Jump to content

1940_11_20 Усилвайте връзката


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Надка Иванова

УСИЛВАЙТЕ ВРЪЗКАТА (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.

Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Усилвайте връзката

Отче нашъ.

Всичко въ живота е постижимо.

Духътъ Божи.

Да направимъ упражнението за дишането, като при поемане ще мислите за думата „животъ“ , при задържане – „сила“ , при издишане – „здраве“.

Свикнали сте въ живота само съ обикновени работи. Има едно писмо написано – обикновена работа. Но умниятъ човѣкъ, който разбира писмото, вижда отъ писмото свѣтлина. Нѣкой пѫть вие искате да знаете кой е виноватъ въ свѣта. Азъ ще ви представя нѣколко примѣра. Когато наказватъ вълка, за какво го наказватъ? Понеже изѣда овцетѣ. Влѣзе въ тази кошара – задигне едно агне, влѣзе въ онази кошара – задигне друго агне. Тукъ хване нѣщо, тамъ хване друго. Съгласни сме, че го убиватъ, одератъ му кожата и я носятъ. Хората, които намиратъ постѫпката на вълка, несъобразна съ законитѣ, обичатъ да носятъ неговата кожа. Понеже въ вълчата кожа въшки не влизатъ и бълхи не влизатъ. Паразититѣ бѣгатъ отъ кожата на вълка. Вълка гонятъ, защото прави престѫпление. Ами заека защо гонятъ? Заекътъ не е изѣлъ овци, но нѣкоя хрътка го подгонила. Тукъ стрелятъ по него, тамъ стрелятъ. Защо го гонятъ, кажете ми? Отъ любовь го гонятъ. Но и заекътъ, и той има престѫпление. Зимно време, когато падне голѣмъ снѣгъ, той иде при нѣкое дърво и огложди кората му и го осакатява. Направилъ голѣма пакость – заради това го гонятъ. Когато си човѣкъ, поне на свѣтъ да ходишъ, да не правишъ пакость на дърветата. Сега хората иматъ престѫпления отъ две категории: престѫпленията на вълка и престѫпленията на заека. Заекътъ зимно време, като нѣма какво да яде, иде и обѣли на нѣкое дърво кората. Намразятъ го хората.

OOK_20_8_1.GIF

Човѣкъ трѣбва да се освободи. Линията АВ е пѫть на човѣшкото движение. АВ е пѫть, отъ който човѣкъ започва да се движи. Първоначално лицето е било свързано съ гръбначния стълбъ. Въ змията лицето е сраснало съ гръбначния стълбъ. Както виждате лицето се подвижило отзадъ напредъ и човѣкъ е дошълъ отпредъ, успоредно на гръбначния стълбъ. Лицето отзадъ започнало да се подига, подига и сега е дошло отпредъ. Знаете какъвъ дълъгъ периодъ е взело, докато се обърне. Сега вие искате да станете благородни хора. Това зависи отъ нашето лице. Лицето на слона се е подигнало на 90 градуса. При човѣка е изминало единъ пѫть отъ 180 градуса и е станало успоредно на гръбначния стълбъ.

Да вѣрваме въ Бога. Знаете ли какво нѣщо е вѣрата? Какъвъ процесъ е вѣрата? Не да вѣрвашъ само. Какво придобивашъ, ако вѣрвашъ? Първоначалното течение, което изтича отъ материята въ свѣта, то е червения цвѣтъ, елементарния животъ. Червениятъ цвѣтъ е, който изтича, който дава отъ себе си. Имате портокаления цвѣтъ. Нѣщата се индивидуализиратъ. Не представятъ общо течение, както въ червения цвѣтъ, но представятъ живота на едно отдѣлно сѫщество, на единъ комаръ, на едно цвѣтенце – индивидуализиратъ се. Зелениятъ цвѣтъ представя растенето у човѣка, у растенията. Следователно, въ зеления цвѣтъ вече се строи нѣщо. Жълтиятъ цвѣтъ се отнася до една по-висока область. То е умствения животъ на човѣка. Дойдете до синия цвѣтъ. То е цвѣта на поглъщането. Ти трѣбва да вѣрвашъ, да поглъщашъ, да вземашъ. Вѣрата е усилване на човѣка. Съ вѣрата ти нищо не добивашъ – ти вземашъ. Като вѣрвашъ въ нѣкого – вземашъ. Казвашъ: „Вѣрвамъ въ тебе“. Като вѣрвашъ въ мене, вземашъ нѣщо отъ мене. Като не вѣрвашъ, нищо не вземашъ отъ мене. Сега вие разбирате, че като вѣрвашъ въ нѣкого – ти му придавашъ нѣщо. И то е възможно. Като вѣрвашъ въ човѣка, ти използувашъ онзи капиталъ, който този човѣкъ ти дава. Та казвамъ: При сегашното разбиране на нѣщата ние въ сѫщность не разбираме какво нѣщо е вѣрата. Вѣрата сѫщевременно разбира, че дава голѣма широчина на ума. Надеждата е по-близо до човѣшкото лице. Затуй тя бърза винаги, има по-добри условия. Въ надеждата по-лесно се придобиватъ нѣщата. Въ вѣрата хиляди години се изискватъ, за да се придобие нѣщо. Вие искате да станете светии, въ единъ животъ да станете светии. Тъй се казва, но за светия да стане човѣкъ, се изискватъ хиляди години. И гении да станете се изискватъ хиляди години. Гениятъ нѣма едно чело отъ два сантиметра. Гениалностьта си има гениално чело. Челото има гениална форма. Нѣма да ви казвамъ каква е гениалната форма на челото, да не би да се обезсърдчите. По-добре е да не знаете гениалната форма каква е. Има и гениални очи, има и талантливи очи, и обикновени очи.

Да кажемъ, обикновениятъ взема една семка, погледа я, или я тури въ джоба си. Или ако е костелива, напримѣръ отъ праскова, той ще каже: „Да бѣше златна“. Хвърля я на земята. Той не знае, че цѣло щастие зависи отъ костилката на тази праскова. Ако той можеше да посади хиляда праскови и всѣко дърво да му даде по 30 кила праскови, хиляда дървета – по 30 кила, 3 хиляди кила – по десеть лева – 300 хиляди лева. Вие сега казвате: „Кой ще го прави това?“ Кой ще го прави? Въ живота само онова, което човѣкъ направи, то е негово. Всѣко нѣщо, което не е направено, не е негово. Туй, което направишъ, то е твое. Ядешъ – ползувашъ се ти. То е една работа, която си свършилъ. За свършването на тази работа приемашъ Божиитѣ блага. Най-малката работа, която направишъ, ти се ползувашъ.

Нѣкой пѫть питате: „Защо човѣкъ трѣбва да прави добро? Какво трѣбва да прави? Защо трѣбва да чука камъни?“ Какво трѣбва да прави? Защо трѣбва да пише? Защо трѣбва да свири? Защо трѣбва да рисува? Защо трѣбва да спи? Всичко онова, което върши човѣкъ, той си има по една малка полза. Сега вие по нѣкой пѫть искате да бѫдете свободни. Има една местность, дето сѫ израстнали цигански търни. Изуйте обущата си, изуйте чорапитѣ си и искате да ходите боси свободно. Каква свобода ще имате? Никаква свобода нѣма да имате при циганскитѣ търни. По-добре да държишъ обущата на краката си, отколкото да имашъ свободата на боситѣ крака. Аналогията, която ще извадя, е следната: и вие по нѣкой пѫть отивате въ свѣта и си изувате обущата. Свѣтътъ е една нива съ трънища. Свѣтътъ е една студена нива. Дрехата си ще я носишъ, нѣма да я хвърляшъ – да не изстинешъ. После, хората въ свѣта не сѫ така лековѣрни. Казвате: „Да му кажемъ нѣщо за Господа“. Не вѣрватъ. Въ свѣта казватъ: „Има ли злато – има Господь. Има ли кѫща – има Господь. Има ли волове – има Господь. Има ли сила – има Господь“. Вие говорите за Господа и имате старото понятие за Бога. Не зная кой е създалъ това първо понятие за Бога. Адамъ, който бѣше възлюбленото дете на Бога, като направи погрѣшката – скри се. Вика го Господь: „Адаме, кѫде си?“ Цѣлия день го търси изъ градината, най-после надвечерь едва Господь го намѣри въ рая. Пита го: „Защо мълчишъ? Какво правишъ тукъ?“ – „Срамъ ме е да излѣза предъ тебе – голъ съмъ“. Кой ти каза, че си голъ? Откѫде си оголѣлъ? Оголѣлъ, защото ходилъ да яде и пие, продалъ си дрехитѣ. Той носеше скѫпоценни дрехи. И Ева, и Адамъ имаха скѫпоценни дрехи, но като дойде черниятъ адептъ, имъ каза: „Ако ми дадете вашитѣ дрехи, ще ви дамъ такива дрехи, дето не сте ги виждали“. Тѣ си дадоха дрехитѣ и останаха голи. Тѣ чакаха и двамата да се облѣкатъ съ царски дрехи, както боговетѣ. Скриха се, да имъ ги донесатъ. Онзи взе дрехитѣ и си замина. Мислите ли, единъ човѣкъ, който изгуби своята добродетель, че той не е голъ? Мислите ли, че човѣкъ, който изгуби своята разумность, всички ония хубави нѣща въ живота, не оголѣва? Всички хубави нѣща – то сѫ неговитѣ дрехи. Ти, като изгубишъ своята добродетель, ти оголѣвашъ. То е голота на човѣка. Съ придобиването на каквато и да е добродетель, ти придобивашъ костюмъ. Ако станешъ разуменъ – придобивашъ дреха. Ако станешъ силенъ – придобивашъ дреха. Ако придобивашъ каквато и да е добродетель – придобивашъ дрехитѣ си.

Да се повърнемъ на въпроса. Отиваме много назадъ. Ако е Адамъ, той е сега доста уменъ, ще ни запита: „Вие, ако бѣхте на моето мѣсто, какво щѣхте да направите?“ – Ние не щѣхме да направимъ това. Казва: „Не щѣхте да го направите, понеже се ползувате отъ моята опитность. Ако бѣхте на моето мѣсто, ако нѣмахте моята опитность, какво щѣхте да направите? За пръвъ пѫть ме излъгаха. Азъ мислѣхъ, че всички говорятъ истината. Мислѣхъ, че и този адептъ, който влѣзе въ райската градина, ще говори истината, пъкъ той не говори истината, излъга ме“.

Сега нѣкои отъ васъ искатъ да знаятъ кѫде е била райската градина. Какъ е станало – вие искате да си го представите. Имате ли ясна представа каква бѣше височината на Адама? Какъ си го представяте? Колко високъ бѣше Адамъ, какво е вашето мнение? Преди 8 хиляди години каква височина имаше Адамъ? Доста високъ е билъ. Много високъ. Ева, ако влѣзе тукъ, въ нашия салонъ, не би се събрала. Вие си представяте Ева като нашитѣ жени. Не е така. Ева, ако се яви днесъ на всичкитѣ жени, ще дойде дохаки. И Адамъ, ако се яви днесъ на всички мѫже, дохаки идва. Вие имате много повърхностни понятия. Единъ човѣкъ, предъ когото Богъ довежда всичкитѣ животни и въ единъ день Той имъ даде имена. Казва му: „Кръсти ги“. За Ева не се казва, но тя е отлична ботаничка. Като прекара всичкитѣ растения, тя имъ тури имена. И каквото име имъ тури, това го учатъ. Тѣ не сѫ прости хора.

OOK_20_8_2.GIF

Нѣма да съжаляваме за погрѣшкитѣ. Кои сѫ подбудителнитѣ причини, че лицето отзадъ минало отпредъ у човѣка? Тази кривата линия К – тя е за която съвременнитѣ учени говорятъ. То е пѫтя на човѣшката еволюция, пѫтя на човѣшкото възлизане, обръщане. То е една необходимость. Вие не може да седите на едно мѣсто, на което сте поставени. Нѣкои отъ васъ сте възрастни, хичъ не сте усѣтили какъ сте дошли до туй положение. Единъ день намѣрите, че краката не държатъ, главата ви побѣлѣла.

Правата линия представя гръбначния стълбъ. Кривата линия показва какъ е вашиятъ гръбначенъ стълбъ. На нѣкои коремътъ изпъква. Колкото се може тази кривина трѣбва да е по-малка, за да може организъмътъ да функционира правилно. Голѣмото огъване на стълба не е толкова полезно.

Та казвамъ: При благата, които имате сега, трѣбва да правите едно подобрение. Вие седите и всѣки день се занимавате съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Най-първо децата се занимаватъ съ погрѣшкитѣ на баща си, на майка си, на братята си, на сестритѣ си. Най-първо то има голѣмо довѣрие въ майка си, има голѣмо довѣрие въ баща си. На първата погрѣшка на баща си тури съмнение. При първата погрѣшка на майка си, то започва да ги критикува. После започва да не изпълнява законитѣ на баща си и на майка си. Майката казва: „Нѣма да буташъ гърнето“. (То) казва: „Нѣма да го бутамъ“. Щомъ замине майка му, то отива на гърнето и като го бута, пакъ го настани. Баща ви направи една погрѣшка – вие се научавате да послъгвате, малко бѣлитѣ лъжи употрѣбявате. Сега какво придобива човѣкъ, като каже туй, което не е вѣрно? Вие констатирате единъ фактъ, който не е вѣренъ. Запримѣръ, седи нѣкѫде човѣкъ и се разхожда. Вие не знаете причинитѣ какви сѫ.

Преди нѣколко дена дойде едно малко момиченце, учудвамъ се защо е дошло – иска да ме види, иска да ми каже нѣщо. Пъкъ съмъ занятъ. Казвамъ: Не можешъ (ли) да дойдешъ другата седмица? – Не може да дойде другъ пѫть. Питамъ какво иска да ми каже. Питамъ: Кой ви е пратилъ? – Пратилъ го е нѣкой. Най-първо пратилъ го е Господь. Той го е създалъ и му казалъ: „Ще идешъ при единъ добъръ човѣкъ. Ще ти даде единъ добъръ съветъ“. Въ какво седи въпросътъ? Той седи въ това, че туй малко момиченце имало една приятелка. Другитѣ ученички надумали тази ѝ приятелка да се разсърди. Тя иска да ме пита дали тази ѝ приятелка пакъ ще я обикне. Сериозенъ въпросъ. Спрѣхъ се, започнахъ да мисля: Ами ако единъ день на мене Господь ми се разсърди, какво като направя – една погрѣшка ще бѫде. Нѣма животъ. Гледахъ детето, не искахъ да слѣза долу, но слѣзохъ долу въ стаята и тя ми разправи. Казва: „Тѣ сѫ детински работи“. Рекохъ: Не сѫ детински. За мене сѫ философски. Казвамъ ѝ: Ще се оправи тази работа.

Сега заключението какво е? Никога не трѣбва да престѫпваме закона на Любовьта въ свѣта. Вие нѣкой пѫть нѣмате разположение спрямо нѣкого и имате право. Нима мислите, че на когото и да е, животътъ е тъй хармониченъ, че представя хармониченъ обектъ, че като погледнете, всѣкога има съ какво да се привлѣчете. Нѣкои отъ васъ сте на 45 години, нѣкои – на 50–60 години. Кое е сѫщественото у васъ, което нѣма да се измѣни? Идеаленъ човѣкъ наричамъ онзи, който отъ детинство да се не измѣни, да има една идея, която никога да се не измѣни. Нѣкой пѫть вие желаете нѣщо. Казвате, че едно време бѣхте деца. Какъвъ характеръ има детето? Като дете ти си билъ довѣрчивъ – каквото ти (се) каже, ти си вѣрвалъ. Сега, каквото ти кажатъ, ти го подлагашъ на критика, не вѣрвашъ. Кое състояние (е) по-хубаво: да вѣрвашъ или да не вѣрвашъ? Да вѣрвашъ е винаги по-хубаво.

Вчера дойде една сестра, на която ѝ казвамъ: Въ какво седи свободата на човѣка? Човѣкъ има право да иска. Но той, като отива при чешмата, да не заставя чешмата да тече въ неговото присѫствие, понеже ако той застави чешмата да тече, тази чешма не е нормална. Тази чешма трѣбва да тече преди той да е поискалъ, а той трѣбва да иде и да иска колкото си иска. Този човѣкъ, отъ когото ние искаме, да не го заставяме ние той да раздава, но той отъ само себе си да изтича, пъкъ ние да идемъ при него и да вземемъ колкото искаме. Да не казваме: „Ти за кого течешъ?“

Та казвамъ: Всѣкога, когато ние заставяме единъ човѣкъ да ни направи една услуга, не отъ само себе си, той е недоволенъ отъ насъ. Винаги отивайте при човѣка, който тече като изворъ. Тогава нѣма какво да се стѣснѣвате. Колкото и да вземемъ, той никога нѣма да бѫде недоволенъ отъ насъ. Въ туй отношение трѣбва да отиваме при Бога, понеже Той е вѣченъ изворъ, Който извира и ние отъ Него трѣбва да вземемъ толкова, колкото ни трѣбва. Затуй нѣма какво да се самоосѫждаме. Самоосѫждането е осѫждане на дявола. Щомъ съгрѣшишъ, ти се свързвашъ съ него и започвашъ да чувствувашъ неговото самоосѫждане, защото законътъ те хваща. Щомъ се освободишъ отъ дявола, ти се освобождавашъ и отъ самоосѫждането.

Да допуснемъ, (че) нѣкой е кралъ пари отъ нѣкѫде. Ти си оставилъ дрехата си закачена нѣкѫде. Минава този, който открадналъ паритѣ и ги оставилъ въ джобоветѣ, и си заминалъ. Дойдатъ хората, намѣрятъ паритѣ въ джобоветѣ ти, какъ ще се оправдаешъ? Ти си праведенъ, не си кралъ. Но нѣмашъ никакви доказателства да се оправдавашъ. Ти ставашъ виноватъ. Тогава какво трѣбва да правишъ? Не носи никакви джобове на дрехата – ни вѫтрешни, ни външни, нищо повече. Да допуснемъ, че нѣкой прави нѣкакво престѫпление. Гледамъ единъ день една котка седи въ двора, една птичка се присламчила при една птичка, която стои. Азъ вземамъ едно камъче и хвърлямъ отдалече камъчето. Птичката скочи, качи се на дървото. Котката, като я погледна, измѣчи. Тя чу, хлопна нѣщо, не знае отъ кѫде е, гледа нагоре, гледа и измѣчи. Понеже мислеше, че е 101% въ нейнитѣ рѫце птичката. Какъ стана, че се развали работата, не знае. Не взехъ камъче да я ударя, но хвърлихъ камъчето между птичката и котката. Птичката хвръкна нагоре, котката я гледа и си казва: „Има нѣщо въ свѣта, което разваля нашитѣ работи“. Питамъ: Азъ направихъ ли погрѣшка, като развалихъ тази работа? Да допуснемъ, че нѣкой пѫть вие разваляте на себе си нѣкое ваше желание. Не го постигате. Какво лошо има, ако вие не постигнете едно ваше желание? Ако, когато сте на петь години и ви дадатъ една стипендия да идете да следвате въ странство, даватъ ви стипендия да идете да следвате въ университета. Намѣсто ли е тази стипендия? Благата, които ви даватъ, трѣбва да дойдатъ навреме. Казвамъ: Предъ васъ сега седи разрешението на единъ важенъ въпросъ. На нѣкои отъ васъ лицето е пожълтѣло – да го поправятъ. На нѣкои, на които очитѣ сѫ хлътнали – да ги поправятъ. На нѣкои, на които лицето е много набръчкано – да го поправятъ. На които рѫцетѣ отдолу сѫ по-груби, отгоре по-меки – да ги поправятъ. Когато огрубѣе долната страна на рѫката, меката страна, женскиятъ принципъ огрубѣва. Мѫжкиятъ принципъ сега е по-благороденъ, женскиятъ огрубѣва. Нѣкои казватъ: „Отъ шетането“. Но има хора, които не шетатъ и пакъ рѫката отдолу е груба. Нито съ мотика работятъ, нито съ друго нѣщо работятъ и пакъ рѫката е мускулеста. Туй показва, че въ тия хора има много малко вода.

Въ органическия свѣтъ въглеродътъ служи за устройството на тѣлата. Растенето отъ него зависи. Въ водата придобиватъ гѫстота, въ въздуха активность придобиватъ, въ свѣтлината или въ азота – устой. Значи, ако въ вашия характеръ нѣмате устой, малко азотъ имате. Ако (нѣмате) активность – кислородъ нѣмате. Ако нѣмате мекота – малко вода имате. Ако нѣмате стремежъ да се развивате, да растете – въглеродътъ ви е малко. Трѣбва да има една правилна пропорция. Тогава отъ липсата на нѣкои елементи се зараждатъ разнитѣ болезнени състояния. Болезнени състояния може да произтичатъ или отъ недоимъкъ, или отъ излишъкъ. Много хора страдатъ отъ много вода. Много хора страдатъ отъ безводие. Много хора страдатъ отъ много огънъ. Много хора страдатъ отъ много студъ. Разни сѫ причинитѣ. Две сѫ причинитѣ. Имате повече вода, отколкото ви трѣбва. Тогава на онзи, който има сухота, ще му дадете отъ вашата вода, ще измѣните отношенията си, които имате. Та казвамъ: Туй статическо положение трѣбва да го измѣните.

Казвате: „Остарѣхме вече“. Какво разбирате подъ думата „остарѣване“ ? Ако сте поумнѣли – остарѣли сте. На 120 години като станешъ човѣкъ, чанта ще носишъ, тамънъ си за ученикъ съ всичкото усърдие. На 120 години като станешъ, нѣма да станешъ стара баба, но ще идешъ съ ученицитѣ да споришъ върху научни въпроси, по музика, ще се състезавашъ по разнитѣ изкуства. На 120 години като си, състезание ще правишъ. Като си на 5, 10, 20 години, ще ходишъ да играешъ. На 120 години си за ученикъ. Сега вие за 20 години искате да свършите учението: отдѣленията, прогимназията, гимназията и университета. Като станете на 41 година, казвате: „Остарѣхъ“. Като сте още на 45 години, не може да ви сгодятъ, за годежъ не сте още. Има единъ свѣтъ, като идете – момитѣ нѣма да ви харесатъ. Вие знаете ли произхода на женитбата, каква е? Трѣбва да се спра нѣкой пѫть да ви поговоря за произхода на женитбата. То е сдружение на сродни души. Никакъвъ прогресъ въ свѣта не може да има, ако нѣма сдружение на души. Ти не може да прогресирашъ, ако нѣмашъ една душа, която да те обича и да обичашъ. Две души като си служатъ, трета трѣбва да има, като за цель, къмъ която да се стремятъ. Затова имаме три свѣта: човѣшки свѣтъ, ангелски и Божественъ. Хората и ангелитѣ, като се сдружатъ – тогава тѣ къмъ Бога се стремятъ.

Та казвамъ: Нѣма нѣщо по-хубаво въ свѣта единъ художникъ (да) дари сума. Нѣма нѣщо по-хубаво да може единъ човѣкъ да свири или да пѣе. Нѣкой да говори или да пише поезия. Или да бѫде скулпторъ, или да работи въ каквото и да е изкуство въ свѣта. Да бѫдешъ медикъ. Вие не знаете какви масла има. Има масла, като намажете рѫката и тя стане мека. Има разни косметически растения. Не искамъ да ви ги разправямъ. Искамъ сами да ги изучавате.

Та казвамъ: Ще се освободите отъ една илюзия. Има една илюзия, отъ която всички хора страдатъ. Казва нѣкой. Казвамъ му: Остарѣлъ си, но не си поумнѣлъ. Азъ не те признавамъ за старъ. Всѣки човѣкъ, който остарѣва и не поумнѣва, той не е остарѣлъ. Той е отслабналъ. Ако, като казвашъ, че си остарѣлъ, разбирашъ, че си отслабналъ – то е право. Но да остарѣешъ – то е едно благословение.

Та казвамъ: Ще се върнете въ началото, въ пѫтя, който Богъ е създалъ. АВ представя райската градина. Трѣбва да имате разбиране какъвъ трѣбва да бѫде раятъ. Сега ние изучаваме рая по единъ обратенъ пѫть. Има и другъ пѫть. Ние познаваме рая по причина на злото. Но раятъ има и една вѫтрешна причина. Трѣбва да се изучава животътъ. Всички ние трѣбва да бѫдемъ благодарни на ония условия, които Богъ ни е далъ да се учимъ. Вие сте дошли тукъ да се учите. Въ учението кой предметъ, споредъ васъ, е най-важенъ? Казвате, че ученикътъ трѣбва да бѫде здравъ. Но здравето е единъ резултатъ. Здравето на какво е резултатъ? Резултатъ е на хармоничното съчетание, което сѫществува между ума и сърдцето. Отъ едно хармонично съчетание между ума и сърдцето зависи здравето. Вие седите и се безпокоите. Всѣки отъ васъ се безпокои. Нѣкои се безпокоите, че пари нѣмате. Но паритѣ лесно се добиватъ. Паритѣ са турени въ едно гърне, ще намѣришъ гърнето, ще бръкнешъ съ лъжицата, ще ги извадишъ като медъ. Защо ще се безпокоишъ, че нѣмашъ пари? Вие говорите за ангелитѣ. Ангелитѣ иматъ ли пари? Азъ да ви препорѫчамъ: като нѣмашъ пари, трѣбва да се научишъ да обичашъ хората. Щомъ обичашъ човѣка, всѣка врата е отворена. Турете въ сърдцето си: Като срещнешъ човѣка, да видишъ една хубава черта. Като ви срещне единъ човѣкъ, да почуствувате, че срѣща единъ особенъ човѣкъ, да почувствува, че като васъ другъ не е срѣщалъ и да каже: „Ето единъ особенъ човѣкъ. Не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ така да мисли заради мене“. Вие сега искате да идете въ свѣта да се препорѫчате на единъ милионеръ, който има 50, 100 милиона. То е външна страна. То не е никакво изкуство. Да обичашъ е изкуство. Да имашъ пари, то е копиране. Нали сте копирали като деца картини. Туришъ картината на прозореца. Азъ не искамъ да ви убедя да ходите безъ пари. Ако имате Любовь, паритѣ при васъ ще дойдатъ. Паритѣ подиръ Любовьта вървятъ. Накѫдето Любовьта върви и тѣ вървятъ, дето та спре и тѣ спиратъ. Щомъ излѣзе Любовьта, тѣ всичкитѣ, като коне, тичатъ подиръ нея. Дето нѣма Любовь, тамъ трѣбва да търсишъ паритѣ. Вие търсите паритѣ – (това) показва, че Любовьта не е тамъ. Щомъ паритѣ при васъ не идатъ – Любовь нѣма. Казвашъ: „Нѣмамъ пари“. – Любовь нѣмашъ. Та най-първо не искайте да намѣрите паритѣ. Намѣрете Любовьта и тогава ще намѣрите и паритѣ. Нѣмамъ нищо противъ паритѣ. Всичкитѣ пари, които се добиватъ (безъ) Любовь, сѫ нещастни. После такива пари, ако дойдатъ въ джоба ти, ще ти донесатъ най-голѣмото нещастие. Като намѣришъ паритѣ на Любовьта, тѣ носятъ щастие. Тѣ са такива звонкови, чисто злато. Нѣкои отъ васъ имате силна вѣра. Сега затъмнение ще има въ София. Казва: „Какво ще направимъ съ затъмнението?“ Какво представя затъмнението? Ще се вглъбите една седмица въ себе си, ще живѣете въ вѫтрешния свѣтъ. То е за външния свѣтъ. Вечерно време никой нѣма право да осветява кѫщата си отвънъ. Нѣкой казва: „Азъ съмъ свободенъ“. Може да ви глобятъ. Ако запалите лампа, колко ще ви глобятъ? – До петь хиляди лева. За да не ви глобятъ, какво трѣбва да направите. Ще облѣчете една черна мантия. Казватъ ти: „Всѣки, който не ходи съ черна дреха, до петь хиляди лева ще има глоба. Който ходи съ черна дреха – нѣма никаква глоба“. Чернитѣ дрехи приематъ повече топлина, поглъщатъ. Бѣлото дава. Бѣлата пръстъ ражда ли нѣщо? – Нищо не ражда. Но черноземътъ дава хубаво жито.

Та казвамъ: Ще имате една седмица почивка, ще си почивате. Тази седмица ви препорѫчвамъ да си запалите вашитѣ свѣщи безъ кибритъ. Всички да се осветите съ свѣщи, които горятъ безъ запалка. Очитѣ ви да станатъ на свѣщи. Навънъ навсѣкѫде, кѫдето идете по Изгрѣва, да вървите не съ запалени свѣщи отъ кибритъ, но безъ кибритъ. Като те срещнатъ на пѫтя, очитѣ ти да лъщятъ. Нали сте виждали на вълка какъ свѣтятъ очитѣ. Десеть пѫти очитѣ ви да свѣтятъ повече отъ вълчитѣ очи.

Любовьта е една сила, която подмладѣва човѣка. Трѣбва да изучавате законитѣ. Вие сега седите и казвате: „Остарѣхъ, остарѣхъ. Баща ми остаря, майка ми остаря, дѣдо ми остаря“. Какъ ще кажешъ? Нѣма да кажешъ остарѣхъ, но отслабнахъ: „Дѣдо ми бѣше глупавъ, баща ми бѣше глупавъ и азъ не искамъ да бѫда глупавъ като тѣхъ. Азъ ще остарѣя, както трѣбва“. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ, като е на 85 години, като го видите, да кажете, че е на 21 години. Да ви кажатъ, че сте на 21 години. Вие ще кажете: „Какъ на 21 години? На 85 години съмъ“. Тогава какъ ще докажете? – Нѣма какво да доказвате. Стариятъ човѣкъ остарѣва безъ да остарѣе.

Първото нѣщо: Не вѣрвайте на всичкитѣ болести. Че кракъ ви боли – не вѣрвайте. Че хълбока ви боли – не вѣрвайте. Че бѫбрецитѣ, че главата ви боли – не вѣрвайте. Че коремътъ ви боли – не вѣрвайте. Че гърдитѣ ви болятъ – не вѣрвайте. Че имате ишиасъ – не вѣрвайте. Че имате безпаричие – не вѣрвайте. Въ никаква отрицателна мисъль не вѣрвайте.

АВ означава да не вѣрвашъ въ туй, което дяволътъ те е научилъ, нищо повече. Да вѣрвашъ въ туй, което Богъ те е научилъ. Онова, което Богъ те учи – то е Любовьта, животътъ е то. Вѣрвайте въ онова, което Богъ ви учи вѫтре въ васъ. Вѣрвайте въ онова, което свѣтлината носи. Ако влѣзете въ една аптека, всичкитѣ шишета, които сѫ напълнени съ ония медикаменти – тия вещества, които сѫ събрани – считате ли ги за виновни? Кой ги направи? – Хората ги направиха. Хората ги напълниха съ такива медикаменти. Казвашъ: „Азъ съмъ такъвъ“. – Не си такъвъ. Това шише го излѣй навънъ, обърни го. Нѣкой отъ васъ казвате: „Азъ съмъ лошъ човѣкъ“. Какво подразбирате под думата „лошъ“ ? Подъ думата „лошъ човѣкъ“ азъ разбирамъ, който се влияе отъ хората, слуша хората какво му казватъ. Дойде нѣкой при васъ и всѣки може да ви излъже. Казва: „Единъ отъ васъ е открадналъ“. – Азъ не вѣрвамъ. Има нѣща, въ които не може да вѣрвамъ. Не може да вѣрвамъ, че една овца може да изяде единъ вълкъ. Не може да вѣрвамъ, че единъ вълкъ ще опасе една ливада. Не може да повѣрвамъ. Че какво ще ви убеждавамъ. Овцата, която не изѣда вълка, изѣда тревата. Вълкътъ има добрата страна – като яде овци, не пасе трева. Не може да приложишъ наказанието на овцата на вълка, нито пъкъ престѫплението на вълка може да приложишъ на овцата.

Казвамъ първото правило, което трѣбва да имате. Вие станете сутринь и казвате: „Азъ съмъ жененъ“. – Не вѣрвайте. Станешъ сутринь, казвашъ: „Азъ имамъ деца“. – Не вѣрвай. – „Азъ имамъ дългове“. – Не вѣрвай. Че откѫде накѫде имашъ деца? Хората излизатъ отъ Бога. Какъ се осмѣлявашъ да кажешъ, че ти си родилъ? Ако сѫ кукли направени – разбирамъ, но да кажешъ, че ти си ги родилъ и отъ тебе (сѫ) излѣзли – то е заблуждение. Всичкитѣ вие сте души, излѣзли отъ Бога. Вашитѣ тѣла сѫ направени отъ други. Кѫщитѣ други ви направиха. Вие сте влѣзли наематели. Казвате: „Този Стоянъ е мой“. Стоянъ е вашъ, докато плаща наема. Като престане да плаща наема, какво става? – Трѣбва да излѣзе отъ кѫщи.

Ще вѣрвате, че имате само единъ баща, не много бащи. Имате много наематели. Богъ е единствениятъ баща. Всички други бащи сѫ само настойници. „Единъ е вашиятъ Отецъ“. Ние вѣрваме, че баща ни (е) остарѣлъ. Какъ може да остарѣе? Утре азъ ще остарѣя, ще ми кажете: „И ти остаря“. Всички като остарѣемъ, какво ще остане отъ насъ? Сега ме гледате (и) казвате: „Лесно се говори, Учителю, колко мѫчно се прави“. Съгласенъ съмъ съ васъ. Вие имате вѫжета, които иматъ 10 хиляди конци. Взело ви е 8 хиляди години да ги направите. Всѣка година сте турѣли по единъ конецъ и, ако речете да ги скѫсате, ще ви трѣбватъ още 8 хиляди години. Следъ 8 хиляди години ще остане още единъ тънъкъ конецъ. Има нѣща, които извънъ Любовьта сѫ непостижими. Ако искате въ този животъ да постигнете нѣщо безъ разумната Божия Любовь, то сѫ непостижими работи. Ако човѣкъ започне да става песимистъ – започва да гледа мрачно. Носътъ ще се завърти надолу, като на граблива птица. Ако редъ поколѣния хората сѫ искали да знаятъ тайнитѣ на хората, носътъ се е издигалъ нагоре. Ако станешъ много активенъ – искашъ съ много да се карашъ, носътъ става гърбавъ. Ако добиешъ чувство къмъ изкуствата – носътъ става правъ. Казвамъ: Каквото направление вземе човѣшката мисъль, такова направление взема и носътъ. Всичко се хроникира. Ако не дишашъ дълбоко, носътъ се сплесква. Ако започнете да дишате, носътъ се разширява долу. Широкиятъ носъ долу, е здравиятъ носъ. Гледамъ нѣкои отъ васъ както вървятъ, ще фалирате. Вие сте икономични въ въздуха. Бързо дишате. Ще приемешъ въздуха бавно и бавно ще издишашъ. Вие се гнѣвите. Разгнѣвите се нѣкому и станете неспокоенъ. Поеми въздухъ и най-малко 20 секунди чети. После тури по една минута и вижъ какъ ще мине гнѣвътъ. Като държишъ минута и половина, две минути – всичкиятъ гнѣвъ ще се изпари. Една минута е достатъчно да се самозавлад(ѣе)шъ. Колкото повече задържа въздуха, човѣкъ охладѣва. Въ тоя свѣтъ ние сме поставени на голѣми изпитания. Всѣки день по стотина пѫти ще се разгнѣвишъ. Прозореца искашъ да отворишъ, нѣщо се е закачило, блъснешъ го – разгнѣвишъ се. Туришъ ключа въ ключалката да отворишъ, нѣщо не върви – разгнѣвишъ се. Дървата не влизатъ въ печката, блъснешъ ги – разгнѣвишъ се. Нѣкѫде минавашъ, закачашъ съ дрехата стомната, ритнешъ стомната – разгнѣвишъ се. Турете стомната настрана. Като дойдешъ до вратата, не бързай да отворишъ. Тури ключа, погледни го. Нѣкой пѫть си нервенъ, че не го туряшъ на мѣсто. После срещнешъ единъ човѣкъ – не ти харесва.

Преди нѣколко дена азъ разсѫждавамъ, иде една сестра и ми каза: „Учителю, този братъ съвсемъ закѫсалъ“. Когато на човѣка не му вървятъ работитѣ, той така се сгушва. Спомагайте си единъ на другъ. Въ Божествената наука хората взаимно си помагатъ. Ти срещнешъ нѣкой, кажи му: „Добре е“. Малко се сгорещилъ. Добре е. Сгорещяването нищо не значи. Има особено мнение. Нищо не значи. Тѣ сѫ наплъстени нѣща въ човѣка отъ миналото, докато се създаде новиятъ свѣтъ. Най-първо трѣбва да знаете какво Господь иска отъ васъ. Ние искаме Господь да бѫде снизходителенъ спрямо всичкитѣ ни погрѣшки. Ние не искаме да бѫдемъ снизходителни. Всѣки день може би правимъ стотина погрѣшки. Какъ може да искаме Господь да бѫде снизходителенъ спрямо насъ? Така и ние трѣбва да бѫдемъ снизходителни. Въ тази снизходителность ще научимъ търпение. Не да носимъ неволята, но ще се стараемъ да носимъ съзнателно погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Защото, когато нѣкой дойде и каж(а), че съмъ занятъ, нѣма какво да седи по цѣли часове – може да ми каже въ петь минути. Отъ мене зависи, азъ съмъ господарь на положението, не съмъ поставенъ на нѣкакъвъ законъ.

Сега насъ ни е страхъ какво ще стане за бѫдеще. Ако е Богъ съ насъ, азъ зная какво ще стане. Ако Богъ не е съ насъ, пакъ зная какво ще стане. Казвамъ:Ако Богъ е съ насъ, всичкитѣ ви работи така ще се подобрятъ и всичко ще ви тръгне напредъ. Нѣма нѣщо, което да не постигнете. Ако Господь не е съ васъ, тогава никой не може да ви гарантира. Въ този животъ всѣки единъ отъ васъ трѣбва да постигне нѣщо. Поне трѣбва да добие една добродетель. Въ васъ има единъ стремежъ, всѣки иска да постигне нѣщо и то е негово право. Туй, което искате да постигнете, не го отлагайте.

Та презъ тази седмица сутринь, като станете, концентрирайте се. Като седите, ще усѣтите, че ви боли плешката или, че кракътъ ще ви заболи. Извадете часовника и вижъ колко е часътъ. Отбележете си времето. Гърбътъ може да ви заболи. То е особено време. Много пѫти болкитѣ идатъ отъ неестествено натрупване на енергиитѣ. Нѣкой пѫть много енергии се натрупватъ на врата, на гърба. Натрупватъ се много енергии, става напрежение на капилярнитѣ сѫдове. Нѣкой пѫть страдаме отъ недоимъкъ, нѣкой пѫть страдаме отъ насилие. Веднага ще употрѣбимъ ония части, които сѫ слаби и ще ги свържемъ съ силнитѣ страни. Силнитѣ страни насъ ще ни помагатъ на слабитѣ. Непременно трѣбва да има една правилна обмѣна между лѣвата страна на тѣлото и дѣсната страна.

Като станете сутринь, всѣка сутринь турете мисъльта: Какво Господъ иска днесъ отъ насъ? Се ще намѣрите. Ще ви препорѫча на всички да обичате. Презъ деня ще намѣришъ кого да обичашъ. Всѣки день ще намѣришъ само единъ човѣкъ да го обичашъ. Всѣки день, като го обикнете, тази Любовь ще се раздаде. На другия день други ще обичате. Въ Любовьта всичкитѣ хора, като се обичатъ, еднакво се ползуватъ. Щомъ обичате едного, тази Любовь се разпространява навсѣкѫде. Тя е като запалена свѣщь, разпространява се като свѣтлината равномѣрно. Казвате: „Азъ не мога да обичамъ всичкитѣ хора“. То е материално схващане. Всичкитѣ хора не може да ги видимъ, не може да ги обичаме. Може да обичашъ въ дадения случай само това, което виждашъ. По възможность обичанитѣ хора сѫ наблизо. Има едно естествено мѣсто. Човѣкъ никога не може да се приближи повече, отколкото трѣбва. Богъ му е далъ. Има единъ фокусъ. Като дойдете до фокуса на Любовьта, то е идеалната Любовь. Колкото си по-далечъ отъ този фокусъ, Любовьта се намалѣва. Колкото се приближаваме до фокуса, Любовьта ни става приятна. Има хора, като дойдатъ наблизо – не искашъ такава близость. Близостьта разбира всѣки да се намѣри въ своята орбита, която Богъ му (е) далъ, и въ неговата орбита никой да не влиза.

Та зачитайте свободата единъ на другъ. Мѫже, жени, деца, учители, ученици, слуги, господари – пазете свободата единъ на другъ. По нѣкой пѫть, като вървя по пѫтя, гледамъ има много пеперуди. Така минавамъ, (че) да не ги плаша. Тихо минавамъ и ги наблюдавамъ. Нѣкой пѫть, когато съмъ неразположенъ, предавамъ своето неразположение. Много сѫ чувствителни животнитѣ. И мисъльта се предава. Тѣ много лесно възприематъ мислитѣ. Азъ съмъ правилъ такива опити. Когато бѣхъ въ Варна, единъ зименъ день се разхождамъ покрай морето и гледамъ патици – около 200–300 идатъ на брѣга. Хвърлямъ имъ мисъльта, че на брѣга има нѣщо за ядене. Патицитѣ тичатъ на брѣга. Следъ това представямъ мисъльта, че голѣмъ неприятель иде на брѣга и всички тичатъ въ морето. Петь–шесть пѫти така направихъ. Виждамъ – възприематъ. Вие ще ме питате, какъ предавамъ мисъльта. Приематъ тия сѫщества мислитѣ, съзнаватъ и възприематъ. Нѣкой човѣкъ ще хвърли въ моя умъ мисъльта, че иде нѣщо. То нѣма нищо. Тръгна, помисля, че стигамъ нѣщо. Нѣкой помислилъ, че има нѣщо заради мене. Нѣма нищо. Когато излѣза, азъ зная кое е Божествено, азъ зная какво ще дойде. Чувствувамъ какво ще придобия. Ако е по музика, азъ го чувствувамъ на челото въ музикалния центъръ. Ако е по форма, го чувствувамъ въ центъра на формата. Ако е красота, чувствувамъ го въ съответния центъръ. Ако е нѣкаква книга, историческа работа, чувствувамъ го въ центъра на паметьта. Ако е чувство на справедливость, чувствувамъ го въ центъра на справедливостьта. Ако е чувство на достойнство, чувствувамъ го на съответния центъръ. Щомъ нѣщо не го чувствувамъ на главата си, разбирамъ, че деньтъ ще мине безъ никакви придобивки.

Използувайте онова, което Богъ ни дава. Тази придобвика е реална. Дето казва Христосъ: „Събирайте богатствата“. Туй богатство, като се върнете отъ онзи свѣтъ, отъ който сте дошли, ще намѣрите всичкото богатство, приготвено заради васъ. Първото нѣщо: Усилвайте връзката съ Бога. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего“. Усилвайте връзката на сърдцето. Усилвайте връзката на ума си. Усилвайте връзката на душата си. Усилвайте връзката на силата. Постоянно човѣшката Любовь трѣбва да се усилва въ четири посоки: Любовь въ главата горе, Любовь въ сърдцето, Любовь въ душата и Любовь въ цѣлото тѣло. Всичката деятелность на човѣка трѣбва да бѫде продуктъ на оная область на човѣшката Любовь. Тогава се намираме въ едно здравословно състояние. Каквато и работа да вършишъ, и най-неприятната, става приятна.

Та казвамъ: Вземете си едно огледало и си кажете: „Подмладихъ се. Подмладихъ се“. Ще се подмладите. Като умрете, въ другия свѣтъ млади ще бѫдете. Като влѣзете въ оня свѣтъ, ще се усѣщате млади. Като имате мисъльта, че сте стари, дѣдовци – не може да се освободите отъ идеята на старостьта. Въ този свѣтъ трѣбва да се освободите отъ тази идея и искамъ да ви видя млади. Че ви сѫ побѣлѣли главитѣ – давамъ добъръ смисълъ: значи щедри сте станали. Че ви почернѣла главата – събирате, банкери сте. Ако червена е станала – доста огънъ имате.

Сега основнитѣ нѣща, които оставатъ. Като станешъ – да ти е приятно. Нѣкой пѫть гледате нѣкой човѣкъ и не може да го гледате. Не обичате и хората да ви гледатъ. Кога единъ художникъ не обича да му гледатъ картинитѣ? Когато картинитѣ не сѫ довършени, той трѣбва да ги скрие. Онѣзи картини въ насъ, които не сѫ завършени, нѣма какво да ги излагаме. Ако имате една картина хубаво нарисувана, изложете я навънъ – нека да я гледатъ. Щомъ като станете, дайде единъ хубавъ погледъ. Намѣрете нѣщо, което може да погледнете. Погледнете небето, погледнете звездитѣ, дърветата, нѣкои животни – намѣрете добрата страна. Намѣрете, че творчеството на Бога има нѣщо хубаво. Всѣки день да има за какво да мислите. Че тия обикновени нѣща – дали има кашкавалъ, дали има масло – и тѣзи работи сѫ хубави, не сѫ лоши. Кашкавалътъ ще дойде. Доста кашкавалъ има въ България, доста сирене има. Сега онѣзи, които искатъ да продаватъ кашкавалъ, сирене, маслото малко по-скѫпо – ще го скриятъ.

Да изпѣемъ една пѣсень.

/ Изпѣхме „Сила жива, изворна, течуща“/.

Добрата молитва.

ХХ година

8. Лекция на Общия Окултенъ класъ

20 ноемврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

От книгата, "Всеки ден по една добра мисъл". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.

Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

УСИЛВАЙТЕ ВРЪЗКАТА

Отче наш. Всичко в живота е постижимо. Духът Божи.

Да направим упражнението за дишането, като при поемане ще мислите за думата „живот“, при задържане – „сила“, при издишане – „здраве“.

Свикнали сте в живота само с обикновени работи. Има едно писмо написано – обикновена работа. Но умният човек, който разбира писмото, вижда от писмото светлина. Някой път вие искате да знаете кой е виноват в света. Аз ще ви представя няколко примера. Когато наказват вълка, за какво го наказват? Понеже изяжда овцете. Влезе в тази кошара – задигне едно агне, влезе в онази кошара – задигне друго агне. Тук хване нещо, там хване друго. Съгласни сме, че го убиват, одерат му кожата и я носят. Хората, които намират постъпката на вълка несъобразна със законите, обичат да носят неговата кожа. Понеже във вълчата кожа въшки не влизат и бълхи не влизат. Паразитите бягат от кожата на вълка. Вълка гонят, защото прави престъпление. Ами заека защо гонят? Заекът не е ял овце, но някоя хрътка го подгонила. Тук стрелят по него, там стрелят. Защо го гонят, кажете ми? От любов го гонят. Но и заекът, и той има престъпление. Зимно време, когато падне голям сняг, той иде при някое дърво и огложди кората му и го осакатява. Направил голяма пакост – заради това го гонят. Когато си човек, поне на свят да ходиш, да не правиш пакост на дърветата. Сега хората имат престъпления от две категории: престъпленията на вълка и престъпленията на заека. Заекът зимно време като няма какво да яде, иде и обели на някое дърво кората. Намразят го хората.

OOK_20_8_1.GIF

Човек трябва да се освободи. Линията АВ е път на човешкото движение. АВ е път, от който човек започва да се движи. Първоначално лицето е било свързано с гръбначния стълб. В змията лицето е сраснало с гръбначния стълб. Както виждате лицето се подвижило отзад напред и човек е дошъл отпред, успоредно на гръбначния стълб. Лицето отзад започнало да се

повдига, повдига и сега е дошло отпред. Знаете какъв дълъг период е взело, докато се обърне. Сега вие искате да станете благородни хора. Това зависи от нашето лице. Лицето на слона се е повдигнало на 90 градуса. При човека е изминало един път от 180 градуса и е станало успоредно на гръбначния стълб.

Да вярваме в Бога. Знаете ли какво нещо е вярата? Какъв процес е вярата? Не да вярваш само. Какво придобиваш, ако вярваш? Първоначалното течение, което изтича от материята в света, то е червеният цвят, елементарният живот. Червеният цвят е, който изтича, който дава от себе си. Имате портокаленият цвят. Нещата се индивидуализират. Не представят общо течение, както в червения цвят, но представят живота на едно отделно същество, на един комар, на едно цветенце – индивидуализират се. Зеленият цвят представя растенето у човека, у растенията. Следователно, в зеления цвят вече се строи нещо. Жълтият цвят се отнася до една по-висока област. То е умственият живот на човека. Дойдете до синия цвят. То е цветът на поглъщането. Ти трябва да вярваш, да поглъщаш, да вземаш. Вярата е усилване на човека. С вярата ти нищо не добиваш – ти вземаш. Като вярваш в някого – вземаш. Казваш: „Вярвам в тебе.“ Като вярваш в мене, вземаш нещо от мене. Като не вярваш, нищо не вземаш от мене. Сега вие разбирате, че като вярваш в някого – ти му придаваш нещо. И то е възможно. Като вярваш в човека, ти използваш онзи капитал, който този човек ти дава. Та казвам: при сегашното разбиране на нещата ние всъщност не разбираме какво нещо е вярата. Вярата същевременно разбира, че дава голяма широчина на ума. Надеждата е по-близо до човешкото лице. Затуй тя бърза винаги, има по-добри условия. В надеждата по-лесно се придобиват нещата. Във вярата хиляди години се изискват, за да се придобие нещо. Вие искате да станете светии, в един живот да станете светии. Тъй се казва, но за светия да стане човек, се изискват хиляди години. И гении да станете се изискват хиляди години. Геният няма едно чело от два сантиметра. Гениалността си има гениално чело. Челото има гениална форма. Няма да ви казвам каква е гениалната форма на челото да не би да се обезсърчите. По-добре е да не знаете гениалната форма каква е. Има и гениални очи, има и талантливи очи, и обикновени очи.

Да кажем, обикновеният взема една семка, погледа я, или я тури в джоба си. Или ако е костелива, например от праскова, той ще каже: „Да беше златна.“ Хвърля я на земята. Той не знае, че цяло щастие зависи от костилката на тази праскова. Ако той можеше да посади хиляда праскови и всяко дърво да му даде по 30 кила праскови, хиляда дървета – по 30 кила, 3 хиляди кила – по десет лева – 300 хиляди лева. Вие сега казвате: „Кой ще го прави това?“ Кой ще го прави? В живота само онова, което човек направи, то е негово. Всяко нещо, което не е направено, не е негово. Туй, което направиш, то е твое. Ядеш – ползваш се ти. То е една работа, която си свършил. За свършването на тази работа приемаш Божиите блага. Най-малката работа, която направиш, ти се ползваш.

Някой път питате: „Защо човек трябва да прави добро? Какво трябва да прави? Защо трябва да чука камъни?“ Какво трябва да прави? Защо трябва да пише? Защо трябва да свири? Защо трябва да рисува? Защо трябва да спи? Всичко онова, което върши човек, той си има по една малка полза. Сега вие по някой път искате да бъдете свободни. Има една местност, дето са израснали цигански тръни. Изуйте обущата си, изуйте чорапите си и искайте да ходите боси свободно. Каква свобода ще имате? Никаква свобода няма да имате при циганските тръни. По-добре да държиш обущата на краката си, отколкото да имаш свободата на босите крака. Аналогията, която ще извадя, е следната: и вие по някой път отивате в света и си изувате обущата. Светът е една нива с тръни. Светът е една студена нива. Дрехата си ще я носиш, няма да я хвърляш да не изстинеш. После, хората в света не са така лековерни. Казвате: „Да му кажем нещо за Господа.“ Не вярват. В света казват: „Има ли злато – има Господ. Има ли къща – има Господ. Има ли волове – има Господ. Има ли сила – има Господ.“ Вие говорите за Господа и имате старото понятие за Бога. Не зная кой е създал това първо понятие за Бога. Адам, който беше възлюбленото дете на Бога, като направи погрешката – скри се. Вика го Господ: „Адаме, къде си?“ Целия ден го търси из градината, най-после надвечер едва Господ го намери в рая. Пита го: „Защо мълчиш? Какво правиш тук?“ – „Срам ме е да изляза пред тебе – гол съм.“ Кой ти каза, че си гол? Откъде си оголял? Оголял, защото ходил да яде и пие, продал си дрехите. Той носеше скъпоценни дрехи. И Ева, и Адам имаха скъпоценни дрехи, но като дойде черният адепт, им каза: „Ако ми дадете вашите дрехи ще ви дам такива дрехи, дето не сте ги виждали.“ Те си дадоха дрехите и останаха голи. Те чакаха и двамата да се облекат с царски дрехи както боговете. Скриха се, да им ги донесат. Онзи взе дрехите и си замина. Мислите ли един човек, който изгуби своята добродетел, че той не е гол? Мислите ли че човек, който изгуби своята разумност, всички ония хубави неща в живота, не оголява? Всички хубави неща – те са неговите дрехи. Ти, като изгубиш своята добродетел, ти оголяваш. То е голота на човека. С придобиването на каквато и да е добродетел, ти придобиваш костюм. Ако станеш разумен – придобиваш дреха. Ако станеш силен – придобиваш дреха. Ако придобиваш каквато и да е добродетел – придобиваш дрехите си.

Да се повърнем на въпроса. Отиваме много назад. Ако е Адам, той е сега доста умен, ще ни запита: „Вие, ако бяхте на моето място, какво щяхте да направите?“ – Ние не щяхме да направим това. Казва: „Не щяхте да го направите, понеже се ползвате от моята опитност. Ако бяхте на моето място, ако нямахте моята опитност, какво щяхте да направите? За пръв път ме излъгаха. Аз мислех, че всички говорят истината. Мислех, че и този адепт, който влезе в райската градина, ще говори истината, пък той не говори истината, излъга ме.“

Сега някои от вас искат да знаят къде е била райската градина. Как е станало – вие искате да си го представите. Имате ли ясна представа каква беше височината на Адама? Как си го представяте? Колко висок беше Адам, какво е вашето мнение? Преди 8 хиляди години каква височина имаше Адам? Доста висок е бил. Много висок. Ева ако влезе тук, в нашия салон, не би се събрала. Вие си представяте Ева като нашите жени. Не е така. Ева, ако се яви днес на всичките жени, ще дойде дохаки*. И Адам, ако се яви днес на всички мъже, дохаки идва. Вие имате много повърхностни понятия. Един човек, пред когото Бог довежда всичките животни и в един ден Той им даде имена. Казва му: „Кръсти ги.“ За Ева не се казва, но тя е отлична ботаничка. Като прекара всичките растения, тя им тури имена. И каквото име им тури, това го учат. Те не са прости хора.

OOK_20_8_2.GIF

Няма да съжаляваме за погрешките. Кои са подбудителните причини, че лицето отзад минало отпред у човека? Тази крива линия К – тя е, за която съвременните учени говорят. Тя е пътят на човешката еволюция, пътят на човешкото възлизане, обръщане. То е една необходимост. Вие не може да седите на едно място, на което сте поставени. Някои от вас сте възрастни, хич не сте усетили как сте дошли до туй положение. Един ден намерите, че краката не държат, главата ви побеляла.

Правата линия представя гръбначния стълб. Кривата линия показва какъв е вашият гръбначен стълб. На някои коремът изпъква. Колкото се може тази кривина трябва да е по-малка, за да може организмът да функционира правилно. Голямото огъване на стълба не е толкова полезно.

Та казвам: при благата, които имате сега, трябва да правите едно подобрение. Вие седите и всеки ден се занимавате с погрешките на другите хора. Най-първо децата се занимават с погрешките на баща си, на майка си, на братята си, на сестрите си. Най-първо то има голямо доверие в майка си, има голямо доверие в баща си. На първата погрешка на баща си тури съмнение. При първата погрешка на майка си, то започва да ги критикува. После започва да не изпълнява законите на баща си и на майка си. Майката казва: „Няма да буташ гърнето.“ (То) казва: „Няма да го бутам.“ Щом замине майка му то отива на гърнето и като го бута, пак го настани. Баща ви направи една погрешка – вие се научавате да послъгвате, малко белите лъжи употребявате. Сега какво придобива човек като каже туй, което не е вярно? Вие констатирате един факт, който не е верен. За пример, седи някъде човек и се разхожда. Вие не знаете причините какви са.

Преди няколко дена дойде едно малко момиченце, учудвам се защо е дошло – иска да ме види, иска да ми каже нещо. Пък съм занят. Казвам: не можеш (ли) да дойдеш другата седмица? – Не може да дойде друг път. Питам какво иска да ми каже. Питам: кой ви е пратил? – Пратил го е някой. Най-първо пратил го е Господ. Той го е създал и му казал: „Ще идеш при един добър човек. Ще ти даде един добър съвет.“ В какво седи въпросът? Той седи в това, че туй малко момиченце имало една приятелка. Другите ученички надумали тази й приятелка да се разсърди. Тя иска да ме пита дали тази й приятелка пак ще я обикне. Сериозен въпрос. Спрях се, започнах да мисля: ами ако един ден на мене Господ ми се разсърди, какво като направя – една погрешка ще бъде. Няма живот. Гледах детето, не исках да сляза долу, но слязох долу в стаята и тя ми разправи. Казва: „Те са детински работи.“ Рекох: не са детински. За мене са философски. Казвам й: ще се оправи тази работа.

Сега заключението какво е? Никога не трябва да престъпваме закона на Любовта в света. Вие някой път нямате разположение спрямо някого и имате право. Нима мислите, че на когото и да е животът е тъй хармоничен, че представя хармоничен обект, че като погледнете, всякога има с какво да се привлечете. Някои от вас сте на 45 години, някои – на 50-60 години. Кое е същественото у вас, което няма да се измени? Идеален човек наричам онзи, който от детинство да се не измени, да има една идея, която никога да се не измени. Някой път вие желаете нещо. Казвате, че едно време бяхте деца. Какъв характер има детето? Като дете ти си бил доверчив – каквото ти (се) каже, ти си вярвал. Сега, каквото ти кажат, ти го подлагаш на критика, не вярваш. Кое състояние (е) по-хубаво: да вярваш или да не вярваш? Да вярваш е винаги по-хубаво.

Вчера дойде една сестра, на която й казвам: в какво седи свободата на човека? Човек има право да иска. Но той, като отива при чешмата, да не заставя чешмата да тече в неговото присъствие, понеже ако той застави чешмата да тече, тази чешма не е нормална. Тази чешма трябва да тече преди той да е поискал, а той трябва да иде и да иска колкото си иска. Този човек, от когото ние искаме, да не го заставяме ние той да раздава, но той от само себе си да изтича, пък ние да идем при него и да вземем колкото искаме. Да не казваме: „Ти за кого течеш?“

Та казвам: всякога, когато ние заставяме един човек да ни направи една услуга не от само себе си, той е недоволен от нас. Винаги отивайте при човека, който тече като извор. Тогава няма какво да се стеснявате. Колкото и да вземем, той никога няма да бъде недоволен от нас. В туй отношение трябва да отиваме при Бога, понеже Той е вечен извор, Който извира и ние от Него трябва да вземем толкова, колкото ни трябва. Затуй няма какво да се самоосъждаме. Самоосъждането е осъждане на дявола. Щом съгрешиш, ти се свързваш с него и започваш да чувствуваш неговото самоосъждане, защото законът те хваща. Щом се освободиш от дявола, ти се освобождаваш и от самоосъждането.

Да допуснем, (че) някой е крал пари от някъде. Ти си оставил дрехата си закачена някъде. Минава този, който откраднал парите и ги оставил в джобовете, и си заминал. Дойдат хората, намерят парите в джобовете ти, как ще се оправдаеш? Ти си праведен, не си крал. Но нямаш никакви доказателства да се оправдаваш. Ти ставаш виноват. Тогава какво трябва да правиш? Не носи никакви джобове на дрехата – ни вътрешни, ни външни, нищо повече. Да допуснем, че някой прави някакво престъпление. Гледам един ден една котка седи в двора, присламчила при една птичка, която стои. Аз вземам едно камъче и хвърлям отдалече камъчето. Птичката скочи, качи се на дървото. Котката като я погледна, измечи. Тя чу, хлопна нещо, не знае от къде е, гледа нагоре, гледа и измечи. Понеже мислеше, че е 101 % в нейните ръце птичката. Как стана, че се развали работата, не знае. Не взех камъче да я ударя, но хвърлих камъчето между птичката и котката. Птичката хвръкна нагоре, котката я гледа и си казва: „Има нещо в света, което разваля нашите работи.“ Питам: аз направих ли погрешка, като развалих тази работа? Да допуснем, че някой път вие разваляте на себе си някое ваше желание. Не го постигате. Какво лошо има, ако вие не постигнете едно ваше желание? Ако, когато сте на пет години и ви дадат една стипендия да идете да следвате в странство, дават ви стипендия да идете да следвате в университета. На място ли е тази стипендия? Благата, които ви дават, трябва да дойдат навреме. Казвам: пред вас сега седи разрешението на един важен въпрос. На някои от вас лицето е пожълтяло – да го поправят. На някои, на които очите са хлътнали – да ги поправят. На някои, на които лицето е много набръчкано – да го поправят. На които ръцете отдолу са по-груби, отгоре по-меки – да ги поправят. Когато огрубее долната страна на ръката, меката страна, женският принцип огрубява. Мъжкият принцип сега е по-благороден, женският огрубява. Някои казват: „От шетането.“ Но има хора, които не шетат и пак ръката отдолу е груба. Нито с мотика работят, нито с друго нещо работят и пак ръката е мускулеста. Туй показва, че в тия хора има много малко вода.

В органическия свят въглеродът служи за устройството на телата. Растенето от него зависи. Във водата придобиват гъстота, във въздуха активност придобиват, в светлината или в азота – устой. Значи, ако във вашия характер нямате устой, малко азот имате. Ако (нямате) активност – кислород нямате. Ако нямате мекота – малко вода имате. Ако нямате стремеж да се развивате, да растете – въглеродът ви е малко. Трябва да има една правилна пропорция. Тогава от липсата на някои елементи се зараждат разните болезнени състояния. Болезнени състояния може да произтичат или от недоимък, или от излишък. Много хора страдат от много вода. Много хора страдат от безводие. Много хора страдат от много огън. Много хора страдат от много студ. Разни са причините. Две са причините. Имате повече вода, отколкото ви трябва. Тогава на онзи, който има сухота, ще му дадете от вашата вода, ще измените отношенията си, които имате. Та казвам: туй статично положение трябва да го измените.

Казвате: „Остаряхме вече.“ Какво разбирате под думата „остаряване“? Ако сте поумнели – остарели сте. На 120 години като станеш човек, чанта ще носиш, таман си за ученик с всичкото усърдие. На 120 години като станеш, няма да станеш стара баба, но ще идеш с учениците да спориш върху научни въпроси, по музика, ще се състезаваш по разните изкуства. На 120 години като си, състезание ще правиш. Като си на 5, 10, 20 години, ще ходиш да играеш. На 120 години си за ученик. Сега вие за 20 години искате да свършите учението: отделенията, прогимназията, гимназията и университета. Като станете на 41 година, казвате: „Остарях.“ Като сте още на 45 години не може да ви сгодят, за годеж не сте още. Има един свят, като идете – момите няма да ви харесат. Вие знаете ли произходът на женитбата какъв е? Трябва да се спра някой път да ви поговоря за произхода на женитбата. То е сдружение на сродни души. Никакъв прогрес в света не може да има, ако няма сдружение на души. Ти не може да прогресираш, ако нямаш една душа, която да те обича и да обичаш. Две души като си служат, трета трябва да има като за цел, към която да се стремят. Затова имаме три свята: човешки свят, ангелски и Божествен. Хората и ангелите като се сдружат – тогава те към Бога се стремят.

Та казвам: няма нищо по-хубаво в света един художник (да) дари сума. Няма нищо по-хубаво да може един човек да свири или да пее. Някой да говори или да пише поезия. Или да бъде скулптор, или да работи в каквото и да е изкуство в света. Да бъдеш медик. Вие не знаете какви масла има. Има масла, като намажете ръката, и тя стане мека. Има разни козметични растения. Не искам да ви ги разправям. Искам сами да ги изучавате. Та казвам: ще се освободите от една илюзия. Има една илюзия, от която всички хора страдат. Казва някой: остарях. Казвам му: остарял си, но не си поумнял. Аз не те признавам за стар. Всеки човек, който остарява и не поумнява, той не е остарял. Той е отслабнал. Ако като казваш, че си остарял, разбираш, че си отслабнал – то е право. Но да остарееш – то е едно благословение.

Та казвам: ще се върнете в началото, в пътя, който Бог е създал. АВ представя райската градина. Трябва да имате разбиране какъв трябва да бъде раят. Сега ние изучаваме рая по един обратен път. Има и друг път. Ние познаваме рая по причина на злото. Но раят има и една вътрешна причина. Трябва да се изучава животът. Всички ние трябва да бъдем благодарни на ония условия, които Бог ни е дал да се учим. Вие сте дошли тук да се учите. В учението кой предмет, според вас, е най-важен? Казвате, че ученикът трябва да бъде здрав. Но здравето е един резултат. Здравето на какво е резултат? Резултат е на хармоничното съчетание, което съществува между ума и сърцето. От едно хармонично съчетание между ума и сърцето зависи здравето. Вие седите и се безпокоите. Всеки от вас се безпокои. Някои се безпокоите, че пари нямате. Но парите лесно се добиват. Парите са турени в едно гърне, ще намериш гърнето, ще бръкнеш с лъжицата, ще ги извадиш като мед. Защо ще се безпокоиш, че нямаш пари? Вие говорите за ангелите. Ангелите имат ли пари? Аз да ви препоръчам: като нямаш пари, трябва да се научиш да обичаш хората. Щом обичаш човека, всяка врата е отворена. Турете в сърцето си: като срещнеш човека да видиш една хубава черта. Като ви срещне един човек да почуствате, че среща един особен човек, да почувства, че като вас друг не е срещал и да каже: „Ето един особен човек. Не съм срещал друг човек така да мисли заради мене.“ Вие сега искате да идете в света да се препоръчате на един милионер, който има 50- 100 милиона. То е външна страна. То не е никакво изкуство. Да обичаш е изкуство. Да имаш пари, то е копиране. Нали сте копирали като деца картини. Туриш картината на прозореца. Аз не искам да ви убедя да ходите без пари. Ако имате Любов, парите при вас ще дойдат. Парите подир Любовта вървят. Накъдето Любовта върви и те вървят, дето тя спре и те спират. Щом излезе Любовта, те всичките, като коне, тичат подир нея. Дето има Любов, там трябва да търсиш парите. Вие търсите парите – (това) показва, че Любовта не е там. Щом парите при вас не идат – Любов няма. Казваш: „Нямам пари.“ – Любов нямаш. Та най-първо не искайте да намерите парите. Намерете Любовта и тогава ще намерите и парите. Нямам нищо против парите. Всичките пари, които се добиват (без) Любов, са нещастни. После такива пари, ако дойдат в джоба ти, ще ти донесат най-голямото нещастие. Като намериш парите на Любовта, те носят щастие. Те са такива звонкови, чисто злато. Някои от вас имате силна вяра. Сега затъмнение ще има в София. Казвате: „Какво ще направим със затъмнението?“ Какво представя затъмнението? Ще се вглъбите една седмица в себе си, ще живеете във вътрешния свят. То е за външния свят. Вечерно време никой няма право да осветява къщата си отвън. Някой казва: „Аз съм свободен.“ Може да ви глобят. Ако запалите лампа колко ще ви глобят? – До пет хиляди лева. За да не ви глобят какво трябва да направите? Ще облечете една черна мантия. Казват ти: „Всеки, който не ходи с черна дреха, до пет хиляди лева ще има глоба. Който ходи с черна дреха – няма никаква глоба.“ Черните дрехи приемат повече топлина, поглъщат. Бялото дава. Бялата пръст ражда ли нещо? – Нищо не ражда. Но черноземът дава хубаво жито.

Та казвам: ще имате една седмица почивка, ще си почивате. Тази седмица ви препоръчвам да си запалите вашите свещи без кибрит. Всички да се осветите със свещи, които горят без запалка. Очите ви да станат на свещи. Навън навсякъде, където идете по Изгрева, да вървите не със запалени свещи от кибрит, но без кибрит. Като те срещнат на пътя, очите ти да лъщят. Нали сте виждали на вълка как светят очите. Десет пъти очите ви да светят повече от вълчите очи.

Любовта е една сила, която подмладява човека. Трябва да изучавате законите. Вие сега седите и казвате: „Остарях, остарях. Баща ми остаря, майка ми остаря, дядо ми остаря.“ Как ще кажеш? Няма да кажеш остарях, но отслабнах: „Дядо ми беше глупав, баща ми беше глупав и аз не искам да бъда глупав като тях. Аз ще остарея както трябва.“ Аз бих желал някой от вас, като е на 85 години, като го видите, да кажете, че е на 21 години. Да ви кажат, че сте на 21 години. Вие ще кажете: „Как на 21 години? На 85 години съм.“ Тогава как ще докажете? – Няма какво да доказвате. Старият човек остарява без да остарее.

Първото нещо: не вярвайте на всичките болести. Че крак ви боли – не вярвайте. Че хълбока ви боли – не вярвайте. Че бъбреците, че главата ви боли – не вярвайте. Че коремът ви боли – не вярвайте. Че гърдите ви болят – не вярвайте. Че имате ишиас – не вярвайте. Че имате безпаричие – не вярвайте. В никаква отрицателна мисъл не вярвайте.

АВ означава да не вярваш в туй, което дяволът те е научил, нищо повече. Да вярваш в туй, което Бог те е научил. Онова, което Бог те учи – то е Любовта, животът е то. Вярвайте в онова, което Бог ви учи вътре във вас. Вярвайте в онова, което светлината носи. Ако влезете в една аптека всичките шишета, които са напълнени с ония медикаменти – тия вещества, които са събрани – считате ли ги за виновни? Кой ги направи? – Хората ги направиха. Хората ги напълниха с такива медикаменти. Казваш: „Аз съм такъв.“ – Не си такъв. Това шише го излей навън, обърни го. Някои от вас казвате: „Аз съм лош човек.“ Какво подразбирате под думата „лош“? Под думата „лош човек“ аз разбирам който се влияе от хората, слуша хората какво му казват. Дойде някой при вас и всеки може да ви излъже. Казва: „Един от вас е откраднал.“ – Аз не вярвам. Има неща, в които не може да вярвам. Не може да вярвам, че една овца може да изяде един вълк. Не може да вярвам, че един вълк ще опасе една ливада. Не може да повярвам. Че какво ще ви убеждавам. Овцата, която не изяжда вълка, изяжда тревата. Вълкът има добрата страна – като яде овце, не пасе трева. Не може да приложиш наказанието на овцата на вълка, нито пък престъплението на вълка може да приложиш на овцата.

Казвам първото правило, което трябва да имате. Вие станете сутрин и казвате: „Аз съм женен.“ – Не вярвайте. Станеш сутрин, казваш: „Аз имам деца.“ – Не вярвай. – „Аз имам дългове.“ – Не вярвай. Че откъде накъде имаш деца? Хората излизат от Бога. Как се осмеляваш да кажеш, че ти си родил? Ако са кукли направени – разбирам, но да кажеш, че ти си ги родил и от тебе (са) излезли – то е заблуждение. Всичките вие сте души, излезли от Бога. Вашите тела са направени от други. Къщите други ви направиха. Вие сте влезли наематели. Казвате: „Този Стоян е мой.“ Стоян е ваш, докато плаща наема. Като престане да плаща наема, какво става? – Трябва да излезе от къщи.

Ще вярвате, че имате само един баща, не много бащи. Имате много наематели. Бог е единственият баща. Всички други бащи са само настойници. „Един е вашият Отец.“ Ние вярваме, че баща ни (е) остарял. Как може да остарее? Утре аз ще остарея, ще ми кажете: „И ти остаря.“ Всички като остареем, какво ще остане от нас? Сега ме гледате (и) казвате: „Лесно се говори, Учителю, колко мъчно се прави.“ Съгласен съм с вас. Вие имате въжета, които имат 10 хиляди конци. Взело ви е 8 хиляди години да ги направите. Всяка година сте туряли по един конец и, ако речете да ги скъсате, ще ви трябват още 8 хиляди години. След 8 хиляди години ще остане още един тънък конец. Има неща, които извън Любовта са непостижими. Ако искате в този живот да постигнете нещо без разумната Божия Любов, то са непостижими работи. Ако човек започне да става песимист започва да гледа мрачно. Носът ще се завърти надолу като на граблива птица. Ако ред поколения хората са искали да знаят тайните на хората носът се е издигал нагоре. Ако станеш много активен – искаш с много да се караш, носът става гърбав. Ако добиеш чувство към изкуствата – носът става прав. Казвам: каквото направление вземе човешката мисъл, такова направление взема и носът. Всичко се хроникира. Ако не дишаш дълбоко, носът се сплесква. Ако започнете да дишате, носът се разширява долу. Широкият нос долу е здравият нос. Гледам някои от вас както вървят – ще фалират. Вие сте икономични във въздуха. Бързо дишате. Ще приемеш въздуха бавно и бавно ще издишаш. Вие се гневите. Разгневите се някому и станете неспокоен. Поеми въздух и най-малко 20 секунди чети. После тури по една минута и виж как ще мине гневът. Като държиш минута и половина, две минути – всичкият гняв ще се изпари. Една минута е достатъчно да се самозавлад(ее)ш. Колкото повече задържа въздуха, човек охладнява. В тоя свят ние сме поставени на големи изпитания. Всеки ден по стотина пъти ще се разгневиш. Прозореца искаш да отвориш, нещо се е закачило, блъснеш го – разгневиш се. Туриш ключа в ключалката да отвориш, нещо не върви – разгневиш се. Дървата не влизат в печката, блъснеш ги – разгневиш се. Някъде минаваш, закачаш с дрехата стомната, ритнеш стомната – разгневиш се. Турете стомната настрана. Като дойдеш до вратата, не бързай да отвориш. Тури ключа, погледни го. Някой път си нервен, че не го туряш на място. После срещнеш един човек – не ти харесва.

Преди няколко дена аз разсъждавам, иде една сестра и ми каза: „Учителю, този брат съвсем закъсал.“ Когато на човека не му вървят работите, той така се сгушва. Спомагайте си един на друг. В Божествената наука хората взаимно си помагат. Ти срещнеш някой, кажи му: „Добре е.“ Малко се сгорещил. Добре е. Сгорещяването нищо не значи. Има особено мнение. Нищо не значи. Те са напластени неща в човека от миналото, докато се създаде новият свят. Най-първо трябва да знаете какво Господ иска от вас. Ние искаме Господ да бъде снизходителен спрямо всичките ни погрешки. Ние не искаме да бъдем снизходителни. Всеки ден може би правим стотина погрешки. Как може да искаме Господ да бъде снизходителен спрямо нас? Така и ние трябва да бъдем снизходителни. В тази снизходителност ще научим търпение. Не да носим неволята, но ще се стараем да носим съзнателно погрешките на другите хора. Защото, когато някой дойде и каж(а), че съм занят, няма какво да седи по цели часове – може да ми каже в пет минути. От мене зависи, аз съм господар на положението, не съм поставен на никакъв закон.

Сега нас ни е страх какво ще стане за бъдеще. Ако е Бог с нас, аз зная какво ще стане. Ако Бог не е с нас, пак зная какво ще стане. Казвам: ако Бог е с нас, всичките ви работи така ще се подобрят и всичко ще ви тръгне напред. Няма нещо, което да не постигнете. Ако Господ не е с вас, тогава никой не може да ви гарантира. В този живот всеки един от вас трябва да постигне нещо. Поне трябва да добие една добродетел. Във вас има един стремеж, всеки иска да постигне нещо и то е негово право. Туй, което искате да постигнете, не го отлагайте.

Та през тази седмица сутрин като станете, концентрирайте се. Като седите ще усетите, че ви боли плешката или че кракът ще ви заболи. Извадете часовника и вижте колко е часът. Отбележете си времето. Гърбът може да ви заболи. То е особено време. Много пъти болките идат от неестествено натрупване на енергиите. Някой път много енергии се натрупват на врата, на гърба. Натрупват се много енергии, става напрежение на капилярните съдове. Някой път страдаме от недоимък, някой път страдаме от насилие. Веднага ще употребим ония части, които са слаби и ще ги свържем със силните страни. Силните страни в нас ще ни помагат на слабите. Непременно трябва да има една правилна обмяна между лявата страна на тялото и дясната страна.

Като станете сутрин, всяка сутрин турете мисълта: какво Господ иска днес от нас? Се ще намерите. Ще ви препоръча на всички да обичате. През деня ще намериш кого да обичаш. Всеки ден ще намериш само един човек да го обичаш. Всеки ден като го обикнете тази Любов ще се раздаде. На другия ден други ще обичате. В Любовта всичките хора, като се обичат, еднакво се ползват. Щом обичате едного, тази Любов се разпространява навсякъде. Тя е като запалена свещ, разпространява се като светлината равномерно. Казвате: „Аз не мога да обичам всичките хора.“ То е материално схващане. Всичките хора не може да ги видим, не може да ги обичаме. Може да обичаш в дадения случай само това, което виждаш. По възможност обичаните хора са наблизо. Има едно естествено място. Човек никога не може да се приближи повече, отколкото трябва. Бог му е дал. Има един фокус. Като дойдете до фокуса на Любовта, то е идеалната Любов. Колкото си по-далеч от този фокус, Любовта се намалява. Колкото се приближаваме до фокуса, Любовта ни става приятна. Има хора, като дойдат наблизо – не искаш такава близост. Близостта разбира всеки да се намери в своята орбита, която Бог му (е) дал, и в неговата орбита никой да не влиза.

Та зачитайте свободата един на друг. Мъже, жени, деца, учители, ученици, слуги, господари – пазете свободата един на друг. По някой път като вървя по пътя, гледам има много пеперуди. Така минавам, (че) да не ги плаша. Тихо минавам и ги наблюдавам. Някой път, когато съм неразположен, предавам своето неразположение. Много са чувствителни животните. И мисълта се предава. Те много лесно възприемат мислите. Аз съм правил такива опити. Когато бях във Варна един зимен ден се разхождам покрай морето и гледам патици – около 200-300 идат на брега. Хвърлям им мисълта, че на брега има нещо за ядене. Патиците тичат на брега. След това представям мисълта, че голям неприятел иде на брега и всички тичат в морето. Пет-шест пъти така направих. Виждам – възприемат. Вие ще ме питате как предавам мисълта. Приемат тия същества мислите, съзнават и възприемат. Някой човек ще хвърли в моя ум мисълта, че иде нещо. То няма нищо. Тръгна, помисля, че стигам нещо. Някой помислил, че има нещо заради мене. Няма нищо. Когато излиза, аз зная кое е Божествено, аз зная какво ще дойде. Чувствам какво ще придобия. Ако е по музика, аз го чувствам на челото в музикалния център. Ако е по форма, го чувствам в центъра на формата. Ако е красота, чувствам го в съответния център. Ако е някаква книга, историческа работа, чувствам го в центъра на паметта. Ако е чувство на справедливост, чувствам го в центъра на справедливостта. Ако е чувство на достойнство, чувствам го на съответния център. Щом нещо не го чувствам на главата си, разбирам, че денят ще мине без никакви придобивки. Използвайте онова, което Бог ни дава. Тази придобивка е реална. Дето казва Христос: „Събирайте богатствата.“ Туй богатство, като се върнете от онзи свят, от който сте дошли, ще намерите всичкото богатство, приготвено заради вас. Първото нещо: усилвайте връзката с Бога. „Да възлюбиш Господа Бога твоего.“ Усилвайте връзката на сърцето. Усилвайте връзката на ума си. Усилвайте връзката на душата си. Усилвайте връзката на силата. Постоянно човешката Любов трябва да се усилва в четири посоки: Любов в главата горе, Любов в сърцето, Любов в душата и Любов в цялото тяло. Всичката деятелност на човека трябва да бъде продукт на оная област на човешката Любов. Тогава се намираме в едно здравословно състояние. Каквато и работа да вършиш, и най- неприятната, става приятна.

Та казвам: вземете си едно огледало и си кажете: „Подмладих се. Подмладих се.“ Ще се подмладите. Като умрете, в другия свят млади ще бъдете. Като влезете в оня свят, ще се усещате млади. Като имате мисълта, че сте стари дядовци – не може да се освободите от идеята на старостта. В този свят трябва да се освободите от тази идея и искам да ви видя млади. Че ви са побелели главите – давам добър смисъл: значи щедри сте станали. Че ви почерняла главата – събирате, банкери сте. Ако червена е станала – доста огън имате.

Сега основните неща, които остават. Като станеш – да ти е приятно. Някой път гледате някой човек и не може да го гледате. Не обичате и хората да ви гледат. Кога един художник не обича да му гледат картините? Когато картините не са довършени, той трябва да ги скрие. Онези картини в нас, които не са завършени, няма какво да ги излагаме. Ако имате една картина хубаво нарисувана, изложете я навън – нека да я гледат. Щом като станете, дайте един хубав поглед. Намерете нещо, което може да погледнете. Погледнете небето, погледнете звездите, дърветата, някои животни – намерете добрата страна. Намерете, че в творчеството на Бога има нещо хубаво. Всеки ден да има за какво да мислите. Че тия обикновени неща – дали има кашкавал, дали има масло – и тези работи са хубави, не са лоши. Кашкавалът ще дойде. Доста кашкавал има в България, доста сирене има. Сега онези, които искат да продават кашкавал, сирене, маслото малко по-скъпо – ще го скрият.

Да изпеем една песен.

(Изпяхме „Сила жива, изворна, течуща“.)

 

Добрата молитва.

 

 

8 лекция на Общия Окултен клас.

 

20 ноември 1940 г., сряда, 5 ч. сутринта.

 

Изгрев.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...