ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

       Величието на подвига, който извърши Иисус, се състои в това, че Той знаеше за какво е дошъл и очакваше предречения час на Своята гибел. Каква гибел? Гибел на Земята като човек, който ще понесе всички страдания, които ще бъдат толкова много, колкото са греховете на тези, за които дойде. На вечерята, на която Той събра всичките Си ученици, Иисус показа символично всичко, което трябваше да стане. Препаса престилка, наля вода в съда за умиване и уми нозете на учениците Си. С този високо символичен акт Той демонстрира колко съществено и потребно е човек да се умие от наслоените през вековете недостатъци и да се приготви с изградени в себе си добродетели да служи на Истината, което значи да служи на Бога. Второто съществено нещо, което се съдържа в този акт, е това, че Иисус възлюби тези, които взе при Себе Си, и, както е казано в евангелския стих, „докрай ги възлюби”. А кои са те? Те са ония пробудени души, които Той позна между множеството, защото и те Го бяха познали (Йоан 13:1-5; б.р.).

       Може да се запитаме: не дойде ли Христос за всички? Под „всички” се разбират ония, които Го приеха, тъй като не всички, които Го зърнаха, Го познаха. В числото на тези „всички” влизат и ония, които не Го видяха в плът, но които Го усетиха в душата си като най-великото знамение и като път към познаване на Бога. На тях говори Той оттогава и досега, макар те да са и елини, и скити, и варвари. На тях Той „уми нозете”, тъй като без това „умиване”, което значи без добродетелите, не се отива в царството на виделината. Краката според Учителя са символ на добродетелите. Затова Иисус казва на Петър: „Ако не те умия, нямаш дял е Мене.” От чувство на дълбока преданост и уважение Петър не искаше да позволи Иисус да умие нозете му, но Иисус му каза, че тъкмо това е най-същественото. Не силният, не знаещият, а добродетелният и стоящият най-близо до истината и небето трябва да ги измие.

       „Умитият няма потреба, освен да умие нозете си и е всичкият чист” — каза Иисус на апостола като отговор на лумналия у Петър порив, който, след като разбра значението на умиването, рече: „Господи, не само нозете, но и ръцете, и главата ми умий!” (Йоан13:6-10; б.р.).

       Ние живеем в епоха, когато и ръцете, и главата ни трябва да бъдат „умити”, но най-главно е да бъдат умити нозете ни. Умитите ръце показват дейност, трудолюбие, сръчност и изобретателност. Умитата глава показва разумно насочване на действията ни, комбинативната ни способност, знанията от науката, опита от живота, но нито умитата глава, нито умитите ръце са достатъчни. Ето, всички потомци на Юда от Искариот имат и ръце, и глави, все „умити”, но делата им са гибелни и адски. Никого не ползват тези дела. Всеки разбойник и всеки злочинител сръчно и майсторски върши своите дела. Той дори може да учуди света със своето „черно” изкуство, но той е с „неумити нозе”. Скъсал с добродетелите и милостта, делата му са дела на лукав и разрушителен дух. За голямо съжаление нашата съвременност се характеризира с това, че преобладаващото число на хората са от тези с „неумитите нозе”.

       Иисус каза на Петър: „Не сте вие всички чисти.” Той имаше предвид Юда Симонов Искариотски, който и до днес има свои последователи. „Истина ви казвам — продължи Иисус Своето Слово, — никой роб не е по-горен от господаря си, нито посланикът с по- горен от оногова, който го е изпратил.”

       Това обаче, което трябваше да стане, наближи. „Иисус се смути духом” — казва се в тази глава, и Той рече: „Един от вас ще Ме предаде.” Учениците започнаха да се     оглеждат в недоумение, за да разберат кой е той. Оня ученик, когото обичаше Иисус, сложи глава на гърдите Му и запита: „Господи, кой е той?” Иисус му рече: „Ще натопя залъка и на когото го дам, той е.” Тогава натопи залъка и го даде на Юда Симонов Искариотски.

       Щом Юда взе залъка, Сатаната влезе в него, а Иисус му каза: „Което правиш, прави го по-скоро.” Никой от седящите на трапезата не разумя какво говори Иисус на Юда. Помислиха, че му заръчва да купи нещо за вечерята, тъй като касата бе у него. Юда веднага излезе. Беше нощ (Йоан 13:11-30; б.р.).

       От евангелския разказ не  е явно дали Иисус уми нозете на Юда. Най-вероятно е, че Той е направил това. Но друго нещо е явно, за което говорят някои тълкуватели на Евангелието. Когато Иисус каза думите: „Това е Моята плът, яжте за прощение на греховете и пийте моята кръв, която е Новият завет”, Юда вече бе навлязъл в нощта да подготви предателството. Освен залъка, който му даде Иисус, Юда нито яде, нито пи от виното. Затова в християнските църкви причастието се нарича „тайнство”, в което не е участвал Юда, а само останалите ученици. Юда не  може да участва в тайнството причестявано, тъй като в душата му е вече Луцифер. А всяко причастие е предшествано от отричане от злото, от греха.

       „Чеда — каза Иисус, след като Юда потъна в мрачината на нощта да извърши своето дело, — още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите — дето ида Аз, вие не можете да дойдете, — казвам го и на вас. Сега ви давам нова заповед: да имате любов помежду си. По това ще познаят, че сте Мои ученици.”

       Обади се Симон Петър: „Господи, къде отиваш?” Иисус му отговори: „Където отивам сега, не можеш да дойдеш, но по-късно ще Ме последваш.”

       „Господи — продължи Петър, — защо не мога да дойда с Теб? Душата си ще положа за Тебе.” Иисус отвърна: „Истина ти казвам, че докато дойде времето да пропее петелът, три пъти ще се     отречеш от Мене” (Йоан 13:31-38; б.р.).

       На следовниците и учениците на Божествената наука се     дава възможност да направят изводи от този диалог за темпераментите на отделните хора, както и за темпераменти те на отделните Христови ученици. Петър, у когото има вяра и преданост и който после бе обявен за глава на Църквата, е пълен с възторзи и емоционалност. Той, преди да провери силите си и въодушевен от настъпилия момент, каза: „Душата си ще положа за Тебе!” А Иисус, Който знаеше и виждаше всичко и преди да е станало, му каза, че три пъти ще се отрече от Него.

       И така стана. И винаги така става това, което Великият Учител предрича за всички векове и хилядолетия.