ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ДЕСЕТА

       В тази глава от Евангелието от св. Йоан е дадено предсказание за начина, по който ще се     разпространи Христовото Слово. Тъй като в същата глава става реч за думите „кошара”, „пастир” и „овце”, ще се спрем за малко на тези символи.

       Христос чрез устата на Иисус казва: „Истина, истина ви говоря, че който не влезе в кошарата през вратата, а прелазя от другаде, той е крадец и разбойник” (Йоан 10:1; б.р.).

       Кошарата тук представя „Царството Божие” или Великото Спасяващо Слово на Христа. Някои го наричат небе в духовния смисъл на думата, а други — Дом Божий. Този „Дом Божий” или „Царство Небесно” са проповядвани от много учители и пророци, но истинският смисъл и изявата му е Христос.

       Христос - най-великият и всеобемащ Всемирен Дух, сам казва истината, че Той е вратата на кошарата, а прилазилите към нея по различни пътища, а не  чрез любовта, са крадци и разбойници.

       Кои са прилазилите по разните пътища към кошарата? Това е сериозен, съществен и отговорен въпрос. Ние не смятаме, че могат да се нарекат „крадци” и „разбойници” онези представители на различните религии в древността и по-късно, както и техните учения. Може, например, някои от методите на източните учения, на философите-проповедници на Рама, Кришна, Зороастър, Буда, Конфуций и други да не ги приемем като абсолютна истина, като например, тези учения, които твърдят, че е изтезанието на тялото и със суровата логика на разума ще се приближим до Бога. Ние не приемаме и тези тълкувания, които допускат насилие и жестокост спрямо другите неверници, но все пак не  за тях ще кажем, че са „крадци и разбойници”. Тях ще търсим у онези, които, прикрити зад някакво привидно благочестие, прокарват измамата, лицемерието и жестокосърдечието като метод за някакво спасение. Те са всъщност проводници на тъмните сили на този свят. За тях Иисус е казал тези думи. Към тях смело и категорично можем да причислим и такива, които казват, че Христовият път на любовта е за слабите и малодушните, за такива, които лесно се превръщат в състав на тълпата, която само повтаря заучени клишета и е готова за всяка мъст.

       Когато Иисус говори за „овцете”, Той разбира добрите, доверчивите люде и най-много онези, които са тръгнали по оня път, дето води към извора на знанието и спасението на душите. Те може да са скромни, да нямат знанието на учените, но притежават едно вярно чувство за преценка на всички видове хора, които се приближават до тях. Овцете не послушаха — казва Иисус — тези, които идваха за зло при тях, защото те познават истинския пастир и оня, който не влиза през вратата на кошарата. Крадецът не идва за друго, освен да открадне, да заколи и да погуби.

       „Аз дойдох — казва Иисус — да дам живот и да го имат преизобилно.” Добрият пастир, а не наемникът е, който ще положи душата си за своите овце, а наемникът, на когото овцете са чужди, ще побегне, когато се зададе вълкът (Йоан 10:7-15; б.р.).

       В шестнадесетия стих на тази глава се разкрива развитието на процеса за изпълнение мисията на Христа. „И други овце имам — казва Той, — които не са от тази кошара, и тях трябва да събера. Те ще чуят гласа Ми и всички ще станат едно стадо и един пастир.” От тези думи става ясно, че освен тези, които Той ще вземе със Себе Си, има и други, които след разпятието Му дълго време ще бъдат наричани езичници и варвари. В Христовата любов няма разлика нито по нация, нито по вяра, нито по произход. За Христа са Негови тези, които ще познаят „гласа на Пастира” и ще станат най-ревностни за Словото Му и, най-после - „сънаследници Христови”.

       И наистина — най-напред приеха Словото Неговите ученици, дванадесетте представители на човешките образци, после Посветените, но още непознали Христа, като апостол Павел, след това тези с чистите сърца като Никодим, като Мария Магдалена, която бе извадена от бездната. След тях приеха Словото една значителна част повярвалите юдеи и накрая ние — езичниците и варварите.

       След това Иисус говори дълго върху това, че спасението на душите Му е поръчано от Отца. Той Му е дал тази власт и никой не може да Му я отнеме: „Имам власт да положа душата Си, имам и власт да я отнема” — казва Той. Заради тези думи стана раздор между юдеите, които се разделиха на две: едните казваха, че Иисус има бяс, а други говореха, че бесноват не може да отваря очи на слепи (Йоан 10:16-21; б.р.).

       Беше зима, когато настана празникът на освещаването на храма в Йерусалим. В притвора Соломонов Иисус срещна юдеите, които Го заобиколиха и с нетърпелива досада и с примес на злина Му казаха: „Докога ще държиш душите ни в съмнение? Ако си Месията, кажи ни го явно.” Иисус им отговори: „Казах ви и не вярвате. И делата, които правя, правя ги в името на Отца. Тези думи и дела свидетелстват за Мене. Но защото вие не сте от Моите овци, затова не вярвате. Моите овци Ме познават и слушат Моя глас. Затова и тръгват след Мене. Те няма да загинат и никой не може да ги грабне от Мене, защото Аз и Отец сме едно.”

       Никой още не е разрешил тайната защо някои от човеците познаха Христа в думите и делата на Иисус, а други не Го познаха. Изглежда, че още при раждането си всяка въплътена душа е определена, може би по свой избор, да познае или да не познае Христа, което ще рече — да приеме великата идея, или да не я приеме.

       Юдеите поискаха да хвърлят камъни по Него, защото смятаха за богохулство думите: „Аз и Отец сме едно.” Те не проумяха тези думи, независимо че Той им припомни написаното в техния закон: „Аз рекох: богове сте.” Това значи, че в човека има възможности душата му да достигне Божественото съвършенство. Не е богохулство фактът, че Христос можеше да каже това за Себе Си.

       Юдеите поискаха да Го хванат, но нищо не Му направиха. Той отиде отвъд Йордан и там още много люде повярваха в Него (Йоан 10:22-42; б.р.).