Предисловие. Личността на Дънов и неговото учение

[Ани]

Предисловие

Личността на Дънов и неговото учение

        Личността на Дънов и неговото учение възбудиха голям интерес в обществото. Пресата, която дебне да открие всичко ново и интересно по света, за да може да привлече вниманието на читателите, като ги запознае с откритието, писа доста по въпроса и с това още повече заинтересува обществото, което поиска да узнае истината за Дънов и учението му. Някои от тия, които писаха по въпроса, за да покажат своето безпристрастие, изложиха възгледите и на двата лагера, „за“ и „против“. Но въпреки добросъвестното старание на кореспондента на „Утро“ да осветли обществото за същността на учението на Дънов, не може да се добие ясна представа за него, понеже той не е запознат с материята. А обществото гори от желание да знае истината. Още повече че някои автори публикуват брошури и статии в списания, като твърдят, че Дънов и учението му са голяма опасност за обществото и трябва да се направи нещо, за да се премахне злото от страната ни. Щом се посочва опасността за народа ни, без съмнение всеки трябва да научи истината, за да се вземат нужните мерки. Ако има опасност, ще я отстраним. Но в случай, че учението съдържа нещо полезно, трябва поне да го проучим и опознаем, дори и тогава, когато не искаме да го възприемем.

        Откакто се върнах от Америка, аз се занимавам с окултната наука и написах книгата „Спиритически чудеса“. В нея описах онова, което бях видял в тази страна в областта на чудесното, нещо, което даде повод да се основе Психическото дружество (това дружество разви голяма дейност и с издаваното списание „Задгробен мир“, което аз имах честта да редактирам, пръсна светлина в отечеството ни относно спиритизъм, окултизъм, мистицизъм, теософия и др.). Това ми даде право да мисля, че познавам предмета, още повече, че се познавам с Дънов от 20 години, разменяли сме мисли, слушал съм го да говори и публично, и частно, познавам до голяма степен най-интимния му живот и съм го проучвал, както никой друг.

        Следователно това, което аз ще кажа, няма да е плод на въображение, каквито са статиите на някои писачи, които се мъчат да докажат пред света, че тезата им е права. Те дават простор на въображението си, представят непроучени неща като факти и с това стават причина да се прикрие истината. Разбира се, от незнание те вършат голямо зло на себе си, защото законът в невидимия свят гласи, че който от желание да изпъкне пред другите и, подбуден от користолюбие или мъст, изкривява истината и с това заблуждава другите, си създава тежка съдба и ще плати за грешката си. Страхувайки се от последиците на умишлено и недобросъвестно излагане и предаване на истината, аз ще се помъча да бъда обективен, като оставя читателя сам да си направи изводите. Ще му изложа фактите така, както съм ги наблюдавал.

        За да можем да дадем една справедлива преценка за личността и учението на Дънов, е необходимо да се запознаем с учението на окултизма, мистицизма, теософията и др. Без познаването на тия течения трудно ще можем да разберем неговото учение и да се произнесем върху него.

        В началото на август т.г. имах повод да се срещна с многозаслужилия ни държавник, литератор и учен, професор С. Бобчев, който любопитстваше да знае кой е Дънов и какво е неговото учение.

        Мислейки, че аз ще мога да му дам светлина по въпроса, той ме покани във вилата си на чай и като практичен човек, който не иска да губи много време в приказки, пристъпи направо към въпроса.

        „Кажете ми, колега,

• 1. Организацията на Дънов самородна ли е, или той представлява някое течение, което съществува другаде?
• 2. Вярва ли той в Божеството на Христа или не?
• 3. Какво е неговото учение и в какво се отличава от другите Християнски църкви?
• 4. Как гледа той на православната църква?
• 5. Вярно ли е, че той подражава на Христа и че неговите ученици му мият краката и той им ги мие?
• 6. На какво се дължи неговото обаяние над учениците му?
• 7. Какви са неговите последователи и как гледат те на него?
• 8. Как ще обясним някои скандални случаи, за които е писано в списание „Знаме“?“

        Професорът очакваше да разбере много от отговорите на зададените въпроси, и ако аз бях се съгласил да му отговоря така, както той искаше, убеден съм, че той нямаше да знае повече от онова, което вече е знаел досега за Дънов и учението му. И смятайки, че знае всичко необходимо, за да разкрие на света истината относно Дънов, щеше да напише в „Юридическо списание“ научна студия върху новата заблуда; и тия, които щяха да четат научната студия на добре известния, заслужил литератор, щяха да се подведат и щяха да помислят, че вече знаят в какво се състои новото учение, т.е. че то е заблуда, каквито има много по света. И следователно трябва да се препоръча на властта да вземе мерки, за да изкорени заблудата, както направиха нашите прадеди, като изгониха богомилите.

        За да избавя един ум от грешката, в която неволно щеше да изпадне, аз помолих колегата да бъде така добър и да ми позволи да отговоря на зададените ми въпроси, след като го запозная с основните принципи на окултната наука и последователно отговарям на въпросите, като му казах, че по този начин ще добие по-ясна представа за същността на нещата. Както и очаквах, г-н Бобчев ми отдаде всичкото си внимание и аз му отделих повече от час. Той ме изслуша с внимание, получи отговор на зададените въпроси, а за по-голяма яснота му посочих хора, от които може да научи нещо по някои и други въпроси за сверка, като му казах, че някои от тях по-рано са били ученици на Дънов и са го напуснали, но въпреки това те ще осветлят професора, защото са хора с характер и няма да изменят на истината, освен ако не са извлекли погрешни заключения от неправилно наблюдаване на фактите.

        Останах доволен от посещението и съм уверен, че такъв човек, какъвто е г-н Бобчев, няма да се увлече и да пише неверни работи, освен ако бъде несъзнателно заблуден.

        Както обърнах внимание на г-н Бобчев, че за да разберем кой е Дънов и какво е неговото учение, трябва да се запознаем с окултната наука, така апелирам и читателят да има търпение, да прочете това, което ще напиша, защото само тогава ще разбере в какво се състои учението и ще ми бъде благодарен, че съм го осветлил.

 София, 1922 г.