ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

       Като продължение на Словото, което Иисус даде на учениците Си, и настоящата глава започва с думите на Иисус, които са един прекрасен образ на високо поетично, но същевременно и на дълбоко духовно съдържание.

       „Аз съм истинската лоза и Отец Ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не принася плод, отрязва я, а всяка, що дава плод, очиства, за да даде по-много плод. Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говорих. Пребъдете в Мене, както Аз във вас. Както лозовата пръчка не може да принесе плод от само себе си, ако не бъде на лозата, така и вие, ако не пребъдете в Мене, не можете нищо да сторите. Не пребъдва ли някой в Мене, захвърлен бива вън и изсъхва. Тези хвърлени и изсъхнали пръчки ги събират, слагат ги на огъня и изгарят” (Йоан 15:1-6; б.р.).

       Този чудно хубав образ на лозата крие в себе си всичката мистична тайна за появата на Христа в света чрез образа на Иисус. Господ възлюби света, тъй като този свят е Негово дело и бива изхранван от Него, както всеки баща се грижи за изхранването на своите чеда. Как иначе Отец може да дойде до Своите деца и да слезе от Своето великолепие и необятност, освен с живото Слово, което ще им даде. Затова Той посади лозата на тази земя — лозата на Своята любов и милост, от плодовете на която ще се изхранват жадните и изоставени души на човешкия род. Тогава наистина Отец е земеделецът, който предава на лозата и на нейните пръчки своя живот, за да принесат плод.

       Не стоят ли тези пръчки на лозата, те биват отрязани и хвърлени в очистителния огън.

       Който се откъсва от Христа - от плодоносната лоза, която го храни и го свързва с живота, както и с любовта на земеделеца, той загива. „Без Мене не можете нищо да сторите.” — казва Христос. — „Ако пребъдете в Мене и Аз във вас. каквото попросите, ще ви бъде дадено.” Той уверява учениците Си, че ако вървят по този път, по който са тръгнали, ще дадат много плод и ще прославят „земеделеца”, Който ги е отгледал. Който носи в себе си Словото на Христа, той ще пребъде в Неговата любов и в Неговата радост — те ще станат и радост на ученика. „Имайте любов помежду си” - призовава Христос. „А най- голямата любов има този, който може да положи душата си за своите приятели” (Йоан 15:7-13; б.р.).

       Иисус се обръща към учениците Си и казва: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае що прави господарят му, а ви нарекох приятели, защото ви изявих всичко, което чух от Отца.”

       Следват след това много слова на откровение, между които и следното изречение: „Но избрахте вие Мене, но Аз вас избрах и ви поставих да принесете плод, а този плод е: каквото поискате от Отца в Мое име, да ви даде.”

       Очевидно Христос чрез Иисус говори на „Своите”. Кои са те? Те са онези души монади, които още в предвечните времена поради свободната си воля, с която бяха наградени от Твореца, избраха пътя на виделината и отхвърлиха пътя на мрака. Тези два принципа, на виделината и мрака, са във вечно противостояние и борба. Смисълът на тази борба е да се привличат души от едното в другото царство. Съществуването на противната сфера на тая на виделината е велика тайна, но се знае, че Творецът я с допуснал за възход на душите.

       Че има такава борба, говорят и думите на Иисус Христос, който казва: „Ако светът ви възненавиди, знайте, че Мене по-напред от вас възненавиди. Ако бяхте от света, светът би любил своите, но тъй като не сте от света и защото Аз ви избрах от него, светът ви възненавижда. При това помнете Словото, което ви рекох: робът не е по-голям от господаря си. Ако изгониха Мене, и вас ще изгонят. Ако те бяха възприели Моето Слово, и вашето слово ще възприемат. Това правят, защото не познават Тогова, Който Ме изпроводи. Ако не  бях дошъл и не бях им говорил, нямаше да имат грях, но сега нямат извинение за греховете си. Те не биха имали грях, ако не бяха видели делата, които сторих. Но сега те видяха делата Ми и пак възненавидиха и Мене, и Отца. Това стана, защото беше предречено в Писанието: „Без причина Ме възненавидиха.”

       Какво велико откровение! Всички, които вървят в пътя на Христа, са отблъснати и намразени. Те се питат: защо? А отговорът е — защото възлюбиха Христа.

       Но дерзайте! — иска да каже Христос с думите на Иисус: „Ще дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца. Той ще свидетелства за Мене, както вие свидетелствате за Мене, защото отначало сте с Мене” (Йоан 15:14-27; б.р.).

       Това „отначало” е в обятията на вечността.