Jump to content

1937_08_11 Път и възможности / Пътят и възможностите


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПѪТЬТЪ И ВЪЗМОЖНОСТИТѢ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Път и възможности

Човек си задава въпроса: „Защо съм роден?“ При един тържествен момент в живота си, Христос е отговорил на този въпрос, без да Го е запитал някой. Той казва: „Аз затова се родих – да свидетелствам за Истината“. Той е знаел за коя Истина е дошъл да свидетелства.

 

Обикновените хора, обаче, разискват върху въпросите защо са се родили, какво нещо е Истината, без да имат ясна представа за тях. Ако попитате вълка защо се е родил, той ще ви каже, че се е родил, за да яде овце. Овцата пък ще ви отговори, че се е родила, за да пасе трева. Ако попитате водата защо е дошла на земята, ще ви каже, че е дошла, за да се плъзга по земята, да я полива и пои. – Защо е дошъл вятърът? – Да духа, да издуха ония работи, които по друг начин не могат да се премахнат. Ако зададете същия въпрос на човека, той ще отговори: „Дошъл съм на земята да ям и да пия“. – Такава е философията и на вълка. След като човек е живял 60 години на земята и през всичкото време е ял и пил, какво особено е спечелил? – Каквото е придобил вълкът. След 25-годишен живот на земята, убиват вълка, взимат кожата му и направят от нея хубава яка, с която някой благородник се гордее. Който погледне кожата на палтото на благородника, той веднага казва: „Това е остатък от кожата на един герой, който някога е ял и пил, но сега се учи да не яде и да не пие“. Кожата на вълка има едно ценно качество, че паразити в нея не се въдят. Понеже вълкът обича да се ползва от живота на другите, както паразитите, затова самите паразити не го обичат и бягат от него.

 

Всеки човек трябва да каже като Христа: „Дошъл съм на земята, да свидетелствам за Истината“. Само онзи може да свидетелства за Истината, който се е освободил от недоволството, от съмнението, от омразата – от всичко отрицателно. Някой е недоволен, че хората не го разбират. Как ще го разбират другите, когато той сам себе си не разбира? Да се разбира, да се познава човек, това значи да е преодолял всички мъчнотии в живота си. Докато не се познава, човек мисли, че много знае. Това значи, че той се намира още в първи клас на училището. Той лесно решава задачите на първи клас. Щом влезе във втори клас, той среща известни мъчнотии. Като усвои материала за втори клас, той лесно решава задачите си. Влезе ли в трети клас, в първо време пак среща известни мъчнотии. Следователно при всяко ново положение хората се намират в трудности, но не са в безизходен път. Щом се усвоят с това положение, работите им вървят добре. Като минават от един клас на гимназията или на живота в друг, най-после те дохождат до опитността, че това, което днес не знаят, е възможност още утре да придобият това знание.

 

И тъй, незнанието е възможност за придобиване на знание, а знанието – възможност за изпълнение. Значи, когато не знае, човек има възможност да придобие знание, а когато знае, той има възможност да направи нещо. Докато не мине от невежество към знание, човек никога не може да стигне до изпълнение. Цигуларят трябва да знае как да държи инструмента си, за да свири на него. Певецът трябва да взима вярно тоновете, за да пее добре. Не взима ли тоновете правилно, той не може да се нарече певец. Ако с такова пеене излезе на сцената, публиката ще го освирка и ще го изпъди вън. Вземе ли човек няколко трептения по-малко, отколкото даден тон има, той не е взел тона правилно.

 

Музиката е велик закон, според който се определя посоката на човешките мисли, чувства и постъпки. Музиката определя възможността за постигане на красивите и възвишени желания на човека. Ако не е музикален, човек може да има само постиженията на вълка, на овцата, на водата, на въздуха, но не и постиженията на човека. Музикален ли е, човек може да постигне всичко, каквото душата му желае.

 

Сега, като ученици на Велика Школа, вие сте дошли само до първи клас. За този клас вие сте много способни, имате отлични бележки, но не сте готови още за втори клас. Вторият клас е най-мъчният клас в живота на човека. По-мъчен клас от него няма. Не е лесно човек да ходи на два крака. Когато левият и десният крак на човека се съгласуват, обичат и помагат взаимно, тогава лесно се ходи. Но ако единият или и двата крака на човека остават на особено мнение, и всеки от тях иска да се движи където пожелае, тогава човек не може да ходи. Той е принуден да вземе участие в спора на двата крака и да ги убеждава кое е право и накъде трябва да вървят. Не само физическият човек има два крака, но и мисълта му има два крака. Когато краката на мисълта не са в съгласие, човек не може да мисли правилно. Щом не мисли правилно, и работите му не вървят добре. Това е фигуративен израз, а не буквален. На какво се дължи спора на човешките крака? – Те спорят за първенство, кой от тях да бъде пръв. Някога левият крак е пръв. Човек стъпва първо с десния крак, а после с левия. Като се умори десният крак, левият го замества. Като се умори левият, десният го замества. Така се сменят ту десният, ту левият крак, и човек ходи, върви напред. В бъдеще пак левият крак ще има първенство над десния. Ако краката не спазват закона за движението, те ще станат причина за заболяване на техния господар. Когато се почувства сам в живота си, човек е с един крак. Мома и момък, които искат да се женят, са ученици в първи клас на училището. Те имат само по един крак и искат да се оженят, т.е. да влязат във втори клас. Във втори клас не приемат ученици с един крак. Който иска да влезе във втори клас, той непременно трябва да има два крака. Тази е причината, дето момата и момъкът се търсят. Момата за момъка, и момъкът за момата, представят храна, вода, въздух и светлина, без които те не могат да съществуват. Храната, водата, въздухът и светлината внасят нещо ново в човека. Мислите и чувствата също внасят нещо ново. Най-после, и животът внася нещо ново в човека. За да внесат новото в човека, мислите и чувствата му трябва да имат по два крака, т.е. да бъдат положителни – здрави мисли и здрави чувства. Когато ученикът има два крака, той е влязъл вече във втори клас и се готви да мине в трети. За трети клас той трябва да има два крака и една ръка. И тук той не спира. Какво може да направи с една ръка? Той трябва да влезе в четвърти клас, да си създаде още една ръка. Значи в първи и втори клас ученикът създаде двата си крака, а в трети и четвърти – двете си ръце. Следователно, каквото е отношението между първи и втори клас, такова е отношението между трети и четвърти. Двата крака на човека представят две велики добродетели, с които той трябва да функционира. Двете ръце представят други две велики добродетели. Младата мома е ученичка в първи клас, тя е с един крак. Младият момък също е ученик в първи клас. И той има един крак. Понеже с един крак човек не може да ходи, момата и момъкът съединяват своите капитали, стават съдружници и започват заедно да търгуват. Дървото, колът, камъкът, гредата имат само по един крак, но с един крак, т.е. с една добродетел човек по никой начин не може да остане. Два капитала, два крака, две добродетели трябва да се съединят в едно, за да подемат движението напред. Най-малко две добродетели са нужни на човека, за да бъде силен.

 

Човек не се нуждае само от майка или само от баща, но едновременно трябва да има и майка, и баща, и да ги познава. Съвременните хора не познават майка си и баща си, които са ги родили. Те не познават Бога, от Когото първоначално са излезли. Мнозина искат да имат конкретна представа за Бога. Чудно нещо! Те живеят в Него, и Той в тях, и въпреки това търсят някаква конкретност. Да търси човек слънцето, при неговата ярка светлина, това значи да е сляп. Каква по-голяма конкретност искате за слънцето от неговата светлина и топлина? Това значи да има човек очи и да не вижда. Причината за слепотата на съвременните хора се дължи на факта, че те се раждат с някакво лепливо вещество на очите си, което бабите-акушерки, поради невежеството си, не го измиват. Докато детето е в утробата на майка си, това лепливо вещество е на място, но излезе ли вън от майчината си утроба, акушерката трябва да го измие, да не остане за цял живот сляпо. Когато видя слепия, Христос плю на земята, направи кашица, намаза с нея очите му и той прогледа. В слюнката на Христа имаше такова вещество, което можеше да отваря очите на слепи. В слюнката и в езика на хората има такова вещество, което освен че не отваря очите на слепите, но още повече ги затваря.

 

Сега аз говоря на ония от вас, които искат да изпълняват волята Божия. Волята Божия се изпълнява по Божествен начин, а не по човешки. Искате ли да живеете по човешки и да се осигурявате, вие ще имате само разочарования, мъчнотии и страдания: раждания, умирания, прераждания и т.н. Искате ли да излезете от човешкия живот, вие трябва да учите. В какво вярват хората, за вас това не е важно. В какво вие вярвате, това трябва да ви интересува. Вие трябва да вярвате, че имате два крака, с които можете да ходите; вие трябва да вярвате, че имате две ръце, с които можете да работите и да си изкарвате прехраната; вие трябва да вярвате, че имате един език, натоварен с три служби: да опитва храните и да се произнася, коя може да влезе в стомаха и коя не може; да премята сдъвканата храна, да слиза по пищепровода; да говори, да изпълнява ролята на оратор. Като излезе на сцената, с помощта на езика си, човек изразява разумни слова. Щом свърши работата си, езикът се прибира и казва: „Няма уд в човешкото тяло, подобен на мене!“ Прав е езикът. Никой уд от човешкото тяло не може да свърши работата на езика. Носът може само да помирисва нещата, очите – да виждат, ушите – да чуват. Езикът е посланик, изпратен на земята между своя народ – тялото на човека, да изпълни една велика мисия. Ако думите, които излизат от него, са разумни и на място, те носят щастие и благоденствие за целия народ. Не са ли разумни, те могат да предизвикат някаква дипломатическа погрешка и да изложат целия народ на страдания. Сега, като говоря за класовете, през които човек минава, вие искате да знаете в кой клас следвате. На това сами можете да си отговорите. Всеки от вас има по два крака, с които ходи. Значи, свършили сте втори клас. Имате и по две ръце – свършили сте и четвърти клас. Тъй щото, всички сте свършили прогимназия и сте влезли в гимназията. Понеже сте свършили четвърти клас, сега сте в пети клас, дето се изучават методите за сформиране на човешкото сърце, за възпитание на неговите чувства. Щом свършите този клас, вие ще влезете в шести клас – изучаване законите на мисълта. При изучаване на тия закони, ученикът ще се домогне до двете страни на мисълта: светлата и тъмната. При светлата страна на мисълта човек вижда нещата ясно и определено. При тъмната страна на мисълта човек вижда предметите в сянка, в тъмнина. Дето се докосне, той неизбежно ще се спъне. За да не се спъва, той трябва да носи със себе си по една, две или три лампички, да осветява пътя си. Правата мисъл има за цел да въведе човека в светлата, в Божествената страна на мисълта. Каква е задачата на шестия клас? – Като изучи законите на мисълта, човек трябва да почива. Значи след свършване на шести клас се предвижда почивка. Щом почива, ученикът има право да се забавлява. Човек е създаден в шестия ден – денят на мисълта. След това иде седмият ден – ден на почивка, на развлечение. Когато съществата от невидимия свят завършат своята работа – създаване на слънца и на планети, те слизат на земята за почивка, за развлечение. Като се докоснат до някой човек, те го бутнат тук-там и се чудят как е възможно толкова малко същество да има такива грандиозни планове и амбиции. В един от разказите си Волтер описва, в духовита форма, какво представя сегашния човек в сравнение с възвишените същества от другите слънца и планети. Едно възвишено същество, жител на Сириус, решил да слезе на земята, да види какво представя тя, с какви същества е населена. Като направил няколко крачки, той се намерил на слънцето. Оттам, той слязъл в един от океаните на земята. Водата на океана едва стигала до глезените му – толкова висок бил той. Като продължил пътуването си по земята, той се намерил в Европа. Там видял един параход, в който една французка експедиция пътувала за северния полюс. Приближил се до парахода и с двата си пръста само го дигнал във въздуха. После, той видял, че един от французите правил някакви изчисления. Той го хванал с щипците си, и французинът започнал да говори. Като чул това малко същество да говори, жителят на Сириус се учудил. Нищо не го учудило толкова много, колкото това малко същество – човекът и способността му разумно да говори.

 

Това се отнася до външната страна на нещата. Човешката интелигентност не зависи от външността на човека, от неговата големина. Външният свят е резултат на друг разумен свят; земята е резултат на друг свят, по-възвишен от нея. Разумността може да измени резултата, но тя не зависи от резултатите на нещата. Резултатът зависи от разумното, а разумното отчасти само зависи от резултата. Човешкото тяло е резултат на неговата разумност. След като живее 60–70 години на земята, човек може да провери докъде е достигнал в своите разбирания. За пример, някой говори за музиката, без да я разбира. – Защо? – Защото не е построен музикално. Човешката мисъл е построена според законите на музиката. Докато не познава законите на музиката, човекът не може да мисли правилно. Любовта е най-великата музикална симфония. В живота по-велика симфония от Любовта не съществува. В Мъдростта по-велика симфония от знанието не съществува. И в Истината по-велика симфония от свободата не съществува. Музиката разрешава мъчнотиите в живота. Тя превръща студ в топлина, скръбта в радост, сиромашията в богатство. За всяка мъчнотия има специален тон. Ако знае този тон и го вземе правилно, човек моментално ще смени състоянието си. В музиката съществува следния закон: Докато не се научи да обича, човек не може да бъде щастлив. Той винаги ще живее в закона на необходимостта, в закона на зависимостта. Който иска да бъде щастлив, той трябва да живее в Любовта. Любовта е път за придобиване на щастие. Това е един музикален закон, който всеки трябва да познава. Любовта изключва всякаква философия. Дойдете ли до нея, няма защо да питате какво нещо е Любовта. Трябва ли да питате какво нещо е плодът? Щом получите един плод, вкусете го, без да философствате върху неговия произход, върху начина на образуването му. Създаването на плодовете е свързано с много проблеми. Човек не е изпратен на земята да прониква в тайната, която е скрита в плода. Тази тайна не е достъпна още за човека. Първият човек иска да проникне в тайната на доброто и злото, но вместо да я реши, той изгуби и това, което знаеше.

 

И тъй, не питайте за тайната, която плодът крие в себе си, но опитайте живота, който плодът носи. Не питайте какво нещо е музиката, но опитайте живота, който музиката носи. Достатъчно е да изпеете на умрелия един тон от тия, които носят живот в себе си, за да стане той и да оживее. Възлюбеният на една млада мома умрял. Тя отишла в дома му и започнала да плаче и нарежда: „Защо, миличък, умря? Защо ме оставяш сама? Къде останаха твоите обещания? Нали казваше, че щастлива ще ме направиш? Какво да правя с твоите любовни писма, които останаха нереализирани? Докажи сега, че ме обичаш!“ Като чул последните ѝ думи, момъкът направил усилие, отворил очите си и я погледнал. Като почувствал Любовта в себе си, той станал от гроба – Любовта го възкръсила. Следователно ще знаете, че хората умират от безлюбие, а възкръсват от Любов. Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува цели 6 дена. Аз намирам, че любовта на водните капки в мъглата беше много егоистична. Такава любов уморява хората. От тази любов те умират. Водните капчици закриха слънцето от вашия поглед, лишиха ви от Божествената светлина. Човек може да се разговаря с водата, защото тя има, освен външна, още и вътрешна, съзнателна страна. Външно водата е съставена от два атома водород и един атом кислород. Водородът има два крака, а кислородът един. Ще дойде ден, когато и кислородът ще придобие още един крак. Където мине кислородът, все пакости върши. Когато виждаме, че двама души се карат и започват да се възпламеняват, трябва да знаем, че причина за възпламеняването между тях е кислородът. Вътрешно, водата крие в себе си два живи елемента: една дева и един момък. Девата е облечена в дрехата на водорода, а момъкът – в дрехата на кислорода. И тъй, когато сте недоволни, вие сте човек с един крак; щом сте доволни, вие сте човек с два крака. Ако недоволството ви още продължава, вие сте човек с два крака и с една ръка. Станете ли напълно доволен, вие сте човек с два крака и с две ръце. Да имате два крака и две ръце, това значи да работите с 4 добродетели: 2 добродетели, които на физическия свят представят краката, и 2 добродетели, които представят ръцете. Следователно на земята човек живее активно – живот на движение и живот на работа. Земният живот на човека се изразява в движение, труд и работа. В геометрическо отношение четирите добродетели представят великия квадрат, върху който земята е построена. Като ученици, вие искате да знаете какво ще правите, като минавате от един клас в друг. Много просто! Ако сте ученик в първи клас, ще минете във втори. Ако сте във втори клас, ще минете в трети. Ако сте в трети клас, ще минете в четвърти. Ако сте в четвърти клас, ще минете в пети. От пети клас ще минете в шести, в седми, в осми клас и ще повторите всичко, което сте минали в седемте класа на гимназията. Като свършите последния клас на гимназията, ще напуснете земята. – „Къде ще отидем след това?“ – По този въпрос няма какво да ви се отговаря.

 

Какво ще стане с вас след свършване на университета, не трябва да ви интересува. – „Като умре човек, къде отива?“ – В другия свят. – „Къде е другият свят?“ – Дето е светлината, там е другият свят. – „Защо не я виждам?“ – Защото очите ти са замазани. Измий добре очите си и ще видиш светлината. Щом видиш светлината, ще видиш и другия свят. Светлината се проявява на земята, но тя не иде от земята. Светлината, която виждаме, е отражение на слънцето. Слънчевата светлина пък е отражение на друго едно слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Значи, докато дойде на земята, светлината претърпява няколко превръщания: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от нашето и от нашето се предава на земята. Сега, щом сте дошли на земята, считайте, че се намирате в училище, дето се учите. Интересувайте се от живота конкретно, както ученикът изучава всеки предмет поотделно. Ученикът по музика се интересува от музиката. Когато учителят му предаде първия тон „до“, ученикът започва да го повтаря много пъти, докато тонът звучи вече в ухото му. Дето чуе тона „до“, той го познава и различава от всички останали тонове. Да разбира човек музиката, това значи да превежда всички думи в езика си в музикални тонове. Когато някой ви каже, че е скърбен, че пари му трябват, че е болен, че е пропаднал на изпит, вие трябва да превеждате тия оплаквания в музикални гами. Който може да превежда състоянието на хората в музикални гами, той познава слабата им страна. Щом познава слабата им страна, той лесно може да им помага. Човек трябва да познава музиката. Без музика той нищо не може да постигне. Ще кажете, че днес парите управляват света. Понеже хората се стремят към парите, нека кажат кой музикален тон отговаря на среброто и кой – на златото. Те даже не знаят, че среброто е в сила да трансформира известни разстройства в човешкия организъм, а златото – да дава направление на човешкия живот. Те обичат среброто и златото, без да познават техните свойства.

 

Като говоря за свойствата на златото, аз имам предвид първичното злато, което е излязло заедно с първия лъч на светлината и минало през истинското слънце, после – през тъмното, след това – през нашето, и с него заедно е дошло на земята. Това злато съдържа 4 ценни свойства в себе си, които носи от слънцата, през които е минало. За това злато може да се каже, че е носител на живота. Ако някой се домогне до златото, когато минава през тъмното слънце, той е в състояние да убие човека. После може да дойде разкаяние в него, но първо ще извърши престъплението. Когато някой иска да живее добър, свят живот, това показва, че той се е домогнал до злато, което е минало през 4 превръщания. Този човек разбира свойствата на златото и ги използва за своите велики стремежи и постижения. Когато придобива такова злато, човек трябва да разбере доброто, което се крие в него, да го възприеме и внесе в организма си. Като знаете свойствата на златото, вие можете да се лекувате с него по хомеопатически начин. Вземете един грам чисто, самородно злато, турете го в 10 грама вода и я оставете да стои няколко дена на слънце. Щом сте неразположени или затруднени, вземете 10 капки от тази вода, и неразположението ви ще мине. Ако сте скарани с някого, вземете 10 капки от същата вода, и примиряването ще стане. Болен сте, вземете 10 капки от тази вода. Изобщо, каквото и да преживявате, лекувайте се с водата, в която сте поставили един грам злато. – „Магия ли е това?“ – Магия е, разбира се. Какво нещо е магията? Магията е знание, разбиране на елементите в техния първичен вид, а не в сегашното им състояние, както съвременните химици ги познават. В света, в целия космос съществува един единствен елемент – Любовта. Любовта е първичният елемент, от който са произлезли всички останали, на брой повече от милиард, а не както съвременните химици познават днес само около 90 елементи. Следователно първият елемент в света е Любовта. От нея произлиза животът. Вторият елемент е Мъдростта, от която произлиза знанието. Третият елемент е Истината, от която произлиза свободата. От живота, от знанието и от свободата произлизат още 3 сили. Тъй щото, имаме 3 групи елементи, всяка от които е съставена от други 3: Любов, мъдрост, истина. Живот, знание, свобода. На вас оставям да намерите третата тройка (триада) от елементи. И тук делението не спира. То продължава по-нататък, до безконечност. Това деление представя проява на елементи, които функционират в различните области на Божествения живот. В живота на съвременните хора взимат участие само ония елементи, които отговарят на тяхното развитие. Колкото повече се развиват хората, толкова по-голям брой и по-разнообразни елементи ще влязат в живота им. В духовно отношение всеки дух, всяка душа, всеки ум и всяко сърце представят отделни елементи. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка на човека също представят отделни елементи. Една ваша постъпка може да не е важна за вас, но за друго някое същество тя представя някаква възможност.

 

Сега запомнете следното: Пътят за придобиване на щастие е Добродетелта. Възможността за Добродетелта е Божията Любов. Значи Добродетелта е път за постигане на щастието, а Любовта дава възможност за постигане на това щастие. – По какъв път? – По пътя на Добродетелта. Нямате ли възможност, няма да имате път, понеже Добродетелта е произлязла от Любовта. Като ученици, всеки от вас трябва да знае, върви ли по пътя на Добродетелта. И като върви по този път, дали възможността му се определя от Любовта. Отговорите ли положително на тези въпроси, вие можете да придобиете щастието. Да бъдете щастлив, това значи да придобиете ония блага, към които душата ви се стреми. И тогава, ако искате да станете музикант, художник, или поет, ще станете. Ако искате да станете красив, богат или силен, и това ще постигнете. Човек може да постигне всичко, каквото желае, но само по пътя на Добродетелта и чрез възможностите на Любовта. Мнозина ще се обезсърчат, ще мислят, че са изпаднали в тъмна зона, в област на неразбиране на нещата. Не се смущавайте от тъмнината. Светлината, която излиза от първото слънце, минава през тъмнина и там се поглъща; после тя минава през нашето слънце; след това се отразява на земята и се явява отново като светлина. Нещата не могат да се разберат, да станат ясни, докато не потъмнеят. Невежеството дава възможност за придобиване на знание. Знанието дава възможност за приложение. Щом дойде приложението, ние имаме възможност да влезем в пътя на Добродетелта и на Любовта, чрез които щастието се постига. Крайният идеал на земния живот е придобиване на щастието. Докато дойдете до щастието, вие ще бъдете и невежи, и болни, и бедни, и нещастни. Нещастният е кандидат за щастие, бедният – кандидат за богатство, невежият – кандидат за знание, влюбеният – кандидат за любовта. Изобщо, във всички противоречия на живота, вие трябва да виждате възможностите, които Бог е вложил в душите ви за придобиване на вашето щастие.

 

Христос казва: „Каквото попросите в Мое име, ще ви се даде“. В кое име на Христа трябва да проси човек? – В името на Любовта, в името на доброто. Сега и на вас казвам: Просете в името на Любовта и в името на доброто!

 

Сега, желая ви да вървите в пътя на Добродетелта. Щом вървите в този път, всичко ще постигнете: и учени, и богати, и добри ще станете.

 

Едно се иска от вас: приложение.

 

15-та беседа, 11 август 1937 г., 5 ч.с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

Пътят и възможностите

„Духът Божий“.

Размишление.

„Мога да кажа“.

Често се задава един въпрос. Човек си задава въпроса защо е роден. Христос, без да го питат, отговори на този въпрос при един от тържествените моменти: „Аз за това се родих: Да свидетелствувам за Истината.“ Когато Христос е казал: „Да свидетелствувам за Истината“, той е знаел за каква Истина говори, а пък сега хората като разискват за истината, говорят за това, което още не знаят. Ако попитате вълка защо се е родил, ще каже: „Да ям овце.“ Нищо повече. Ако попитате овцата защо се е родила, ще каже: „Да ям трева.“ Ако попитате водата защо е дошла на земята, тя ще каже: „Да се плъзгам по лицето на земята, да я поливам.“ Ако попитате вятъра защо е дошъл, ще каже: „За да духам, да издухам всичките работи.“ И ако попитате човека защо се е родил, ще каже „Дошъл съм да ям.“ Това е понятието на вълка. Той казва: „Да ям.“ Трябва да се яде. Питам: 60 години след като яде човек, в края на краищата какъв баланс ще има? Като се завърши земният ви живот, какво ще придобиете? Какво е придобил вълкът? Той след като е живял 25 години, одерат му кожата. Някой благородник ще я носи и ще кажат: „Този е един герой, който се е родил само да яде.“ А пък сега се учи да не яде. В живота се е учил да яде, а пък сега го учат да не яде. Та вълкът може да не яде. Доста е хубава вълчата кожа, понеже във вълчата кожа паразити не живеят. Понеже той сам е един паразит, всички паразити бягат от него. Аз наблюдавам: Даже и много напреднали хора, има едно недоволство у тях, защото не го разбират хората. Че вие сами себе си не сте разбрали, а пък искате другите хора да ви разберат. Аз ще ви дам едно кратко определение: Да се саморазбираш, това значи да си превъзмогнал всички мъчнотии. Докато не си превъзмогнал всички мъчнотии, ти не се самопознаваш. И ние постоянно правим опити и виждаме, че не сме това, което мислим, че сме. Например, някой ученик мисли, че много знае. Някои ученици от първия клас мислят, че много знаят, по „6“ им турили учителите. Обаче като влязат във втория клас, тия задачи много лесно са решавали в първия клас. Във втория клас се намират в трудно положение. После тия, които са във втория клас, в трети клас се намират в трудно положение. После в четвъртия клас, в петия клас, в шестия. Вследствие на това хората се намират в трудно положение, но не безизходно. Но от невидимия свят или от Божествения свят Бог е, който учи хората и им показва, че незнанието, което те имат, е само една възможност.

Незнанието е една възможност за знанието. А пък знанието на какво е възможност? Знанието е възможност за изпълнение. Защото като не знаеш, ти имаш възможност да знаеш, а пък като знаеш, ти имаш възможност да направиш нещо. Тъй че, ако не преминеш от невежество към знание, ти не можеш да минеш към изпълнение. Един цигулар трябва да знае как да държи своя инструмент и как да свири на своя инструмент. Вие тая сутрин при пението на песента взехте 15 трептения по-долу от обикновения тон – неверно. В школата на музиката поради това биха ви изпъдили навън. Ще ви кажат: „Мълчете!“ Наново ще вземеш камертона. Някой път аз като удрям с двата си пръста, слушам тонове. Ти казваш: „Как ги слушате?“ – Аз го зная! Не мога да покажа. И най-верните тонове вземам по този начин. И не изведнъж. Някой път трябва да минат 5–10 минути, за да чуя. Понеже външната атмосфера някой път препятствува. Но един тон трябва да преодолее външната атмосфера, защото има бъркотии.

Музиката е един велик закон, който определя посоката на човешката мисъл и посоката на човешките чувства, посоката на човешките постъпки. Всичко хубаво, красиво в живота се определя от великия закон на музиката. Ако ти не си музикален, нищо не можеш да постигнеш. Ти ще постигнеш нещо, но това ще бъде постижението на вълка, постижението на овцата, на водата, на въздуха, но няма да имаш едно човешко постижение.

Сега вие сте от способните ученици на първия клас. По „6“ имате всички. Но втория клас, в който сега ще влезете, той е най-мъчният в целия живот на човека. По-мъчен от втория клас няма. Защото някой път е много мъчно да ходиш на два крака. Можеш да ходиш много добре. Когато левият и десният ти крак се съгласуват, обичат се и си спомагат. Но когато и десният, и левият ти крак си имат особено мнение и седят да спорят, ти не знаеш накъде да тръгнеш. Седнеш, станеш, седнеш, станеш – не можеш да вървиш.

Сега и мисълта, и тя си има по два крака. И когато краката на мисълта не са в съгласие, тогаз не върви. Говоря ви фигуративно. Законът е верен, но не трябва да го вземате буквално. И когато двата крака на мисълта спорят кой има преимущество, десният или левият крак, тогаз? Засега във физическия свят има преимущество десният крак, а едно време имал левият крак. След време пак ще се сменят. И като ходиш, десният крак най-първо стъпва. После той казва: „Уморих се. Да си почина.“ Тогаз левият крак казва: „Аз съм сега първият.“ И виждаме, че единият и другият стават първи. И после идва движението. И ако краката не знаят този закон, раждат се болезнените състояния. Например, когато човек е сам в живота, той е човек с един крак. Да кажем, някоя мома. Момата е в първия клас. Момъкът е в първи клас. Понеже са с един крак, те са в първи клас. И понеже искат да минат във втори клас, а пък във втори клас не можеш да влезеш с един крак. Във втори клас трябва да влезеш с два крака. Затова момата и младият момък си търсят по един крак. Разсъждавайте. Това са задачи. Търсиш момата, търсиш яденето, търсиш водата, въздуха, светлината. Щом дойде водата, тя ще внесе нещо ново в тебе. Щом дойде въздухът, той ще внесе нещо ново в тебе. Щом дойде светлината, тя ще внесе нещо ново в тебе. Щом дойде животът, той ще внесе нещо ново в тебе. Щом дойдат чувствата, те ще внесат нещо ново в тебе. Но твоята мисъл не може да влезе с един крак. И тая мисъл не може да стане здрава, докато не стане с два крака. Мъчнотията не е там. Ти трябва да влезеш в третия клас, но ще имаш една ръка. Представете си един човек с два крака, но без ръце. А пък като влезеш в 4 клас, трябва да влезеш с две ръце. Третият клас има същото отношение към четвъртия клас, както първия към втория. В първия и втория клас се създадоха краката, а пък в 3 и 4 клас се създадоха ръцете. Мога да ви определя сега как се създадоха очите, устата, ушите. Това е една велика наука, за която не сте сънували. Едвам сега сънувате. Да кажем, че ти си момък с един крак и като се ожениш, искаш твоята жена, твоята другарка да ти се подчинява. Той казва: „Да знаеш, че аз съм от първи клас, с един крак.“ Тя казва: „И аз съм с един крак. Като дойдеш при мене, моят крак ще те повдигне.“ Твоята възлюблена и ти сте с един крак. И двамата като се съберат, ще имате два крака. Това са двете велики добродетели, с които трябва да функционирате. Младата мома е един капитал с един крак. И младият момък е капитал с един крак. Двамата стават съдружници. Двете добродетели се съединяват в едно, за да търгуват или за да се движат, за да дадат ход на движението. Понеже с един крак не се ходи. С един крак можеш да бъдеш дирек, кол, дърво, камък. Всички тия камъни са все с по един крак, всички тия храсталаци са все с по един крак. Та казвам: Единият крак е една добродетел, но една добродетел сама по себе си не може да бъде силна в човешкия живот.

И за да познаваш себе си, какво трябва да знаеш? Трябва да знаеш откъде си излязъл, кой те е създал най-първо. Трябва да познаваш баща си, трябва да познаваш майка си.

Вчера ми разправя една сестра, че друга сестра казала: „Искам да имам за Бога по-конкретно понятие.“ Бог живее в нея и тя живее в Бога, а тя иска да Го знае по-конкретно. Това е конкретност на невежите, това е конкретност на слепите хора. Има очи, а не гледа. В света, когато се раждат хората, понеже излизат от един свят, за да не ослепеят, замазват им очите с едно лепкаво вещество. Та ония, които им бабуват, не вземат да измият това лепкаво вещество, да им се отворят клепачите, и през целия си живот тия хора остават слепи. Трябва да дойде някой да им помогне. Христос като дойде, плюна, намаза очите на слепия и ги отвори. На Христа плюнката беше толкоз ефикасна, че можеше да разтвори тая лепкавина. А пък в езика на хората има такова вещество, че като намажат с него окото, то освен че няма да прогледне, но още повече ще залепне.

Та казвам сега: Говоря на ония от вас, които искате да знаете Волята Божия. Някои се колебаете. Искате да си осигурите живота. По човешки животът никога не може да се осигури. И по човешки толкоз хиляди години ние имаме постоянно разочарования, раждания, прераждания, раждания, прераждания, страдания, умирания, погребвания. Какви ли не нещастия не са се случвали! За да се избегнат тия мъчнотии, трябва да учите. Трябва ви наука. Не питайте защо хората така вярват. Питайте въпроса: „Какво аз трябва да вярвам?“ Аз да ви кажа: Аз трябва да вярвам, че имам две крака, с които мога да ходя. Аз трябва да вярвам, че имам две ръце, с които мога да работя и да си изкарвам прехраната. Аз трябва да вярвам, че имам един език, който има три служби: Той трябва да работи, учат го да работи. После, този език трябва да чувствува, той изпитва нещата, той има директорска служба – като директор е той и проверява храните – коя храна трябва да влезе в стомаха и коя не. И всеки път той подписва. И после има друга служба: Той е оратор. Често говори отлични речи на големи стъгди и разказва най-разумните работи, и след като си изкаже речта, той се скрива, скрива се в своя кабинет и казва: „Като мен друг не може да говори така.“ И действително, прав е. Кой друг уд може да говори така като езика? Носът може ли да говори? Той може да помирисва нещата, очите могат да ги видят, ръката може да ги пипа, но това изкуство като него никой друг го няма. В цялото тяло никой не може да прави това, което езикът прави. Следователно, той е един от големите директори, един посланик турен и с всяка дума, която той разумно говори, той донася голямо щастие и благоденствие на целия човек. Но когато този директор направи някоя погрешка, някоя дипломатична погрешка и каже нещо, което не трябва, целият народ страда – за една дума изпусната става цял източен въпрос.

Ако вие ме запитате защо сте дошли, в кой клас сте, ще ви кажа така: Вие сами ще намерите в кой клас сте. Вие още не знаете в кой клас сте. В първи клас сте били, във втори клас сте били. В третия сте били. В четвъртия сте били. Краката и ръцете ви показват, че четвъртия клас сте свършили. Вече прогимназиалните класове сте минали и сте в гимназиалните класове. Да ви кажа: Вие сте сега в петия клас. От петия се готвите за изпит, за да минете в шестия клас. Предназначението на петия клас, в който сте били, е да се сформира вашето сърце, да се превъзпита сърцето ви и следователно сте минали от света на чувствуванията в света на конкретната, обективната мисъл в света. И шестия клас, в който минавате, той е свят на съвременната човешка мисъл. И в тая мисъл има две страни: Една тъмна и една светла страна. В светлата страна на човешката мисъл всичко е ясно, предметите се виждат много ясно, отчетливо. В тъмната страна на човешката мисъл нещата са неопределени; всичките погрешки стават в тъмната страна на човешката мисъл. И затова именно при тая мисъл вечерно време вие си носете малки лампички. Трябват ви даже по две, по три лампички. Та дето минавате, трябва да осветлявате. Ако не, можете да си напакостите. Не че природата има нещо против вас, но много предмети са тъмни на пътя ви. И ако не знаете, ще дойдете в едно сблъскване. Правата мисъл има за цел да влезем във връзка, в съприкосновение с Божественото в света.

Шестият клас е клас за почивка, за развлечение. Шестият клас в света е ден за развлечение. В шестия ден е създаден човекът. Той е ден на развлечение. И хората на земята са направени за развлечение на съществата в невидимия свят. Ангелите като строят планети, слънца, системи, като се уморят, идат на земята за развлечение, разглеждат хората, с лупа ги гледат. Бутне човека и му стане приятно, че това малкото, дребното същество има грандиозни понятия за себе си. Ще ви приведа един разказ. Той е много хубаво написан от Волтер. Той малко осмива нещата. Дошъл някой си от Сириус, който е слънце от една друга система. Тръгнал той на разходка и попаднал в слънчевата ни система и като прекрачил няколко пъти, стъпил в най-големите океани и те дошли до глезените му. Ще си представите колко е голям. Океаните не били много дълбоки за него, до глезените му дошли. И като дошъл към Европа някъде си, тогаз имало една френска експедиция с параход към северния полюс. С двата си пръста той взел парахода и намерил един французин вътре, и го хванал с щипците. И като го погледнал, французинът почнал да говори. И жителят на Сириус се учудил. Той не се почудил на земята, а на французина, че макар и толкоз дребен да е, може да говори и то разумно да говори.

Това, за което ви говоря сега, то е една външна страна. Човешката интелигентност не се обуславя от величината на един човек. Защото външният свят, това е един резултат. Земята е един резултат на друг един разумен свят. Но разумността не е зависима от резултата. Разумността може да измени резултата. Резултатът зависи от разумното, а донякъде разумното се обуславя от онзи резултат. Вие живеете, имате тяло. Тялото е един резултат на вашата разумност. След като живеете 60–70 години, ще видите докъде са дошли вашите разбирания на живота.

Някои питат за музиката. Музиката е един закон, който разрешава мъчнотиите. Много мъчнотии в света музикално се разрешават. И човешката мисъл, формата на човешката мисъл е построена по ония велики закони на музиката. Ти не можеш да мислиш правилно, ако не познаваш музиката. Самата Любов е най-великата симфония, която съществува в света. По-велика симфония не съм слушал от Любовта. По-велика симфония не съм слушал от знанието, което изтича от Божествената Мъдрост. И по-велика симфония от свободата аз не съм слушал. Това е цяла една музика.

Преди няколко деня аз слизам от Изгревния връх. Това беше онзи ден, когато ви говорих за влагата и ми изстинаха ръцете. Една сестра се ръкува с мене и ми каза: „Изстинали са ти ръцете.“ Значи бяха студени. След пет минути казвам: Пипни ми ръцете. Те са топли. За мене не съставлява голяма мъчнотия да взема един тон. Аз в музиката имам един тон – няма да ви го кажа – и като го взема, веднага дойде топлината. С музиката във всеки момент можеш да предизвикаш топлина. Скърбен си. – Има един тон и като го вземеш, станеш радостен. Сиромах си. – Има един тон. И като го вземеш, веднага дойде богатството. Нямаш къща. – Като изпееш този тон и ще дойде къщата. Нямаш одеяло. – Като изпееш този тон, ще дойде одеялото. Креват нямаш. Той ще дойде. Дърва нямате. Те ще дойдат. Някой път тук нали се мъчите?

Сега помнете закона в музиката: Дотогаз, докато не се научим да обичаме, ние сме в света на зависимостта и ние щастливи хора не можем да бъдем. Любовта е път за щастието на човек. Но това е закон музикален. Ти няма да философствуваш там, какво нещо е Любовта. Ти няма да питаш какво нещо е плодът. То е най-лесното. Няма да ти казвам начина. Давам ти един плод. И ти го изяж, без да ти разправям за всички научни проблеми, които са свързани с плода. Плодът е свързан с много проблеми. Ти не си пратен още в дадения момент да опиташ оная тайна, която е скрита в плода. Защото, ако искаш да знаеш тайната, тая тайна и първият човек искаше да угади. Какво нещо е доброто и злото. И виждаме резултата.

Ти ще опиташ живота, който плодът носи в себе си. Не питай какво нещо е музиката. Музиката носи живот. И на умрелия достатъчно е (да) му кажеш само един тон. Какво трябва да кажете на умрелия? Вие ще се намерите в положението на оная млада мома, която обичала своя възлюблен и като се оженила за него, той умрял и тя плачела край него. Аз ще му туря името Милко. „Милко, Милко, миличък, колко любовни писма ми писа ти, и ми каза, че ще ме направиш щастлива. На кого ме оставяш? Защо умря? Ти умря, защото не ме обичаш. Ако станеш сега, Милко, като си умрял, ако оживееш, ще позная, че ме обичаш.“ – Той си отвори очите. Той като почувстувал в себе си, че обича, той оживял.

Защо умират хората? – От безлюбие умират. Защо оживяват хората? – От Любов. Вие искате да знаете как ще възкръснат хората. Вие чакате някой ден възкресението. Възкресението и днес ще го имате.

За какво ви говорих в неделя? Мъгла имаше. Всички водни капки се стоплиха от Любовта. Казах им: Тия деца ще ги удушите с вашата Любов. Покажете малко по-идеална Любов. Рекох на водните капки: Вие сте се натруфили. Турете си най-хубавите премени. Вие сте дошли с вашия шум, с вашия егоизъм. Не можем да видим Божествената светлина, затворихте слънцето, да не можем да го видим. Много е егоистична Любовта ви. С такава Любов умират хората. Шест деня ги арестувахте от Любов. Не само тях, но и мен. Аз не съм от ония, които умират. Мен няма да уморите, но тях ще изморите. И се разговарям с тях. Вие какво ще кажете? Вие как ще кажете: „Как сте се разговаряли?“ – Разговарял съм се. Аз не вземам водата, външната страна. Във вътрешната страна на водата има два елемента: Има една дева и един момък. Двама са вътре. Два елемента. Водородът е с два крака във водата, а кислородът – с един. Сега водата е създадена, за да се създаде още един крак на кислорода. Или с други думи казано: Водородът е две третини, а пък кислородът – една третина. Кислородът дето мине, все шиканира. Дето влиза, пакост прави; той поддържа горенето. Като се скарат двама души, той духа; той всичко гори навсякъде.

Сега, щом си недоволен от живота, с един крак си. Щом си доволен, с два крака си. Щом си недоволен от живота, ти си с два крака и с една ръка. Щом си доволен от живота, ти си с два крака и две ръце.

Това е великият квадрат, върху който е построена цялата земя. Цялата земя е построена върху квадрат, върху четири добродетели: Върху добродетелта на краката и върху добродетелта на ръцете. Значи на земята имате един активен живот: живот на движение и живот на работа. Целият живот е труд; работа е това.

Сега може би като ученици ще искате да знаете: „Като свършим първи клас, какво ще правим?“ – Ще влезете във втори клас. – „Като свършим втори клас, какво ще правим?“ – Ще влезете в трети клас. – „Като свършим трети клас, какво ще правим?“ – Ще влезете в четвърти клас. – „Като свършим четвърти клас, какво ще правим?“ – Ще влезете в пети клас. После 6 клас, седми. И като свършите седми клас, ще напуснете земята. Още един клас ви остава, за да напуснете земята. „Тогаз?“ – Не питайте за тогаз. Пита ме някой: „Като умре човек, къде отива?“ – В другия свят. Той казва: „Къде е другият свят?“ – Ето как трябва да разсъждавате: Пита ме някой: „Къде е светлината?“ – В този свят. – „Защо не я виждам?“ – Защото очите ти са замазани. Какво трябва да стане с очите ти? Трябва да измиеш очите си, за да видиш.

Светлината се проявява на земята, но тя не иде от земята. Тая светлина, която има, е едно отражение от слънцето. Светлината на самото слънце пак е едно отражение. Няма да говорим сега много подробно, за да не се оплетем.

Светлината на земята е едно отражение. И светлината на слънцето е едно отражение. Между това слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката светлина. Има слънца, които са тъмни. Това слънце черпи своята сила от тъмното слънце, а пък тъмното слънце черпи своята сила от истинското слънце. Най-първо светлината иде от истинското слънце в тъмното слънце и после светлината на тъмното слънце се превръща и идва в нашето слънце и от последното – на земята. Тъй че ние имаме сега четвъртата светлина.

Вие сте в четвъртия клас, който донякъде сте разбрали. И петия клас, и шестия клас сте учили, но не сте разбрали тяхното съдържание. В бъдеще ще имате да правите коментарии. Какво се учи сега в петия клас по математика? /Коренуване, системи уравнения./ Търговските сметки как се уравняват?

Считайте живота за едно училище. Да ви интересува. Животът конкретно трябва да ви интересува, тъй както един ученик по музика се интересува от музиката. Като му дадат първия тон, учителят му пее: „До“, той да го научи тъй добре, че където и да бъде, този тон да го различава. Ако му изпеят „до“, той да каже, че е този. Дето и да го чуе този тон, той да знае, че е „до“. Вие пеете, но малцина от вас могат да различават тоновете. /Учителят пее: „Драго ми е!“/ – Кой тон е? /Учителят пее: „Скърбен съм!“/ Кой тон е? /Учителят пее: „Пари ми трябват! Болен съм! Скъсаха ме!“/ Когато ми говорят, аз веднага превеждам на музикален език. И лесно се разрешават въпросите. Уравнения има. Веднага знам защо са го скъсали. Зная слабата му страна.

У вас има едно желание: Господ да ви прати един ангел от небето, който да ви ръководи. Имате високо понятие за себе си. Ще дойде един ангел, той е едно същество разумно, той ще ви учи най-първо. Той ще хвърли известна светлина. Ще ви запита: „Знаеш ли да пееш?“ – „Мен не ме интересува пеенето.“ – „А какво?“ – „Мен ме интересуват парите.“ – „Но ти знаеш ли свойствата на парите, на златото? Кой тон има златото?“ Толкоз като обичате музиката, знаете ли кой тон има златото? Среброто има друг тон. Със среброто всякога можете да координирате някое разстройство, което имате във вашия организъм. А пък можете да дадете на живота си посока само със златото.

Минавам сега в една особена област. Не само това злато. Първичното злато, който е влязъл с първия лъч, който е минал през първото слънце, през тъмното слънце, през това слънце и е дошъл на земята. Четири качества има това злато. Трябва да знаете качествата на онова злато, което е носител на живота. Има едно злато, което е минало през тъмното слънце. Заради това слънце хората се убиват. И после идва разкаянието на този, който е убил. Като дойде на земята, човек казва: „Да си поживеем и да бъдем добри.“ Значи онова злато иска да ни направи добри. И ако ние не разбираме какво нещо е златото, ако не знаем да употребяваме златото за това, което трябва, тогаз ние не можем да постигнем това, което желаем в света. И когато Бог ти даде злато, ти трябва да разбереш доброто в златото и това добро да го възприемеш и да го внесеш в своя организъм. Ако аз съм на ваше място, ето какво бих направил: само че ще ви туря в едно заблуждение. Аз не искам вие да го правите. Ето какво аз бих направил: Аз бих отишъл да намеря самородно злато. Да кажем, един грам самородно злато. Не десетина грама. Само една частица самородно злато, да тежи приблизително един грам. И като се намеря в неразположение, ще го туря в 10 грама вода и тая вода ще я изпия на 10 пъти и въпросът ще се свърши. Хомеопапично лекуване ще имам за всичките работи. Намеря се в затруднение. – 10 капки. Скарал съм се с някого. Не мога да се примиря. – Ще изпия 10 капки и ще се примирим. Някоя болест дойде. – Като изпия 10 капки и болестта, и всичко друго е разрешено. Че какво нещо е магията? – Магията е знание, магията е разбиране на елементите в света в тяхната първичност. В света съществува само един елемент и този елемент е Любовта. Тя е първичният елемент. Но в нея има хиляди, милиони елементи, а не само 80 и нещо, както казват химиците. Това е един елемент, от който милиони и милиарди елементи са произлязли. Даже и ангелите не ги знаят тия милиарди елементи и ние сега знаем само 80 и няколко елемента. Първият елемент е Любовта. Вторият елемент е Божествената Мъдрост. Третият елемент е Божията Истина. От Любовта е излязъл животът. От Мъдростта е излязло знанието. От Истината е изляла свободата. Третата категория: Какво е излязло от живота? Какво е излязло от знанието? Какво е излязло от свободата? Оттам се раждат три категории по три. После пак се подразделят по-нататък на по три. Деление става. И това не е нищо друго освен проявление на ония елементи, които функционират в разните области на Божествения живот. Засега работят в нашия живот известно количество елементи, и като се повдигнете в една по-висока степен на развитие, ще влязат други нови елементи, за които тепърва ние се приготовляваме. В духовният свят само по себе си всяка една душа е един елемент. Всеки един дух е един елемент. Всеки един ум е един елемент. Всяко едно чувство е един елемент. Всяка една постъпка е един елемент. Тая ваша постъпка може да не важи за вас нищо, но за друго същество вашата постъпка може да съставлява цяла една възможност за неговия живот.

Та онова, което трябва да остане в умовете ви, е следното: Пътят за човешкото щастие е добродетелта. А възможността за добродетелта е Божествената Любов. Това трябва да го знаете в сегашния ви живот. Пътят за добродетелта е път за вашето щастие, а пък за да се постигне щастието ви по този път, Любовта е, която ще ви даде възможност. Добродетелта е пътят, а пък Любовта е засега една от възможностите и ако нямате тая възможност, не можете да имате и пътя. Защото добродетелта е произлязла от Любовта. Та всеки от вас трябва да знае дали върви по пътя на добродетелта. Това трябва да бъде строго определено във вашето съзнание. Пътят ви път на добродетел ли е? И възможността, като вървите по този път, пътят на Любовта ли е? И тогаз ще имате щастието. В бъдеще ще го имате. И сега всеки ден ще имате това, което Бог е определил за вас. Бог е определил много блага, които само по този път и по никой друг начин не можете да ги възприемете. Искате да станете музикант. Само по пътя на добродетелта и Любовта можете да станете. Искате да станете красив, богат, силен. Каквото и да искате в света, пътят трябва да бъде добродетелта, а пък възможност за да имате, трябва да имате Любовта. Значи Любовта отвън трябва да действува върху вас, в съзнанието ви да действува.

Сега не се смущавайте. Може би ще кажете: „Тая е тъмна работа.“ Не се смущавайте от тъмната работа, защото първата светлина, която излезе от първото слънце, стана тъмна, после стана светла, и тук стана едно отражение.

Не се смущавайте. Невежеството за какво е възможност? Щом не знаете, имате възможност да придобиете знание. А пък щом придобиете знание, имате възможност да го приложите. А пък щом го приложите това знание, вие ще имате една възможност да влезете в пътя на добродетелта и на Любовта, за да постигнете щастието, защото крайният идеал на земята, в земния живот, е щастието. Всички ние търсим щастие в света. Ако сте нещастни, аз се радвам, че сте нещастни, понеже сте кандидати за щастие. Ако сте бедни, радвам се, защото сте кандидати за богатство. Ако сте невежи, радвам се, понеже сте кандидати за знание. Ако сте влюбени, радвам се, защото сте кандидати за Любов. Ако сте в злото, радвам се, защото в злото виждам възможността за доброто. В сиромашията виждам възможността за богатството. В невежеството виждам възможността за знанието. Във всичките противоречия на живота аз виждам възможността, която Бог е вложил в моята душа и в моя дух. И казвам: Същата възможност е и за вас. Във всичките противоречия на живота виждайте оная възможност, която Бог е вложил, за придобиването на вашето бъдещо щастие.

Сега Христос казва на своите ученици: Досега нищо не сте просили от Отца, но сега просете и просете в мое име. Просете в името на Любовта, просете в името на доброто. Просете!

Ако вие следвате по този път, всичко ще получите. Няма изключение. Сега искам всички да вървите по пътя на добродетелта. Не че не сте добри, но сте невежи. Не е лошо, че сте невежи. Но искам да станете учени. Сиромаси сте, но искам да станете богати. Сега не разглеждам, че сте лоши. Лошевината е една възможност да бъдете добри.

Сега приложете!

Има някои братя, които са се замръчкали в черната светлина. Търсят тяхното мнение за кръста. Че кръстът, това е добродетелта. Кръстът – това е Любовта. Като ми кажат: „Кръст“, аз разбирам доброто, аз разбирам Любовта. Като ми кажат „кръст“, аз разбирам доброто. Като ми кажат „кръст“, аз разбирам Любовта. Като ми кажат „кръст“, разбирам приложението, пътя на спасението. Кой не вярва сега в кръста? Че как ще вярваме в кръста? Като сме сиромаси, ще вярваме ли в кръста? Като сме богати, ще вярваме в кръста? Като сме невежи, ще вярваме в невежеството, но като преминем в знанието, вярваме в кръста.

Няколко души, които останаха долу, те са дежурни сега. Тия, които са в тъмнина, събудете ги, идете им внесете светлина. Как ще внесете светлина в тях? Колкото души има такива, да ги просветите. Ами как ще ги просветите? С дърво ли?

Отче наш.

XVI година.

36 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 11 август 1937 година, сряда, 5 ч. с.

Небето чисто синьо. Слаб вятър. Времето меко.

Изгрев в 5 ч. 27 м.

Молитвения връх при Рилските езера.

Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/:

Настоящата лекция се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“. Същата е отпечатана в томчето „Лъчи на живота“: Беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1937 г. (София, 1937) – стр. 236–256.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...