Седемте принципа на човека

[Ани]

Седемте принципа на човека

        Според окултизма човек е съставен от седем принципа, така че той може да се прояви в седем области на живота, в седем степени на съзнание, в седем свята или сфери, отговарящи на всеки един от неговите принципи. Не трябва да се забравя обаче, че Духът е истинският индивид, а всичко останало е само обвивка. При това, само високо развитият човек може свободно да действа във всичките тия области. Обикновеният човек засега е в състояние да се проявява само в по-ниските области, въпреки че потенциално притежава и седемте принципа. Тези седем принципа са : 1. Дух; 2. Духовен ум; 3. Интелект; 4. Инстинктивен ум; 5. Прана; 6. Астрално тяло и 7. Физическо тяло.

        Последното — физическото тяло е, разбира се, най-грубото, най-добре познатото ни и същевременно най-нисшето. Но това не значи, че трябва да го пренебрегваме. Напротив, ние трябва да му отдадем пълното си внимание и грижи, помнейки винаги, че то е храм на Духа, и да го пазим здраво, жизнено, дееспособно.

        Астралното тяло е второ и по ред, и по степен на своята плътност. То не ни е така добре познато, както физическото, въпреки че и за него срещаме сведения от всички времена и от всички народи. Външно то е много подобно на физическото, само че е съставено от много по-деликатна материя, която е невидима за обикновеното око, но е лесно доловима за ясновидеца. По време на своя живот физическото тяло е свързано с астралното чрез тънка нишка, която се скъсва в момента на смъртта, след което астралното тяло продължава да съществува още известно време, докато бъде напуснато от духа. При определени обстоятелства астралното тяло става видимо за живите.

        Третият принцип е праната. Тази санскритска дума всъщност означава всемирна енергия, но във връзка с човека се употребява в смисъл на жизнена сила. Тая жизнена сила се намира във всяка форма на живот — от амебата до човека — тя оживява материята, но самата тя не е материя. Индивидът, или Азът, използва тая форма на енергия във физическото си проявление. Когато при смъртта напусне физическото си тяло, той освобождава и нея. Тя също е невидима за човешкото око при обикновени обстоятелства, но лесно би могла да се почувства. Използва се в телепатията, магнетичното лекуване, внушението, магнетизма и пр.

        Преди да пристъпим към разглеждането на другите, по-висши принципи в човека, е уместно да спрем вниманието на читателя върху някои достижения на науката в областта на психологията. Известна е теорията, че човек е надарен с два ума: обективен и субективен или съзнателен и подсъзнателен. Това, което науката започва да твърди сега, е казвано от окултистите от преди векове.

        На пръв поглед изглежда, че съзнателната, разсъдъчна част на човешкия ум извършва най-важната и най-широкообхватната работа. Но едно малко размишление ще ни убеди, че съзнателната, разсъдъчна функция на ума представлява само малка част от общата му дейност, като подсъзнателният ум има една по-широка област на действие.

        Човешкият ум действа в три различни области, взаимно проникващи една в друга. Най-добре бихме могли да разберем това, като си представим ум, действащ в три посоки или, ако предпочитате, три ума, които постепенно се преливат един в друг.

        От тях най-нисшият е инстинктивният ум - първата област на умственост по пътя на еволюцията, която ние споделяме отчасти дори с животните. Първата задача на инстинктивния ум е да се грижи за правилното функциониране на тялото. Растежът, дъвченето и смилането на храната, кръвообращението и други дейности се осъществяват от инстинктивния ум - все сложни дейности, извършвани без нашето съзнателно участие. Друга негова дейност е да поддържа борческия инстинкт или инстинкта за самосъхранение - да принуждава съществото към вземане на мерки, предназначени да го опазят от опасности и загиване. Тоя ум например кара птицата да гради гнездото си точно навреме и точно на удобното място, да отлита в топлите страни точно преди настъпването на зимата, да намира обратния път към своя дом от хиляди километри и т.н.

        Инстинктивният ум също така може да се приучи да извършва някои неща автоматично: първоначално правени със съзнателното усилие на интелекта, те се прехвърлят в областта на инстинктивния ум, който впоследствие започва да ги извършва сам, без прякото участие на интелекта. Така че, всички работи, правени машинално, се намират под контрола на инстинктивния ум. Той е и умът на навика.

        Той е хранилище на безброй неща, едни останали му в наследство от далечни прадеди, други получени с първоначалния импулс на живота, трети — предадени направо от интелекта, четвърти — внушени от други хора и т.н.

        Тук е и мястото на апетитите, страстите, чувствата, вълненията и нисшите желания. Всички животински нужди и чувства: глад, жажда, полови влечения, злоба, завист, гордост, стремеж към материалното се коренят в тоя ум. Сами по себе си тези неща не са лоши; напротив, в миналото те са били необходими за еволюцията — без тях не би имало напредък. Чрез тях животното е било подтиквано към по-пълно изявление на неговите сили. Злото произлиза от факта, че ние, като човеци, сме надраснали вече тези неща и не би трябвало все още робски да им служим, да ги обуздаем веднъж завинаги. Въпреки това обаче ние често виждаме животинското у нас.

        Истинският ум се проявява в различни степени на интензивност, като започнем от почти пълното подсъзнание на нисшите животни, та стигнем до едно почти изгряващо съзнание при по-висшите прояви. Няма рязка граница между него и интелекта и постепенно те се приливат един в друг.

        Интелектът е онова, което издига човека над животните. Отличителният му белег е самосъзнанието. До този момент не се проявява съзнанието за собствена индивидуалност, съзнанието за „Аз“. Животното чувства, усеща, мъчи се, радва се, наслаждава се, но няма способност да определи своите възприятия, да си обясни техните причини, да заеме позиция във връзка с тях. Вниманието му е насочено постоянно навън, то не е в състояние да се обърне навътре към себе си. Животното не може да се самопочувства, да се осъзнае като отделна единица, да схване понятие за „Аз“. Това става само с появяването на интелекта.

        Трябва да изтъкнем факта, че пробуждането на интелекта не прави съществото нравствено по-издигнато, по-добро или по-благородно. Напротив, често пъти интелектът осигурява допълнителен инструмент на нисшата природа. Ето защо човек може да надмине по злина и най-нисшите животни.

        Дотук задачата ни беше сравнително по-лека, тъй като имахме работа с принципи, общи за болшинството индивиди. Колкото се отнася до изложението на останалите два принципа, това не е така. Те са достигнати само от единици; за останалите, в сегашната им степен на развитие, те са далечен смътен идеал.

        Но все пак, всеки що-годе развит човек е имал известни проблясъци на висше съзнание, които биха му помогнали да схване нещо от възвишената природа на върховните два принципа или поне на тоя, следващ след интелекта, т. е. духовния ум, наречен от някои писатели свръх съзнателен.

        Той съдържа всичко благородно, свято и възвишено у човека. На него дължим своите най-възвишени просветления, своите най-благородни пориви, чувството на ал-труизъм, на неегоистична любов, чувството на дълг към ближния, на братство, на себеотрицание, религиозното чувство, обичта към Бога и към хората.

        С постепенното развитие на този ум у човека последният започва да схваща съществуването на една Върховна Сила, започва да признава присъствието на Бога. В резултат на това схващане се поражда чувството на човешко братство.

        Духовният ум стои много по-високо от интелекта, но той не му пречи в работата. Той предава на интелекта известни истини от собствената си област във формата на откровение, а интелектът ги обсъжда и приема. От тук идва и интуицията.

        Човешкият прогрес върви към все по-пълното проявяване на шестия принцип; по тоя начин човечеството се облагородява, а заедно с това се зараждат и възможностите за едно истинско щастие тук долу на земята. Не е далеч времето, когато човечеството ще се погнуси от собствената си неправда и ще потърси справедлив и мъдър начин на живот. Всичко това ще се извърши под натиска на Духовния ум.

        Духовният ум е и източникът на вдъхновение за всички велики поети, художници, артисти, оратори, проповедници и т.н. Той е този, който е открил нови хоризонти пред техния взор, който ги е довел до нови истини и нови постижения.

        Колкото се отнася до седмия принцип на човека — на истинския Човек — Духа, това е обект, неподлежащ на описание. Ще се задоволим да цитираме само някои пасажи, взети от съчиненията на Йога Рамачарака, отнасящи се до него:

        „Как ще пристъпим към разискването на този предмет, който даже и най-напредналите умове едва могат да проумеят? Как може ограниченото да схване Безпределното? Духът е Божествената искра — нашето най-скъпо-ценно наследство от Божествената сила — една заря от Централното слънце — Същинският Той. Думи не могат да го изразят, умовете не могат да го доловят. То е Душата на душата. За да го разберем, ние трябва да проумеем Бога, понеже Духът е една капка от Духовния океан, едно зърно пясък от бреговете на Безпределния, една частица от Свещения пламък. Той е това нещо вътре в нас, което е причината на нашата еволюция през всички уморителни векове. То бе първото, което възникна, и все пак ще бъде последното, което ще се прояви в пълна съзнателност. Когато човек достигне до пълно съзнание на Духа, той ще надмине сегашният си стадий до такава степен, че ще бъде неузнаваем за сегашния интелект“.

        Само в редки скъпоценни моменти ние съзнаваме съществуването на Духа вътре в нас и в такива моменти ние схващаме своята близост до страшното присъствие на Незнайния. Тия моменти могат да настъпят, когато човек е обзет от дълбоко религиозно чувство, или когато чете някоя поема, пропита с тайнствената връзка на душа с душа, в момент на отчаяние, когато всяка човешка помощ става безполезна; в момент, когато всичко ни се струва загубено, и ние чувстваме нуждата от общуване със същество, стоящо много по-високо от нас. Когато настъпят такива моменти, те оставят у нас един свят, който никога след това не ни напуска и ние се преобразяваме духом. В момента на „просветлението“, или изгряването на духовното съзнание, ние също така чувстваме истинското присъствие на Духа. В такива моменти ние долавяме нашата връзка с центъра на Живота. Посредством Духа Бог се открива на човека.

        Всеки един от току-що описаните седем принципа на човека създава от себе си сияние. Събрани вкупом, излъчванията на всички взаимно проникващи се човешки принципи образуват аурата на човека. Тя се представя като светла енергия, обгръщаща го изцяло, като лек, лъчист, яйцевиден облак, простиращ се на две или три крачки във всички направления на тялото, видим само за хора с развити психични дарби.

        Аурата на всеки човек отразява индивидуалните му особености. Така хора със зла природа имат тъмни, мрачни и не красиви аури, докато благородни и морални хора притежават прекрасни, светли, добре устроени аури. В този случай те са и много по-големи по размер.

        Съществуването на аурата, изглежда, е било добре познато на старите християнски отци, тъй като древните икони са представяли светиите обкръжени с бляскав ореол. Същото срещаме при будистите в Индия, из храмовете на Китай и др.

        Всеки един принцип на човека отговаря на един свят или област във вселената. Така физическото тяло му дава възможност да действа на физическото поле, астралното тяло — на астралното поле, умствените му принципи в двата ментални свята — формен и безформен (причинен), а висшите принципи — в причинния, будисткия, духовния и нирванния свят.

        Няма да се впускаме в описание на всеки един от тях, понеже това би било извън границите на нашата задача. Ще кажем само, че всяка област (свят) не е някакво отделно и специално място в пространството, а напротив, всички светове взаимно проникват един в друг, разделяйки се само по степента на плътността на съответната им материя. Също както етерът прониква в камъка и на едно и също място се намират два елемента с различна плътност.