Прераждане

[Ани]

Прераждане

        Земята — физическото поле — е едно училище. Човек е изпратен на нея, за да получи някои уроци, да развие своите сили и прояви своите добродетели, докато достигне пълно съвършенство. Но той не е в състояние да го достигне в един кратък живот. Той не може да измине дългия път от дивака до гения, от престъпника до светеца за някакви 60—70 години. Самата идея за нещо подобно е абсурдна.

        Според окултизма човек много пъти е идвал на земята и много пъти ще идва. Отначало същество малко по-висше от животно, с течение на времето, след като премине множество страдания, преодолее много трудности, спечели много победи, човек придобива все по-голямо знание, сила, мъдрост, става все по-благороден, състрадателен, милостив, докато един ден стигне до такова съвършенство, че става излишно по-нататъшното му идване на земята и той става свободен.

        Идеята за прераждането е стара. Тя е лежала в основата на всички древни религии: мнозинството от жителите на тая планета все още я подкрепя. Ние имаме безброй свидетелства за нейната истинност. Самият ни вътрешен глас потвърждава, че тя е вярна.

        Кой не е изпитвал чувството, че известно нещо е правил и по-рано — че го е замислял някога в тъмното минало? Кой не е гледал непознат пейзаж с чувството, че го е виждал много отдавна? Нови сцени, явяващи се само като повторение на такива, отдавна случили се? Кой не е срещал хора за пръв път, чието присъствие събужда спомени за събития, станали преди векове? Кой не е слушал мелодии, които са му припомняли известни обстоятелства, сцени, хора, звуци, страни, връзки и т.н.? Кой не е чувствал влиянието на планини, море, пустини, дори когато човек е далеч от всичко подобно и то с такава сила, че да накара самата действителност да изчезне?

        Всички велики поети, мислители, писатели са загатвали или направо потвърждавали истинността на прераждането.

        Прераждането се извършва под въздействието на закона за кармата, който се състои, най-общо казано, в следното: всеки човек получава точно това, което е заслужил. Ако индивидът е вършил добро някому, то той неминуемо ще си получи наградата за това някога, било в този или друг живот. Ако е вършил зло — то и него го очакват страдание, мъки, незадоволство. Чрез закона за кармата ние си обясняваме много привидни несъответствия и несправедливости; например, че едни се раждат бедни, болни, слаби, а други, напротив — силни, здрави и богати; че едни изглежда да са осъдени на вечни несполуки, докато други постигат всичко; че едни са умни, даровити, а други обратно. Във всичко това човек вижда действието на закона за кармата.