6. Георги Куртев - спомени от Борис Николов

[Ани]

ГЕОРГИ КУРТЕВ

От Борис Николов

       С брат Георги Куртев се познавах много добре. Когато аз ръководех и направих чешмата в Тополица заедно с братята от Тополица, той също вземаше участие в тоя строеж. Планът на чешмата беше разработен от бр. Бертоли и бр. Борис. През 1928 год. строежа бе приключен. Тази чешма бе една символика на братският живот и тя изигра своята роля в онези години. Не само като чешма, а като образец за едно братско начинание, защото там ние почнахме от руините на един римски извор и направихме една прекрасна чешма. Снимките от това време направени от фотографа Васко Искренов най-добре ще ви заведат в онези години.

       С брат Георги Куртев съм се виждал много пъти. Той разказваше своите опитности от първите години с Учителя през време на двете войни - Балканската и Европейската, просто и увлекателно. Аз исках да ги запиша, но той се смущаваше когато виждаше, че аз изваждам молив за да стенографирам. Той млъкваше и прехвърляше разговора на друга тема. Тогава направих следното: при друг случай аз го подканвах и той разказваше и аз го слушах най-съсредоточено и в същото това време, аз бях сложил тефтерчето на коленете си под масата и записвах, като той не виждаше моята малка хитрина. Така записах неговите опитности и това са най-точните и верни. И други след това са ги преразказвали, но друго е да ги запишеш точно и след това да ги предадеш писмено. А когато ги помниш и преразкажеш след това, то спомените се променят. Така, че аз ги имам на стенограма, а моята стенограма е точна и пиша много правилно. Трябва да си намерите стенограф, който да ги разчете и запише. Познавам един брат, които може да свърши тази работа, но вие трябва да го откриете и да го помолите да предаде тези опитности.

       През 1920 год. Учителят е бил в Айтос и отседнал в дома на бр. Габровски. При Георги Куртев не е имало място поради многолюдното му семейство. Били решили на следващия ден - Петров-ден да отидат на Петров връх на екскурзия. Трябвало да станат в три часа през нощта и да тръгнат пеш, за да бъдат при изгрев слънце там, на върха. Но вечерта се изсипал пороен дъжд, продължил цяла нощ. Георги Куртев цяла нощ се измъчвал от това, че дъжда всичко ще провали. Но в уреченото време брат Георги става, запалва фенера и тръгва, за да отиде при Учителя. Среща бр. Петко Епитропов, който си погладил брадата и казал: „Не е писано да се ходи“. Георги го подминава и отива при Учителя с фенера, който Го посреща с думите: „Дойде ли Георги?“ Учителят влиза в стаята си и престоява известно време. Навън изгърмява страшно, светкавици проблясват. Излиза Учителят и го пита: „Излез вън и виж вън има ли едно прозорче в облаците на север?“ Излиза той, поглежда към небето, дъждът вали, връща се и казва: „Има Учителю.“ Учителят отново влиза вътре в стаята си и отново се чува гръм и светкавици. „Георги, иди и виж, има ли звезди на небето?“ Георги отива, поглежда небето и се връща. „Няма Учителю.“ Учителят отново влиза в стаята си - навън се чуват гръм и светкавици. Излиза и помолва Георги, да види, дали този път се е появила някоя звезда Георги се връща и се усмихва.“Има Учителю!“ Накрая излизат с Георги, който носи фенера, а Учителят се навежда и запретва крачолите си на панталона. Тръгват към Петровия връх. Когато стигат до една чешма, виждат как Петко Епитропов идва след тях с един фенер. Учителят се усмихва. Времето се оправя. През деня е хубав слънчев ден без нито едно облаче на небето. Прекарват чудесно всички. Има направени снимки от тази среща на Петров връх. Това е история за вас, а за брат Георги Куртев и съвременниците му, това бе живот за Цялото и за Бога.

       Георги поставя пред Учителя въпроса за създаване на братската градина. Учителят го запитва: „С каква цел?“ Отговор: „С идеална цел.“ Учителят му казва: „Ще се нареди, но по-късно.“ Така се случи, че по-късно онази сестра, която обслужваше на ул. „Опълченска“ 66 и помагаше на Учителя за улеснение в Неговия бит и помагаше на Гина Гумнерова в посрещане на гостите, получи в наследство една нива. Тя я подари на братството в Айтос. От тази нива изникна братската градина на Айтос. Името на тази сестра бе Василка Иванова от Айтос.

       Аз лично в тази градина не съм ходил. По-късно след заминаването на Учителя тази градина я превърнаха като култово средище, а не като място за братски идеи и живот. Особено след като си замина брат Георги Куртев. С него се разбирахме с една дума. Беше човек на Духа. С хората на Духа се разбираш с една дума и с един жест, с едно действие.

       На времето, Учителят се беше изказал за приятелите от този край и особено от Айтос: „Души, които са в почивка.“ А това е много неблагоприятно положение за тях. Знаех и други изказвания за тях от Учителя, че те имат подчертано религиозно съзнание и това ги караше да залагат на формата на нещата и да се крепят за тях. Затова не съм ходил на тази градина, но съм посещавал дома на Георги Куртев и на дъщеря му Надка Куртева.

       В Айтос имаше един извор, казваше се „Чортлен“ - това е древна лековита вода. Учителят я вижда и я превежда на български: „Вода на Духовете“. Това е малко изворче, от което излиза малко вода, колкото няколко пръста на ръката на човек. От нея се събират бавно по три-четири сантиметра в коритото му. Тази вода нито се намалява, нито се увеличава - тя е една и съща и при суша, и при дъждове. Значи, идваше от дълбоко място, не зависи от повърхностните пластове на земята. Тя идваше от върха, който се намира на изток от нея, а той се казваше „Абтарзак" - турско име. На самия връх, приличащ на купа сено - там се намираха нашите приятели. Там беше братско стопанство..

       Георги Куртев се зае да почисти каптажа на изворчето и да се направи чешмичката Извика ме и аз му показах как се каптира и открих, че тази вода идва от върха и че това е радиоактивна вода Тя минаваше през жълта уранова руда - така нареченият минерал „тор булиш“. Тя е най хубавата уранова руда. Та аз я каптирах. Но водата бе по-ниско и не можеше да се вдигне нивото й, за да се направи чучурче и да потече. Нали имаше едно и също ниво и при суша и при дъжд! Аз направих след голямо умуване един котел от хума, така че да не се пропуща водата от него, закрепих го отстрана с големи камъни, а отвътре наредих речни камъчета едно до друго и за една нощ се напълни водата в котела и излезна водата нагоре и пре мина в чучура. Когато дойде водата на нивото горе и тръгна по чучура, аз сложих отново хума така, че като тече да не се смесва с друга вода. Потече и ползваше приятелите и населението над двадесет години. Но решиха да правят баня и с взрив разбиха камъни на върха и от детонацията се разместиха земните пластове и водата се загуби. Георги Куртев изпращаше така наречената „чортленска вода“ на Учителя в една стомна, а по-късно в дамаджана. Когато тръгваше някой от Айтос за София, по него се изпращаше дамаджана вода за Учителя. Учителят я харесваше тази вода и държеше да се пие от нея.

       Колко е приятно човеку да се срещаш с такива хора като Георги Куртев! Колко е угодну Богу, че такива хора се движат по земята. И колко е угодну Богу, когато братя живеят в единомислие!

       Аз живях с него в единомислие към Бога.

Записал: д-р Вергилий Кръстев 1972 год., гр. София.

Автор: Борис Николов 1972 год.

 

ПЕСЕНТА „ИДИЛИЯТА“ И БРАТ ГЕОРГИ КУРТЕВ

       Два месеца преди да си замине брат Георги Куртев, Петър Камбуров получава писмо. „Брат Петре, като си замина, моля те, ела и преди да вдигнат тялото ми, изсвири ми „Идилията“. През 1920 год. когато Учителят за пръв път ми я изсвири и каза: „С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога“. Петър като получи телеграмата, че бр. Георги си е заминал, отива в Айтос и му изсвири „Идилията“.

       Това беше при пълното слънчево затъмнение през 1961 год. на м. февруари. Съществуват връзки в живота, които ние не познаваме.

Записал: д-р Вергилий Кръстев 1972 год.