините АРАРАТ, МОРИЯ, СИНАЙ, ТАВОР И ГОЛГОТА са петте стъпки за възлизането на човешката душа. Те са пет цикли в развитието, продължителността на които зависи от начина, по който е изминат пътят от началото до завършването на човешката еволюция.

       Тези пет стъпки чакат всеки ученик на окултната наука, който е тръгнал по пътя на Христа. Този път не е път на философстване, а на живо дело. Всеки ученик трябва да мисли поне пет минути на ден за тези пет стъпки, за да се приближи постепенно до тях.

       За еволюцията на третия кръг на Пснтаграма няма да се говори нищо, тъй като тази еволюция не е човешка, а ангелска.

       С това, което бе казано за значението на Пентаграма, ние затваряме скобата и продължаваме нашето започнато тълкувание на трета глава от Евангелието от Йоан.

       От написаното по-горс става ясно каква е разликата от това, което Никодим мислеше за новораждансто, до това, към което го насочи Иисус.

       След това Иисус отиде в юдейската земя и там кръщаваше. А и Йоан кръщаваше в Енон при Селим с обилната вода, която имаше там. Той още не беше вкаран в тъмница и ходеше със своите ученици. Между тези негови ученици понякога ставаше спор по повод на юдейската наука за очищението. Тогава някои ученици запитаха Йоана: „Рави, Онзи, Който беше с теб отвъд Йордан, за Когото ти сви-детелствува, ето, и Той кръщава. Много хора отиват при Него.” Йоановитс ученици искаха да знаят право ли е това? Йоан им отговори: „Не може човек да вземе нещо, ако то не му е дадено от Небето. Вие сте свидетели, когато рекох: Не съм аз Христос, но съм проводен пред Него... Той трябва да расте, а аз — да се смалявам. Който идва отгоре, Той е над всички, а който е от земята, той е земен и земно говори” (Йоан 3:22-31; б.р.).

       С тези свои думи Йоан Кръстител показа смирението си пред Иисус Христос.

       И ние днес можем да познаем говора от небето и говора от земята. Дори и когато тълкуват природните закони, които са от небето, хората от нашето време ги тълкуват по земному, тъй като в съзнанието им няма приемници, които могат да долавят сигналите на небесното.

       Такава е човешката съдба. Тези, които мислят по-иначе, не трябва да се гневят. Злото в света е на друго място. То е у тези, които са зърнали виделииата и воюват срещу нея.

       Който е от небето, говори това, което е видял и чул. На него Бог е дал всичко в ръцете му.

       Отец люби Сина. И който вярва и люби Сина, има живот вечен (Йоан 3:35-36; б.р.).

____________________________________________________________________

       ¹ Трябва да отбележим, че в текста е пропуснато да се разгледа значението на върха Тавор.