ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА

       Написаното в тази глава — последната от Евангелието от Йоан, дава основание на всички, които познават поне някои от основните истини на Божественото тайно учение, да твърдят, че явяването на Иисус пред учениците Му след Неговото възкресение е или във формата на духовното тяло, което дълго време запазва формата на физическото тяло, или е материализация — едно велико изкуство и знание на Великите Посветени, а, естествено, и на най-великия от великите — Христос.

       Първото появяване в градината пред Мария Магдалина е най-вероятно с духовното тяло, а онова, при което Той позволи на Тома да тури пръст в раната Му, е материализация.

       У четеца на настоящата малка книга не бива да остава ни най-малко съмнение за възможностите на такава материализация, защото такива явления и сега са наблюдавани от пътешественици в Хималайските планини, където понякога могат да се срещнат ученици и Посветени от Братството на Агарта. Щом този факт е овладяно изкуство на Посветени в тайната наука, колко повече то е възможно за явилите се на земята Учители и на Божия Син Христос.

       И в тези материализации Великият Дух на Христа взема пак формата на Иисус от Назарет.

       Едно от явяванията, за които става реч в настоящата глава, е станало край Тивериадското езеро — там, пред Симон Петър, пред Тома, нарицаем Близнец, пред Натанаил от Кана Галилейска, пред Заведеевите синове и други двама от учениците Му. На разсъмване, след като през нощта не успели да уловят никаква риба, видели човек на брега и тъй като били навътре в езерото, не познали, че това е Иисус. „Деца — проговорил човекът, — имате ли нещо за ядене?” „Нямаме — отговорили те, а човекът казал: „Хвърлете мрежата от дясната страна на ладията и ще намерите там риба.”

       Хвърлиха мрежата и с големи усилия успяха да я изтеглят от водата. Тогава ученикът, когото обичаше Иисус, получи прозрение в себе си и рече на Петър: „Това е Господ!” Като чу това, Петър препаса връхната си дреха, защото беше гол, и се хвърли във водата. След него и другите дойдоха с ладията на брега. Като излязоха на сухо, видяха разстлана жарава и на нея риба и хляб. Когато Симон Петър отвори мрежата, намери в нея сто петдесет и три риби, които бяха толкова едри, че едва не скъсаха мрежата.

       „Седнете да обядвате” - рече Иисус, но всички мълчаха. Никой не се реши да Го попита кой е, защото на всекиго стана ясно по вътрешен път, че е Той — Господ. Иисус взе и раздаде на всички хляб и риба (Йоан 21:1-13; б.р.).

       Мнозина са се залавяли да тълкуват числото сто петдесет и три. Още в древната християнска епоха хората са мислели, че то не е случайно число. И по-късно, когато се е започнало духовното движение за освобождението на България от османско иго, възрожденският свещеник Константин Дъновски — баща на Учителя Петър Дънов, ръководител на Бялото Братство в България — е получил в Солун един от 153—те антиминса, с които е открил първата българска църква във Варна, тъй като без такъв антиминс не е възможно да се освети църква. Сборът от цифрите на това число е девет, а това е число на сбъдване или благоприятен завършек на започнато дело. Девет е краят на цифрите и краят на даден процес, а шест е началото, тъй като шест е число на любовта. Това ще рече, че когато едно дело се започне с любов, то ще има сполука. Цифрата 6 е посаденото семе, а цифрата 9 е плодът.

       Явяването на Иисус пред учениците на Тивериадското море е третото по ред след възкресението. След като се нахраниха, Иисус запита Петър три пъти: „Любиш ли Ме?” Три пъти Петър отговори: „Любя Те, Господи.” Иисус три пъти му каза: „Паси овцете Ми.” Зачетен беше Петър с това, че ще пасе овцете на Божественото стадо. Това е нашата вяра, нашата епоха, която е под знака на Петър.

       Петър е, който извади ножа в градината, където заловиха Иисус Христос. Петър три пъти се отрече, преди да пропее петелът. Петър пръв скочи във водата, като чу, че появилият се човек на брега е Господ

       След това Иисус му предрече от каква смърт ще умре, което ще рече — какъв е краят на личната му карма, тъй като всички ученици платиха своята карма. Той му каза: „Върви след Мен!”

       Тръгна Петър, но като се обърна, видя, че след него върви този, когото обичаше Иисус. Тогава усети в себе си нещо като ревност и рече: „Господи, а с този какво ще стане?” Тогава Иисус му каза: „Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е?” Текстът навежда на мисълта, че Петър ще поведе Христовите люде във великата Вяра, на която Той е символ, но след Него иде Йоан, символ на Любовта.

       Учениците помислиха, че Йоан няма да умре, защото Иисус каза: „Ще остане той, докле Аз дойда.” Този е ученикът, който свидетелства това и който написа тази Свещена книга, наречена „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН” . Същият ни казва и следните знаменити думи: „Има още и много други дела, които извърши Иисус, но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свет не щеше да побере написаните книги. АМИН” (Йоан 21:14-25; б.р.).