Jump to content
Albena

1939_04_30 Любовта като среда, като сила и като възможност

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Любовта дава живот". Неделни беседи (1938–1939). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Любовта като среда, като сила и като възможност

Отче наш.

В началото бе словото.

Ще прочета само няколко стиха от девета глава на Евангелието на Йоана от 1–10 стих.

Духът Божи.

Сега аз намерих отговор на един мъчен въпрос. То мяза, както когато някой намери запалка за огъня. Ако ние разглеждаме живота по отношение на нас, всичко това няма да ни ползва. Че живеем в света, ние сме заинтересовани от това, защото светът има отношение към нас. Пък и ние имаме отношение към света. Тези отношения не можем до ги изменим, нито да ги отменим и да бъдем така, както ние искаме. В движението си слънцето няма да се съобразява с движението на земята и земята няма да се съобразява с движението на месечината. Следователно, земята трябва да се съобразява с движението на слънцето. Земята трябва да върви със слънцето, а месечината трябва да се съобразява с движението на земята.

Сега вие ще се спрете върху българската поговорка, която казва: „Тебе думам дъще, сещай се снахо.“ Каква разлика има между дъщерята и снахата? Ако дъщерята е по-умна от снахата, разбирам да се каже така, но ако снахата е по-умна от дъщерята, пак разбирам, защо трябва да се каже така. Кое е онова, което дава преимущество на дъщерята пред снахата? Умът е, който дава преимущество на дъщерята пред снахата. Ако дъщерята е по-умна от снахата, тогава има смисъл да се каже: „Тебе думам дъще, сещай се снахо.“ Това значи: На тебе думам дъще, а ти кажи на снахата, как може да се направи това нещо. Понеже свекървата е авторитет, на нея не е позволено да дава съвет на снаха си, а понеже дъщерята е по-млада, почти на една възраст със снахата, тя може да даде съвет на снахата. Често балдъзата и снахата са на почти една и съща възраст, та лесно могат да си говорят.

Той казваше: „Аз съм.“ В какво отношение могат да се вземат думите „аз съм“? Слепият казваше: „Аз съм този, на когото излекуваха очите.“ Казвам: Всеки човек, който съзнава, какво е направено заради него, може да каже думата: „аз съм.“ Запример, Господ казва: „Аз съм, Който създадох света. Аз съм, Който създадох всички условия за живот.“ Ако и вие искате да употребите тези думи, трябва да ги вземете в множествено число, да кажете „ние сме“. В този смисъл човек трябва да признава, господар ли е на условията, или слуга. Трябва да знае, господар ли е на възможностите, които се крият в него, или е слуга. Ако е слуга, ще слугува; ако е господар, ще заповядва. Понякога човек е слуга на условията, а господар на възможностите в себе си. Понякога той е слуга на възможностите, а господар на условията. Най-хубаво е човек да бъде едновременно господар и на условията, и на възможностите. Сега, от какво зависи преимуществото на човека? По какво се отличава човекът? Човек се отличава първо по устройството на своята глава. Неговата глава се отличава от главите на всички животни, които съществуват на земята. По-добре, по-усъвършенствана глава от човешката няма и по-доброкачествен мозък от неговия също няма. Човек се отличава също и по устройството на своите дробове. По-добре устроени дробове и по-усъвършенствана дихателна система от човешката няма. По-добре устроена стомашна система от човешката няма. Тъй щото, той се отличава и по своята стомашна система. Стомахът на човека е специфично създаден. Тези са различията, които отличават човека от всички останали животни на земята. Следователно, всички животни, които искат да бъдат като човека, трябва да си създадат глава като неговата. Не могат ли да си създадат такава глава, те не могат да станат като човека. Ние казваме, че животните не могат да мислят. Това е много общо казано. Да мисли, това е много неопределено идея. Да се тревожи човек, това не значи, че той мисли. В чистата мисъл няма никаква тревога. Да мисли човек, това значи никак да не се тревожи. Човек [не] трябва да се съмнява, че съществува един разумен свят, в който нещата са добре устроени и предвидени, преди още той да е дошъл на земята. Следователно, няма защо да се безпокой. Безпокойството на човека произтича от факта, че той е направил някакво погрешка, вследствие на което е влошил работите. Понякога той направи погрешка, без да я съзнава. Често хората мязат на онзи турчин, който вярвал на късмета. Какво означава думата „късмет“, всички знаете. Всички разбират смисъла на думата „късмет“. Този турчин имал една малка чешмичка, за която му се казвало, че неговият късмет зависи от тази чешмичка. Понеже тя едва текла, пущала много малко вода, затова той ходел всяка сутрин да я дупчи, да пуща повече вода. Но чешмичката била така направена, че колкото да я дупчил, тя не могла да пуща повече вода от тази, която изтичала от нея. Каквато цев да турял на чешмичката си, тя повече не могла да пуща. Една вечер той заспал дълбок сън и сънувал, че отишъл на небето, дето го разходили. Той видял един отличен свят с красиви къщи, отлични чешми и шадравани. Къщите били големи като палати. Градините около къщите били красиви, големи с хубави цветя. Като минавал покрай тях, той запитвал: „На кого са тези къщи и градини?“ – „На твоите съседи.“ Най-после той дошъл до една малка колибка, която едва се виждала. Той запитал: „Чия е тази колибка?“ – „Твоя.“ До колибката видял една малка чешмичка, която едва цицерикала. „Ами тази чешмичка чия е?“ – „И тя е твоя.“ Като видял това нещо, той взел една пръчка и започнал да човърка чешмата, дано потече повече. Това правел той и с чешмата на земята. Но тук работата излязла другояче. Пръчката се счупила и задръстила чешмичката, вследствие на което, тя престанала съвършено да тече. Какво показва това? Че и ние, като този турчин, много пъти в живота си не можем ясно да мислим за много неща. За да мисли човек правилно, има ред условия и възможности. Много причини има за това. Често ние се отчайваме, вследствие на което се намираме в положението на този турчин, който иска да застави своята чешмичка да тече повече. Той не знае, че с това отчаяние може да задръсти чешмичката си, че да престане съвсем да тече. И тогава малкото, което човек има в себе си, може да го изгуби. От какво произтича отчаянието? Думата „отчаяние“ е произлязла от предлога „от“ и думата „чаяние“. На български вие знаете, какво нещо е „от“, но на турски означава „сено“. Думата „чаяние“, „чай“ знаете какво означава. Тя означава турския чай. Всеки човек, който не може правилно да разсъждава, отчайва се. Човек може да се отчая от това, че не може да скъса едно дебело въже. Но това зависи от неговото разбиране или неразбиране на нещата. Ако въжето е направено от три хиляди нишки, който разбира нещата, той ще знае във всеки момент колко нишки може да скъса. Ако в даден момент човек може да скъса 60 нишки, той трябва да знае на колко части да раздели въжето, за да може да го скъса. Като разделиш три хиляди нишки на десет, ще получиш триста нишки. Ако да всяка нишка употребиш по една минута, тогава ще ти трябват триста минути, за да скъсаш всичките нишки. Триста минути пък правят пет часа. Ние не живеем в един век на обезсърчаване. Като се обезсърчават, хората казват: „Защо е създаден света така?“ Те считат светът виновен за тяхното състояние.

Двама млади, интелигентни, момък и мома отиват в гората да се разходят. Момата е на 21 години, а момъкът на 26. Момата е обезсърчена нещо и разправя на момъка, че ще се самоубие. Защо? Защото животът ѝ се обезсмислил. Момъкът аргументира пред нея този въпрос, разправя ѝ, че не трябва да се обезсърчава, че еди-какво си казал Кант, какво казал Лаплас, но нищо не хваща. Тя не може да се убеди, че животът има смисъл. Тя казва: „Аз съм решила да свърша с този живот – нищо повече.“ В този момент от гората някъде излезе една мечка. Момъкът веднага се качва на едно дърво, но и момата подир него. Като се виждат и двамата на дървото, момъкът казва на момата: „Слез долу, нали животът няма смисъл.“ – „Не, сега животът има смисъл.“ Това, че тя веднага се качва на дървото, показва, че тази идея в нея е плитка, не работи от дълбоко някъде и затова тя бърза да се качи на дървото, да запази живота си. В този момент тя разбира, че животът е важен. Момъкът не я вика да се качи горе, но пръв ѝ показва, по кой начин може да се качи. Та когато се отчайват, хората правят една погрешка, че се хвърлят долу в някоя дълбока вода или в някой кладенец. По-добре е да се качват нагоре в такива случаи. За да се самоубият, някои хора се качват на някоя висока канара и оттам се хвърлят. С това те показват своето голямо тщеславие. Това са тщеславни хора. Като чуят, че някой се качил на канара и оттам се хвърлил, хората казват: „Каква голяма смелост е имал този човек!“ А той, още като се е качвал, изпитвал известна приятност, че вестниците ще пишат за него. Но това са мимолетни желания в живота на хората. Там, отдето един човек може да се убие, както от канара, запример, от тази височина птиците по никой начин не могат да се убият. Колкото и да я хвърляте, тя ще разпери крилете си и лесно ще разреши въпроса.

Казвам: Докато човек не мисли, животът всякога е мъчен. Животът се разрешава от трезвата мисъл на човека. Щастието на човека на земята се заключава в три неща: в неговия ум и в силата на неговата мисъл. В неговото сърце и в силата на неговите чувства. И трето: в неговата воля и в силата на неговите постъпки. Човек трябва да знае, как да употребява своя ум. Не е лесна работа човек да мисли. Някой казва: „Аз не се интересувам от математика.“ Не че не се интересува, но тези способности не са развити в него. Друг казва, че не се интересува от музика. По-право казано, той няма музикални способности развити, а Не че не се интересува от музика. Трети казва, че не се интересува да се облича добре. Че това е една способност да се облича човек добре, да се интересува от красивото и от великото, това е една способност. Той мисли, че като каже, че не се интересува от нищо, с това е решил въпросите на живота. Не, ако днес не се интересува, утре ще се интересува. Мнозина казват, че не се интересуват от яденето, не се интересуват от дишането, от мисълта, от това-онова. Че не се интересува от много неща, това показва, че съответните способности, с които трябва да борави не са развити в него, вследствие на което, той се намира в едно пасивно състояние. И при това пасивно състояние, той очаква щастието да му дойде отнякъде. В това отношение той мяза на онзи, който очаква да получи нещо от лотариен билет. Ние имаме един познат българин, който от преди 14 години вече е в Патагония, дето отиде да урежда работите си. Като беше в България, работите му не вървяха добре, затова отиде в Патагония, дано от там по някакъв начин да ги уреди. Но ето, толкова години вече как работи там и работите му още не са уредени. Той чака да ги уреди, че тогава да се върне в България. Той се надява да получи някаква голяма сума да уреди работите си. Ако всяка година пестеше по две хиляди лева, досега щеше да спечели 28 хиляди лева, една сума, с която можеше да се върне в България. А така да разчита на лотарийни билети, знаете ли в 14 години колко лева е изхарчил? Не е лошо човек да взима лотарийни билети, но наука се изисква за това. Ако аз взема един лотариен билет, ще спечеля най-малко 500 хиляди лева, но не искам да взимам билети. Всяко число в природата има свой смисъл. Те са живи числа. Обаче, вие трябва да знаете всяко число къде и как да се употреби. Числата от едно до десет имат особен смисъл, но трябва да знаете, как да ги употребявате. И другите числа имат свой смисъл, но те вече са съставени от първите десет. Ако ти кажа, че числото 21 ще ти помага, това значи, че когато станеш на зряла възраст, работите ти ще се оправят. Ако ви кажа, че на 45 годишна възраст работите ти ще се оправят, вие ще се уплашите, че толкова късно ще се оправят работите ви. Особено, ако ви кажа, че на тази възраст ще станете министър-председател в България, или в Англия, или в Русия, ще ви се види късно това време. Че всякога това не може да стане. Ако направите една бронзова статуя и я оставите да стои цели 45 години, в това време тя ще стане ли министър-председател? На същото основание, ако вие стоите като една статуя цели 45 години на едно място и през всичкото време сте пасивни, нищо не работите, мислите ли, че ще излезе нещо от вас? Нищо няма да стане от вас. Ще имате само повече кир на гърба си.

Та когато говоря за смисъла на числата, аз имам предвид, че всички хора вървят по закона на живите числа. Всеки човек е едно живо число и в невидимия свят гледат на него като на една възможност. При комбинирането на числата вие можете да си представите едно грамадно число, съставено от единици и няколко нули, или от девет, 12 или 15 цифри и няколко нули. Това представя един сложен вътрешен процес. Казвам: В съвременния живот ние сме дошли до онова положение да проучваме своите мисли. Добре е да си правите статистика, всеки ден от сутринта още, да си отбелязвате своите мисли и състояния, дали са приятни или неприятни. Като държите тези бележки, трябва да бъдете внимателни, да си отбелязвате състоянията точно, без никакво преувеличаване или намаляване. Често вие си представяте състоянието такова, каквото не е, или по-добро, или по-лошо. Не си правите точни бележки. Също така ще отбелязвате и времето, когато сте били разположени или неразположени. Точно ще отбелязвате: дали е ясно времето, или е облачно. Ако е ясно или облачно, дали духа вятър или не. При това, отде иде вятърът, от изток, запад, север или юг. Като правите наблюденията си една-две години, ще забележите, че между вашите вътрешни състояния и промените в природата има известно съотношение. Ще забележите, че между природата и вас има известна прилика: „Лика прилика, като два стръка иглика.“ При това, ще забележите, че ако ви дойде някакво гнетущо чувство, това ни най-малко не е признак на някакво недоволство на природата или на Бога към вас, но това чувство се дължи на факта, че ви дават една доста трудна задача, която трябва да разрешите. Понякога могат да ви дадат една заплетена мисъл, която също трябва да разрешите. Понякога могат да ви дадат някое трудно условие, което трябва да разрешите. Считайте се щастливи, че ви намират достойни да разрешите тези въпроси. Вместо да учите, вие започвате да роптаете, защо са ви дали такива мъчни задачи. Какви задачи трябва да ви дадат? Ако вие започнете да работите по този начин, в продължение на десет години всеки от вас може да разреши задачите на живота си така, че да стане неузнаваем сам за себе си. Като се види в това положение, той сам ще почне да се чуди на себе си. Запример, някой човек обича да пуши тютюн. Не е лошо нещо пушенето. То е средство за уталожване на нервната система. Мнозина пушат тютюн за развлечение. Понякога е хубаво човек да пуши. Горко но онази къща, която не пуши. Аз ви давам тази мисъл да мислите върху нея. Аз бих желал хората да пушат. Пита ме един: „Трябва ли да пуша?“ Казвам: „Щом във всяка къща има дим и ти трябва да създадеш своя дим, но гледай твоят дим да не отива в носовете на хората. Твоят дим само ти го опитвай. Лошото е само там, че като пушиш, ти опушван цялата къща. Дима ти само ти трябва да го опитваш, а не да го оставяш из цялата къща да се разхожда, да го опитват и другите.“ Защо употребяват тютюна? Мнозина го употребяват като средство за успокояване на нервната система. Питам: Само това ли средство може да се употреби за успокояване на нервната система? Ако всички хора биха почнали да пушат тютюн, знаете ли какво щеше да стане с тях? Всички знаете, че днес тютюнът се употребява извънредно много. Статистически е доказано, къде по колко се употребява. Въпросът седи на друго място. Мнозина питат: Трябва ли да се употребява тютюна? Този въпрос ще го оставим настрана. Това зависи от човешката воля. Всички лоши навици, които миналите поколения са създали, днес представят задача на сегашното поколение да ги премахне и да създаде нови навици на тяхно място. От това ще се види, кои са по-умни. Едните бяха умни да създадат тия навици, а сегашното поколение трябва умно да ти отстрани и замести с нови. Какъв трябва да бъде новият навик? Представете си, че казвате за един човек: „Трябва да му се каже по-строго, да разбере.“ Добре, но човекът не разбира. Глух е той, не може да разбере. Какво трябва да направите тогава? Щом е глух този човек и не чува, ти трябва да развиеш мускулната си сила, да му хванеш ръката, да я стиснеш така, че той да разбере, че пред него стои човек с голяма сила. Като му стиснеш ръката, ти ще му внушиш и голям страх, отколкото с най-строгите си думи. Представете си, че някой иска да ви обиди, но вие не се обиждате. Кой е по-силен: който се обижда или който не се обижда? Който не се обижда е по-силен. Не че не се обижда, но като човек той се въздържа. Понякога някой комар дойде при мене и ме ухапе. Аз му духна и той хвръква. С това аз му показвам своята сила, но той не разбира. Дойде втори път да ме хапе. Тогава аз го натисна с пръста си и той започва да рита. Аз го питам: „Знаеш ли, кой съм аз? Аз те духнах, ти не ме разбра, сега те натискам и трябва да разбереш, защото ще платиш с живота си. Ти си едно малко същество и знаеш ли, че не трябва да хапеш? Ти трябва да искаш позволение от мене и тогава да хапеш.“ Въпросът не седи там, но в самообладанието. Аз не говоря за външното, привидно самообладание.

В един град, някъде си един млад момък се запознал с една млада, много добре възпитана мома. Той се възхищавал от нейното търпение и самообладание, че решил да заведе приятеля си на гости при тази мома, да му покаже своята бъдеща другарка. Като дошли на гости, тя донесла кафе да ги почерпи. Той бутнал момата така, че таблата с чашките паднала на земята и всичко се счупило. Момата станала, внимателно прибрала счупените парчета и спокойно казала: „Няма нищо, една грешка стана.“ Като излезли от дома ѝ, момъкът казал на приятеля си: „Видя ли самообладание?Видя ли какво търпение има тази мома?“След време той се оженил за нея, но работата не излязла така. Като видял колко е нетърпелива, той я запитал: „Какво стана с теб? Като мома ти беше толкова търпелива, че аз се възхищавах от твоето търпение.“ Тя му казала: „Ти трябваше да слезеш долу в кухнята, да видиш какво направих с масата, когато ти ме спъна да счупя чашките. От гняв и невъздържане аз изгризах масата.“

Днес всички хора външно са смирени, пазят се да не покажат своето нетърпение. Това не показва, че те са лоши, но те нямат самообладание на своята мисъл. Понеже ние не живеем в един устроен свят, трябва да бъдем търпеливи. Много причини има, поради които злото е проникнало на земята. Сегашното състояние на земята не е добро, понеже тя се намира в 13-та сфера на битието, в мястото на постоянни борби. Тя е почти на края на тази сфера и предстои да влезе в 12-та сфера, дето условията ѝ се подобряват. Понеже условията ще се подобрят и хората трябва да се подобрят, да приличат на новите условия. Който иска да живее още според условията на 13-та сфера, ще претърпи големи нещастия. Ето защо, всички стари навици, които имате, трябва да ги преобразите. Защото, ако не се съобразявате с новите условия, ще ви върнат назад, при условията на 13-та сфера. Ако един затворник е лежал десет години в затвора и не се е възпитал, пак ще го върнат в затвора при същите ограничения. Казвам: Като се намира при сегашните условия, всеки човек трябва да знае, какво е вложено в неговия мозък. В човешкия мозък е вложена специфична енергия. И всеки човек трябва да знае, какъв капитал представя тази енергия, която той носи в своя мозък. Всеки човек носи известен капитал, вложен в неговите дробове, както и в неговия стомах. Като знае това, той никога не трябва да залага тия три капитала. Той може да се ползва от лихвите на този капитал, но никога и от майката на капитала. Той няма право да бута капитала на своя мозък, на своите дробове и на своя стомах. Аз разглеждам стомаха като капитал на живота, като капитал на човешката сила. Значи, стомахът представя капитала на живота, на симпатичната нервна система, на човешката сила. Докато пазиш този капитал, ти ще имаш сила да правиш каквото искаш. Бутнеш ли го, ще осиромашееш във всяко отношение. Ти ще бъдеш сиромах по мисли, по чувства и по постъпки – сиромах по енергия. Какво можеш да направиш тогава? Ти ще се намираш в положението на болен, който има нужда от другите хора да ти помагат. Днес хората трябва да си сътрудничат. Слаби и силни трябва да си сътрудничат. Без взаимна помощ едни на други, животът няма смисъл. Когато се говори за полов живот между мъже и жени, ние имаме предвид сътрудничеството помежду им. Това, което жената носи в своя ум, мъжът не го носи. И това, което мъжът носи в своя ум, жената не го носи. Това, което жената носи в своята дихателна система, мъжът не го носи. И това, което мъжът носи в своята дихателна система, жената не го носи. Това, което жената носи със своята симпатична нервна система, мъжът не го носи. И това, което мъжът носи със своята симпатична нервна система, жената не го носи. Това са разграниченията, които всички хора трябва да имат предвид. Не е въпрос да гледаме на временните прояви на човека. Че някой човек се разсърдил, това още нищо не значи. Какво представя сърденето? То представя една гръмотевица. Като започне да се святка и гърми отвън, това показва ли, че гръмотевицата се е разсърдила? Не, хората си мислят, че тя е сърдита, всъщност, това не е някаква необходимост. Понякога е добре човек да погърми. Защо да не погърми? Но като започне да гърми, добре е да вземе мотичката и ще покопае. Казвам на един брат: „Като се разсърдиш, ще вземеш мотиката и всеки ден по малко, в десет дена ще изкопаеш един декар място. Ако продължаваш още да се сърдиш, за пет дена ще насадиш това място с царевица, за още пет дена ще го наредиш добре и след няколко месеца ще опиташ сладката царевица, произлязла от твоя гняв. И след това като ядеш, ще си кажеш: „Това е произведение на моята вътрешна енергия, която вложих в работа.“ Не вложиш ли енергията си в работа и пиперът ще остане неокопан, и царевицата ще остане неокопана. Всички хора имат дефекти. Какво трябва да правят с тия дефекти? В бъдеще във всеки град трябва да има една голяма нива със сто-двеста декара за упражнение на енергични хора. И тогава всяка сутрин ще видите тези учени – професори, проповедници, учители, съдии – всички изпълняват Божия закон. Щом някой се разсърди, веднага трябва да вложи енергията си в земята. Тази енергия принадлежи на земята и към нея трябва да се отправи. Ако не дадете тази енергия на земята, вие нищо няма да получите от невидимия свят. Тъй щото, ние едновременно се храним с двояка енергия: с енергия, която иде от центъра на земята и с енергия, която иде от центъра на слънцето. Слънчевата енергия не ни препятства, но засега малко ни препятства земната енергия. Обмяната на тази енергия не може да става правилно. Запример, всяко неразположение на духа се дължи на земната енергия. Понеже досега земята е била в 13-та сфера, още не е пречистена. Защо човек прави упражнения? Сутрин, когато слънчевата енергия е най-активна, човек възприема тази енергия през мозъка си, през дробовете, през стомаха си и тя отвлича всички онези утайки към центъра на земята, като го освобождава от тях. Като прави тия упражнения около половин до един час, той се чувства бодър и освежен. Които разбират този закон, те ще го проверят, но не трябва да мислите, че това е идолопоклонство. Ами да се сърдиш, това не е ли идолопоклонство? Да не мислиш право, да не чувстваш или да не постъпваш право, това не е ли идолопоклонство? Да не ядеш както трябва, това не е ли идолопоклонство? Божествено е, когато човек яде, както трябва, когато мисли, чувстват и постъпва право. Това е казано в широк смисъл. Мнозина ме питат: „Как трябва да се постъпва?“ Казвам: Това, което чувстваш, което мислиш и както постъпваш трябва да бъде в твоя полза и в полза на твоите ближни. Щом е така то е правилно. Тогава нека и растенията и животните, всички да знаят, че с теб е станала една голяма промяна. „На кого да правим добро?“ Като не знаеш на кого да правиш добро, вземи една лейка и поливай цветята, като мислиш, че правиш добро на хората. Защото всяко цвете съответства на един човек на земята. Ако едно твое дърво на земята умира, с него заедно умира и един твой приятел на земята. Ако едно дърво изниква в двора ти, с него заедно изниква един твой приятел. Такова съотношение има в света.

Та казвам: Ние, съвременните хора се нуждаем от една възвишена любов. Казвате, че не можете да направите някои работи. Вземете, днес всички хора и всички народи правят невъзможните работи, а казват, че пари нямат, че това или онова нямат. Ето, вземете днес народите се въоръжават да бъдат силни. Добре е, че се въоръжават, защото във въоръжаването работи човешкият ум. България е похарчила повече от три милиарда за въоръжение. Англия е отпуснала един бюджет от двеста милиарда за въоръжение. България в сравнение с Англия нищо не представя. Като вземете въоръжението на Германия, на Франция, на Русия, на Съединените Щати, виждате, че всички тия народи правят един велик подвиг с това въоръжаване. Невидимият свят събира всичката тази енергия, която се изживява за непотребни неща. В миналите войни едни народи биваха победени, а други победители. Ако в бъдеще стане война, няма да има победители, всички ще бъдат победени. Това ще го проверите. И когато всички бъдат победени, народите ще видят, че не е този пътят, по който човечеството може да се подигне. Нека се въоръжават народите, но те трябва да знаят, че има и друг един начин за въоръжаване. Зад ножа нека седи човешкият език. Зад оръжията нека седи човешкият глас. Зад всички предохранителни средства нека седи силата на човешкия ум от една страна, а от друга – устойчивостта на човешките чувства. Войната принася едно голямо благо на света. Тя принася такова благо, каквото вярващите не могат да принесат. Когато хората станат крайно егоистични и започнат да мислят само за себе си, войната се явява като едно средство, което показва на хората, че трябва да се пожертват, да се самоотрекат. Значи, войната е един отрицателен метод за самоотричане и самопожертване на хората. Вие виждали ле сте, как един войник отива под дъжд от куршуми или от гранати да се бие и излага живота си на явна смърт? Няма какво да се прави днес. Докато хората живеят по този начин, войната е неизбежна, тя е на мястото си. Ние не искаме да се бием и казваме, че война трябва да става, но не по закона на насилието, но по закона на любовта. Бъдещето, което иде, пък, изисква жертва, но жертва разумна. Не е въпросът да кажете, че сте против войната. Не трябва да се разсъждава така. Ние сме против една глупава война. Ако ще се биеш, за да те бият, по-добре не се бий. Ако ще се биеш, за да биеш, тогава бий се. Но ако ще се биеш да те бият, по-добре не се бий. Нищо повече. Правилото е такова: така ще се приготвиш, че като се биеш да не бъдеш бит. Според нас, доброто в света е една война, в която човек всякога побеждава, без да го бият. И в доброто има мъченици, както и във войната. И в злото има мъченици. И в злото има страдащи, и в доброто има страдащи, само че първите са слуги на условията и на възможностите, а вторите са господари на условията и на възможностите. И на първите главите падат, но стават на пръст. И на вторите главите падат, но са господари на положението. Без да мисли много, някой казва: „Аз съм, който ще се бия.“ Казвам: „От кои си ти – тебе ли ще бият, или ти ще се биеш?“ – „Не зная.“ – „Тогава проучи добре този въпрос. Ако ще се биеш и ще те бият, тогава моят съвет е по-добре да не се биеш. Ако си се упражнил добре и си сигурен че ще биеш, тогава иди. Но ако не си сигурен, тогава по-добре стой настрана.“ Сега ние не казваме, че хората не трябва да се бият, ако се бият, разумно трябва да се бият. Сега войната е неизбежна, тя е една необходимост, защото става и вътре в човека. И в сегашния си живот, при най-хубавите си състояния и при любовта даже, хората пак воюват. И в любовта хората пак започват да се делят, да се питат, кой трябва да бъде пръв. Няма защо да спорят по този въпрос. На всеки човек е определено къде да бъде и какъв да бъде. Ако на дъното на една тенджера турите масло, то пак ще излезе на повърхността. Защо? Защото е по-леко. Ако пък оставите парче олово на повърхността, то веднага ще слезе долу, защото е тежко. Всеки човек определя положението си в живота според тежестта на своите мисли, чувства, желания и постъпки.

И тъй, поставете любовта в живота си като среда, като условие, като възможност, с която можете да изправите живота си. Защото вън от любовта като сила, нищо не можете да постигнете. Всички ние трябва да бъдем потопени в любовта, за да може умът ни да придобие онези мощни сили, които е изгубил. Също така и нашето сърце и нашата воля трябва да придобият онези мощни сили, които някога са изгубили. Знаете ли, какви са били тези мощни сили, които първият човек е имал?3наете ли историята на първия човек? Този човек може да живее с хиляди години и всякога да бъде свеж и млад. Първият човек, а не втория Адам, не знае какво нещо е старостта. Той не е бил направен от пръст, но е бил направен по образ и подобие на Бога. Той е имал светлина, топлина и сила в себе си. Следователно и вие трябва да имате светлината, топлината и силата на първия човек. Към това трябва да се стремите. Това е проповядвал Христос. Това означават думите Му: „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие.“ Роден, но от кого? Роден от Бога, роден от любовта. Майка му и баща му трябва да са го родили от любов. Всички трябва да раждат. Аз вземам раждането в широк смисъл. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка трябва да бъдат родени в любовта. Всяко нещо в света, което човек прави, трябва да го прави от името на великата любов. Само тогава той ще се почувства свободен. И тогава всеки може да каже: „Аз съм човекът, който имам тази светлина, аз съм човекът, който има тази топлина, аз съм човекът, който има тази сила. И желая всички да имате това, което и аз имам, с което Бог ме е надарил.“

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

Двайсет и седма неделна беседа от Учителя, държана на 30 април 1939 год. 10 ч.пр.обяд

София – Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×