ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

       Както тази - четиринадесета глава от Йоановото Евангелие, така и следващите три глави - петнадесета, шестнадесета и седемнадесета, са изградени с философско-езотерическия и духовен елемент и характер на Христовото учение. Чак в осемнадесета глава се     намира продължението на прекъснатия разказ за това, което ще стане с Иисус след Тайната вечеря.

       Четиринадесета глава започва така: „Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.” С тези думи Иисус Христос призовава учениците Си и всички, които ще тръгнат след Него, към безстрашие. Оня, който е приел Словото на Божия Син, няма от какво да се     бои, защото е стъпил на истинския и единствен прав път за своето развитие и е осигурил своето жилище в Божествения Дом — в йерархията на светлите духове. Иисус, Който казва тези думи, знае това и го изрича открито: „Ако не беше така, Аз бих го казал на Своите.” Затуй Той продължава: „Отивам да ви приготвя място и ще дойда да ви взема при Себе Си, та където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:1-3; б.р.).

       Как ще дойде втори път Божият Син? Дали отново с образа на Иисус от Назарет, или с друг някакъв образ?

       Не, Той ще дойде без образ, защото ще остави могъщата сила на Своето Слово и святото наставничество на Своя Дух. „И къде отивам — казва Иисус, - вие знаете, и пътя знаете.”

       Тогава Тома Му казва: „Господи, къде отиваш, ние не знаем, а и пътя не знаем.” А Исус отговаря така, както ги беше учил по-рано, в предишните разговори — да вярват в „Дух и истина”.

       Отговорът, който Иисус даде тогава, е не само най-великото откровение, съдържащо цялата тайна на еволюцията на безсмъртната човешка душа, но и най- великата истина, която ни сочи как да вървим по тоя път. Иисус рече: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не отива при Отца, освен чрез Мене. Ако бихте познавали Мене, познавали бихте и Отца, и отсега вече Го познавате, защото Го видяхте.”

       Филип, който все пак иска да конкретизира казаните думи, се обади: „Господи, покажи ни Отца и достатъчно ни е.” Тогава Иисус, Който видя докъде са стигнали някои от учениците Му, отговори съвсем конкретно: „Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е и Отца. Как казваш ти: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене? Думите, които ви говоря, от Себе Си не ги говоря, но Отец, Който пребъдва в Мене, делата Той прави. Вярвайте, че Аз съм в Отца и Отец е в Мене. Ако ли не, тогава повярвайте в делата, които правя.”

       На това място Иисус напуска езика на символите и говори открито и категорично: „Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, ще прави същите дела, които Аз правя. И по-големи от тях ще прави, защото Аз отивам при Отца Си и каквото попросите в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.” И повтаря: „Ако попросите нещо в Мое име, Аз ще го направя” (Йоан 14:4-14; б.р.).

       Иисус дава ключа на тайната, която търси всяка пробудена душа. А този ключ е да поискаме нещо в Негово име. Поискването може да е само дума, излязла от устата на човек, може да е вопъл на сърцето, обладано или от възторг, или от страдание, може да е любознателност на ума или пък да е предизвикано от скритите в човека гордост и самолюбие.

       Кое е искането на ученика? Кое е „похлопването”, след което вратата се     отваря? Това „похлопване” трябва да идва от дълбините на безсмъртната душа, придружено от любовта към Бога, както е казано на едно място: „Да възлюбим Бога и Христа с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила.” И на тези, които са могли да поискат нещо от Отца в името на Иисуса Христа с тези качества на своето аз, вратата се е отваряла. В аналите на човешката история има записани такива случаи.

       По-нататък Иисус продължава разкриването на свещените тайни и казва: „Ако имате любов към Мене, опазете Моите заповеди. Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Утешител, който ще пребъде с вас вовеки. Този Утешител ще бъде Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава. Но вие Го познавате, защото пребъдва във вас и във вас ще бъде.”

       Иисус с това казва на света, че тези, които знаят, се отличават от незнаещите. А какво е знанието? Истинското знание идва при хората, когато познаят Христа, Сина Божий. Учениците видяха Сина Божий в Учителя си Иисус и когато те повярват, че Той е в Отца и Отец е в Него, тогава вече те ще имат в себе си Утешителя — Духа на Светостта, Който придружава човека и Когото никой не може да им отнеме.

       „Няма да ви оставя сираци. Ще дойда при вас. Още малко и светът вече няма да Ме вижда, но вие ще Ме виждате, защото съм у вас. Аз живея, и вие ще живеете. В оня ден вие ще познаете, че Аз съм в Отца, вие в Мене и Аз във вас.” Тази троеличност Той разяснява така: „Който има Моите заповеди и ги държи, той е, който Ме люби, а който Ме люби, възлюблен ще бъде от Отца Ми и Аз ще го възлюбя и ще явя Себе Си нему.”

       На въпроса, който зададе ученикът Юда, но не Искариотски: „Що е това, дето ще явиш Себе Си нам, а не на света”, Иисус отговори: „Който люби Мене, ще опази Моето Слово и Отец Ми ще го възлюби и ще дойде при него, и ще направи жилище у него.”

       Иисус каза, че който не люби Него и Неговите думи не  държи, той не люби Словото на Отца, който Го е проводил. И допълни: „Това ви казвам, докато съм е вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще ви проводи в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви припомни всичкото Мое Слово. Мир ви оставям. Моя мир ви давам.”

       Тези велики думи на Иисус показват, че никой на този свят не може да даде мир, ако не го носи в себе си. Христос чрез устата на Иисус казва, че дава Своя мир. А какъв мир може да ни даде такъв човек, който няма свой мир?

       „Аз не ви давам, както светът дава” — изяснява думите Си Иисус. Светът, ако ни даде нещо, ще отнеме друго, което ще бъде по-драгоценно от това, което ни е дал. Христос дава така, че ние ставаме, както казва апостол Павел, сънаследници с Него.

       „Да не се смущава сърцето ви, нито да се устрашава. Нали рекох: отивам си и ще дойда пак при вас. Ако Ме любехте, бихте се радвали на това, че отивам при Отца, защото Отец е по-голям от Мене.

       Сега вече няма да говоря, защото иде князът на тоя свят и той няма нищо в Мене. Но защото Аз любя Отца, правя това, което Той Ми е заповядал.

       Станете, да отидем оттук” (Йоан 14:15-31; б.р.).