ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ОСМА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ОСМА

       След срещата си с фарисеите, които приеха с ожесточение думите на Иисус за плътта и кръвта на Божественото Слово, и след като Никодим се опита да изясни пред тях закона, че те нямат право да съдят никого, преди да го разпитат, Иисус се изкачи на планината Елеон. Характерно е това, че Иисус често отива на планината, особено след като е имал разговори с представители на непросветените и фанатични духове, най-често от фарисейската секта. На планината Той е влизал в общение с Бога и е приемал от Него нова мощ и все по-голяма светлина за великото дело, което Го очаква.

       След такова едно посещение в Елеонската планина Иисус отново се завърна в храма, защото знаеше, че пак там ще срещне ония, срещу невежеството и жестокостта на които трябва да противопостави Божествената си премъдрост.

       Този път мрачните качества и намерения на фарисеите се     изявиха като лицемерно благочестие и грижа за запазване закона и морала, завещани от Мойсей. Още с влизането в храма ожесточена тълпа доведе при Него една жена, заловена в прелюбодействие, без обаче да доведат този, с когото с прелюбодействала.

       „Учителю — започнаха те своето обвинение към жената с намерение да изковат срещу Него един нов вид вина, тъй като те знаеха, че Неговият отговор не ще бъде в съгласие със закона, който са се приготвили да цитират, — хванахме тази жена в самото дело на прелюбодеянието. Мойсей в закона си ни повелява такива да бъдат убивани с камъни. Ти какво ще кажеш?”

       Мълчеше Иисус, наведе се и с пръст пишеше нещо по земята. Събраните очакваха Неговия отговор и не разумяваха мълчанието Му, което значеше много. Това мълчание беше отговор, а и сега продължава да е отговор, че пред грешките и слабостите на човека трябва да немеем и само да се молим. В това мълчание се крие мрачната тайна на грехопадението, коварната уловка на тъмния гений, заради когото бе стоварено смъртното проклятие на човека. Това, че Иисус пишеше с пръст по земята, според мен не се обяснява с малко наивното обяснение на някои астролози, че Той е правил гадание за нейната съдба. За Иисус не е потребна такава звездна проверка, за да опознае една душа. С докосването на земята с пръста Си Той показва, че на тази земя се ражда грехът и на тази земя се изкупва той. Ето, тука долу — сочи Той с пръст — се намира оня дух, който подмамва людете в плът и на когото вие, обвинителите, сте още подвластни. Затова Иисус, като повдигна поглед към тях, рече им: „Който от вас е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея.”

       И пак се наведе, и пак пишеше по земята, с което искаше да им каже, че и техните грехове са написани както тук, на тази земя, така и във Великата книга на живота.

       Като чуха това, което им каза Иисус, изобличени и засрамени, те напуснаха храма един по един. Когато Иисус остана сам с жената, запита: „Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли от тях не те осъди?” Жената продума: „Никой, Господи.” А Иисус промълви: „Нито Аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай” (Йоан 8:1-11).

       След тази забележителна сцена Иисус започна да проповядва на дошлите нови хора в храма: „Аз съм виделината на света и който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, защото ще има виделината на живота.”

       Единствен Той имаше основание да каже тези думи, защото знаеше откъде идва и каква с мисия та Му. С думите, че знае откъде идва и къде отива, Той отговори на тези, които Го обвиниха, че свидетелства за Себе Си: „Аз свидетелствувам за Себе Си, защото Отец свидетелствува за Мене. Нали нашият закон казва, че свидетелството на двама е истинско?”

       Тогава хората, които се заловиха за думата „закон”, пожелаха да сведат Божественото Слово на Иисус до нивото на своето разбиране, защото Го запитаха: „Къде е Твоят Отец?”

       Иисус видя колко са безпомощни тези люде на земния свят и направо им каза: „Нито Мене знаете, нито пък знаете Моя Отец.” Той искаше да им каже, че ако техните очи бяха отворени, за да проникнат в оня свят, където са истинските причини за всичко, тогава нямаше да търсят Неговия Отец, а щяха да познаят Отца в самия Него, тъй като Той е едно с Отца.

       Тежко прозвучаха за тях тези думи, но въпреки това никой не Го хвана, защото не беше още дошло това време (Йоан 8:12-20; б.р.).

       И продължи Иисус Словото си с истини, които те все още не проумяваха, защото още не беше дошло времето за тяхното проумяване. Този час за различните люде идва по различно време. За някои дойде още тогава, но те бяха малцина. За други дойде след двадесет столетия, а за трети още не е дошъл.

       „Отхождам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си, без да сте Ме познали. И дето отивам Аз, вие не можете да дойдете. „Юдеите си казваха: „Да не би да се убие и затова казва, че не можем да идем там, дето Той отхожда.” Тогава Иисус добави: „Вие сте от тези, които са долу. Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят, но Аз не съм от този свят. Затова ви рекох, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате кой съм Аз.”

       „Ти кой си?” - „Аз съм Този, за Когото отначало ви казах. И когато видите чудесата, които ще станат чрез Мене, тогава ще познаете, че Аз съм истинският. Тогава ще разберете и това, което ви говоря и което съм научил от Отца. Моят Отец никога не Ме е оставил, тъй като Аз правя само това, което е Нему угодно.”

       Чрез тези думи мнозина от юдеите повярваха в Него. Иисус позна тези, които се пробудиха, и се обърна към тях :

       „Вие сте Мои ученици, ако устоите в Моята дума. Тогава ще познаете истината, която ще ви направи свободни.”

       Тези от събраните там, които разбираха свободата съвсем в земния смисъл, отговориха: „Ние сме от семе Авраамово и затова сме свободни. Никога никому не сме били роби. Защо казваш, че ще станем свободни?” Иисус, като разбра тяхното заблуждение, каза: „Всеки, кой го прави грях, роб е на греха. Робът не остава вечно в дома на господаря си, а синът му вечно пребъдва. Само ако ви освободи синът, тогава ще бъдете свободни. Аз зная, че сте от семе Авраамово, но вие, потомците на Авраам, искате да Ме убиете, защото Моите думи не покриват това, което вие си мислите, и това, в което вярвате. Моите думи ви изобличават. Аз правя и говоря това, което научих от Моя Отец, а вие казвате, че правите делата на вашия отец.”

       „Ние имаме за отец Авраам.” „Ако бях те чеда Авраамови, бихте правили неговите дела, а вие искате да Ме убиете, защото ви говоря истината, която чух от Бога. Така ли би сторил Авраам?”

       „Ние не сме родени от блуд, а Отец наш е Бог.” „Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да възлюби те Мене, тъй като Аз от Бога излязох. Вие не разумявате Моите думи и не слушате Словото Ми, защото сте от баща дявола и затова искате да следвате бащините си грехове и похоти. Той е от крайно време човекоубиец, не устоя на истината, защото в него няма истина. Мен кой ще Ме изобличи в грях? Вие не можете да слушате Божията истина, която ви говоря, защото не сте от Бога” (Йоан 8:21-47; б.р.).

       Това, което едничко можеха да кажат след тези думи е, че Той е самарянин и че има бяс. Отговори им Иисус: „Нямам бяс, но почитам Своя Отец, заради което Ме безчестите. Аз не търся Своя слава. Друг ще съди за Мен. Друг ще търси Моята слава. Истина ви казвам: ако опази някой Моето Слово, няма да види смърт довека.”

       Тогава юдеите Му рекоха: „Виждаме, че имаш бяс. И Авраам, и пророците умряха, а ти казваш: „Който опази Словото Ми, няма да види смърт довека”. Ти по-голям ли си от отца ни Авраама, който умря? Умряха и пророците. Ти на какъв се правиш?”

       Иисус тогава им отговори: „Ако Аз славя сам Себе Си, моята слава е нищо. Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог, без да сте Го познали Аз Го познах и ако река, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Познавам Го и държа думата Му. Баща ви Авраам би се радвал да види Моя ден, но той го видя вече и се възрадва.”

       Тук Иисус говори за духа на Авраам, който знаеше, че Бог ще се изяви чрез Своя Син, и за това, че Авраам всъщност видя това от света, в който се намира.

       „Ти нямаш още петдесет години и как си видял Авраам?”

       „Истина, истина ви казвам. Преди да бъде Авраам, Аз съм.”

       Тогава, възмутени, юдеите започнаха да хвърлят камъни по Него, но Иисус се укри и излезе от храма, като мина сред тях.

       Никой не Го докосна. Отиде си (Йоан 8:48-59; б.р.).