ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

       В първия ден на седмицата - казва се в тази глава, Мария Магдалина дойде рано на гроба и видя, че камъкът е отвален. Изненадана, тя изтича при Симон Петър и при другия ученик, когото обичаше Иисус, и разтревожена съобщи: „Вдигнали Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.” Тогава двамата ученици тичешком тръгнаха да видят какво е станало, като по-младият изпревари Петър и стигна пръв при гроба. Без да влезе вътре, надникна през отвора и видя две положени плащеници. Когато дойде Петър, той също видя плащениците и кърпата от главата на Иисус, която беше сложена встрани. Тогава влезе и първият ученик и видя същото. Чак тогава и двамата си спомниха, че в Писанието е казано, че Той трябва да възкръсне от мъртвите (Йоан 20:1-10; б.р.).

       Мария остана вън от гроба и плачеше за Него. Тогава очите й се отвориха и тя видя два ангела с бели дрехи, които седяха вътре. Единият — там, където беше главата на Иисус, а другият — при мястото на нозете Му. Ангелите я запитаха: „Жено, защо плачеш?” Тя отговори: „Взели Господа и не знам къде са Го положили.” Като рече това, обърна се и видя, че там стои човек, но не разбра, че това е Иисус. Мария помисли, че говори с градинаря, и каза: „Ако ти си Го изнесъл, кажи ми къде Го положи, защото аз ще ида да Го взема.” Тогава Иисус я позова: „Марийо!” Тя се обърна и рече: „Равуни!”, което значи „Учителю!” Иисус отново й заговори: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Мосго и Отца Вашего, при Бога Моего и при Бога вашего.” И заръча: „Това съобщи на братята Ми.”

       Мария Магдалина отиде и съобщи това на учениците (Йоан 20:11-18; б.р.).

       Достойно за дълбок размисъл е обстоятелството, че първият човек, който узна Великото Знамение, е Мария Магдалина, която символизира пробудената душа. Другите ученици разбраха това по-късно, когато Иисус се яви на тях в оня дом, където се бяха събрали. Макар че вратата беше заключена, Иисус застана сред тях и каза: „Мир вам!” След това показа ръцете Си, прободени от гвоздеите, и ребрата Си, между които бе влязо копието на римския войник. За Мария не бяха необходими тези доказателства.

       Отново Иисус каза: „Мир вам!”, и добави: „Както Отец изпроводи Мен, така и Аз провеждам вас.” Това като рече, духна и каза: „Приемете Духа Светаго. На които простите греховете, простени ще бъдат, а на които задържите, задържани ще бъдат” (Йоан 20:19-23; б.р.).

       Тома, който не беше с тях, след като ги срещна, като отговор на това, което му казаха, изрече следните думи: „Ще повярвам, че сте видели Господа, само когато аз видя раните по ръцете Му и туря пръст там, където беше прободен.”

       След осем дни, когато учениците се събраха отново, там дойде и Тома. „Мир вам!” — поздрави Иисус събраните ученици и се обърна към Тома: „Ела и виж ръцете Ми, тури пръст в раната Ми и не бъди неверен.” Отговори Тома: „Господ мой и Бог мой!” Иисус му каза: „Защото Ме видя, Тома повярва. Блажени са тези, които без да видят, повярват” (Йоан 20:24-29; б.р.).

       Има следователно неща, които трябва да се приемат на вяра. Това е особено важно за духовния живот на човека. Там не са необходими рационални доказателства.

       Заслугата на човека, който е повярвал и възприел една истина, е по-голяма, отколкото на този, който е приел същата истина, след като са му били дадени несъмнени доказателства.

       Томовците са за земната наука, а другите - за онова живо знание, което не подлежи на доказване.