ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

       Тази глава започва с едно лаконично и изненадващо изречение: „Тогаз Пилат взе Иисус и Го бичува.” Като допълнение към това варварско и подигравателно отношение войниците изплетоха венец от тръни, поставиха го на главата Му и Му облякоха багреница.

       „Радвай се, царю юдейски!” — викаха Му те и Му удряха плесници. Никой от Учителите на човечеството, дошли преди Него, за да подготвят Неговото идване, не е бил подлаган на такова поругание, защото никой от тях не  беше годен да вдигне тежките грехове на човеците, както Той.

       Пилат Го изведе навън е багреницата и трънения венец. „Аз не намирам в Него никаква вина” — извика той, като добави: „Ето човека!”

       Щом първосвещениците и техните слуги видяха Иисус, започнаха да викат: „Разпъни Го, разпъни Го!”

       Като чу това, Пилат им каза: „Вземете Го вие и Го разпиете, тъй като аз не намирам у Него вина.” Тогава юдеите се развикаха: „По нашите закони Той трябва да умре, защото нарече Себе Си Син Божий.”

       Смути се Пилат от тези думи и като влезе в преторията, запита Иисус: „Ти откъде си?”

       Иисус нищо не отговори. Не бе готово съзнанието на този римлянин да разбере откъде е Той. Една дълга еволюция би трябвало да премине душата на кесаровия заместник, за да проумее родината на Божествения Син. Но Пилат се сметна за недостатъчно уважен поради това мълчание и каза: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че аз имам власт да Те разпъна и власт да Те пусна?”

       „Не би имал ти никаква власт над Мене, ако не бе ти дадена от небето. Затова тези, които Ме предадоха на тебе, имат грях, по-голям от твоя.”

       Размисли се Пилат над тези думи и пожела да Го пусне, но юдеите измислиха коварна и хитра уловка. Те извикаха на Пилат: „Ако Го пуснеш, не си приятел на кесаря, тъй като всеки, който прави себе си цар, е противник на кесаря.”

       Понтийският наместник Пилат, който беше изпратен да брани сигурността и достойнството на Римската империя, се замисли още повече. След като чу това, той излезе и изведе Иисус навън и като седна на съдийския престол, поставен на постланата с камъни тераса, извика: „Ето Го вашия цар!” А юдеите, разярени, се развикаха: „Махни Го, разпъни Го!”

       „Вашия ли цар да разпъна?” — запита Пилат. Първосвещениците тогава викнаха гневно: „Ние нямаме друг цар освен кесаря.” Тогава Пилат, заангажиран от думите, с които тези хора в завладяната от Рим провинция въздигаха кесаря за свой цар, реши да им даде Иисус за разпятие (Йоан 19:1-16; б.р.).

       И понесе Иисус Своя кръст и тръгна за мястото, наречено Голгота. Там, на този хълм, избран за място на позорната смърт, но избран да стане и най-високия връх на човешката жертва, на хълма, на който се осъществи спасението на човешкия род, бе разпънат Иисус. И на кръста бе написано: „ИИСУС НАЗАРЯНИН, ЦАР ЮДЕЙСКИ”. Този надпис, написан на еврейски, гръцки и латински, бе прочетен от юдеите, а първосвещениците казаха на Пилат да не пише „Цар юдейски”, защото осъденият казвал това. Тогава Пилат отвърна: „Каквото писах , писах

       Войниците, които разпънаха Иисус, направиха четири дяла от дрехите Му, като всеки от четиримата взе по един дял. За хитона, който не беше шит, а изтъкан отгоре до долу, хвърлиха жребий.

       За всичко това има слова, предречени в Писанието (Йоан 19:17-24; б.р.).

       До кръста на Иисус стояха майка Му, нейната сестра, Мария Клеопова и Мария Магдалина. Когато Иисус видя майка Си и обичания от Него ученик, обърна се към нея и рече: „Жено, ето твоя син.” А на ученика Си каза: „Ето майка ти.” Като чу това, ученикът при тръгването оттам я взе в своя дом.

       Иисус разбра, че наближава краят, и каза: „Жаден съм.” Тогава един от войниците натопи гъба с оцет и я поднесе към устата Му. Като прие малко от оцета, Иисус рече: „Свърши се!” Тогава наклони глава и издъхна (Йоан 19:25-30; б.р.).

       Денят беше петък. Юдеите не искаха да оставят телата на Иисус и на разпънатите от двете му страни провинени пред закона мъже до съботния ден. Затова помолиха Пилат да ги вдигнат оттам. Войниците пребиха коленете на двамата разпънати от двете страни на Иисус, а на Иисус, Който бе вече умрял, не пребиха коленете. Един от войните Го прободе с копието си между ребрата и оттам потече кръв и вода. Йоан свидетелствуваше за това, което видя с очите си. Това свидетелство е, за да повярват всички, които четат Писанието, в което имаше следните думи: „Кост Негова не ще се строши”, и „Ще погледнат на Тогова, Когото прободоха.”

       Тези люде, които дават обяснение на мистерията за пробождането, казват, че капките кръв, които капнаха на земята, осветиха тази планета. Тези свещени капки промениха нещо съществено в нея. До този ден душите на заминалите за другите светове можеха да стигнат само до някои от низшите полета на невидимия свят, но след разпятието тези, които приеха Христа, можеха да стигнат високо в небесните йерархии. Това се крие в думите: „Христос отключи вратите адови.”

       Един от тайните ученици на Иисус на име Йосиф от Аримагея измоли Пилат да вземе тялото на Иисус и заедно с Никодим Го помазаха със смирна и елей, обвиха Го в плащеница заедно с ароматите и Го положиха в нов гроб в една градина. А гроба затулиха с камък .