2_7_2. Творчески способности и дарби

[Blagost]

Творчески способности и дарби

Нарисувайте три картини, скици: едната да означава доброта, другата – справедливост, а третата – разумност, тъй както вие ги разбирате. Дали е вярно или не, това не е въпрос. Да видим как ще турите идеята.

 

„Минало, настояще, бъдеще“, „Съотношение на тяло и придобивки“, стр. 154.

 

Дипломатът е човек с кръгло лице, учтив, с добра външна обхода. Опитайте се за следния път да нарисувате портрета на дипломата. Като рисувате и наблюдавате, вие ще изучавате различни типове хора, няма да ги взимате наготово.

 

„Живот и отношения“, „Човешките косми“, стр. 109.

 

Мнозина се интересуват от въпроса как да подобрят живота си, как да изменят своята съдба. Много лесно. Как? Художници станете! Под думата художество, изкуство, аз разбирам метод, чрез който човек може да видоизменя своите душевни състояния. Който не знае да рисува, да пее, да свири – той мъчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво или да свирите, или да пеете някоя хубава песен. Това не значи, че човек може да рисува, да пее, да свири външно само. Той може и вътрешно да изпълни този номер. И в Космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват Космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. Вижте например как са рисувани крилцата на пеперудите! Велики художници със своите четки са рисували крилцата на пеперудите. Когато някой човек изпадне в песимизъм, нека наблюдава живота на пеперудите, както и краските на техните крилца.

 

„Синове на възкресението“2, „Дванадесетте племена“, стр. 91-92.

 

Направи следния опит: напиши едно стихотворение, прочети го и го тури настрана. Щом си неразположен, прочети си го сам. Ако неразположението ти се смени в разположение, стихотворението ти е добро. Като изменя твоето състояние, то може да влияе и на другите хора. Ако не може да повлияе на тебе, и на другите няма да повлияе. И музикантът може да се изпитва по същия начин. Като свири, нека следи дали разположението му се подобрява. Ако се подобрява, той свири добре. Щом се подобрява неговото състояние, ще се подобри състоянието и на окръжаващите. Човек свири, пише и работи, за да внесе тласък първо в себе си, а после и в своите ближни. Закон е: бъди доволен от себе си, за да бъдат и другите доволни от тебе.

 

„Живот и отношения“, „Щастливи числа“, стр. 140.

 

Щом има уста, човек трябва да говори, да пее. Ама животът ви бил тежък. От вас зависи да го направите лек. Пейте, сами си съчинявайте песни, да превърнете недоволството си в доволство. Всеки може да стане певец – от него зависи. Като пее с Любов, той ще трансформира всичките си отрицателни състояния в положителни.

 

„Двигатели в живота“2, „Вътрешна просвета“, стр. 43.

 

Всяка болест представя едно опитно училище за човека. Чрез болестите се изпитва силата на човешката мисъл… Любещият носи болестите си с радост. Като го заболи глава или корем, той пее. Правете същото и вие. Като ви заболи коремът, започнете да му пеете. Нека всеки от вас съчини по една песен за болката в корема си и да я пее. Щом изпее тази песен два-три пъти, болката му ще изчезне. Не пеете ли на болката си, с часове ще се въртите на леглото си и ще страдате. Който не се лекува чрез мисъл, чрез музика и песен, той е изгубил най-голямото богатство. Като се лекува по този начин, той изучава себе си, а същевременно изучава и другите хора.

 

„Двигатели в живота“2, „Основи на здравето“, стр. 87.

 

Без вдъхновение никой не може да работи… Имаш ли вдъхновение – всичко се разтваря пред теб. В Природата съществува този закон… Сега първото нещо за 10 дни наред, като ставате сутрин от леглото си, ще кажете: „Вдъхновение!“ (Три пъти.) На обяд преди ядене пак ще произнесете думата 3 пъти и тогава ще ядете. И вечерно време, като си лягате, пак ще я произнесете 3 пъти. Всичко 9 пъти на ден. И тъй, ще произнасяте думата вдъхновение 10 дни наред по 9 пъти. Ще си направите едно малко тефтерче и в него ще си отбелязвате опита. От този опит ще спечелите нещо по-малко от просено зърно, но туй, което спечелите, е толкова ценно, че с милиони не можете да го купите… Когато произнасяте думата вдъхновение, ще спуснете силно ръцете си надолу и ще го почувствате издълбоко. После силно ще отправите тази дума към ума си, да почувствате това вдъхновение. И най-после трети път пак ще произнесете думата с чувство и мисъл. Трябва да почувствате, че във вас се влива сила. Ще правите упражнението сами, никой да не ви вижда. Истинският ученик е вдъхновен. Затуй той се благославя. Вдъхновението е необходимо за него тъй както светлината, както Животът и както Любовта. Като станете сутрин, тъй ще направите упражнението, че атмосферата да се разтърси, дори и аз да почувствам в моята стая, че действително между учениците има вдъхновение. Няма да викате високо. Не – тихо, само за себе си ще произнесете думата вдъхновение. В тихото говорене има музика, която силно действа на душата. Силно ще концентрирате мисълта си, но тихо ще произнасяте думата. Щом я изговаряте високо, вдъхновението се губи. Затуй тихо ще я изговаряте и ще бъдете доволни сами от себе си. Ще правите упражнението с вяра. Не се смущавайте от това дали имате вдъхновение или нямате. По който начин и да го правите, все-таки ще придобиете вдъхновение. Само по този начин могат да се образуват красиви чувства, красиви мисли, които са необходими за съграждането на вашия живот. Това е необходимо и за вашето бъдеще. Пред вас седи едно бурно море, което трябва да преминете. Пред вас седи един живот, който е пълен с мъчнотии. И за да можете да победите и превъзмогнете всички мъчнотии, трябва ви вдъхновение. И тъй, щом дойдете до някоя мъчнотия, ще се спрете малко и ще изговорите думата вдъхновение. И като вдъхновиш мъчнотията, тя казва: „Аз отстъпвам пред вдъхновението“… Имайте предвид, аз дълго съм търсил такава дума на български език. Тя е силна дума.

 

„Новите схващания на ученика“, 1, „Светлина и знание“, стр. 84-86.

 

За следващия път всеки да напише по една мисъл, взета от своя живот, от своите опитности, а не чужда мисъл, какво казал някой виден учен, философ или писател. Който не може да напише една оригинална мисъл, която се е създала в неговия ум, не може да бъде ученик. Тук не се приемат хора, които работят с чужди капитали. Ще впрегнете ума си на работа и ще мислите. Това се изисква от онези, които влизат в Божествената школа.

 

„Трите живота“2, „Правила на живота“, стр. 99.

 

Човек сам трябва да се насърчава. Още със ставането си от сън, кажете си: „Аз съм добър и способен човек. Не съм проявил още способностите си, но един ден ще ги проявя. Днес съм неизлюпено яйце, но когато намеря квачката, която е определена да ме измъти, от мене ще излезе човек с дарби и способности.“ Ако сами не се насърчавате, отвън никой не може да ви насърчи. Това е един от методите на самовъзпитанието.

 

„Път към Живота“, „Правилни отношения“, стр. 118.

 

Всеки човек първо трябва да развива онези дарби, с които е роден, а не тия, които отпосле е придобил. Тия дарби, които човек днес придобива, ще останат за бъдеще. Следователно човек трябва да започне със силните дарби, вложени в него, и с тях да работи. Това означава определяне посоката на движението. Който е определил посоката на своето движение, той има акустика на съзнанието си. Който има акустика на съзнанието си, той може правилно да трансформира енергиите си. След големи и тежки упражнения той веднага пристъпва към малки, прости, за да се освободи от голямото напрежение, в което се намира. Малките, слаби упражнения не са нищо друго, освен отдушници. Чрез тях човек отпушва крановете на своя физически и душевен живот, да изтече навън напора на енергиите в него. Когато енергията в човешкия организъм не може да се отправя към посоката, която ѝ е определена, тя създава известни страдания на човека. За да се освободи от тия страдания, той трябва да намери някакъв отдушник в себе си, чрез който да прекара излишната енергия навън. В това отношение музиката, поезията, художеството са отдушници, които спасяват човека от големи вътрешни напрежения. Щом се намери под натиска на някакво голямо напрежение, човек трябва да започне да пее, да пише, да рисува. Да си поет, учен, музикант или художник, това значи да изучаваш и прилагаш законите на акустиката на човешкото съзнание.

 

„Ключът на живота“3, „Акустика на съзнанието“, стр. 148-149.

 

Всеки човек трябва да има желание да бъде красив. За тази цел той трябва да държи в ума си образа на някой красив човек. Като вървите по улиците и видите човек с красиво чело или красиви очи, спрете вниманието си върху него и се опитайте да го нарисувате. По този начин ще привикнете да задържате красиви образи в ума си. Пътувате из планината. Спрете погледа си върху някой хубав пейзаж и се опитайте да го нарисувате. Следователно, ако искате да развивате някои благородни качества в себе си, спрете се – като художник – върху някой красив образ и работете върху себе си. Само по този начин вие можете да напредвате. Ако отидете на Небето, между ангелите, вие ще се намерите заобиколени само от красота.

 

„Бъдещото верую на човечеството“, „Едно звено“, стр. 92.

 

Всяка сутрин дигайте ръцете си нагоре и мислено правете връзка с Първата Причина, с всички благородни и възвишени същества. По този начин ще имате възможност да придобиете онези условия, които са необходими за развиване на вашите дарби и способности, на вашите чувства. Без тази вътрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човешките дарби и способности. Всяка дарба, всяка способност, всяко чувство у човека изискват специфична храна. Няма ли специфична, съответна за тях храна, те умират от глад.

 

„Малки и големи придобивка“, „Възпитание на удовете“, стр. 362.

 

Ако някой е сиромах и ме пита как може да стане богат, щях да му кажа така: „Ако живееш в София, посети днес сто души богати хора, мини само в кантората на някой банкер, богаташ. Погледни къщата. Всеки ден да посещаваш по сто души богати хора най-малко. И като ги видиш, да ти стане приятно – ти си вече кандидат.“ Ако някой от вас иска да стане учен, да посети на ден сто учени хора, да посети къщите им и като ги гледа, да му е приятно, че са учени. Ако някой иска да стане музикант, да посети сто музиканти. Ако иска да стане поет, да посети сто души поети. Не зная в България има ли толкова поети.

 

„Смяна на състоянията“, „Сиромашия и богатство“, стр. 163-164.

 

Представете си, че пред вас, като млади, учени хора, свършили университет, дойдат една стара баба и един стар дядо и ви питат, какво да правят сега, като краката им не държат вече, очите им не виждат? Вие ще им кажете да вярват в Господа. Те обаче ще ви отговорят: „В Господа вярвахме, но остаряхме. В Господа вярвахме, но очите ни отслабнаха, краката ни не държат. Вие знаете окултни науки, знаете нови методи, кажете ни какво да правим?“ Сега и аз ви оставям с тази задача, да видим кой как ще я разреши. Като я решите, ще ми кажете отговора и резултатите. Ако дадете добри съвети на тия стари хора, те ще ви бъдат благодарни през целия си живот.

 

„Четирите кръга“, „Работа на Природата“, стр. 237-238.

 

Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото повдигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет. Като не разбира това, човек казва: „От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя.“ Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него. Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни същества. Когато искат да говорят за Любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът Любов към Бога – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост. Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. За пример кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за Цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе сили и способности, с които да заслужи тази слава. Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това съзнание, вие всичко ще изгубите.

 

„Посока на растене“2, „Меки и твърди вещества“, стр. 175-176.