Историята на великите учители от Христовата ера

[Ани]

Историята на великите учители от Христовата ера

        В края на ариянския век и в началото на християнската ера религиозният и политическият живот на западния свят се промени. Рим успяваше в своите завоевания, и победа след победа, той завладя света и му стана господар. Впоследствие наложи своя печат и върху религията. Старите философи пропадаха. Гръцките богове бяха умрели или пък се преродиха в римски богове. Юпитер бе върховното същество, но в действителност той не упражняваше никакво влияние в живота на хората, както е сега с Йехова. Даже и в бавния и упорит Изток браманизмът отстъпваше пред будистката пропаганда. В Палестина бяха направени няколко опита да се оправи юдаизмът, като се премахнат заблужденията и суеверията вмъкнати в юдейството от свещеничеството и по този начин да се освободи народът от робството на последното. Забелязваше се, че формализмът, догматизмът и заблудата царуват навред и забулват мистицизма, който владееше в юдейската религия. В онова време само в храма на Артемис в Ефес имаше истински духовен живот. В тоя храм избраните получаваха великите истини.

        Може да се каже, че и в Юдея есеите бяха запазили скритите истини. Сектата бе аскетична и се придържаше строго към приетите правила на окултната наука. Така, преди някой да влезе в школата на есеите, го подлагали на строги изпити и чак когато ги издържал, бивал приет.

        Според летописите на окултното братство и според традициите на християнството Йосиф, както и Дева Мария, са принадлежали към тая секта. И Исус в ранната си възраст е бил неофит в ордена на есеите, към който са принадлежали мнозина окултисти преди него, а и след него. Исус учел народа с притчи и символи, защото те не са можели да възприемат по друг начин неговото скрито учение. А своите приближени ученици, които са били неподготвени, той е учел и им откривал мистериите. Едните той учел с притчи и символи, а учениците си запознавал с окултните истини.

        Неговата мисия бе главно да преобрази и реформира евреите, да ги подготви духовно. Той намери много последователи и образува по тамошния обичай тайно братство, като оставяше членовете на това братство да разпространяват учението Христово, по начин, който намерят за добре.

        Истинският растеж на християнството започна с апостол Павел, който видя неговата емоционална страна. Той не схвана великата и скритата страна на учението, но, от друга страна, бе велик евангелист. За тая цел той бе повикан обратно в Йерусалим, където му бе казано, че не схваща вътрешната страна на великите мистерии на християнството, които Христос е учил. Затова бе пратен в Ефес, да научи великите истини, на които Христос бе учил апостолите. Ефес бе главният център на окултистите дълги години преди християнската ера и бе последното място, където той можеше да се посвети в мистериите. И той трябваше да остане там цели три години, за да научи учението на истинското християнство.

        Всички свещеници на храма в Артемис бяха посветени. Те правеха чудеса и бяха пазители на великите мистерии до шестото столетие. Затова ученици от всички краища на света, които искаха да добият истинското познание на окултната наука, отиваха в Ефес. Три пъти бе срутван храмът и три пъти бе съзиждан. А в тоя храм се учеха великите мистерии. Там бяха създадени допълнителни школи по философия. Най-забележителна от тия школи от първото до третото столетие бе създадената от Аполониос Тиански. Той бе брат, посветен в същото място, от където бе и Исус, и когато Исус започна своята проповедническа дейност, Аполониос проправяше пътя, като подготвяше народа да чуе Божественото учение. Той сам бе чудотворец и правеше много чудеса. След като помогна на Христовото движение, той отиде в Ефес и там създаде окултна школа. В тая школа бе изпратен Павел да научи скритата страна на учението Христово, но, за голямо съжаление, той не бе възприемчив и проповядваше така, както той го схващаше. По този начин се появи учението на Павел, което бе далеч от това, което Христос проповядваше и искаше да възприемат хората.

        С падането на Йерусалим в 70-тата година след Христа християнската църква се пръсна по другите страни. Безсъмнено проповядването на Павел донесе голяма полза, защото спомогна на много души да напреднат по пътя на своята еволюция, като ги отклони от злото и ги тласна по пътя на доброто. Между посветените от първите християни е и евреинът Симеон Бен Йокай, живял в началото на второто столетие. След като той достигнал целта си, придобил знание и познал мистериите на християнското учение, решил да иде между евреите и да се постарае да изпълни мисията, която Христос бе започнал между евреите, без да я довърши. За тази цел той започнал своята дейност, целяща реформиране на юдейството и премахване на заблужденията, формите, ритуалите и погрешните схващания в юдаизма. Неговите усилия отначало давали добри резултати. Той написал мистически книги, които са послужили за база на Зохар — кабалистическо учение, което запази окултната наука за 1000 год.

        Моше Бен Леви през 13 век възобнови учението на своя учител Симеон Бен Йокай и по този начин продължи съществуването на учението за няколко столетия, тъй като в средните векове имаше още истински мистици в юдейската църква. Учението на тия двама равини бе ограничено върху философията на мистицизма и твърде малко докосна окултната страна на въпроса.

        След като Антиохия престана да бъде интелектуалният център на света, Александрия я замести и християнските окултисти бяха привлечени там, където имаше представители от всички други школи.

        Евангелист Йоан беше най-великият измежду християнските окултисти в Александрия по онова време. Неговото учение впоследствие се вложи в четвъртото евангелие — единственото „ортодоксално“ християнско.

        Сравнително лесно беше за александрийските християни в първото столетие да хармонизират своята философия с платоническата и гностическата школи, които упражняваха голямо влияние в онова време, защото основните принципи на трите школи бяха еднакви. Но през второто столетие в източното християнство се въведоха догмите и те постепенно изместиха здравия смисъл и скритите истини, които съдържа Христовото учение. Толкова забележително беше това въвеждане на догмите и заблужденията в Христовото учение, че Валентинус бе принуден да напусне църквата, за да може да запази скритото Христово учение неопорочено. Той образува школа на християнския окултизъм.

        Валентинус бе един от илюминатите - посветените. Лишена от неговата помощ и за да не става разцепление, църквата се принуди да го моли да се върне в нея. Тя се съгласи да премахне формите, обредите и някои други заблуждения. Мнозина приемаха радушно християнството след като Валентинус се върна, но щом формите, обредите и заблужденията не се премахнаха, той за втори път напусна църквата. И за втори път му обещаха, че ще махнат тия заблуди само и само да се върне в църквата. Това стана, но не за дълго, защото заблуждението бе пуснало дълбоки корени, а църквата не му се противопостави. Това накара Валентинус да напусне завинаги църквата, за да запази учението на Христа чисто от форми и заблуди.

        След Валентинус дойде Василидис, който, за да запази учението така, както бе дадено от самия Христос, и за да може да съедини всички клонове на различните течения, написа „тълкуванията на четирите евангелия“ като направи усилие да извади от църквата формите и заблудите, считани за по-съществени, отколкото живото Христово учение. Той можеше да напише тоя коментар, защото бе ученик на Матей, а последният учи езотерическото християнство под ръководството на Главкус, който пък бе ученик на Петър. От събраните поучения, дадени от Христа, той можа да напише скритото Христово учение, предадено му по този начин.

        За нещастие на християнската църква през 264-340 г. Евсебиус от Цезария, виден политик, а същевременно и епископ на църквата, написа неистинска „Свещена история“ от догматично и езотерично гледище. Благодарение па своето влияние пред император Константин, Евсебиус успя да унищожи всички книжа и ръкописи, които не съответстваха на неговото гледище. Тогава коментарите и книгите на Василидис бяха унищожени и сега се намират само някои откъслеци от тях.

        В края на второто столетие Амониус Сакас се помъчи да даде на църквата скритото учение на Христа и понеже не успя, напусна църквата и създаде неоплатоническата школа или „Любители на истината“ във Филаделфия. Той бе посветен в окултизма. Школата продължи да съществува 100 години и въпреки че вече не действа, учението и влиянието й се проявява и до сега.

        Ориген бе най-забележителният ученик на Сакас. Той влезе в християнската църква, както това бяха сторили мнозина окултисти преди него, както много и сега правят, с надежда да извади догмите и заблужденията, които се бяха вмъкнали и бяха забулили истинското Христово учение, като с това се вредеше на човечеството в неговия прогрес. Той стана забележителен писател и беше наречен един от светите отци. Ориген направи и невъзможното да пречисти и предаде учението Христово така, както то бе предадено от Христа, но въпреки голямото влияние, което той упражняваше, заблуждението се бе вмъкнало, добило гражданство и неговите усилия останаха напразни.

        Един окултист на име Май, упражни силно влияние на изток. Той застана начело на школата, създадена от евангелист Йоан и написа книгата „Мистериите на Царството Божие“, както са открити от назаретския учител. Ориентът бе подготвен за тия учения, защото там доста се беше работило от учениците на Гаутама Буда. В предишните шест столетия будизмът бе покварен с формалности и догми, както и от песимистичното настроение на свещениците към него, и макар законът на прераждането да се бе запазил, накрая всичко свършваше с пълно отричане — унищожаване на човека. Така че безсмъртието бе едно откровение за източния ученик на мистериите. Затова там учението на християнския окултизъм беше добре прието, и се създадоха много ложи, носещи названието „Христово Братство“, които упражняваха силно влияние до 13-ти век.

        Около 300-та година личността на Христос надмина неговото учение и върху нея се създаде митология, както бе се създала митологията за римските богове. В това време пренията по различни философски и религиозни въпроси в Александрия бяха в своя разгар. Един от най-учените свещеници по онова време - Ариус, през 318 г. влезе в открит спор със своя началник, епископ в Александрия, относно личността на Исус. Този диспут раздели църквата на две течения, или на два противоположни лагера. Единият поддържаше Ариус, който бе окултист, а другият лагер поддържаше Александрийския епископ, който твърдеше, че Христос е личност от Св. Троица, когато Ариус прокарваше тезата, че Христос е създаден, следователно не е себероден, както е Бог, и че дух свети произтича от Бога, а не и от Христа. За да докаже, че Христос не е Логос, Ариус изложи окултната наука и философия на Логос, която бе добре известна и приета от учените окултисти в онова време, когато всички невежи и ортодоксални владици взеха страната на Александрийския епископ. Толкова ожесточена бе борбата, че накрая Константин Велики, който по политически причини бе възприел християнството, свика събор от владици в Никея, за да се произнесат по въпроса.

        Тези, които са чели „Историята на падането на Римската империя“ от Гибон, знаят интелектуалните и духовните качества на посланиците на тоя събор и че предварително бе взето решение да се изключи от църквата Ариус, както и онези, които го поддържат. Впоследствие те бяха екстернирани. По време на Никейския събор християнството умря и вместо него възкръсна догматизмът. Това стана в 325 г. сл. Христа, но истината никога не умира. Тъй като невежите и материалистично настроени свещеници и владици не можаха да дадат на своето паство духовното и скрито учение на Христа, учениците на окултизма, които бяха в църквата, формираха тайни общества — братства — и продължиха да изучават мистериите, които Христос учеше.

        От 4-ти до 8-ми век окултната наука и мистическото Христово учение се проповядваха само в мистическите братства. Членовете на братствата понякога успяваха да се снабдят с имот и тайно изпращаха вест до своите членове да дойдат да изучават тайното учение на Христа в указаното имение, на което даваха названието „манастир“. Истинският търсач на истината се радваше, че му се удаваше случай да се запознае с истината, отиваше в манастира и ставаше член на ордена, където се учеше на мистериите.

        Юда, който предаде Христос, не е само личност, а един общ тип на човек - такива хора има навсякъде по света, хора, които умишлено правят зло.

        Някои от тия, които се бяха вмъкнали в братството, завиждайки, от една страна, на голямото знание, което учителите притежаваха, и което те не искаха да открият на хора, не надвили още низките си инстинкти и ламтеж за материални облаги, съобщаваха на водачите на църквата, че има тайни братства, които учат не така, както църквата, а против догмите й. Така започна гонение против тия братства, всичките манастири се затвориха, членовете бяха изгорени и избесени, мнозина избягаха по горите, други в Азия. Тия, които отидоха в Арабия, бяха добре посрещнати от тамошните братя и продължиха своята дейност. В този период истината се пазеше само от тия, които бяха успели да избягат и да се скрият по пещерите. А едничката вина, която тези братя имаха, бе, че обичаха истината и за нея те пострадаха. Между западните окултисти фисканската ера е известна като ера на духовна тъмнина за нашата планета, докато източните окултисти я описват като черна или желязна ера. Ако не бяха усилията на окултистите да поддържат светлината на истината през този период да гори, светът щеше да свърши с варварство. Благодарение на окултната светлина той избегна участта на онези народи, които са изчезнали от света.

        Истина е, че в самата църква имаше частични опити тя да се отърси от някои заблуждения, но нищо съществено не стана. От друга страна, окултната светлина не можа да проникне в църквата. Окултните убежища, създадени с цената на живота на мнозина, бяха единствените места, където имаше истинско знание; а такива имаше навсякъде, с изключение на Испания. Някои от тия убежища още съществуват.

        Онези окултисти, които бяха избягали в Арабия, намериха топъл прием от окултистите, които бяха там. Някои бяха дошли от Индия да помогнат на мохамеданството да се реформира, други пък бяха местни араби, конто бяха духовни наследници на древната Лемурия и на халдейските свещеници, и които бяха пазители на окултния архив, дълго време съхраняван в Арабия след потъването на Лемурия. Това бяха най-старите летописи на света.

        Европейците носеха със себе са простота и заблуда. Гръцката философия бе запазила само името си, а всъщност тя бе преплетена с тая на Индия. Арабските ученици на окултизма имаха добър шанс да изучават знанието, което идва от Изток и Запад. И те образуваха школа в Александрия, Багдад, Башка, Бокхара, Кайро, Кордова и др. и събраха грандиозни библиотеки в Александрия, Багдат и Кайро.

        В техните училища се преподаваше философия, математика, медицина, ботаника, химия, поезия, астрология и алхимия. Последните два клона, както и скритата окултна наука, бяха запазени само за избрани ученици на окултизма, докато всички други предмети се даваха на света безрезервно. Хиляди ученици отиваха в Испания да получат знание, което на друго място не можеше да се получи. Арабското училище в Кордова скоро се прочу, заедно с това в Багдад. Тази интелектуална просвета в Испания бе в контраст на заблудата, невежеството и тъмнината, които царуваха в Европа по онова време. Така от 8-то столетие до 13-то столетие в Испания грееше светни на, която не можеше да се понася от невежеството в Европа. Свещеничеството започна гонение против просветените в Испания и благодарение на силата на оръжието много от тях загинаха. Римокатолическата църква успя най-накрая да прогони арабите, да изгори хиляди невинни хора на аутодафе.

        През 13-ти век някои от членовете на християнското братство излязоха от своите скривалища, за да изразят своя протест срещу злоупотребите на църквата, тъй като бе дошло време да се надигне глас против нейната тирания, която дълбоко се чувствуваше от всеки. Хората бяха изгубили всяка свобода, семейните тайни се знаеха от свещеника, ширеше се шпионство, преследване, имаше Инквизиция, която опустошаваше всичко. Човек не можеше явно да изкаже своите мисли, защото го очакваше смърт. Това положение създаде благоприятни условия да се събудят хората и да търсят лек за злото, което царуваше тогава.

        Йоаким от Калебра, мистик, изтълкува Апокалипсиса на Евангелието по такъв начин, че заплашваше съществуването на църквата. Много францисканци приеха неговото учение и под различни имена и секти създадоха недоволство от църквата в Европа.

        Арабският текст на Аристотел се промъкна в християнските училища, като предизвика разисквания и логични разсъждения, които отвориха очите на мнозина. Европейската политика и националните интереси и прения възбудиха цял свят, а папата нищо не можеше да направи. Истините, прокарани от окултистите против тъмнината и невежеството, си пробиха път навсякъде. По това време (14 век), папата премести своята резиденция в Авиньон (1305—1376); тогава беше периодът на схизмата (1378—1417), когато трима папи си оспорваха правото да бъдат представители и заместници Божии на земята.

        В началото на 15-ти век беше изобретена печатната машина от Гутенберг, посредством която се ускори разпространението на печатни книги. Това изобретение помогна на окултистите да разпространят своята философия и учение и то спомогна да се освободят мнозина от мрака и заблуждението.

        Около 1425 г. Кристиян Розенкройц, един посветен, намерил подходящо време за образуване на езотерично общество от избрани и изпитани хора, които да подемат обществена дейност, да пръскат светлина и да избавят хората от духовния мрак, изпрати посланици до всички окултни огнища, поканвайки ги да се съберат и да образуват братство за съвместна духовна дейност. Отговорът бе благоприятен и в 1459 г. бе създаден орденът на Розата и Кръста в Германия. Братството използва следващите няколко години за създаване на клонове във Франция и Англия, където се образуваха ложи. След това се образуваха ложи и в други части на Европа. Целта на ордена бе да се реформират църквата и нейните учения, както и да се разпространи окултната наука, особено медицината, магията и алхимията.

        През първото столетие на своето съществуване орденът бе малко известен на света, понеже неговите членове, макар да правеха добро, лекуваха и болни, които тогавашната медицина смяташе за неизлечими. Те се придържаха към Христовото правило — каквото прави дясната ръка да не знае лявата. Никаква награда не очакваха те за своите усилия и за доброто, което правеха. Те сееха семето на просветата, истината и скоро се почувства тяхната дейност навсякъде, но никой не можеше да определи кой е розенкройцер. Криенето им се дължи на факта, че столетия наред окултните братства са били гонени и преследвани, така че опитът ги бе научил да се крият от света, за да бъдат в безопасност.

        Първата публикация те направиха през 1614 год., а след това публикуваха и други документи. Тия публикации имаха за цел да отворят очите на хората, да ги събудят и да ги накарат да търсят истината, която едничка можеше да ги просвети. Навсякъде се чувстваше тяхното влияние и римокатолическата църква направи всичко, за да разкрие ложите и узнае членовете им, но всичко бе напразно.

        Те бяха навсякъде и никъде. Нямаше добро начинание, в което те да не вземат участие. Но най-главната им задача бе реформирането на църквата не само в Германия, Франция, Швейцария, а навсякъде. Университетът в Париж, заедно с учените, бе с тях, обаче френският крал Франц I, а след това и синът му Хенри II по политически причини поддържаха църквата и започнаха гонение против хугенотите, в което изклаха много невинни хора във Вартоломеевата нощ.

        В Англия реформацията бе успешна, макар че до голяма степен това се дължеше на семейните сплетни на Хенри II и на неговите политически стремежи, отколкото на духовната пробуда в народа. Розенкройцерите затвориха ложите си почти навсякъде, освен в Германия и Франция.

        Трябва да се разбере, че старият и силен орден, за който говорим, не трябва да се бърка с тия, които са създадени по-късно под същото название и които се стремят да изучат мистериите на Розенкройцерите, но нямат знанието и силата на ордена, за който говорихме. Има самозвани ордени, които носят това име в Англия и в Америка, но, както казахме, има само две действителни ложи, едната в Германия, а другата във Франция.

        Друг подобен орден, под названието Илюминати, бе създаден в Испания през 1520 г. от арабски окултисти, но инквизицията успя да го унищожи. Някои от членовете на този орден отидоха във Франция и там създадоха през 1623—1635 г., а после и през 1722 г. ордени, които съществуваха до Френската революция. Орден бе създаден и в Инголщадт, за да се противопостави на влиянието на езуитите, но скоро масоните се заеха със същата работа и успяха. Този орден скоро се разпространи в Германия, но вътрешни дрязги, създадени от липса на високо съзнание, отслабиха силата му и през 1785 той намали своята дейност.

        Целта ми е да посоча тия личности и течения, които са работили за доброто на човечеството през християнската ера. Има и други окултни ордени, които са създадени само за получаване на знание и лични облаги на своите членове. За тях аз няма да говоря.

        Има много окултисти, за които не споменаваме тук нищо и които са допринесли посредством своите книги за доброто на ближните си и човечеството въобще. За тях няма да говорим, защото мястото не ни позволява.

        В средата на 16-ти век се появи един виден окултист, който в много свои прераждания е помагал на човечеството да се издигне умствено и духовно, и който е играл голяма роля в историята на човечеството по пътя на неговата еволюция. Той е Парацелзус.

        В началото на ариянската ера той бе известен под името Илия, а после под името Сократ. На учения свят е известно какво направи той за човечеството през тоя период от живота си. Превъплътен като Парацелзус, той имаше мисията да помогне за обновяването и реформирането на медицината, да събуди интерес към окултната наука, да утвърди химията и да докаже реалността на ал-химията.

        Трябваше да се очаква, че човекът, който се противопостави на възприетите религиозни и научни възгледи и на тогавашната практика на лекарите, няма да получи добър прием и ще бъде мразен и преследван от своите съвременници. Така и стана с Парацелзус. Въпреки това обаче през 19-ти век се направиха опити да се изучат неговите идеи по-внимателно. Д-р Уайт е превел много от съчиненията му под названието „Херметически и алхимически съчинения на Парацелзус“. Всички изучаващи окултизма са задължени на д-р Уайт за това, че е събрал, превел от латински и издал някои от съчиненията на този голям окултист. Задължени са и на д-р Ф. Хартман за това, че е превел и издал „Животът на Парацелзус“.

        Сега е известно, че той, благодарение на широките си познания и практика, е можел да направи революция в медицинската наука. Той пръв провъзгласи, че жизненият процес е химичен. Откритието на водорода се дължи пак на него, както и на много лекарства.

        Колкото и важни да са тези негови открития, още по-важни са тези в областта на окултизма. Неговото най-велико откритие в тая област е намирането на философския камък, за който се говори в алхимията; и той указва в съчиненията си как да се издири и намери. Само след откриването на радия учените химици започнаха да признават, че алхимията може да бъде вярна или реална наука. Окултистите са знаели тая истина от столетия насам, макар малцина да са успели да изучат, както трябва, мистериите.

        В съчиненията на Парацелзус по алхимия влиза всичко, което е било казано от всички предшественици по въпроса, и има всичко онова, що може да се каже след него.

        Може би няма друг алхимик, който да каже нещо повече по въпроса, тъй като той е казал всичко, което можеше да се каже. Струва ми се, няма да бъде излишно, ако се кажат тук няколко думи за алхимията.

        Алхимията има три прояви (аспекта): духовна, умствена и физическа. Главната цел на алхимика е да измени, да преобрази своето естество. Съответно на този висш философски аспект (проява) следва второто преобразование (изменение): да преобразува (измени) физическото си тяло, за да може да стане то годен инструмент, чрез който да действа и да си служи егото (духовното съзнание) на човека в своята проява. Философският камък символизира окултната философия, чрез която изпъква духовното и умственото изменение. За подновяване и запазването на физическото тяло всъщност е необходим материалният камък, или химическото приготовление.

        Вярно е онова, което четем в свещеното писание, че патриарсите са живели столетия на земята. Защото, като се научим първо да живеем духовно-окултен живот, по-късно, след много труд придобиваме и знание как да увековечаваме своите физически тела. Нито пък бе грешно твърдението на средновековните алхимици, че те са можели с помощта на философския камък да излекуват всяка болест и да обновят своето физическо тяло, или телата на други и по този начин да продължат живота до колкото години пожелаят.

        Нормалният живот на човека, даже ако погледнем от гледище на едно животно, е пак по-кратък, отколкото човек трябва да живее. Следователно няма научни причини, които да забраняват на човека да продължи живота си, като предотврати загубата на силите си и обнови химикалите на тялото си.

        Алхимиците считат, че всички болести, включително и старостта, се дължат на съществуването на различни ексиди в тялото на човек и следователно, ако ги премахнем или пречистим от тялото си, това е първата стъпка към излекуването. То се усъвършенства чрез вкарване в нашата система (тялото) на необходимите елементи, които го изграждат. Философският камък постига това и в света има 12 окултисти, между които е и една жена, които притежават знанието как да приготвят и употребят камъка.

        Едничката цел, заради която окултистът желае да продължи живота си, ,е за да добие знание и сила и по този начин да помогне на своята еволюция, да помогне и на другите, които са били изпитани, че са достойни за особено внимание в техните усилия за духовен прогрес. Прекъсването на живота чрез смъртта прави необходимо прераждането, унищожава продължителността на съзнанието за известно време и по този начин прави еволюцията на индивида бавна.

        Философският камък, когато се усили и пречисти, с многогодишен търпелив труд и постоянство, не само ще излекува всякаква болест, като продължи живота, но, както Парацелзус казва, ще превърне обикновен метал в злато. Но това е повече работа на лабораторията, от-колкото индустриален процес. В миналите векове, когато имаше недоимък от злато, процесът можеше да бъде индустриален, но сега не се възприема като такъв от алхимиците. За някои модерни алхимици се говори, че имат силата да превърнат среброто в злато, но философският камък не се употребява в подобен процес.

        Великите съчинения на Парацелзус са недовършени поради ранната му смърт, причинена от колегите му — лекари, които го гонеха и преследваха, и чиито слабости той изобличаваше. Той умря през 1541 г. и се въплъти в края на това столетие, като посвети времето си на нови изследвания в същата област. Неговото първо появяване в света бе в първата четвърт на 18-ти век. Той купи от папата малко имение, наречено Сен Жермен в Италианските Тироли, от което взе титлата конт де Сен Жермен и с това име той бе познат в историята.

        Даже неговите приятели признават, че той е бил един от най-знаменитите лингвисти в Европа. Така също се признава, че той бил истински адепт на музиката; за него е казано, че с виолината си съживявал самия Паганини. Познанията му по медицина и другите науки били поразително. Понеже е познавал много добре историята, той е бил изпращан от Луи X на различни дипломатически мисии. Играл е много важна роля при възкачване на руския трон на Екатерина II. В Германия той създава свободното масонство. Бил много богат и правел скъпи подаръци на приятели и короновани глави в Европа. За тия скъпоценности се казва, че ги е правил сам по алхимичен начин в своята лаборатория. Твърдял, че имал силата да живее неопределено време посредством познанията, които имал по алхимична медицина. Така също се казва, че той познавал най-забележителните личности в света, особено в Европа, и за тях е било щастие да го видят в домовете си.

        След като описахме някои от качествата на тоя велик мъж, няма да бъде излишно, ако кажем към какво се е стремил. Първо, той е искал да възбуди интерес у хората към окултната наука и философия, за да се научат те да гледат на живота по-сериозно и по този начин съзнателно да започнат да работят за своята еволюция. Той учуди всички със своето знание и сила, които се придобиват само чрез окултната наука.

        Сен Жермен бе голям пътешественик и в пътешествията си се стараел да срещне свои стари и нови ученици, за да им помогне. Между тия, на които е помагал, е и Фридрих Антон Месмер. Той е бил негов ученик в предишни свои съществувания и сега по негово внушение отишъл в Париж в 1778 г. Специалната работа, която неговия учител Сен Жермен му възложил, е била да възбуди интерес към медицината и месмеризма, което той направи. После Месмер създаде окултно общество под название „Братство на вселенната хармония“. Отначало Месмер имаше успех и си създаде голяма репутация, а после беше изгонен като шарлатанин. Комисията, натоварена от френското правителство да се произнесе по месмеризма каза, че това нещо не съществува, и че той е шарлатанин. За щастие, той учи алхимия под ръководството на Сен Жермен и можа да живее и да види, че след дълги години втората комисия, назначена от Академията на науките каза че месмеризмът е наука. Месмер не умря в 1815 г., както бе съобщено, а живя в Париж до революцията от 1818 г. Тогава той напусна Париж и отиде в окултното огнище.

        Веднъж Сен Жермен намерил едно момче, което имало тежка болест. То било син на французойка и италианец, казвало се Калиостро. Сен Жермен познава в това момче свой ученик от предишно съществуване. Той завежда момчето в своята къща и там го излекува от болестта. Заради асоциации с конт де Сен Жермен мнозина са мислили, че Калиостро е син на Сен Жермен и за това го нарекли конт Калиостро.

        Под ръководството на Сен Жермен Калиостро след няколко години изучава окултната наука. Мисията, възложена от учителя му, бе да разпространи масонството по света. След неговото посвещаване в братството, той пътешестваше по Европа, за да основава ложи навсякъде. Вместо да ограничава своята дейност само сред мъжете, Калиостро, предвиждайки каква роля ще играе жената за в бъдеще, създаде ложи, в които се приемаха и жени и някои от тия ложи още съществуват във Франция. В ложите се разискваха различни съществени въпроси за свободата, реформите, недостатъците на църквата, окултизма даже и за политика въобще за това, което съставляваше интерес за обществото. Понеже масонството взе голямо участие в борбата за черковните реформи, църквата се опълчи против него, като създаде противоположни секретни ложи за борба против масонството. Църквата отлъчи всички ония, които принадлежаха към масонска организация, като обяви, че е смъртен грях да принадлежи човек към масонството. Борбата бе узаконена и макар да имаше големи преследвания, масонството надделя и победи светската власт на папата, като се направиха някои реформи. Църквата отлъчи Калиостро и той попадна под ударите на Инквизицията.

        Понеже Калиостро стана много популярен и учуди света със своето познаване на минало, настояще и бъдеще, църквата поиска да узнае тайната на онази сила, която той проявява. Съгласно правилата на ордена, към който Калиостро принадлежеше, той можеше да открие истината само на достоен човек, който трябваше да бъде посветен. Благодарение на чудесните дарби, които притежавал и чудесата, които правел със своите знания по окултната наука, често бил канен в разни дворове и в домовете на знаменитости и царедворци на банкет които се давали в негова чест. Но когато отивал там, той не си вземал от луксозните храни и напитки, а се задоволявал с хляб и малко сирене, което учудвало присъстващите, защото той, макар и да се хранел съвсем скромно, имал такъв добър вид. Всички дами го заобикаляли, за да им каже нещо от миналото или бъдещето. За да ги задоволи, Калиостро много пъти е удовлетворявал техните молби. Постоянно обкръжен от дамско общество и ласки, той се увлякъл, а това станало причина да изгуби своята сила.

        Тогава Калиостро е хвърлен в затвора на Инквизицията и след големи мъчения при него дошъл представителят на папата, който поискал да го види насаме. От името на папата той обещава на Калиостро, че, ако разтрие тайната на своето знание, ще стане втори след папата и ще има всичко, което пожелае. В противен случай мъченията ще продължат. Калиостро трепва, но се въздържа и помолва да му дадат известно време да реши. Дава му се. Когато остава сам в килията, той пада на колене, припомня си причините, които са го докарали в затвора, припомня си за братството, някои от правилата на което бе нарушавал, за което той пострада и изгуби силите си. Сега го очаква едно от двете - или да загине, или да разкрие тайните и да стане най-известният човек в света. Той дълго се молил и най-накрая се обръща с мисъл и молитвено настроение към своя Създател, а после и към братството. Тогава забелязва, че една синя светлина се явява като отговор на неговата молитва - братството му дава своята помощ. Той трепва от радост и като се обръща към вратата, където стоял пазачът, протяга ръката си и отваря вратата. Така минава през коридора на затвора. После протяга пак ръка и вратата отново се отваря. След като стига до последните, най-строго пазени порти, той затваря очите си и се помолва. После протяга ръка, портата се отваря и една ръка го грабва и го отнася в каретата, която чакала надалеч. Това бил неговият учител. По този начин Калиостро се избавя от ноктите на Инквизицията.

        Инквизицията го осъжда на изгаряне като масон през декември 1789 г. Някои историци казват, че смъртната присъда била приложена, други — че той бил затворен в крепостта Сен Лион до живот. Повечето от сведенията за този знаменит и себеотрицателен окултист се дължат на Римокатолическата църква, която искаше да заблуди обществото, ала не по малко се дължи и на объркване на личностите. Един далечен роднина на Калиостро, Йосиф Балсамо, приличал много на Калиостро и често бил бъркан с него. Където и да се появявал в Европа Калиостро, както и неговият учител Сен Жермен, бил популярен и навсякъде получавал добър прием. Самодържец не е бивал приеман тъй радостно и с такива почести, както Калиостро, защото всеки искал да види знаменития лечител и чудотворец, който познавал историята, миналото, настоящето и откривал бъдещето на хората. Той предсказал на Мария Антоанета нейната съдба и революцията във Франция, като същевременно й дал възможност да се избави, но тя не го послушала и впоследствие загинала на гилотината. Освен това и неговият учител Сен Жермен се постарал да я избави, но съдбата на тия, на които той искал да помогне бе такава, че те не го послушаха, не използваха съветите му и впоследствие загинаха. Балсамо съзнателно използвал приликата си с своя роднина Калиостро и понеже бил безскрупулен, вършел някои неща, които след това се приписвали на Калиостро.

        Карлайл в своето съчинение „Мискалени“ от 1835 година събра всички противоречиви сведения за Калиостро и ги даде на света като негова биография. Той сам бе заблуден и заблуди света за същността на този велик човек. Не така постъпи обаче Уилям Ръсел Х. Тробриж, който издаде своята книга в Англия през 1910 г. под заглавие „Калиостро“, в която авторът най-сериозно и предпазливо преценява фактите и разкрива истината, за което мислещият свят му е благодарен.

        Според окултната история след като Калиостро бил осъден на смърт като масон, вечерта преди да бъде екзекутиран, Сен Жермен успял да го спаси, като го изпратил в планината, докато продължава революцията във Франция. Но преди да се върне след революцията, Калиостро се бил разболял от тиф и умрял в своята килия. Сен Жермен обаче не напуска Франция през първия период на революцията, а си променя името и остава да живее в Латинския квартал в Париж, след като се отказва от своята титла, както направили мнозина в онова време.

        Биографиите на Сен Жермен се различават относно датата и мястото на неговата смърт. Някои предполагат, че е умрял през 1780 г., макар да се казва от достоверни източници, че са го виждали след това през 1789 г.

        Окултистите казват, че Сен Жермен се завърнал в Париж след революцията и че бил живял там до 1818 г., когато той и няколко от неговите ученици заминали за Арабия при братството.

        С тази кратка история на окултизма от християнската ера насам целим да посочим на читателя истинската история на Христовото учение, а заедно с това и качествата на един учител. Учениците на Дънов твърдят, че те имат доказателства, че техният учител е още по-велик и че с идването си в нашата страна той носи голямо благословение за България и за човечеството.