ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА СЕДМА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА СЕДМА

       Животът на Иисус е един от трудните животи, ако го разгледаме с очите и мярката, с които разглеждаме и мерим земното съществуване на един човек. Онази част от човечеството, заради която Той дойде, се намираше, както бе посочено в предните глави, на много ниско ниво в своето развитие. Нещо повече. Неговото Слово ожесточаваше много хора и те търсеха начин да Го унищожат. Иисус знаеше това и затуй началото на тази глава започва с думите: „И след това ходеше Иисус по Галилея. Не искаше да ходи в Юдея, тъй като юдеите искаха да Го убият.”

       Голямата неосведоменост на тези, които бяха около Него, личи от това, че при празника на шатроразпъването Неговите братя (за това, защо евангелистът ги нарича „братя”, е дадено вече известно обяснение в една от предните глави) се обърнаха към Него с думите: „Иди в Юдея, за да видят там делата, които правиш. Нищо не се прави скришом, а за да го видят хората. Защо не явиш Себе Си на света?” Това те казаха, защото не знаеха нищо за мисията, поради която Той бе дошъл на този свят. И не само това, но те живееха с неразбиране и съмнение към Неговото Слово.

       „Моето време още не е настанало и то не се схожда с вашето време — отвърна им Иисус. — Светът вас не ненавижда, но Мене той вече възненавиди, тъй като Моето свидетелство за тях е като свидетелство за лукави хора. И този празник не е за Мен. Той е за вас и затова идете вие на празника” (Йоан 7:1-9; б.р.).

       По-късно обаче Иисус също отиде на празника, но някак невидим. Това събитие в Евангелието е изразено с думите: „Не явно, но тайно някак си.” Иисус знаеше много добре какво предстоеше да се случи и затова не се изяви на хората. „Къде е Онзи?” — викаха събраните в храма и поради това настана голяма глъчка. Едни говореха добре за Него, а други казваха, че Той лъсти народа.

       Иисус обаче не остана скрит до края. Към средата на празника Той се яви пред народа и започна да поучава. Словото Му произведе неочаквано силно въздействие, особено на онези от юдеите, които минаваха за учени и познаваха закона и пророците. „Как така, — казваха те — Този, Който никога не се е учил в нашите синагоги, където се преподава и изучава науката и религията, знае толкова неща и учудва всички със Словото Си?” Тогава Иисус разумя техните помисли и им даде отговор, който могат да разберат само такива умове, които допускат, че е възможно човек да се роди с мъдрост за живота, и то по-голяма от тази, която се изучава от книгите и уроците на първосвещениците и на учените люде. За Иисус не беше необходимо да премине през земната еволюция. И до деня на кръщението Му в реката Йордан Той имаше солидна подготовка, но след като Духът на Христа се всели в Него, от този момент това, което говореше, Той беше го взел от Отца, Който Го изпрати на Земята. Този, който идва от Бога, носи всичката премъдрост на Твореца.

       Затова, когато Иисус видя недоумението на учените фарисеи в храма, обърна се към тях и каза: „Моето учение не е Мое, но на Оногова, Който Ме проводи. Ако някой прави Неговата воля, ще познае, че има учение, което е от човеците, но и друго учение, което е от Бога. Който говори от себе си, той търси своята си слава, а който търси славата на Бога, той е истински и у него няма неправда. На вас Мойсей ви даде закона, но вие не го изпълнихте. Защо искате да Ме убиете? ”

       Изобличени в безпричинната си злина, изпълнени със завист и фанатизъм, намиращите се в храма законници започнаха да Го наричат с най-различни епитети и да Го хулят. „Кой иска да Те убие?” — крещяха те с толкова по-голяма злина в душите си, колкото наистина искаха да направят това.

       Пълното изобличение дойде тогава, когато Иисус им напомни, че и те като фанатични изпълнители на закона правят обрязване в съботния ден, а на Него се гневят и Го наричат закононарушител, че е оздравил човек в събота (Йоан 7:10-24; б.р.).

       Тези сблъсквания между формално-фанатичното и свободния дух са най-честите явления, които е видял Иисус и които така често се срещат в Евангелието. Тях ги има и при другите евангелисти, но при Йоан те са най-честите диалози.

       Имаше между фарисеите и такива, които от време на време допускаха в съзнанието си вероятността, че може би наистина Той е Месията, Когото очакваха, но се питаха как е възможно това, след като знаят откъде е този човек? Нали Христос трябва да дойде по някакъв необикновен начин, а за Тогова знаят, че е от Назарет, че е синът на Йосиф.

       Иисус знаеше тези размисли и каза: „И Мене знаете, и откъде съм знаете, но вие не знаете как Аз дойдох, а още повече не знаете Този, който Ме изпрати при вас. Аз обаче Го зная, защото идвам от Него.”

       Тогава искаха да Го хванат, но никой не тури ръка на Него, защото не беше дошъл Неговият час. „Още малко съм с вас. Иде вече време, когато трябва да отида при Оногова, който Ме проводи. Ще Ме търсите след това, но няма да Ме намерите. А там, където ще отида Аз, вие не можете да дойдете.” Дълго размишляваха юдеите над тия думи: „Къде ли ще иде, та никой от нас не ще може да Го намери? Може да иде между елините и да ги поучава.” Никой не помисли за това, че Той ще иде при Господа - при Своя Отец (Йоан 7:25-36; б.р.).

       В този забележителен ден на празненството Иисус се изправи в храма и като възвиси глас, рече: „Да дойдат при Мен всички жадни. Реки от жива вода ще потекат от утробата на този, който повярва в Мене” (Йоан 7:37-39; б.р.).

       Какво значеха тези думи? Това е истината, че който повярва в Него, ще придобие преизобилно богатство в своя Дух и ще може да обнови и възкреси всички заспали от векове души и ще ги освети в сиянието на истината. И мнозина от тези, които чуха това, повярваха, че Той е Месията — Христос. Имаше между колебаещите се     дори такива, които казваха, че може да е Христос. Но други казваха: Как може да е това, щом Този е от Галилея? Нали в Писанието е казано, че от рода на Давид и от градеца Витлеем ще дойде Очакваният. Поради тези неща се появи раздор и все още никой не посмя да тури ръка на Него.

       Когато слугите се върнаха при първосвещениците, бяха запитани: „Защо не  хванахте и защо не доведохте Този, Който говори такива непозволени неща?” „Никога не сме чували, — отвърнаха те — човек да говори, както говори Този.”

       „И вие ли се прелъстихте от Него? — запитаха ги първосвещениците. — Има ли някой от първенците и фарисеите да е повярвал в него?”

       Тогава се обади Никодим — оня, който ходи през нощта при Иисус, и рече: „Осъжда ли нашият закон когото и да е, ако преди това не е чул и не  е разбрал какво точно говори и върши?” „Да не  си и ти от Галилея? - запитаха фарисеите. — Дай си труд и поразпитай и проучи, че никога не е излязъл пророк от Галилея.”

       И така, при неразрешения въпрос и с опустели, непробудени души хората тръгнаха по домовете си (Йоан 7:40-53; б.р.).