Как гледа Дънов на Христос

[Ани]

Как гледа Дънов на Христос.

        За да разберем, как Дънов гледа на Христос, трябва да проследим това, което той е говорил по този въпрос. Това е изложено в неговите беседи: „Мирова Любов и Космична обич“, „Новото Човечество“, „Сила и Живот“ (5 серии) - книги, в които виждаме неговото становище за Христа. Няма беседа, в която той да не изказва дълбоката си вяра в Спасителя на човечеството. Той гледа на него така както никой друг, и с живота си прилага учението на Великия Учител, като обявява на всеослушание, че само онези, които изпълняват волята Божия и живеят по примера на Христа, имат право да се наричат християни.

        Неговите възгледи за оня, който не познава окултната наука, могат да се видят несъобразни с понятията на много черковници, но това няма значение, защото трябва да се гледа не какво мислят те, а какво учи Евангелието и дали така наречените християни прилагат неговото учение в живота. Христос е казал да обичаме ближните си, но не само тях, а и враговете си. Колко от нас правят това? Не е ли истина, че ние сме пропити със завист, злорадство, мъст и омраза? Кой от нас може да каже, че всички негови мисли и дела са пропити от любов към ближния? Кой от нас може да каже, че прощава на тези, които са го онеправдали, и връща праведно взетото на ония, които е ограбил? Няма нужда от други доказателства. Достатъчно е да отидем в съдилищата и да видим как християните проявяват своята любов към ближния си. Как отплащат за стореното им зло, искат да ограбят ближния си, а се мислят за добри християни и са стълбове на църквата.

        Това се отнася само за обикновените християни, те от незнание на Евангелието правят това, но аз сам съм виждал свещеници и пастори да вършат същото, дори и нещо повече. Историята е пълна с примери, които ни посочват, че най-големите престъпления са се вършели в името на Христа и то от онези, които се мислеха за представители на кроткия Исус на земята. Историята на Медичите, Йезуитите, инквизицията, борбите между християнските течения, както и между самите християни, показват, че учението Христово не се прилага в живота.

        Дънов, според неговите изявления в познатите беседи, казва, че Христос не е разбран и неговото учение не се прилага. Той посочва на света как да се приложи това учение и как да се добие истинско знание за същността на нещата. Неговото възприятие за Христа е много високо и много по-възвишено, отколкото може човек да си представи. Но най-главното е това, че с живота си той показа, че разбира учението на Христа и понеже тъй високо Го цени, проповядва и изисква от своите ученици да го прилагат в живота си. Ако те обаче не го прилагат, той не може да се счита виновен защото във всяко стадо има и мърша. От друга страна, казано е, че „не всеки, който Ме нарича Господи, ще влезе в Царството божие, но който изпълнява волята на Отца Моего“. Даже във времето на Христа е имало ученици, които са виждали чудесата Христови, и все пак един от тях Го предаде, а друг се отрече от Него.

        После настанаха гонения между християните, след това Константин Велики по заповед покръсти своите поданици и с един замах те станаха християни, без да разбират какво учи Христос.

        На това се дължат много нещастия, които произлязоха от погрешното разбиране на това велико учение, което може да преобрази света и да въдвори царството Божие на земята.

        Христос обаче не е виновен за това, че тия, които се наричат християни и носят неговото име, не Го разбират и не живеят според Неговото учение — същото може да се каже и за Дънов: ако някои не живеят съобразно неговото учение и наставления, те са отговорни за това, а не той.

        Трябва да се гледа какво учи той и как прилага в живота си учението, което учи. Както се каза вече, той гледа на Христа като на Учител, слязъл да издигне човечеството на едно по-високо ниво и да го спаси, ако то поеме Неговото учение и го приложи в живота.

        Дънов, по примера на Христа, показва със своя живот, че учението Христово може да се приложи на практика и учи другите да сторят същото. Една случка, която стана пред моите очи, илюстрира добре това. Веднъж при мен дойде един онеправдан баптистки пастор, който дал пари на някого да му донесе брашно по време на войната. Оказало се, че същият човек взел пари на много хора, но не им донесъл брашно по простата причина, че нямал, а за да вземе пари, излъгал, че има. Понеже пасторът бе излъган, искаше да му направя заявление против измамника и да искам наказанието му. Бях свършил заявлението и го четях на пастора, когато влезе Дънов. Той разбра за какво става въпрос и затова попита пастора колко пари му е взел човекът. Пасторът каза сумата и Дънов извади от джоба си парите, даде ги на пастора, и каза: „Аз плащам за него, недей го преследва, защото ще му направиш по-голямо зло“. — Питам, колко хора биха постъпили по същия начин ? Има много примери, за които знам, че той е правил добрини, и то ръководен от правилото, лявата ръка да не знае какво върши дясната. Знаем за хора, които е излекувал от болести, считани за трудно лечими и е правил това така, че никакъв шум да не се вдига и по възможност никой нищо да не знае.

        Възниква въпросът: Какво е учението на Дънов от окултна гледна точка? Съобразно ли е то с окултната наука или не?

        Учението на Христа е окултно учение и в никоя окултна книга няма толкова окултни истини, както в светото писание. Но истините са скрити и човек трябва да ги проумява. Този, който ги проумява, нагажда живота си съобразно с тях. Който е мъдър, когато приложи в живота си великите истини, скрити в тая свята книга, получава блага, благословение и светлина!

        Дънов, по примера на Христа, не само прилага учението Христово в живота си, но изнася много нови истини, които напълно хармонират с окултната наука. Той знае неща, които ще учудят човек - предсказал е събития от съдбоносна важност и неговите предсказания се сбъднаха. Той е скромен и никога не парадира с нещо, но прави неща, които само мъдреците са правели и то винаги без шум и претенции. Същото препоръчва окултната наука. Той не прави разлика между вери и народности. Същото препоръчва окултизмът. Главното, което той проповядва, е чистота, любов, истина, правда, които трябва да се приложат в живота, за да познаем Божията промисъл и да достигнем щастие и блаженство. Тия истини ги е проповядвал и Христос. Следователно заслужават нашето внимание и не трябва така леко да гледаме на Дънов и неговото учение.