ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

       Иисус и учениците Му напуснаха мястото, където се състоя Тайната вечеря, преминаха потока Кедрон и влязоха в градината, където и друг път Той бе ходил с тях. Тогава Юда взе със себе си голяма група служители при първосвещениците и фарисеите, които, въоръжени и с фенери в ръце, трябваше да преследват тръгналите заедно с Иисус ученици. Те също влязоха в градината. Иисус знаеше това, което трябваше да стане, излезе напред и запита: „Кого търсите?” Гласове от групата отговориха: „Иисус от Назарет.” „Аз съм” — отговори Иисус.

       Като чуха това, запитвачите се отдръпнаха назад и, сякаш поразени от тези думи, паднаха на земята. И втори път запитаха, и втори път Иисус каза: „Аз съм.” После се обърна към тях и добави: „Щом търсите Мен и Аз ви казах кой съм, тогава оставете тези да си идат.”

       Тия думи на Иисус потвърждават казаното по време на вечерята Слово, в което Той рече: „Не изгубих нито един от тези, които Ми даде.”

       Симон Петър, който имаше нож, го извади и удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. Името на слугата беше Малх. Тогаз Иисус каза на Петър: „Тури ножа в ножницата. Не бива ли да изпия чашата, която Ми даде Отец?” (Йоан 18:1-11; б.р.).

       На това място става необходимо да спрем вниманието си върху характера, натюрела и темперамента на Петър. Очевидно той е един от верните и любещите ученици. За него Иисус е над всичко и затова неговият нетърпелив сангвиничен и лишен от съображения характер го кара да измъкне ножа. Може би Петър след минутка и да се е разкаял за тази постъпка, особено след думите: „Да не изпия ли чашата, която Ми даде Отец?”

       Често гневът, който възпламенява искрата, надвива над мъдрата съобразителност. Петър е предан, любещ, силно емоционален, но подложен на изненадващи амплитуди. Същият този Петър, който извади ножа от ножницата, се отказа малко по-късно от своя Велик Учител и горко плака за това.

       Този кратък анализ е необходим, защото повечето от съвременните християни имат държание и постъпки, които се покриват е характера на Петър. И по не малко други признаци би могло да се заключи, че хората от нашата пета подраса на Петата раса са от категорията на Петър. Той не помисли, че отсеченото ухо на Малх не ще промени предреченото в съдбата на Иисус, както не съобрази дали ще може да ходи по водата, както ходеше Господ Иисус Христос, но тръгна и като започна да се дави, простря ръката си към Божествения Учител да го извади от вълните.

       По-нататък се казва, че въоръжената група, предвождана от хилядника, и юдейските слуги уловиха Иисус и Го вързаха. Най-напред Го заведоха да отговаря пред тъста на Кайафа, който се именуваше Ана, а след това Ана го предаде на Кайафа.

       След Иисус вървеше Петър и друг един ученик — познат на първосвещеника, и затова го пуснаха да влезе в двора. Ученикът помоли вратарката да пусне и Петър в двора. Когато Петър влезе, слугинята го запита: „Да не си и ти от учениците на този Човек?” Петър отговори: „Не съм.” Вероятно той даде такъв отговор, за да го оставят в двора и да види какво ще стане е Иисус, но отказът е неопровержим.

       Нощта беше студена. Запалиха огън, на който се грееха слугите, а заедно с тях и Петър. Всички очакваха решението, което ще вземе първосвещеникът, който разпитвал Иисус както за учението Му, така и за Неговите ученици.

       „Аз говорих явно на всички, говорих на съборището, където юдеите слушаха Словото Ми. Нищо не съм казал на скрито място. Защо разпитваш Мен? Попитай тези, които са Ме чули. Те знаят това, което съм говорил” — каза Иисус.

       Един от слугите, който беше наблизо, удари плесница на Иисус и Му каза: „Така ли отговаряш на първосвещеника?” Иисус му рече: „Ако съм говорил зло, свидетелствай за злото, но ако не съм говорил зло, защо Ме биеш?” Тогава Ана изпрати Иисус вързан при Кайафа (Йоан 18:12-24; б.р.).

       Симон Петър, който също се грееше на огъня, биде наново запитан от един от седящите там: „Да не си и ти от Неговите ученици?” Тогава Петър рече: „Не, не съм!” А друг един от роднините на слугата, на когото Петър отряза ухото, се     обърна към него и му каза: ”Не те ли видях в градината с Него?” Петър отново отрече и чу как петелът пропя. Петър горко заплака (Йоан 18:25-27; б.р.).

       След туй заведоха Иисус от Кайафа в преторията. Вече настъпваше утрото. Там, в преторията, се яви Пилат и запита: „Какво е обвинението ви срещу този Човек ?”

       Пилат е римлянин и езичник. Рим има закони и този представител на Рим искаше да знае къде този млад човек ги е нарушил. А обвинителите, които нямаше какво да кажат, си послужиха с една обща фраза, в която се     съдържаше и собствената им горделива себепреценка.

       „Ако Той не беше виновен, нямаше да го доведем при тебе.” Тогава наместникът на кесаря Пилат Понтийски оттегли от Него своето обвинение, защото не намери у Него никаква вина: „Вземете Го вие и Го съдете по вашите закони.” Тогава у тях се яви с ловката подлост злодей, който и като извърши жестоко злодеяние, пак желае да остане невинен.

       „Нам не ни е позволено да убием никого” — отвърнаха те.

       От това следваше, че трябва да бъде наказан по римските закони, и Иисус разбра от каква смърт ще умре, защото наказанието на римляните за неримски поданици е кръстно разпятие.

       Тогава Пилат повика Иисус и Го разпита: „Ти ли си царя i на юдеите?” Иисус му отговори: „От себе си ли казваш това. или други ти рекоха това за Мене?” Пилат възрази: „Аз не съм юдеин. Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мен. Кажи да разбера що си сторил?” Иисус му отговори: „Моето царство не е от този свят. Ако беше царството Ми от този свят, Моите люде биха се борили, за да не бъда предаден на юдеите.” Пилат Го попита: „Ти цар ли си?” Иисус му каза: „Право каза, че съм цар. Аз се родих на този свят, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, Ме слуша.” Тогава Пилат запита: „Що е това истина?” Но Иисус замълча, защото няма думи на земята за определяне на това, което не  е от земята.

       Пилат отново излезе при юдеите и каза: „Аз не  намирам у Него никаква вина. Нали у вас има закон да ви пусна едного заради Пасхата? Да ви пусна ли юдейския цар?”

       Тогава народът извика с глас : „Не Него, но Варава пусни.” А Варава беше разбойник (Йоан 18:28-40; б.р.).