ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

       Между серията чудеса, които направи Иисус през недългия период на Своето земно пребиваване, най-голямо и изпълнено с най-дълбока тайнственост, както и придружено с най-различни тълкувания, е това, което е познато с думите Възкресението на Лазар.

       Сестрите Марта и Мария от Витания - предани души на Иисус-Христовото Слово, имаха брат на име Лазар. Един ден той заболя тежко и сестрите му проводиха люде да кажат на Иисус, че Лазар, когото Той обича, лежи тежко болен.

       „Тази болест не е за смърт — каза Иисус на вестителите, — но за да се изяви славата Божия, а така и за свидетелство, че Синът Божий ще се прослави чрез нея.” От евангелския разказ личи, без това да е описано подробно, че Иисус е посещавал дома на Лазар и на сестрите му и е бил обичан от тях. След като научи тази вест, Иисус се бави още два дни там, където беше, и въпреки голямата заплаха от страна на юдеите, че искат да Го убият с камъни, рече на учениците: „Да идем в Юдея.” На предупрежденията на Своите ученици, че там е опасно да се ходи, Иисус им каза: „Не са ли дванадесет часовете на деня? Като ходи човек денем, не се препъва, защото знае и гледа видел ината на света. Само който ходи нощем, се препъва, защото виделината не е с него” (Йоан 11:1-10; б.р.).

       Според езотерическата наука тези дванадесет часа съдържат може би дванадесет различни съдби. Духовно зрящият ги познава. Това са влиянията на звездния свят, влиянията на татвите, които ръководят и знаят както значимостта, така и възможностите на всеки от дванадесетте часове на деня. Всичко това знаеше най-добре от всички Иисус и затова каза, че иде в Юдея да извърши волята на Бога.

       Иисус подкани учениците да идат във Витания, тъй като Лазар е заспал и трябва да го събуди. И този път учениците разбраха буквално Неговите думи и затова Му отговориха, че като е заспал, по-лесно ще оздравее. Тогава Той им каза: „Лазар умря! Но заради вас, заради вашата вяра, радвам се, че не бях там. Сега да идем при него.” Тогава Тома, нарицаемият „Близнец”, каза: „Да идем и ние да умрем е него” (Йоан 11:11-16; б.р.).

       Това е същият Тома, който при явяването на Иисус след възкресението поиска да сложи пръст в раната Му, за да повярва, че наистина е Той. Тома Близнец е от онази категория човеци, които изпадат в моментно вдъхновение, ентусиазират се, показват се готови за всяка жертва, но съзнанието им е още на онова ниво, което приема всичко не по вяра, а търси логическо и земно свидетелство. По линията на Тома Близнец са всички учени експериментатори, които се запасяват с факти, щом трябва да докажат някоя истина

       Когато Иисус и учениците Му отидоха във Витания, Лазар беше вече от четири дни в гроба. Там бяха дошли много хора от Йерусалим да утешат сестрите, тъй като Йерусалим е близо до Витания.

       „Да беше дошъл, Господи, преди да умре брат ми — каза Марта, която първа посрещна Иисус, — той не би умрял, но и сега зная, че каквото поискаш от Господа, ще Ти се даде.” Каква вяра у тази къщовница Марта! Тя надмина със своята вяра и книжниците, и много други. Какво преимущество в пробуденото от любов сърце над обкования в хладна логика разум. Не че разумът не е потребен, но той е по-бавен от мигновеното светване и прозрение в душата посредством пълната вяра.

       „Брат ти ще възкръсне!”- каза Иисус на Марта, а тя Му отговори, че това ще стане във възкресението при последния ден.

       Тогава Иисус й рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който е жив и вярва в Мене, довеки няма да умре. Вярваш ли това?” Тогава Марта отговори: „Вярвам, Господи, че Ти си Христос, Син Божий, Който трябва да дойде в света.”

       Като каза това, Марта отиде и повика сестра си Мария, която също дойде там, където тя първа посрещна Иисус. Когато Мария дойде, тя падна на колене пред Иисус и заговори със скръб: „Господи, ако Ти беше тука, нямаше да умре нашият брат.”

       Нейната печал и сълзи смутиха духом Иисус. Натъжен, Той се обърна към нея и запита: „Къде го турихте?” Казаха Му: „Ела и виж.” Иисус се просълзи, а хората, които видяха това, рекоха: „Вижте колко го обича” (Йоан 1 1:17-36; б.р.)

       Сцената пред гроба на Лазар остава в евангелския разказ като един от ярките белези не само за духовната мощ на Иисус, но и за това, колко е Той человечески син. Когато Великият всемирен Дух на Христа се въплъти в Иисус, любовта, е която Той дойде на Земята, Го показа на людете така смирен и милостив, че Той се изравни с тях поради Своите чувства на човек, годен да изпита всички земни чувства и страдания. Направо кощунствено ни се струва това, което твърдят някои окултисти, че Христос като един от най-великите Посветени е отстранил от Себе Си онази част от човешкото естество, която изпитва страдания. Но, това е дори престъпна мисъл и понижение на подвига на Спасител, дошъл да вземе на Своите плещи тежкото бреме на човешките грехове. Иисус се разплака пред гроба на Лазар, не защото не знаеше това, което предстоеше да стане, а защото Той не можа да остане равнодушен към горестните сълзи на околните и защото почувства в Своята велика душа мъката от раздялата с любим човек. В това Негово съчувствие се съдържа и мъката на всички люде по света, които се разделят е любимите си на този свят. Затова в една картина, намерена преди години в едно селище край Ламанш, за която френските специалисти изкуствоведи казваха, че с от ранното творчество на Рембранд, и която представя Разпятието на Иисус Христос, образът на Иисус има такъв мъченически вид, че по-чувствителните люде, които я съзерцават, изпитват дори физическо страдание.

       Репродукцията на тази картина, поместена в едно списание за изкуство, е придружена със статия, в която се описва, че смъртта при разпятието е една от най-мъченическите. Тялото на Иисус не е било привързано никъде за дървото, а само е било заковано с гвоздеи. Само един човек, който разбира от анатомия и владее знанието да изясни какви промени стават с организма при това жестоко положение на тялото, може да има представа за тези страдания.

       Когато Иисус се изправи пред каменната пещера, в която от четири дни е бил погребан Лазар, Той вдигна поглед към небето и призова съдействието на Великия Отец, за да извърши това, което трябва да се случи.

       „Благодаря Ти, Отче - каза Той, — че Ме послуша, както винаги си Ме слушал, за да покажа пред този народ, че съм проводен от Тебе. Вдигнете камъка!”- рече Иисус, и като отвалиха камъка, извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!”

       Тогава възкръсналият излезе, увит в саван според юдейския обичай и с лице, забрадено е кърпа. „Разповийто го и го оставете да си иде”- каза Иисус. Тогава много от юдеите, които бяха там, повярваха в Него (Йоан 11:37-45; б.р.).

       Дори и това — едно от най-големите чудеса, които извърши Иисус, не можа да разтопи вледенения фанатизъм в душите на законниците. Те се събраха на съвет да решат какво да сторят. „Много чудеса направи този Човек” — говореха те помежду си. — „Ако го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще изтребят народа ни.” А един от тях, който се именуваше Кайафа и който тази година беше първосвещеник, изрече най-коварното и жестоко съждение: „Не размишлявате ли, че е по-добре да умре един човек, а не да загине цял народ?”

       Това, което каза Кайафа, е не само присъдата за Иисус, но и едно пророчество, че Той ще умре наистина за народа там (еврейския народ — б.р.) и за всички чеда Божии по света.

       С това присъдата над Иисус Христос бе потвърдена. Сговориха се да Го убият. Иисус най-добре от всички знаеше присъдата. Оттогава Той за известно време престана да ходи при юдеите, а отиде в градчето Ефраим, което беше близо до пустинята, и там живя известно време с учениците Си.

       Наближаваше юдейската Пасха. Мнозина от това място отидоха в Йерусалим за така нареченото очищение преди Пасхата. Иисус не беше между тях. А фарисеите бяха дали вече заповед, според която всеки, който разбере къде е Иисус, да съобщи на тях, за да Го уловят (Йоан 11:46-57; б.р.).

       По отношение на това чудо, което е знайно с израза „възкресението на Лазар”, големият немски окултист и основател на антропософската школа Рудолф Щайнер дава едно по-специално обяснение, за което тук ще споменем само това, че в тези три или четири дни , през които смятали Лазар за умрял, той се бил излъчил със своето духовно тяло и там, в невидимия свят, получил своето посвещение. Това е причината, че след възкресението си Лазар не се среща никъде в Евангелието като действащо лице. Според Щайнер под образа и под името на Лазар трябва да разбираме самия евангелист Йоан — ученика на Иисус Христос, който продължи делото и накрая даде по вдъхновение и видения Апокалипсиса.

       Оставяме читателя да размисли по това и интуицията му да го доведе до истината.