ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ПЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ПЕТА

       В Йерусалим, близо до Овчата порта, имало къпалия, наречена по староеврейски Витезда (от евр. — Дом на милосърдие; б.р.). Знайно било, че от време на време там слизал ангел, който размътвал водата, и този от болните, дето чакали там, край притвора на къпалнята, който успявал пръв да влезе в басейна, оздравявал от всякаква болест (Йоан 5:1-4; б.р.).

       Дали това „от време на време” е някакъв определен или произволен интервал, дали ангелът със своето идване е изненадвал чакащите немощни люде, не е казано. Но и в единия, и в другия случай само най-силните, най-активните са могли да се състезават и да спазят първия очакван знак, за да намерят своето спасение.

       В една от беседите на Окултната школа Учителят Беинса Дуно казва, че в определени цикли на времето пристига един влак, предназначен за човечеството, с който готовите души отиват в онзи свят, наречен символично „Царство Божие”. Тези, които не са готови да тръгнат с този влак, трябвало да чакат един доста дълъг и определен от невидимия свят цикъл от време, когато ще могат със следващия влак да отидат там, закъдето е запътена човешката душа.

       Какво представлява този влак? Не е ли той друг такъв символ, какъвто е идването на ангела, който размътвал водата на къпалнята Витезда?

       Всеки ученик, тръгнал по духовния път, може да зададе въпрос: Все по този ли начин става възходът на душите? Само с този ли влак е възможно да се иде по-горе от мястото, в което се намираме?

       Еволюцията е вечен процес. Такъв е законът в Божествената наука, но в този непрестанен процес има изключителни моменти, които съвпадат с идването на Учителите на Земята. Тогава се създават по-специални условия за възхода на човешките души — в този Празник, когато един възвишен Дух доброволно слиза на Земята, въплътен в човешки образ, за да помага на чакащото измъчено и болно човечество. Тогава поради любовта и молитвите на този лъчезарен Учител и Наставник Небето приема тези приготвени вече души, ускорили значително възхода си по трудния път на еволюционната стълба.

       Имаше там, в къпалнята, човек, болен от тридесет и осем години. Според кабалистичната наука 38 е особено, свещено число. Сборът на двете му цифри е 11, което е едно от „избраните числа” — число на готовите души, които могат да понесат неговите интензивни вибрации. Учителят Беинса Дуно казваше, че Неговото число e 11. Това не е случайно и показва, че пътищата, които Той чертаеше, както и формата, в която Той предаде Христовото учение, могат със силата на Неговите молитви и връзка с невидимия свят да помогнат на душите да ускорят своето развитие.

       Когато Иисус влезе в къпалнята, Той видя легналия и немощен болник и го запита: „Искаш ли да оздравееш?”

       „Искам, Господине, но няма човек, който да ме вземе и да ме потопи във водата, след като мине ангелът. Винаги ме прережда друг, по-здрав и по-пъргав от мен.”

       Тогава Иисус му каза: „Стани, вземи одъра си и тръгни!” В тоя час болният стана и като вдигна одъра си, тръгна здрав. Денят беше събота (Йоан 5:5-9; б.р.).

       В Божествената наука има един закон, според който дори когато трябва да направиш едно добро дело, пак не бива да пренебрегнеш свободата на този, на когото ще помогнеш. Още повече този закон е валиден тогава, когато човек среща в живота си своя Учител. Всеки Учител е винаги в очакване ученикът да направи първите стъпки към него. Направи ли една стъпка, което значи, че желае да тръгне по духовния път, тогава Учителят започва да му помага.

       „Искаш ли да оздравееш?” — запита Иисус, а то значи: искаш ли да тръгнеш по новия път на Любовта? Когато болният Му каза: „Искам!”, тогава Иисус му каза: „Вдигни одъра си и тръгни!”, което ще рече: напусни този досегашен живот, поради който беше така немощен и негоден да направиш нито една стъпка.

       Поради Своята висока мисия, за която дойде на Земята, Христос, Който живееше в Иисус, можеше да вземе със Себе Си готовите души и да ги поведе по пътя на виделината. Този болен в притвора на Витезда е една от тези готови души. Тя чакаше спасителния сигнал да напусне този окаян живот и да тръгне към своето спасение.

       В същия ден обаче, когато се появи светлината, се изяви и представителят на мрака. „Събота е днес и не ти е простено да вдигнеш одъра си!” — казаха някои от юдеите, фанатизираните служители на безсъдържателната традиция и на повърхностния култ. Оздравелият тогава им отвърна: „Оня, Който ме излекува, Той ми рече да вдигна одъра си.” „Кой е оня, който ти рече това?” Изцеленият не знаеше кой е. Той знаеше, че е вече здрав (Йоан 5:10-13; б.р.).

       Иисус се отдалечи от това място, но по-късно се върна и отиде в храма. Там Той срещна оздравелия и му рече: „Сега си вече здрав и не съгрешавай повече, за да не стане с теб нещо по-лошо.”

       Тогава човекът отиде при юдеите и им каза, че Иисус е, Който го изцели.

       Духовното невежество и коравият фанатизъм, които подбудиха фарисеите да преследват Иисус, бяха толкова големи, че тези хора решиха да Го убият. Очите им бяха слепи за чудесата, които извърши Той, но бяха отворени за нарушения закон и за традициите. Още повече се озлобяваха фарисеите, когато Иисус казваше, че Господ, Който е Неговият Отец, Го ръководи и в Негово име Той върши всичко.

       И при това тържество на Божествена сила Иисус остана смирен, със синовна преданост, и каза: „Не може Синът да прави нищо от само себе си, ако не вижда как Отец Му прави същото. Отец люби Сина Си и Му е дал власт да вдига мъртвите към живот, както Той прави това. Отец е дал власт на Сина Си да има в ръцете Си всичката власт и всичките човешки съдби” (Йоан 5:14-23; б.р.).

       Тогава Иисус произнася ония бележити думи, които човечеството, което вярва в Него, повтаря и до днес: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е проводил, има живот вечен и на съд няма да дойде, но преминал е от смъртта към живота. Истина, истина ви казвам, че иде час и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий, и които го чуят, ще оживеят. Защото както Отец има в себе си живот, така е дал и на Сина си да има живот в себе си, и власт Му е дал да прави съд, защото е Син Человечески” (Йоан 5:24-27; б.р.).

       Необходимо е да се спрем на това място и да помислим върху думите, че тези, които са в гробовете, ще чуят гласа на Божия Син и ще излязат пред Неговия съд. Едни ще добият възкресението за живот, а други — възкресението за осъждане. „Аз не правя нищо от Себе Си — казва Иисус. — Съдя, както чуя, и съдбата Ми е праведна, защото не искам Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е проводил” (Йоан 5:28-30; б.р.).

       Ако сравним начина, по който някои вярващи люде разбират тези думи, и начина, по който ги разбират тези, които следват официалната религиозна теология, от една страна, с възприемането на другите, които ги разбират в светлината на окултната наука по всички школи на света, от друга страна, ще намерим огромна разлика. Както юдеите никога не позволяваха на Христовите ученици каквото и да е свободно разбиране на Словото Божие, така и сега теолозите на трите съществуващи християнски църкви не приемат каквото и да е свободно разумяване на Словото освен това, което е записано и узаконено от църковните закони. Не само аз, но и всички, които четат Евангелието, се питат: дали умрелите ще излязат от гробовете си такива, каквито са били при погребението им? Ще бъдат ли с подути тела, с изкривени и обезобразени лица, с изпочупени зъби или като скелети с проядени органи? Това би била една отвратителна гледка, която отчуждава и най-вярващия от такова възкресение. Според тайната Божествена наука човешката монада е обвита с няколко тела: с физическо тяло, с етерен двойник, с астрално, ментално и причинно тяло. Това са флуиди, а можем да ги наречем духовни тела, изградени според трептенията на силите, които поддържат всяка една от тези обвивки около Божественото „Аз”.

       След като животът напусне тялото на човека, физическото тяло се разпада на ония елементи, от които е съставено. Тези елементи се съдържат класифицирани в познатата ни Таблица на Менделеев. Физическият свят взема своя дял материя, дадена за изграждане на физическото тяло. Така надфизическите и другите полета едно по едно за един доста продължителен период от време отнемат своята съставна част, докато монадата се освободи при този еволюционен процес от потребностите на тези обвивки. Окултистите вярват, че Христос наистина е възкръснал с физическото Си тяло три дни след полагането Му в гроба, но това е станало за знамение и преди още да се започне разпадането на физическото тяло на Иисус, в което за кратко време се е върнал Великият Дух на Христа. Това е станало така, за да се превърне актът на възкресението в свидетелство за хилядолетия за човешкия род.

       Така е станало по повелята на Бога и Христа и възкресението на Лазар — въпрос, върху който тук не ще се спираме.

       Казано е, че и всички човешки монади ще възкръснат, но не със същото тяло, с което са погребани. При това до деня на възкресението човешките души са преминали през много прераждания и е невъзможно да се каже е кое тяло ще възкръснат.

       Възкресението от мъртвите трябва да се разумява с повече знание, е повече свобода на ума и духа, за да не се дойде до противоречие. Независимо от факта на възкресението, за който в Божествената тайна наука има особено дълбоко обяснение и в което вярват всички хора със силна вяра и духовна проницателност, то има и друго символично значение. То се отнася и до всекидневния живот на човека, и до неговото развитие.

       Всеки от нас, който в своето развитие е смогнал да излезе от ограниченията на своето „Его” и е почувствувал необходимостта да напусне стария живот на мрак, невежество, на егоизъм и жестокост, който с възприел Любовта Христова като основен и направляващ закон на живота си, може да излезе от този гроб на смъртни заблуди и да заживее във великия нов живот — живота на Любовта, Мъдростта и Истината.

       За по-добро и по-дълбоко изясняване на думата „възкресение” на това място ще дам няколко извадки от една беседа на Учителя Беинса Дуно, в която е засегнат този въпрос: „Основната мисъл във всички християнски проповеди, както и всичкото упование на вярващите в Христа, с възкресението. Този въпрос хората винаги го разглеждат и исторически, и философски, но все пак хората задават въпрос: „Възможно ли е възкресението?” Така питат и атеисти, и верующи, и учени, и философи, а също и богослови. Възкресението ще остане за човека неразрешена загадка или само една обикновена дума, в която няма съдържание. Ако мисълта за възкресението не остави в сърцето на човека светлина, тогава то остава за този човек като непосято зърно, в което не се знае какво се крие. Всъщност такова е знанието на хората за недоказуемите по земному явления - неопитано знание или само една неизяснена дума.”

       В живота на Иисус Христос има три главни момента: раждането на Иисус, смъртта на кръста и възкресението. С каква тържественост с предадено в Евангелието рождението Му. Ангели пееха на небето, яви се звездата на изток и влъхвите се поклониха. А колко мъчителна бе Неговата смърт. Дълбоки са причините за тази смърт, но след нея дойде възкресението. А защо има смърт? Тя е последица от непослушанието на Адам, което промени цялото развитие. То тръгна отгоре надолу и създаде оня клон, наречен „инволюция”. Христос се яви да върне това течение на живота, което представя възходящия клон на развитието, познат под името „еволюция”. Еволюцията започна от Христа и е процес под знака на възкресението.

       В живота си хората размислят за най-различни неща, по най-малко мислят за възкресението. За него имат най-невярна представа. Как ще разберем възкресението, щом не сме отстранили от себе си всичко онова, което спъва нашето развитие? Не приличаме ли на лодкар, който иска да навлезе навътре в морето и гребе непрестанно, а стои на едно и също място, тъй като не е отвързал лодката от брега? Как човек може да навлезе във великото Божествено знание, преди да премахне от ума си съмнението, преди да превърне злите си чувства в благородни пориви и докато не е поставил на мястото на колебанието една устойчива воля?

       Хората искат веднага да получат това, което се дава след една истинска подготовка. Преди да се приближиш до Великия Творчески Дух, спомни си как майката постъпва с изцапаното дете. Тя не го взема веднага в своята прегръдка, преди най-малко да го смъмри за това, че се е навряло в калта, преди да го измие с вода и сапун, преди да го преоблече в чисти дрехи. Човек иска да иде и да познае Бога, преди страданията да са го очистили, преди водите да са го умили и преди да е облякъл дрехите на добродетелите. Не може без това. Спомнете си, че в Олимпийските игри венеца на победител получава оня, който е преодолял всички препятствия и трудности.

       Бог е създал този свят като велико училище. Духовете на физическата сфера създадоха кристалите и минералното царство. По-късно Бог оживи тези мъртви геометрични форми и ги превърна в живи клетки за органическия живот. Нашата цел в живота ни трябва да е такава, че да заемем своето място в организма на Цялото и да станем удове на Христа.

       Животът е следователно сложна задача. Ученикът трябва да намери истинската и реална стойност на неизвестните в уравнението. Тези, които не могат да заменят хиксовете с техните значения, започват да плачат. Вместо с плач те трябва да си послужат с всичката си воля и упорство и да решат задачата. Какво друго полезно можем да вършим в своя живот, ако не решим задачите, които ни поставя той? Търсим земна слава, а славата, приготвена за тези, които са станали господари на себе си, пренебрегваме.

       Христос възкръсна! Тогава и ние трябва да изчакаме оня час, когато ще възкръснем от оня гроб, в който сме били хиляди години.

       Който иска да стане ученик на Великата Божествена Школа, трябва да отвали надгробния камък и да чака, когато Христос ще застане при отворения гроб и ще рече: „Излез вън!”