18. Из царството на спомените - от д-р Вергилий Кръстев

[Ани]

Из царството на спомените

       Георги Събев е роден на 1 април 1906 година в село Водица, Поповско. Завършва трети прогимназиален клас /сега 7 клас/ в родното си село. Поради липса на средства родителите му го насочват към занаят - бъчварство. През 1919 година става вегетарианец по етични съображения, а запознанството му с новия му майстор - бъчвар, който е бил по убеждения толстоист и вегетарианец, го насочва по нови идейни насоки - става ревностен агитатор на вегетарианството. През 1922 година продължава образованието си в гимназия, където често изнася реферати за въздържанието. През 1925 година завършва реална гимназия в град Попово и заминава в София в държавната печатница да учи полиграфия. След това завършва Свободния университет - висш институт за икономически науки и тогава минава на работа в счетоводството на печатницата. Понеже по онези години се свикват много запаси за военно обучение, за да избегне военното обучение по идейни причини завършва курс за кметове и става кмет в Просенишка община - Бургаско, а после в Руенска, а после в Тополишка община и най-накрая в село Медвен, Котленско. Като кмет е залагал за просветната дейност на селяните и се застъпвал за социалната справедливост. След 9 септември 1944 година работи като инспектор по труда и социалните грижи към Бургаски окръг и се пенсионира през 1961 година.

       Срещата му с Учителя през 1922 година и присъствието му на събора на Бялото Братство в град Търново е нова епоха в живота му.

       Георги Събев сключва граждански брак с Донка, дъщеря на Георги Куртев през 1936 година и става негов зет. Това обстоятелство го прави по-близък и е допуснат в семейството на Георги Куртев с необходимото доверие. Като резултат на едно такова съжителство се явяват записките, които той води за историята на братската градина в Айтос, биографията на Георги Куртев, история на чешмата в Тополица, така също и опитности от братския живот в Айтос и в страната, свързани с делото на Учителя. Уважението, което той изпитва към своя тъст, се дължи на онова благоговение, което има към личността на Георги Куртев, което е израз и образец за един достоен ученик на Учителя. Това е причината, че е ценял високо онова, което е виждал и чувал за Георги Куртев. Георги Събев е онзи, който възкликва на вътрешните потребности на Духа да запише всичко около братския живот в Айтос, за дейността на Георги Куртев и за опитностите на приятелите в Школата на Учителя.

       През 1970 година аз намерих захвърлени в един килер като непотребни неща неговите писания за по-горните заглавия и то в дома на едного нашего брата. Аз ги прибрах, прочетох и разбрах тяхната историческа ценност. Тогава си дадох дума след време този материал да излезе наяве и да излезе напечатан. През следващите години се запознах с мнението на много съвременници на Георги Събев, които споделяха становището си, че неговите записки не са от особена важност и не са написани на красив, литературен български език. Аз многократно съм ги преглеждал и отначало не намирах причината, защо приятелите не възприемат неговият стил на изложение. Накрая я открих. След като всички тези опоненти си заминаха от този свят и никой от тях не остави нищо написано, тогава се узна, че никой освен Георги Събев не написа и не остави нещо записано за тази епоха. И чак тогава пред мен причината излезе наяве. Те ревнуваха от един, който бе свършил някаква работа. Не можеха да се примирят с това и отхвърляха свършеното. Имаше много хора с перо и поетична нагласа, но никой не записа нищо за онова, което бе описал Георги Събев. Аз срещнах много хора, които се биеха в гърдите и се пъчеха с големи постижения, а в същност се оказаха безхлебни, празни житени класове. В тях нямаше житното зърно на Словото на Учителя. И те не можеха да омесят никакъв хляб. И затова те не ни оставиха нищо. На нас, поколението, което не бе срещало нито Учителя, нито Георги Куртев, а познавахме Учителя чрез напечатаното слово. Нашата връзка с Учителя и Школата може да се осъществи чрез напечатаното Слово на Учителя. А връзката ни с приятелите от Школата може да стане само чрез напечатаните техни спомени от тази епоха.

       Днес, когато трябваше да се прехвърлят спомените му за това издание, новото младо поколение също с нетърпение се нахвърляше да променя неговият стил на правоговор и правопис. Аз се възпротивлявах на това. Имаше възражение, че съществува официален литературен български език. В отговор на това обвинение аз ще кажа, че всички онези приятели през времето на Школата на Учителя имаха свой специфичен език и той трябва да остане такъв, какъвто е, защото той е израз на тяхната личност, индивидуалност и дух. Литературният език се мени при всяко поколение от 25 години и това би означавало, че всяко следващо поколение ще трябва да променя даден авторски текст. А това е груба грешка. Българският език е много точен. Българският народен говор е много точен. Учителят имаше високо мнение за българския език. Той беше казал: „Аз за това слязох и се родих в българския народ, защото българският език е най-точният окултен език на земята, защото българският народ е най-старият окултен народ на земята.“ Смятаме, че отговорът е даден. Вие можете да го потърсите още в българските пословици, поговорки, народни умотворения и ще се доберете до една истина, която е определил Учителят. Един велик Учител не може да слезе в един обикновен народ, да се облече с едно обикновено тяло и да произнася обикновена реч с обикновени думи. Това е изключено!

       Ние сме в царството на спомените на онези приятели, които бяха съвременници на Школата на Учителя. Това е царството на Духа, където Божият Дух се изля в Словото на Учителя. И това Слово се въплъти чрез Дух и Сила, в плът и кръв чрез живота на приятелите от тези поколения преминали през Школата на Бялото Братство 1922-1944 година. Словото на Учителя премина през тях като сила и живот и премина в следващите поколения като спомени за онази епоха. Затова тези спомени са спомени от царството на спомените и от царството на Духа.

       Затова, когато влизаме в царството на спомените трябва да събуем нозете си, да измием ръцете си и с чисти сърца и светъл ум да прочетем тези спомени. Защото те са живот и сила на това Божествено Слово. Само тогава, когато пристъпим към техните спомени с благоговение и трепет, чак тогава ще можем да бъдем допуснати в границите на това царство. А да станем поданици на това царство на спомените се изисква дълъг период на изучаване, проучване на тези спомени и сверяване със Словото на Учителя, за да можем да проверим, как Словото на Учителя е станало плът и кръв чрез техния живот на Земята. А да станем граждани и поданици на това царство на спомените, ние ще трябва да се свържем с тях, за да може Словото на Учителя да премине през спомените на приятелите и оттам да премине през нас и да даде плод чрез нашия живот на земята. А това означава връзка със Словото на Учителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя. А Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите.

       Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен, и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч, като българи те успяха да реализират в своя живот закони от Словото на Всемировия Учител. Всеки реализира толкова, колкото му бяха силите и колкото можа да издържи изпита сакато ученик на тази Школа. Достатъчно е и един спомен. Този един спомен означава реализиран един закон от Словото на Учителя. А това не е малко пред Вечността. Амин!

Д-р Вергилий Кръстев.