Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица

От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя

държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева

ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944

Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98"

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Сиромах и богат

VII Беседа, държана от Учителя

на 26 август 1944 г. в 6 ч. и половина сутринта в столовата на хижа „Брокс“ – „Острец“, под връх Острец на Витоша

 

Тайна молитва.

 

Прочете се беседа „Поливане“, държана предния ден на връх Острец.

 

Аз ако бях един странник, щях да ви кажа, че тази беседа е държана при много неблагоприятни условия. Времето било студено, салонът бил неотоплен, пианото било разстроено, хората са гледали да излязат от вътре. Това е впечатлението от беседата. Тази идея не сте разбрали горе. После българският език не е за такава беседа. Европейските езици още повече не са. За тази беседа се иска всяка дума да има едно значение, не две. Сега допуснете, че някой си велик музикант дава концерт, пияното е разгласено, доста хубаво голямо пиано, но разгласено. Как мислите, може ли той да държи един отличен концерт. Не свири хубаво. Не,че не свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. После представете си другото: публиката е болна, кой корем го боли,кой ревматизъм на коляното. Слушам да казват: Кога ще свърши, дотегна ни да слушаме. Любовта изисква не болни хора. Тя като дойде, не отивайте да слушате когато сте болни. Казвате: Трябва да се спазват известни правила: Когато един човек е далеч от вас, високо говорите да ви чуе. Когато е близо тихо говорите. Вие когато сте близо, силно говорите, когато сте далече, тихо говорите.

 

Как разбирате любовта? Вие разбирате любовта, като на близките силно говорите. На далечните слабо говорите. Мислите ли, че тази любов е разбрана? Мислите ли, че ще ви чуе? Любовта говори с най-тихия глас, който съществува в битието. Няма по-тих глас от нейния. Трябва един нагласен ум, едно ухо, за да чувате този тихия глас. Тия силните говори, тия изражения на чувствата, запаленото сърдце, силна светлина, те са неща неразбрани. Те са силни работи. Как мислите, как Господ вижда в най-тъмните работи? Там, дето никой не може да проникне Господ и в най-тъмните неща вижда. Как мислите, един, който турил пет бучки захар в чашата и един, който турил една бучка, от тях кой е по-умен? Представете си, че всяка бучка струва сто лева, пет бучки петстотин лева. Казва: Аз съм навикнал с пет бучки. То е неестествен навик.

 

Другото изяснение: Идете в една баня. Хората отиват в банята с два костюма. С най-новия или с най-скъсания. Отивате с най-хубавите дрехи, като влезете в банята, събличате си новите дрехи. С нови дрехи, с хубави дрехи в банята не се влиза. Същият закон. Който отива с най-скъсаните си дрехи и той трябва да ги съблече. Когато влезе в банята с хубавите дрехи трябва да ги съблече и гол да влезе в банята. Ако влезе със скъсаните дрехи в банята, ще се изчистят, мръсните дрехи ще излязат чисти, изпрани. Ако влезете с чистите дрехи, ще развалиш фасона им. При любовта невежите излизат по-учени, учените при любовта излизат малко с развален фасон.

 

Сега в природата, докато едно дете е в утробата на майката, е облечено с царска мантия. В утробата на майка си то е в рая, облечено е с мантия. Като съгреши детето, тогава се ражда. Туй, което наричаме раждане, то е съгрешаване. Господ го изпъжда из рая навън – излиза из утробата на майка си. „Семето, което се посажда в земята, ако не се развали, не може да изникне.“ Казвам: В аналогиите, в сравненията трябва да съпоставите едно ясно разбиране, което съществува в човешкото сърдце, в човешкия ум. Сърдцето разбира по един начин, умът разбира по друг начин. Сърдцето разбира сладчината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере що е сладчина и сърдцето не може да разбере що е красота. Когато сърдцето иска да разбере що е красотата, то се качва в ума. Когато умът иска да разбере, що е сладчината, той слиза в сърдцето. Що е сладчината? Умът слиза в сърдцето. Ако вашият ум не може да слезе в сърдцето, не може да разбере сладчината. Ако вашето сърдце не може да се качи в ума, не може да разбере, що е красотата.

 

По някой път вие казвате, защо човек трябва да дойде на земята. Да разбере що е сладчината и що е горчивината. Трябва да се качи в небето, да разбере що е красотата и що е грозотата. В небето се разбира красотата и грозотата. Грозотата е сянка на красотата. Горчивината е дреха на сладчината. Сладчината е облечена в горчивина. Сладчината без горчивина не може да се прояви. В контрастите се проявява. Ако няма сладчина, няма и горчивина; ако няма горчивина, няма и сладчината. Заедно вървят. Хората искат сладчина без горчивина. Невъзможно е сладчина без горчивина и горчивина без сладчина.

 

Сега пеене трябва. Най-хубавата песен да напишеш по всичките правила, с всичките украшения. Една хубаво написана песен да я изсвириш, да я изпееш, иска се най-добрият певец, който има развито гърло, най-хубавото пиано или най-хубавата цигулка, най-хубавата арфа, за да я изсвириш. Казвам сега: Без едно нагласено сърдце сладчината не се разбира. И без един нагласен ум, красотата не са разбира. Представете си, че едно дете минава една река, която е четири пръста дълбока. Вие му кряскате да не минава реката, за да не се удави в реката. Вие не говорите истината. Не кряскайте. Кажете: Минете речицата. Ако минава река десет метра дълбока, там може да кряскате: Ще се удавиш. Всякога когато говорим нещо, трябва да изразяваме една истина. Никога не трябва да говорим, че в плитките води човек ще се удави. Неверни работи са. Казваш: Сърдцето ми гори. Никога не гори сърдцето. Туй, което гори и изгаря е плитка вода от два пръста. Ще се удавиш. Няма да се удавиш. Пресъхне водата. Като пресъхне образува се пепел, пясък. Докато минава водата е плитка. Като пресъхне остане без вода, пепел остане. Що е водата? Водата престава да минава през пясъка.

 

Та казвам: Тия бележки, които сте взели, не са верни. Много твърдо е. Тъй както го четохте, аз съм един странник, виждам една пастърма. Трябва най-малко пет, шест часа да ври, за да омекне. Добре нали мислим сега. Понеже сме облекли любовта с дрипави дрехи, тя се възмутила и се явила с мъгла. Казва: На баня да ходите. Сега на какво вие бихте уподобили процеса? Ако влизаш в една баня, ако не се събличаш, ти си невежа. Ако влизаш с хубавите дрехи, ти си един човек невъзпитан, характер нямаш. Щом добре облеченият се съблича и остава гол в банята и онзи, който е със скъсаните дрехи и той се съблича, и двамата са умни. Ще се покаже, че онзи, който има хубавите дрехи, тялото му ще бъде по-чисто, по-бяло; на онзи със скъсаните дрехи ще бъде по-черно. След като се окъпят и излязат от банята и двамата ще бъдат бели. От банята като излизат е Божественото учение. Когато хората са облечени с хубавите дрехи, със скъсаните дрехи това е земната любов, нуждаят се от баня. Който не влязъл в тази баня, не може да познае Божествената Любов. Страданието това е събличането на хубавите дрехи, на красивите дрехи. Скъсаните дрехи това е примирение, окъпване в банята. Като излезеш навън от банята е Божествената радост. Туй разбиране вече има смисъл. Другите работи остават неразбрани.

 

Аз ако седна да поправя една беседа, ако съм един стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да ви я прочета, няма да ви дотегне. Аз даже сега втори път не искам да я прочетете. Втори път из банята навън. Сега правилото: при банята трябва да се събличаме. Който е с хубавите дрехи или със скъсаните дрехи, трябва да се съблече, голи трябва да влезем. Адам в рая беше гол. Голотата е чистота. Обличането, както хората сега се обличат, то е грешно състояние. Някой като закъса, в затвора му турят халат, турят вериги да дрънкат. Тщеславен стане, препоръчват го, двама, трима адютанти го гледат, екскортират го. Каква е разликата между един цар и един затворник. И царя го ескортират и престъпника го ескортират. Царят е облечен хубаво. Отиват и двамата на баня. Царят е облечен хубаво, като влезе в банята ще са съблече гол. Този със скъсаните дрехи ще му снемат веригите и той ще влезе гол. И двамата ги ескортират и двамата полека вървят. Защо като цар ще се радваш, а като престъпник ще скърбиш? Неразбиране. Представете си, че возят един цар с едно халаше. То ще бъде най-голямата обида. Представете си, че возят един престъпник с най-хубавата каляска. Какво ще бъде тогава? Хората отвън тогава, които гледат, ще кажат: Престъпление е, ако царя прекарват с халаше и ако престъпника прекарват с най-хубавия кон и най-хубавия файтон. Тогава какво трябва да направите? Ще преместите престъпника на халашето и царя на каляската. Това е естествения ред на нещата.

 

Сега бедният трябва да се моли, докато чувалът е празен. Щом се напълни чувала, да не се моли, да го дигне. Богатият кога трябва да се моли? Бедният да се моли, докато чувалът е празен; богатият да се моли, докато чувалът е на гърба му да го снемат. Щом изпразнят чувала, да взема чувала и да бяга. То е разбиране на живота. Богатите хора се нуждаят да им се вземат чувалите. Бедните искат да се напълнят. Богатите имат опитността на пълните чували, бедните нямат опитността на пълните чували. Когато бедният кряска при празния чувал е на място. Когато богатият кряска при пълния чувал е на място. Когато богатият кряска при празния чувал, не е на място. Когато бедният кряска при пълния чувал не е на място. Кряска, тази дума е двузначна. Вие сега мислите, че като се говори за любовта, тя е силно течение. Единственото нещо, невидимо в света е любовта. От къде иде, къде тече, не се знае. Тя носи всички блага, но остава невидима. Единственото нещо, което не се вижда е любовта. Не формата, но същественото е невидимо. Тя иде по най-тихия начин и носи най-полезните работи. Оставеното вие считате любов. То е благото на любовта. Плодът, който е дошъл при вас и вие го считате за любов, сладчината. Вие не знаете какво е сладчината. Сладчината вие чувствате, но не знаете. Ябълката сама по себе си е сладчина. Сладчината е невидима. Вие виждате само формата. По някой път искаме да видим любовта. Единственото нещо, което не може да видиш е любовта. То е опит. Туй, което чувстваш е сладчина, то е любов. Каква е тя, никаква форма не може да дадеш. Чувстваш една сладчина се различава от друга. Сладчината на крушата, на ябълката, на сливата се различава. В какво седи разликата в сладчината? Може да кажеш, че сливата е синя, ябълката може да е червена, крушата може да е жълта. Синината, червенината, жълтината, това не е сладчината. То са етикети. Казвам: Единственото нещо, което не се вижда в света, то е любовта. Плодовете и се виждат, но самата не се вижда. Когато казваме, че Бог е невидим, то е като сладчината, без да се вижда, пак я чувствуваш много реално. Казвам сега: Всички имате едно схващане за Божията Любов. Единственото нещо, когато се приближавате до любовта, трябва да бъдете доволни. Най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи абсолютно никаква дисхармония в света. Имаш всичкото заблуждение. Ако искаш да разбираш любовта, трябва да влезеш гол. Аз разбирам думата гол, който е съвършен. Само съвършения човек е гол. Голият красота има. От този голия човек светлина излиза, облечен е. Онзи е гол, но тъмнина има. Гол, от когото светлина излиза и гол, в когото тъмнина има. Белите хора са голи и черните са голи. Кое е по-хубаво, белият ли е по-добър или черният. Черното означава празнота. Празният чувал е черен, пълният чувал е бял. Що е бяло? Пълнота. Що е черно? Празнота. Следователно тя се нуждае да се напълни. Що е светлината? Като изпразните светлината, образува се пак тъмнина. Истинското понятие за тъмнината е празнота. Светлината то е пълнота. То е идейно вече. Сиромахът е тъмнота, богатият е светлината и пълнотата.

 

Сега говорим за естественото богатство. Другото състояние, когато богатият е недоволен, богатството е на гърба му. То е положението на едно животно, което е натоварено. Туй животно върви, искат да му снемат товара, да го разтоварят. В света богатите хора са натоварени. Щом имаш богатство и си недоволен, натоварен си. Щом си доволен от знанието, щом си доволен от богатството, то е Божие благо. Знанието трябва да ни радва, богатството трябва да ни радва. Всичко, което имаме трябва да ни радва. То е Божественото. Затова щом сте тъжни, значи средата, в която живеете, не сте оценени. Един лекар, който уморил десет деца, той е престанал да бъде лекар. Лекар е само онзи, който никога не е уморил нито едно дете. Всеки лекар, който е уморил десет деца, държат го отговорен, ще го съдят. Ще изучава изкуството на лекуването, ще започне да лекува. Всеки певец, който не се е научил хубаво да пее, освиркват го десет пъти, той е виноват. Същото ако и той не е изпял една песен, както трябва. Уморил песента. Аз считам, всеки певец, който не е изпял една песен, уморил детето. Който изпял песента по всичките правила, той бабувал детето, то е излязло живо.

 

Сега искате да бъдете лекар. Когато бабувате вашите мисли, гледайте да не уморите вашите мисли. Вие сте лекар на вашите мисли, вие сте лекар на вашите чувства, вие сте лекар на вашите постъпки. Щом уморите десет мисли или десет чувства или десет постъпки, вас ви държат отговорни. Аз никога не съдя лекарите. Понеже ако река да ги съдя, ще съдят и мене. „С каквато мярка мерите, с нея ще ви мерят“. Сега по някой път искате да се примирите. Докато богатият и сиромахът не идат в банята не може да са примирят. Онзи с миризливите не може да се примири с оня, който е чист, той обоняние има. Когато един човек има много недъзи, че иска да го обичат, не може. Трябва да има човещина. Трябва да влезе в банята. Богатият и сиромахът трябва да влязат в банята, тогава е побратимяване. Нали един от министрите казваше: „В кървавата баня“. Като излязат от кървавата баня, ще се опознаят, ще се побратимят хората.

 

Законът е: Богатият трябва да се радва, като се освободи от богатството и сиромахът трябва да се радва, като се освободи от сиромашията. И двамата са наравно. Когато богатият съжалява, че е изгубил богатството, и когато сиромахът съжалява, че е изгубил сиромашията, те са равни. Но сега хората никога не съжаляват, когато изгубят сиромашията. Има сиромаси, които съжаляват, че са изгубили сиромашията. Под сиромах разбираме добър човек, който не е направил никакво престъпление. Богатите хора наричам, които са направили всички престъпления. Да се радва човек, когато се освободи от богатството, да съжалява, когато изгуби сиромашията си. Сиромашията е богатство на небето. Богатството е сиромашия на земята.

 

Сега трябва да закусваме. Да дойдем до благото на Любовта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата ""Заветът на Любовта", т. I , извънредни беседи (последно слово)- 1944г.,

държани от Учителя в с. Мърчаево и на Витоша.

Издание 1944, София

Книгата за четене на PDF

Съдържание

СИРОМАХ И БОГАТ

Чете се беседата „Поливане”, държана на върха Острец.

Като слушам беседата, ако бях странник, щях да кажа, че е държана при неблагоприятни условия. Времето е било студено, салонът неотоплен, пианото разстроено, хората гледали по-скоро да се приберат на топло. Такова е впечатлението от беседата. Българският език не е за такава беседа, а европейските езици още по-малко. За тая беседа е нужен такъв език, при който, всяка дума да има само едно значение. Представете си, че един велик музикант дава концерт. Пианото е голямо, хубаво, но разстроено. Може ли музикантът да даде отличен концерт? Ще кажете, че той не свири хубаво. Той свири хубаво, но пианото не отговаря на условията, които хармонията изисква. При това, публиката е болна. Един се оплаква от корем, друг – от ревматизъм в коляното. Как ще слушат беседата тия хора? Ще гледат по-скоро да се свърши. Любовта изисква здрави, а не болни хора. Когато дойде тя, ако сте болни, не отивайте да слушате. Ще кажете, че трябва да се спазват известни правила.

Когато човек е далеч от вас, ще говорите високо, да ви чува; когато е близо, тихо ще говорите. Вие постъпвате точно обратно. Когато сте близо, един до друг, високо говорите; когато сте далеч, тихо говорите. Така разбирате вие и любовта – по човешки. Ако сте близо до хората, високо говорите; на отдалечените от вас тихо говорите. Мислите ли, че тая любов е разбрана? Мислите ли, че и едните, и другите ще ви чуят добре? Любовта си служи с най-тихия глас, какъвто съществува в Битието. Няма по-тих глас от нейния. За да чувате тихия глас на любовта, трябва да имате добре развито ухо, добре нагласен ум. Силните звукове, високият говор, грубите изрази на чувствата, запаленото сърце, силната светлина, са неразбрани неща. Те са силни работи. Как вижда Господ в тъмните места? Дето никой не прониква, Господ и там вижда. Той вижда и в най-затънтените места. Според вас, кой човек е по-умен: който туря пет бучки захар в чашата си, или който туря само една бучка? Ако бучката захар струва сто лева, петте бучки струват петстотин лева. Кой от двамата е по-икономичен? Ще кажеш, че си привикнал да пиеш с пет бучки захар. Това е неестествен навик. Друго положение. Как отива човек на баня: с новия си костюм, или със стария? Ако отиваш с новия костюм, като влезеш в банята, ще го съблечеш. С нови дрехи в банята не се влиза. Същото положение е и с оня, който отива със старите си, скъсани дрехи. Преди да влезе в банята, той трябва да се съблече. И в единия, и в другия случай ще съблече дрехите си и ще влезе в банята гол. Ако влезеш със старите, със скъсаните си дрехи в банята, те ще се изперат и ще излезеш оттам с чисти, прани дрехи. Ако влезеш с новите си дрехи, ще развалиш формата и вида им. При любовта невежите излизат учени; учените излизат невежи, с изопачен вид и форма.

Какво е положението на детето в утробата на майката? Докато е в утробата на майка си, детето е облечено с царска мантия, то е в рая. Като сгреши, то се ражда вече. Това, което наричаме раждане, не е нищо друго, освен съгрешаване. Бог пъди детето от рая навън, т. е. то излиза от утробата на майка си. Казано е в Писанието: „Ако семето не се посади в земята и не изгние, не може да изникне, не може да даде плод”. Аналогия е това. Когато си служите с известна аналогия, т. е. с някакво сравнение, трябва да съпоставяте нещата, за да дойдете до право разбиране, каквото съществува в човешкото сърце и в човешкия ум. Сърцето възприема нещата по един начин, умът – по друг начин. Сърцето разбира сладчината, умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере, що е сладчина; и сърцето никога не може да разбере, що е красота. Когато сърцето иска да разбере красотата, то се качва в ума; когато умът иска да разбере сладчината, той слиза в сърцето. Ако умът не може да слезе в сърцето, той не разбира сладчината. Ако сърцето не може да се качи в ума, то не разбира красотата.

Често се запитвате: Защо човек слиза на земята? – За да разбере сладчината и горчивината. Защо трябва да се качи на небето? – За да разбере красотата и грозотата. На небето се разбира грозотата и красотата, на земята се разбира сладчината и горчивината. Грозотата е сянка на красотата, горчивината е дреха на сладчината. Сладчината е облечена в горчивина. Тя не може да се прояви без горчивината. Ако няма сладчина, няма и горчивина; ако няма горчивина, няма и сладчина. Те вървят заедно. Хората искат сладчина без горчивина. Невъзможно е сладчина без горчивина и горчивина без сладчина.

Какво се иска от съвременните хора? – Да пеят. Всеки да напише най-хубавата песен, по всичките правила, с всичките украшения. За да изпееш, или да изсвириш една хубаво написана песен, се изисква най-добрият певец, с добре развито гърло, или най-добрият музикант, с най-хубав инструмент. Така и без добре нагласено сърце, сладчината не може да се разбере. И без добре нагласен ум, красотата не се разбира. По същия закон, за да предадеш истината, иска се добре нагласена душа и дух. Представете си, че едно дете минава през рекичка, дълбока пет сантиметра. Вие викате да не минава то през реката, да не се удави. Не говорите истината. Не викайте, но кажете на детето: Мини спокойно през рекичката. Друг е въпросът, ако детето минава през река, десет метра дълбока. Там можете да викате, защото детето, наистина, ще се удави. Всякога, когато говорим нещо, трябва да изразяваме истината. Не казвайте, че в плитката вода човек ще се удави. Това са неверни работи. Казваш, че сърцето ти гори. Сърцето не гори. Това, което гори и изгаря, е плитка вода, от четири-пет сантиметра. Ще се удавиш ли в такава вода? Няма да се удавиш. Водата на тая рекичка лесно пресъхва. И тогава, на повърхността на почвата ще се яви тиня. Докато има вода, макар и малко, казваме, че рекичката е плитка. Щом пресъхне водата, явява се пясък и тиня.

Казвам: Когато слушам да четете нещо, аз, странникът, виждам да излиза нещо твърдо от устата ви, като пастърма. То трябва да се вари най-малко пет-шест часа, за да омекне. Четенето отговаря на времето. Вие сте облекли любовта с дрипави дрехи. Тя се възмущава и се явява с мъгла. Тя иска да каже, че трябва да отидете на баня. Как влизаш в банята: облечен, или гол? Ако не съблечеш дрехите си, ти си невежа. Ако влезеш с хубавите си дрехи, ти си невъзпитан, безхарактерен човек. Ако оня, с дрипавите дрехи, и другият, с хубавите дрехи, се съблекат и влязат в банята голи, и двамата са умни. Разликата е само в това, че тялото на оня с хубавите дрехи е по-чисто от тялото на другия, със скъсаните дрехи. Но като се окъпят в банята, и двамата ще бъдат чисти. Банята подразбира Божественото учение. Ако хората са облечени с хубави или със скъсани дрехи, това е земната човешка любов. И едните, и другите се нуждаят от баня. Който не влиза в тая баня, не може да познае Божествената любов. Страданието представя събличане на хубавите дрехи. Примиряването, т. е. окъпването в банята, представя скъсаните дрехи. Излизането вън от банята, това е Божествената радост. Това е новото разбиране, което осмисля живота. Другите работи остават неразбрани.

Сега, ако аз се заема да поправя една беседа, като стенограф, няма да я познаете. И десет пъти да я прочета, няма да ви дотегне. Тя трябва да мине през банята. Който влиза в банята, ще спазва правилото: да се съблече и гол да влезе в банята. Дали си с хубави или със скъсани дрехи, ще се съблечеш, и гол ще влезеш. И Адам беше гол в рая. Голотата е чистота. Обличането, както хората сега се обличат, е греховно състояние. Като поставят в затвор някого, свалят дрехите му, но не го оставят гол; обличат го в халат, а на ръцете и на краката му турят вериги, да дрънкат. Затворникът става тщеславен. Двама-трима адютанти го придружават и отдалеч го препоръчват. Каква е разликата между цар и затворник? И царя придружават, и затворника го придружават. Царят е добре облечен, а затворникът – в халат. И двамата отиват на баня. И двамата се събличат голи и влизат в банята. Защо царят се радва на положението си, а затворникът скърби? Неразбиране е това. Какво ще бъде положението на царя, ако го качат на един слаб, хилав кон? Това ще бъде най-голямата обида за него. Какво ще бъде положението на затворника, ако се качи на хубав файтон? Затворникът ще се радва. Какво ще кажат хората, които гледат отвън? Те ще се възмутят. Какво трябва да се направи тогава? Затворникът трябва да се качи на хилавия кон, а царят – на файтона. Това е естественият ред на нещата.

Какво представя царят и какво затворникът? Царят е богат човек, а затворникът – беден. Бедният трябва да се моли, за да си напълни чувалът. Щом чувалът му се напълни, той трябва сам да го вдигне, няма защо да се моли. Кога трябва да се моли богатият? Когато чувалът е на гърба му. Той се моли да снемат чувала. Щом изпразнят чувала, той ще го вземе и ще бяга. Богатите хора се нуждаят от изпразване на чувалите, бедните се нуждаят от пълнене на чувалите. Богатите имат опитността на пълните чували; бедните имат опитността на празните чували. Когато бедният вика при празния чувал, това е на място; когато богатият вика при пълния чувал, и това е на място. Когато богатият вика при празния чувал, това не е на място; когато бедният вика при пълния чувал, това не е на място.

Сега, като се говори за любовта, вие си я представяте като някакво силно течение. Любовта не е течение. Единственото невидимо нещо в света е любовта. Отгде иде, накъде отива, как тече, не се знае. Тя носи всички блага, но остава невидима. Тя е невидима, не само по форма, но и по същество. Тя иде по най-тих начин и носи най-полезни работи. Вие считате за любов благата, които тя оставя. Това са блага, а не самата любов. Плодът, който взимате, считате за любов. Сладчината, която опитвате, считате за любов. Сладчината се усеща, но какво е всъщност тя? Ябълката виждате, формата й виждате, но сладчината й е невидима. И вие искате да видите любовта, както виждате ябълката. Единственото невидимо нещо е любовта. Тя се опитва, вкусва се, чувства се, но не се вижда.

Значи, това, което чувстваш, което усещаш, което опитваш, е сладчина. Какво представя любовта? Форма не можеш да й дадеш, но чувстваш, усещаш, че сладчина се внася в тебе. Обаче, сладчината на крушата, на ябълката, на сливата се различават. Лесно може да се опише разликата между тях, но сладчината се определя мъчно. Жълтият цвят на крушата не е сладчина; червеният цвят на ябълката не е сладчина; синият цвят на сливата не е сладчина – това са етикети. Плодовете на любовта се виждат, но любовта не се вижда. Когато казваме, че Бог е невидим, подразбираме сладчината. Без да се вижда, тя се чувства реално. Каквото и да говорите, всички имате схващане за Божията любов.

Едно се иска от вас: Като се приближавате до любовта, да бъдете доволни. Яви ли се най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Тя не търпи абсолютно никаква дисхармония. Ако искаш да разбереш любовта, трябва да влезеш при нея гол, както в банята. Съвършеният човек е гол – красота има в него. От голия човек излиза светлина. Той е облечен в светлина. И обикновеният човек може да се съблече гол, но тъмнина излиза от него. Има два вида голи хора: от единия излиза светлина, а от другия излиза тъмнина. И белият човек може да бъде гол. Какво означава белият цвят, и какво означава черният? Черният цвят означава празнота. Черен е празният чувал; пълният чувал е бял. Значи, черното означава празнота, бялото означава пълнота. Празнотата се нуждае от пълнене. Що е светлината? – Пълнота. Като изпразните светлината, образува се тъмнина, т. е. празнота. Това е идейно схващане за бяло и черно, за светлина и тъмнина. В тоя смисъл, сиромахът е тъмнина и празнота, богатият е светлина и пълнота.

Ние говорим за естественото богатство, а не за неестественото. Естествено богатият е доволен. Неестествено богатият е недоволен. – Защо? – Богатство носи на гърба си. Той е в положението на натоварено животно: върви, пъшка, иска да снемат товара му. В живота, богатите хора са натоварени и недоволни. Бедните са разтоварени и доволни. Щом си доволен от знанието си, ти си придобил Божественото благо. Знанието трябва да ни радва. Всичко, което имаме, трябва да ни радва. Това е Божествено разбиране. Когато тъжиш, това показва, че средата, в която живееш, не те оценява. Ти си лекар. Как ще те ценят и уважават, ако си уморил десетина деца? Истински лекар е оня, който не е уморил нито едно дете. Лекар, който уморил десетки деца, носи отговорност, ще го съдят. Той трябва да изучава изкуството на лекуването. Всеки певец, който не се е научил добре да пее, бива освиркван. Десет пъти да се яви на сцената, ще го освиркат. Неправилното пеене на една песен е също, както недоброто лекуване. С песента си и певецът е уморил някого. Който пее добре, по всичките правила, той е бабувал добре, и детето се родило живо. Да бъдеш добър лекар, значи, да бабуваш добре.

И тъй, когато бабувате на вашите мисли, гледайте да не уморите нито една от тях. Уморите ли една от тях, ще ви държат отговорни. Вие сте лекар на вашите мисли; вие сте лекар на вашите чувства; вие сте лекар на вашите постъпки. Ако за една мисъл, за едно чувство и за една постъпка ви държат отговорни, колко по-голяма ще бъде отговорността ви за десет мисли, за десет постъпки. Аз не съдя лекарите. Ако река да ги съдя, и мене ще съдят. Казано е: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери”. Вие искате да се примирите. Докато богатият и сиромахът не влязат в банята, не могат да се примирят. Оня, с чистите дрехи, не може да се примири с другия, облечен с нечисти дрехи. Обоняние има той. Как ще обичате един човек с много недъзи? Казвате: Човещина трябва да има. За да бъдеш обичан, трябва да влезеш в банята. Богатият и сиромахът ще се побратимят, когато влязат в банята.

Закон е: Богатият да се радва, когато се освободи от богатството си; и сиромахът да се радва, когато се освободи от сиромашията си. Тогава и двамата са на едно равнище. Ако богатият съжалява, че изгубил богатството си, и ако сиромахът съжалява, че изгубил сиромашията си, те са пак на едно равнище. Но сиромахът никога не съжалява, когато изгуби сиромашията си. Рядко ще срещнете сиромах, който съжалява, че изгубил сиромашията си. И богатият не се радва, когато изгуби богатството си. Рядко ще срещнете богат, който се радва, че изгубил богатството си. Под „сиромах”, в широк смисъл, разбираме добър човек, който не е извършил никакво престъпление. Под „богат”, в широк смисъл, разбираме човек, който е извършил много престъпления. Да се радва човек, когато се освободи от богатството си; да съжалява, когато изгуби сиромашията си. Сиромашията е богатство на небето, богатството е сиромашия на земята.

Сега трябва да закусим, да дойдем до благото на нещата.

7. Беседа от Учителя, държана на 26 август, събота, 6 ч. с, 1944 г. на хижа Острец, Витоша.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...