Що е окултизъм

[Ани]

Що е окултизъм

        Думата окултизъм произлиза от латинското прилагателно Occultus, което ще рече „таен, скрит, неизвестен“. От там и окултизъм означава: наука, която се занимава със скритата, непознатата, тайната страна на природата.

        Окултизмът е съществувал във всички времена и народи. Той е представлявал тайният блясък на древните цивилизации на Индия и Египет, той се е преподавал в храмовете на Халдея и светилищата на Делфи. Неговото влияние личи в хилядолетната история на Китай, в изкуството на Гърция и в славата на Юдея.

        Навсякъде той се преподавал тайно. До него са имали достъп само хора с изпитан морал и смелост. Неговите учения са се пазили като драгоценно съкровище само за малцина избраници. Причината за това се е криела в опасността да не би знанието да бъде използвано за егоистични цели.

        Окултното знание се съхранява от една йерархия висши същества — високо напреднали хора — обединени в едно общество, известно на света под името Бяло Братство. Това Братство от време на време изпраща някои от своите членове да донесе на човечеството нов импулс за духовен напредък, нова светлина, нова форма за вечните духовни истини, по-пригодна за нарасналите му нужди.

        По тоя начин са възникнали всички всемирни религии, всички мощни духовни движения в историята.

        В основата си всички те са учили едно и също нещо: вечните, неизменните, върховните духовни истини. Всеки велик учител обаче е обличал тия истини в такава форма, каквато се е явявала най-пригодна за съзнанието на човечеството или расата през даден период. Ние ще се постараем да дадем кратко изложение на началните принципи на окултната наука.

        Откъде бихме могли да почнем нашето изучаване, кое е първото нещо, което трябва да схванем, коя е оста, около която ще построим всичките си по-нататъшни съждения, ако не това велико, неизказуемо, вечно, неуловимо, и стоящо над всяко описание и представа Начало, което с тържествен трепет наричаме Бог.

        Ние ще се помъчим да изкажем някои мисли във връзка с този величествен обект, като се придържаме тясно към съжденията на Йога Рамачарака, изказани във великолепната му книга „Гнани Йога“.

        Човекът, захвърлен всред един свят на вечно движение и непрекъснати промени, постоянен свидетел на нетрайността и преходността на всичко, което го заобикаля, винаги си е задавал въпроса: — „Какво е реалност?“ Отправил поглед към окръжаващата го обстановка, пред него изпъква нещото, което ние наричаме материя. Тая материя постоянно се движи, тласка, моделира, напътства по хиляди начини и под безброй форми от нещо, на което ние сме дали името енергия. Тази енергия от своя страна се подчинява на известни строго определени, неизменни, върховни, разумни и математически точни закони. Извън това човек при своето наблюдение се изправя и пред загадката на „живите форми“, тия форми, които в споите висши видове проявяват и онова тайнствено нещо, което наричаме ум.

        Но колкото и да изучаваме този свят на явления, в края на краищата ние стигаме до една точка, отвъд която не можем да минем. Така материята тайнствено се загубва, нейните атоми се разпадат на електрони, електроните изчезват в етера, а етерът засега остава един необясним въпрос. Материята се превръща в нещо друго, което ние безуспешно се опитваме да схванем и определим, мистерията на живите форми ни убягва, а умът ни се явява само израз на нещо още по-висше. Загубили тия неща от поглед, ние изведнъж заставаме лице в лице с нещо друго, което съзнаваме, че трябва да обгръща, прониква и включва в себе си всички тия различни форми, тела, явления и прояви. И това нещо ние наричаме реалност, понеже е неизменно, трайно, вечно. И макар че хората могат да имат различни мнения, да спорят, да се карат за тая реалност, все пак има един въпрос, по който те трябва да се съгласят, а именно, че тази реалност е една, че обгръща всички форми и явления, че съществува само една реалност, от която всички неща произлизат.

        Материалистът твърди, че това единство е материята, която е вечна, безкрайна и съдържа в себе си възможностите на материя, енергия и ум. Друга школа учи, че това е енергията, на която материята и умът са само начини на движение. Трета школа — тази на идеалистите — казва, че това е умът, че материята и енергията са само идеи в този едничък ум. Теолозите твърдят, че това е нещо, което наричат личен Бог, комуто приписват известни качества, характер и т.н. според техните вярвания и догми. Школата на натуралистите твърди, че това е самата природа, която постоянно проявява себе си в безброй форми. Окултистите в техните различни школи — източни и западни — учат, че това Едно е същество, чийто живот е основа на живота на всичко живо.

        По тоя начин всички философски системи, всички религии, всички науки са построени върху известна форма на монизъм — единичност — без разлика дали основната мисъл е един познат или непознат Бог, един незнаен или непознаваем принцип, субстанция, енергия или Дух. Винаги— Едно!

        Разглеждайки схващанията на различните мислители, ние сме изненадани от факта, че всички те проявяват странна едностранчивост, сякаш виждат в света само това, което отговаря на техните теории, и отричат всичко останало.

        Материалистът говори за безпределната и вечна материя, въпреки че последните научни изследвания показват, че след разпадане от материята не остава нищо - излиза, че вечният атом е само едно съчетание на безброй частици, наречени електрони, съчетани в един етерен въртеж, макар че какво е етерът, науката не може да каже. А и енергията също изглежда не съществува, освен когато действа чрез материята, при това тя винаги работи под въздействието на нейните закони. А закони без законодател и законодател без разум, или дори нещо попиеше от разума, са немислими.

        Умът, както ние го познаваме, е нещо променливо, неустановено, непостоянно, подчинено на закони, които произлизат от причини, намиращи се извън него. От друга страна, промяната е немислима като качество на абсолютното — и умът от своя страна, според висшите учения на учителите окултисти, е само един относителен израз на нещо далеч по-дълбоко и тайно, което за да назовем, трябва да се обърнем към думата, която древните мъдреци употребяваха, за да изразят това нещо, лежащо зад и в материята, енергията и ума, и тази дума е Дух.

        За истинската природа на Бога ние не знаем абсолютно нищо. Спиноза бе прав, като казваше, че „да определиш Бога, означава да го отричаш“, и всеки опит да Го определим, е, разбира се опит да Го ограничим или да направим Безкрайното крайно. Да определим нещо, означава да го идентифицираме с друго нещо — а кое е това друго нещо, с което можем да сравним Безпределното? Абсолютното не може да се опише с изрази на относителното. То не е нещо, въпреки че съдържа в себе си реалността, проникваща във всяко нещо. Не може да се каже, че притежава качествата на някоя своя част, защото то е всичко. То е всичко, което действително е.

        Нашият интелект е принуден да си мисли за тоя Абсолютен Дух, когото ние със страхопочитание наричаме Бог, че е преди всичко вечен, че съществува завинаги, че Неговият безкраен живот не е имал начало и няма да има край. Умът не може да избегне това заключение, независимо от каква гледна точка подхождаме към въпроса: от материалистична, философска, теоложка или окултна. Абсолютният не би могъл да произлезе от нищото, а и не би могло да има друго, от което Той да произлезе. Също така не съществува причина извън Него, която би могла да прекъсне битието Му. Ние не можем да си представим един безкраен живот или абсолютен живот умиращ. Така че Абсолютният трябва да бъде вечен. Това е свидетелството за разума и на висшата човешка интуиция.

        Друго едно качество, което трябва да притежава Абсолютният, е вездесъщността. Той присъства навсякъде, Той действа навсякъде, Той е вездесъщ. Той не може да бъде ограничен, понеже няма нищо извън Него, което би могло да Го ограничи. Няма такова място, което да е никъде. Всяко място е вся къде и всякъде е изпълнено с всичко — с Безкрайната Реалност, с Абсолютния.

        След това интелектът е принуден да признае, че Абсолютният съдържа в Себе си всяка сила, която съществува, тъй като не би могъл да съществува друг източник на сила, а и не би могло да има сила вън от Вселената. Няма сила вън от Абсолютния, която да го ограничава, да му се противопоставя или да го загражда. И откъде би могла да произлезе тя? Всеки закон във Вселената трябва да бъде установен от Него, защото няма друг Законодател, и всяка проява на енергия, сила или мощ, която може да се забележи в природата, трябва да бъде част от могъществото на Абсолютния, изявявана по пътя, начертан от Него.

        По същия начин умът стига до заключението, че Абсолютният трябва да съдържа в Себе си цялото възможно знание и мъдрост, тъй като не би могло да съществува знание или мъдрост извън Него. Ние виждаме, че ум, мъдрост и знание се проявяват и от относителните форми на живота, а те изхождат от Абсолютния в съгласие с известни закони, положени от Него - иначе не би могло да има подобна мъдрост, ум и т.н., понеже няма нищо извън Абсолютния, откъдето биха могли да произлязат. Следствието не може да бъде по-велико от причината. Ако има нещо незнайно за Абсолютния, то никога няма да бъде узнато от ограничените умове. Така всичкото знание, което го е имало, има и ще има, трябва да пребъдва в Абсолютния.

        Трябва да се признае, че за интелекта е твърде трудно да схване горните идеи относно Божеството. Трудността произлиза от факта, че интелектът е принуден да вижда всичко през булото на причина и следствието, на времето и пространството. Добре, но причина и следствие, време и пространство са само явления и представи на относителния свят и нямат място в Абсолютното, в Реалното. Те са просто илюзии на ограничения човешки ум, както блестящо доказа Айнщайн.

        Абсолютният стои далеч над всяка наша представа. Ние нямаме нищо, с което да изразим и една частица от Неговото върховно величие. Нашите думи са бледи, нашите представи са безсилни да предадат и най-слабата идея за истинската негова природа.

        Философията, освен да ни доведе до изкусни парадокси, се оказва неспособна да го обясни. Науката в своя стремеж към истината констатира, как тя винаги й убягва. И ние твърдо вярваме, че това не е случайно. Абсолютният мъдро е направил това, за да накара човека в края на краищата да потърси истината вътре в себе си. Да потърси Духа вътре в себе си — единственото място, където би могъл да дойде в съприкосновение с Него. Според нас това е отговорът на гатанката на Сфинкса: „Дири вътре в себе си това, от което се нуждаеш!“.

        Най-висшата проява на Абсолютния, позната нам, е човекът. Според окултната наука той е същество много по-висше, отколкото изглежда на пръв поглед. В своята природа той включва както най-нисшето, така и най-висшето. Той съдържа в себе си всичката низост на животинското естество, но крие също така и цялото богатство на едно Божествено бъдеще. Едно дивно съчетание на кал и пламък, на мерзост и чистота, на грубост и благородство, той с право е наричан от древните мистици микрокосмос, т.е. малка вселена, и крие в себе си безброй сили и възможности.

        Така в неговото физическо тяло се проявяват стадиите на кристала, на растението, после се изявява животинската природа с нейното необуздано сластолюбие, омраза, завист, злоба, ожесточение, докато се стигне до ума, който отведнъж го издига над всичко останало. А над ума има нещо още по-висше, което обаче се проявява напълно само у малцина. Тези, които са напреднали в своята еволюция, ни казват, че у човека има все още латентни сили и възможности, които, ако се развият, биха го направили едно величествено същество.

        Същинският човек е чист дух - една искра от Божествения пламък. Този дух обаче е обгърнат от многобройни обвивки, които му пречат да се изяви изцяло. Подобно на тежки вериги те го сковават, не позволявайки му да разгърне цялата си вродена сила, великолепие и благородство. С постепенния си напредък човек захвърля една след друга тия обвивки, неговото съзнание преминава от по-нисшите към по-висшите области и все повече и повече той проявява своята истинска природа.