ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В ЛЮБОВТА

[Blagost]

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ В ЛЮБОВТА

Любовта към Едного е Любов към всички; и Любовта към всички е Любов към Едного.

“Несъвместими отношения”, стр. 45; 36

Любовта ви към едного или към всички е все едно и също нещо. Законът е един и същ. Някой казват: “Аз не мога да любя всички”. Ти не си длъжен да любиш всички. Като любиш едного, чрез него можеш да любиш всички.

“Елементи в геометрията”, стр. 146; 26

Ако Любовта на човека към някого е Божествена, тя ражда Любов към всички същества.

“Любов към всички”, стр. 136; 198

Радвайте се, че обичате себе си. Ако никого не обичате, поне себе си обичате. Радвайте се, че е останала поне тази малка обич. Тя представя обич към малките неща. Сега ще изучавате Обичта към Цялото. Това е закон, на който БОГ ще ви учи. Не можеш да научиш този закон сам – друг ще те научи.

“С ключ и без ключ”, стр. 208; 147

Този, който обича едного, Любовта му е много слаба. Този, който обича двама, Любовта му е по-силна, а този, който обича всички, Любовта му е най-силна.

“Обичай всички!”, стр. 139; 198

Два велики закона съществуват в света: Да възлюбиш Господа БОГА твоего с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърдце и с всичката си сила; Да възлюбиш ближния си като себе си.

“На сватба”, стр. 59; 167

Първият закон е Любовта към БОГА. Второто отношение вече е към вашите близки. И щом установите отношенията си към вашите близки, то е вече отношение към всички. Законът е такъв: Щом възстановите отношения към ближните си, ще имате правилни отношения към всички.

“Право и безправие”, стр. 85-86; 151

Има един закон, който регулира отношенията на хората. Най-първо трябва да разбирате физическата Любов. След това трябва да разбирате духовната Любов, да придадете топлина на човека и след това трябва да му придадете светлина. Така се образува цял един кръг.

“Четирите елемента”, стр. 685; 151

Любовта към БОГА ще ви научи да се обичате един друг. Обичта към Цялото, то е закон на БОГА. Туй изкуство само БОГ може да ни го покаже. Как да се обичаме всички, само БОГ може да ни обича, никой друг. И ангелите учат същия закон. И хората трябва да учат същия закон.

“Три вида Любов”, стр. 186; 164

Помнете основните принципи, с които трябва да работите. Изисква се от всинца ви разумно сърдце. Някои от вас ще постъпят с първия закон – с Любов към Учителя си. Като казвам Любов към Учителя си, подразбирам да имате Любов един към друг.

“Съвместими отношения”, стр. 88; 36

Равенство и братство съществуват само в закона на Любовта.

“Прие го с радост”, стр. 296; 97

Любовта започва със стремеж към онзи, когото обичате. Сърдцето на онзи, който обича, винаги трепти. Той започва да се страхува, което показва, че страхът иде заедно с Любовта. Когато Любовта посети човека, той става страхлив като заек. Това е закон.

“Плащане и прощаване”, стр. 100; 66

Страха поставете отвън, Любовта дръжте вътре.

“В начало бе Словото”, стр. 134; 170

Когато обичате един човек или кое и да е живо същество, вие го поставяте на един и същ уровен със себе си. Този закон е и за хората, и за животните, и за растенията. При това положение, когато човек обича човека, той се намира при две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го подига до себе си. В първия случай той страда, а във втория случай и двамата се радват.

“Задна стража”, стр. 165; 66

Онзи, който обича, най-първо той се ползва! И вие не можете да се ползвате в живота, ако не обичате! Защото Любовта най-първо теб ще въздигне и после ще въздигне онзи, когото обичаш.

“Новото верую”, стр. 20; 135

Кое е първото проявление на Любовта? То е толкова малко, всички го правите. Забележете, когато едно дете мине край една градина, какво прави най-първо? Погледне плода, наведе си главата, после пак погледне нагоре. Детето обръща внимание на предмета, изследва го, гледа го, наведе глава надолу и после пак гледа нагоре. Същият закон е, и когато обичаш някого. Ти го поглеждаш, все го поглеждаш.

“28 август, петък”, стр. 39; 37

В сегашното състояние, в което се намирате, вие нямате право да пипате онзи, когото обичате. Това е закон! Ако не пазите това, което обичате, значи не го обичате. Това е първото нещо, което трябва да спазвате в Любовта. И действително, ние не даваме прах да падне върху този, когото обичаме. По това именно се отличава Любовта във физическия свят.

“Братя в единомислие”, стр. 156; 59

Един човек трябва отвътре да го познаеш. Когато го познаеш, ще го обикнеш. Той може да те познава само ако те обича. И ти може да го познаеш само ако го обичаш. То е закон! Хората се познават, разговарят един с друг само при закона на Любовта. Ти никога не можеш да познаеш един човек, ако не го обичаш. Същият закон е и с БОГА. Ти не можеш да познаеш БОГА, ако не Го обичаш.

“Общото благо”, стр. 72; 119

Познаването се добива само чрез закона на Любовта.

“И обхождаше Исус всичка Галилея”, стр. 11; 30

Любовта е закон за опознаване на душите.

“Трите родословия”, стр. 22; 132

Познаването има отношение към Любовта. Не можеш да познаеш, ако не го обичаш.

“Реалността на живота”, стр. 105; 141

Познаването почива върху закона на Любовта. Вие не можете да говорите на човек, когото не обичате. За да му говорите, непременно трябва да го обичате. Не обичате ли някого, не ви ли обича и той, вие сте глухи един за друг.

“Познава гласа Му”, стр. 87; 88

Любовта не се нуждае от изложение, тя се чувства. Като обичате човека както трябва, той непременно ще почувства Любовта ви. Любовта се чувства, а не се говори за нея. Това а Божествен закон.

“Магическата сила на Любовта”, стр. 158; 167

Законът на Любовта изисква от човека да говори Истината. Зло или Добро да говорите за човека, стремете се да бъде истинно.

“Азбука на разбирането”, стр. 130; 152

Който каже една дума на място, който ми направи най-малка услуга, но направена навреме и на място, то е по закона на Любовта.

“Съвършенството”, стр. 421; 163

Не говорете за Любовта, но проявете Любовта там, дето трябва. Вие трябва да дадете, да пожертвате нещо за Любовта. Онзи, към когото проявите Любовта, той ще има крайна нужда от вас, ще чувства празнота, обезсърдчение, отчаяние. Вложите ли Любовта си в този човек, той всякога ще ви бъде признателен. Ако срещнете някой човек, на когото душата е пълна с Любов, какво ще му дадете? Търсете места, дето можете да вложите вашата Любов. Това е Божествено. Какво търси Господ в света? Светлина ли търси Той? Не, БОГ има светлина. Той търси хора, които се нуждаят от Неговата светлина.

“Малкото Добро и малкото зло”, стр. 17; 36

Ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. БОГ, който е направил света, напълно спазва този закон.

“Живите образи”, стр. 151-152; 38

Никога на никого не казвай, че не го обичаш. Това е едно противоречие. Какво трябва да кажеш тогава? За да обикна един човек повече, аз трябва да обикна и другиго още един. За да обичам и двамата повече, аз трябва да обикна трети.

“Божественият филтър”, стр. 577; 122

Никога не можеш да бъдеш обичан в света, докато не си обичал. Щом обичаш, вече можеш да очакваш да те обичат. Но иначе е невъзможно. И когато говорим, че трябва да обичаме БОГА, това се основава на този закон, понеже БОГ е единственото същество, което най-първо ни е обикнало.

“Единствен цяр”, стр. 291; 158

Ако възприемеш Любовта на някого и я задържиш за себе си, ти вършиш престъпление; ако възприемеш Любовта на някого и даваш от нея и на другите, ти вършиш Добро.

“Изново”, стр. 131; 95

Само веднъж можеш да обичаш човека, два пъти не можеш да го обичаш.

“Действието на музиката”, стр. 165; 129

Като не разбират законите на Любовта, хората искат да я задържат само за себе си, да бъдат щастливи. Те не знаят, че това щастие им носи двойно по-голямо нещастие.

“Слуги на Доброто”, стр. 53; 133

Не може да обичаш някого, и той да не отговори на твоята Любов. В закона на Любовта няма никакво изключение.

“Общи и частни положения”, стр. 75-76; 114

Не може да те забрави оня, който те обича. Невъзможно е да обичаш някого и той да те забрави.

“Любов, обич и почит”, стр. 202; 103

Ако не издишаш, тогава нямаш възможност да приемаш чистия въздух. Значи като даваш, ти имаш условия да възприемаш повече отколкото си дал. Някой се плаши от закона на Любовта. И в закона на Любовта е същият закон. Ти като не любиш, няма да те любят.

“Новата дреха”, стр. 298; 119

Ако си обичал, и теб ще те обичат. Това е закон за цялото Битие. Невъзможно е човек да обича и да не го обичат. Невъзможно е човек да е дал и да не е получил. Това е правило без изключение, защото е валидно за всички светове. Любовта е закон без никакви изключения.

“Двата принципа”, стр. 144; 86

Само онзи, когото не обичаш и който не те обича, той не е с тебе, но когото ти обичаш и той съзнава това, той не може да не се занимава с тебе. И невъзможно е един човек, когото ти обичаш, да не ти помогне.

“Проводници”, стр. 324; 129

Като обичаш, ще те обичат; и като те обичат, ще обичаш. Не може да мислиш за някого, ако и той не мисли за тебе.

“Свещеният трепет”, стр. 137; 94

Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за теб; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката.

“Погледът на БОГА”, стр. 183; 105

Единственият закон, чрез който човек може да направи чиста, правилна връзка, е Любовта.

“Божественият план”, стр. 428; 127

Не може да ме обича някой, когото и аз не съм обичал. Ако ти го обичаш, ти му се отплащаш за Любовта, с която той те е обичал някога. Туй е в реда на нещата. Казваш: “Ама той не ме обича”. И ти не си го обичал. Следователно започни да го обичаш и за в бъдеще, след 1, 2, 3, 4, 5 деня и той ще те обикне.

“Аз ще дойда”, стр. 591; 140

Не може да обичаш някого, и той да не е готов да ти помогне. Любовта има отношение към душата на човека, а не към неговата личност.

"Учителю благи!”, стр. 17; 75

Не може да обичаш някого и да не вземеш участие в неговото страдание. Същият закон се отнася и до неодушевените предмети.

“Законът и Любовта”, стр. 6; 102

Ти не можеш да бъдеш обичан от никого, ако сам не обичаш. Този закон е верен и в растителното царство.

“Което знаем”, стр. 161; 162

Дойдете ли до Любовта, вие трябва да знаете следния закон: Човек не може да бъде обичан, докато той сам не е обичал.

“Силен и слаб”, стр. 328; 152

Ти не може да бъдеш обичан в света, ако не обичаш този, който те е обичал.

“Да бъдеш обичан”, стр. 291; 153

Който обича, и той трябва да бъде обичан. Защо понякога се случва обратното? Някой обича, а него не го обичат. Той прави добро, а на него не правят. За да се образуват правилни отношения между двама души и Любовта да действа между тях, необходимо е следното нещо: когато единият от двамата намери една добра черта в другия, той трябва да събуди в него желания, също така и вторият да намери поне една добра черта в първия.

“Огън да запаля”, стр. 57; 77

Който ме мрази, може и да ме обича.

“Математическо отношение и геометрическо положение”, стр. 539; 162

Слушал съм мнозина да казват: “Аз го обичам, но той не ме обича”. Ти продаваш ли Любовта си? Какво те интересува, че той не те обича? Щом искаш да знаеш дали той те обича, ти не си разбрал закона.

“Даром давайте”, стр. 218; 148

Ти не можеш да обичаш един човек, докато не намериш онази Божествена черта, която БОГ е турил в него.

“Бъдете яки!”, стр. 272; 164

Друг закон съществува, според който всеки може да ни обича. Кога? Когато и ние обичаме. В този закон няма изключение.

“Работа и почивка. Любов и Мъдрост”, стр. 143; 120

Не казвай, че хората не те обичат. Ако наистина не те обичат, БОГ те обича. Закон е: Ако хората не те обичат, ще ги обичаш.

“Първият и последният”, стр. 219; 141

Да обичате вие, закон има. Да възлюбиш ти, такъв закон има, но няма закон в света, който казва, другите тебе да обичат.

“Жилище ще направим”, стр. 34; 166

Първият закон трябва да бъде: Ти да обичаш. Дали хората те обичат или не, то е тяхна работа. Ако ти обичаш, то е силата на човека.

“Обичайте – ценете!”, стр. 363; 163

Всеки човек, който обича Христа, може да обича и мене. Всеки човек, който не обича Христа, не може да обича и мене. Всеки човек, който обича мене, обича и Христа... Ако вие обичате БОГА, може да обичате всички. Ако не обичате БОГА, вие не можете да обичате и всички. И вашето бъдеще е предрешено.

“Доброта и справедливост”, стр. 634, 643; 140

Ти можеш да обичаш Едного във всички. Това е закон. Но да обичаш всички в Едного, това е невъзможно.

“На двама господари”, стр. 56; 153

Душата има Божествен произход. В нея БОГ живее. Намерите ли душата на човека, вие ще бъдете готови на всякакви жертви. Божественият закон гласи: Обичате ли една душа, вие ще обичате и всички останали.

“Новата земя”, стр. 166; 48

На Земята човек може да обича само едного; обича ли повече, той върши престъпление. На Небето пък законът е обратен: Там човек трябва да обича всички; обича ли само едного, той върши престъпление.

“Вехтото премина”, стр. 27; 50

Понеже Любовта е закон, който произтича от БОГА, когато един човек ви обича, ще го оставите да се прояви, няма да правите никаква критика върху Любовта му. Защото, щом критикувате него, вие критикувате онова, Божественото, което се проявява.

“Две врати”, стр. 116; 168

Любовта изключва всякакво недоволство. Обичате ли някого, не го учете как трябва той да ви обича. Любовта не се проявява по правила. Човек обича разумното в хората.

“Абсолютна реалност”, стр. 194; 73

Дето е текло, пак ще тече. Двама души, които са се обичали, пак ще се обичат.

“Слушане отвътре”, стр. 123; 122

Който обича, никога не може да измени на Любовта. Който ви разлюбва, никога не ви е обичал. Следователно той никога не може да ви разлюби. Това е аксиома, която всички са опитали. Въз основа на тази аксиома казваме: Веднъж БОГ възлюбил човека, никога не може да го разлюби.

“Послушание”, стр. 333; 93

Когато имате един човек, който ви много обича на физическото поле, вие не можете да отговорите на този човек със същата Любов. Вие ще му отговорите, но с половината на Любовта, която той има към вас. Когато единият е много горещ, другият ще бъде студен.

“Въздухът и мисълта – нови начини за хранене”, стр. 227; 122

Често хората казват: “Този човек не вярва като нас, той има съвсем друго верую”. Но съществува закон, според който най-мъчното нещо в света е да обичаш човека, който вярва напълно като тебе, или който мяза във всяко отношение на тебе. Не изисквайте, щото всички хора да мислят точно като вас, да са напълно като вас. Вие трябва да знаете, че ако се обича някой човек или ако се уважава, то е за неговата специфична мисъл, различна от мисълта на всички други. Това е красивото в човека.

“За съдба дойдох”, стр. 21-22; 67

Ти нямаш право на Земята да обичаш когото и да е. Общият закон казва: “Обичай всички”, но има ограничения на Любовта. Значи Любовта ти не трябва да бъде такава, че като обичаш някого, да го откъснеш от Духа.

“Естественото положение на човешката душа”, стр. 413; 129

Онзи човек, който ще ви каже Истината, той ви обича като себе си. Така е законът. Пък онзи човек, който ще ви направи Добро, той ви обича като БОГА. Защото себето в нас това е БОГ, Който ние познаваме.

“Видяхме Славата”, стр. 32; 106

Онзи, който те е залюбил, ще се качи на гърба ти. Когото ти залюбиш, ще се качиш на гърба му.

“Любов без ревност”, стр. 137; 106

Едно се иска от вас: да се обичате един друг. Това е Волята Божия. Който люби, всякога придобива; който не люби, губи.

“Умен и справедлив”, стр. 193; 111

Никой няма право да опитва Любовта на своя ближен... Защото няма право да се съмнява в Любовта... Ако искаш да изпитваш Любовта на хората към тебе, първо опитай своята Любов към тях.

“Вътрешното богатство”, стр. 163; 104

Само двама човека, които не са еднакво богати, могат да се обичат. Само двама човека, които не са еднакво добри, могат да се обичат.

“Усет, влечение, чувство, стремеж”, стр. 67; 143

Един богат човек срещнал на пътя си един бедняк, но добър, набожен човек. Богатият решил да му направи едно добро, да му покаже златото в кесията си, да го научи да не се съблазнява от парите. Той отворил кесията си, в която блеснали златните монети. Бедният погледнал към тях и започнал да мисли: “Ех, да имах това злато на разположение!” Той се съблазнил от него. За да не се провали, започнал да маха с ръце, да се бори, за да се освободи от изкушението. Вместо да го кали, богатият го поставил на по-голямо изкушение. Как трябваше да постъпи? Той трябваше да го направи свой наследник. Така постъпват в Божествения свят. Когато искат да покажат на някого богатството си, те го правят свой наследник, да не го изкушават. Такъв е законът на Любовта.

“Вяра и Любов”, стр. 45-46; 112

Наместо да изучавате Любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича. В Природата съществува един закон: Никога не може да прегърнеш една душа, да я стиснеш. Даже не може с пръст да се приближиш до нея.

“Обичай Божественото!”, стр. 291; 119

Този, който истински обича, той не започва с големите работи. Онзи, който започва с големите работи, той дружи с малките, а който започва с малките, той дружи с големите.

“За кого ме мислите”, стр. 194; 95

Любовта е положителна сила. Ако двамата едновременно се обичат, те ще се отблъснат.

“Полюси на съзнанието”, стр. 281; 65

При Божествената Любов, и като обичаш, и като те обичат, всякога се придобива. Има една малка придобивка. Там, дето има микроскопически придатък, колкото и малък да е той, там може да обичаш. Законът е такъв. Ако няма придатък, тогаз се ражда омразата.

“Път за освобождение”, стр. 253; 143

Ако двама души се обичат, как трябва да се обичат? Те трябва да бъдат свободни. Единият, който обича, ще каже на другия: “Всичко, каквото аз имам, е на твое разположение”. И другият ще каже същото: “Всичко, което аз имам, е на твое разположение”. За да се обичат, законът е такъв.

“Царството на Духа”, стр. 175; 143

Влюбеният носи своята възлюблена на главата си като запалена свещ и постоянно мисли за нея. Колкото повече мисли за нея, толкова повече свещта се разгорява. Момата е свещта, момъкът – пламъкът. Щом се срещнат и започнат да говорят, пламъкът се усилва и свети отдалеч. Ако момъкът разлюби момата, пламъкът изгасва, а свещта престава да гори. Докато се обичат, и двамата се ползват от светлината на свещта. Разлюбят ли се, и двамата остават в тъмнина. Когато се обичат, между тях става правилна обмяна, вследствие на което някога момата е свещ, а момъкът – пламък; някога момъкът е свещ, а момата – пламък. Ако свещта и пламъкът не са на едно място, никаква светлина не може да има.

“Закон и принцип”, стр. 198; 86

Който има запалена свещ в ръцете си, който носи Любовта в себе си, той е на първо място – да свети на ближните си, да им посочва пътя. Такъв е законът и в духовния, и във физическия свят.

“Съчетание, приложение и изпълнение”, стр. 121; 99

Ако някой ме обича, нищо не е в състояние да го застави да ме разлюби. Ако аз обичам някого, нищо не може да ме застави да го разлюбя. Така седи този велик закон.

“От смърт в живот”, стр. 309; 95

Как ще любите БОГА? Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега! Да живеете всички по този закон!

“Запалена свещ”, стр. 16; 143

Едно е важно за човека: в каквито състояния да изпадне, положителни или отрицателни, всякога да се стреми да намери душа, която да го разбира. Това е опитността на целия живот. Не само хората, но и животните, и растенията търсят някой да ги разбира. Като намери такава душа, човек се чувства радостен, щастлив. Какво става впоследствие? Понеже тази душа има определен път на движение, тя напуща нашия свят и си заминава. Временно тя се е докоснала до орбитата на вашия живот и неотклонно продължава своя път. Вие започвате да страдате и казвате: “Остави ме моя приятел!” Не, той не ви е оставил, нито е изчезнал, но е преминал в друга Слънчева система на Космоса, вследствие на което временно се е отдалечил от вас. Някога пак ще се срещнете, след което отново ще се отдалечите.

“Космически възприятия”, стр. 81-82; 64

Стойте далеч от този, който ви обича. Той е като пружина. Щом бутнете и засегнете върха му, каквото и да му говорите, той не може вече да ви обича... Не че хората не се обичат, но не разбират закона на Любовта. Едни са по-близо, други – по-далеч, но не могат да спазят точната мярка.

“Свобода и ограничение”, стр. 42, 43; 110

Ти БОГА в хората не можеш още да обичаш. Но за да възприемаш Божията Любов, ти трябва да обичаш някого.

“Новите форми на Любовта”, стр. 527; 153

Ако двама души се обичат и ако тяхната любов не изпраща лъчи от себе си към другите, ако от тяхната любов не се ползват хората, тази любов е безполезна.

“Вътрешният господар”, стр. 249; 163

Когато някой обича едного, а другите не му противодействат, той ще прояви Любовта си и към тях.

“Свобода, знания и мир”, стр. 9; 27

Питам: колко души има, които ви обичат? На Земята има само един. Кой е той? Ще го намерите. “Ама аз толкова хора обичам”. Лъжеш се. Всеки има само по един, когото обича.

“Що да сторя”, стр. 249; 96

Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е БОГ, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте.

“Пред радостите и зад страданията”, стр. 325; 151

Когато видиш, че Божията Любов се проявява някъде, зарадвай се в душата си! Щом се зарадваш, БОГ и теб ще благослови. В това отношение и млади, и стари не спазват този закон, вследствие на което не могат да бъдат щастливи.

“Любов – колективност”, стр. 231; 54

Всеки предмет, който обичате, трябва да стои на известно разстояние от вас.

“Отворени книги”, стр. 307; 131

Сестрата определя възлюблената на брата си. Един брат определя възлюбления на сестра си. Ако сестрата не обича своя брат, никога не може да намери своя възлюблен, понеже нейният възлюблен върви по линията на нейния брат. Ако братът не обича сестра си, не може да намери своята възлюблена, понеже възлюблената върви по линията на сестра му. Никога не може да я намери. Така върви великият закон, който функционира в целия свят.

“О, да ми беше като брат”, стр. 257; 120

Любовта само едно мнение има. Каквото мисли единият, и другият трябва да мисли същото. Не може да каже: “Аз тъй мисля”. Любовта изключва две мнения. Та често вие като не знаете този закон, казвате: “Да се обичаме”. Щом обичате, няма да се разбирате.

“Една мярка”, стр. 267; 186

Ако двама се сприятелите, но след време ще се скарате, тогава по-добре не се сприятелявайте. И ако вие двамата се намразите, а след време ще се обикнете, тогава намразете се. Ако омразата е път за Любовта ви, трябва да минете по този път. А има път, по който могат да минат само великите хора, които разбират закона.

“Едно ви трябва”, стр. 384; 135

Когато обичаш някого, законът е такъв: Ти в него не можеш да се съмняваш, имаш всичкото разположение да му услужиш тъй, както на себе си; и когато той те обича, не може да се съмнява в тебе, и е готов да ти услужи тъй, както и на себе си.

“Родените”, стр. 11; 30

Който отваря сърдцето си за някого и проявява всичката си Любов към него, той прави престъпление. Искате ли да дадете на възлюбения си от своята Любов, давайте му капка по капка.

“Основна идея”, стр. 21; 69

Когато двама души се обичат, те трябва едновременно да бъдат красиви, добри, любещи. Такъв е законът на безкористната, на Божествената Любов.

“Ограничаване и освобождаване”, стр. 78; 71

Ти трябва да обичаш поне един човек, без той да знае и тогава ти ще можеш да обичаш всички.

“Превръщане на числата”, стр. 21; 108

Без БОГА Любов между хората не може да има!... Любовта всякога подразбира жертва и разумност в себе си.

“Тесният път”, стр. 19; 30

Представете си, че пред вас изнасят две чаши с различна големина. Коя от двете чаши ще изберете, това зависи от случая. Ако трябва да налеят в нея нещо, което обичате, ще предпочетете по-голямата чаша. Ако вие наливате същото питие на други, ще изберете по-малката чаша. Според закона на Любовта трябва да бъде точно обратно: за себе си да вземете малката чаша, а за другите – голямата. Същият закон трябва да се приложи и по отношение на критиката. Критикуваш ли себе си, ще си послужиш с по-голямата чаша. Критикуваш ли другите, ще си послужиш с по-малката чаша.

“Малките мъчнотии”, стр. 133; 52

Онзи, който ви обича и когото вие обичате, ще се радва на малките неща, които му давате.

“Който иска славата”, стр. 13; 30

Когато един човек обича друг, той никога не може да направи престъпление. В Любовта престъплението е изключено.

“Вас ви нарекох приятели”, стр. 277; 134

Ние се задушаваме в онази вътрешна въглена киселина, която ние сме образували и трябва да направим една обмяна с външния въздух – с Любовта. За да любим ближния, трябва да отвориш прозореца към външния свят, да стане обмяна между твоята въглена киселина и чистия въздух, студения въздух отвън. Тогава, след като се съединиш със своя ближен, ще го опознаеш. Тогава ближният ще ти отвори друг прозорец да стане обмяна между БОГА и вас.

“Вам завещавам Царството”, стр. 556; 153

Не можеш да причиниш пакост на оня, който носи Божията Любов в себе си. Това е закон.

“Конкретно в Любовта”, стр. 178; 141

Не може да умре онзи, когото вие обичате. Ако умре, тогава грешката е или у вас, или в него.

“Не съдете по лице”, стр. 317; 134

Ако тръгнете да изследвате хората: жени, мъже, богати, сиромаси, ако изследвате учени хора, ще видите, един закон съществува, който е верен – скръбта показва отсъствие на Любовта.

“Противоречията в живота”, стр. 243; 150

Раздели половината благо, което имаш, с ближния си. Щом влезеш с твоя ближен в този закон, идва вторият закон, според който: “Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз”.

“Който се учи на Словото Божие”, стр. 448; 125

Не може да се образува интимно съвършено сближение между двама души, ако мислите на онзи, когото обичаш, не са храна за него и ако неговите чувства не са храна за мене, той не е онзи човек, който ме обича. И когато Христос казва: “Ако не ядете плътта Ми”, чрез това ядене именно се познава Неговата Любов.

“Ако не ядете”, стр. 488; 125

Онези, които ти обичаш, ще те препоръчат на онези, които тебе обичат. Ако кажеш, че никой не те обича, значи, че няма никой да те препоръча. Щом няма кой да те препоръча, значи ти не си обичал. Щом имаш препоръка, значи ти си обичал.

“Идеален, реален и материален порядък”, стр. 126; 149

Ако ти се влюбиш в Слънцето и искаш постоянно да го гледаш, какво ще стане с тебе? Ако постоянно го гледаш, има опасност да ослепееш. Ако ти привличаш много близо до съзнанието си онзи, когото обичаш, ти ще ослепееш. Така е, ако човек обича Слънцето и всеки ден го търси по небето, той ще ослепее. Това, което обичаш, не трябва да го търсиш отвън. Но туй, което обичаш, трябва да му служиш, заради него. Трябва да служиш на този, когото обичаш. Ти трябва да работиш за него.

“Новата Любов”, стр. 259; 158

В бъдеще при вас ще остане само това, което сте обичали и което ви е обичало.

“Божественият и човешкият порядък”, стр. 70; 176

Ако много обичате, много ще ви обичат, ако малко обичате, малко ще ви обичат... Безлюбието ражда смъртта, а Любовта ражда живота. Всеки един от вас иска да живее. За да живееш, трябва да те обичат. За да живееш, трябва да те обичат, но трябва и ти да обичаш, те са два момента. Да обичаш, да те обичат, да се обичате. Да те обичат, то е едно, да обичаш, то е две, и да се обичате, е три. Който не разбира този закон за проявата на Любовта, той всякога има безброй страдания в света.

“Един опит”, стр. 291; 154

Всички хора трябва да бъдат съвършени. Съвършенството човек може да го придобие само в Любовта. Ние живеем в Любовта и трябва да възприемем всичко онова, което БОГ е създал и да нямаме две мнения за живота. Сега ние за един човек пренебрегваме Божията Любов.

“Господар и слуга”, стр. 498; 154

Ние се раждаме в света, за да се научим да любим, а умираме, за да се научим да не мразим, т.е. да се отучим да мразим. И ако в раждането се научим да любим, а ако в смъртта се отучим да мразим, ние сме научили Божия закон – повече не ни трябва.

“Права и вярна Любов”, стр. 191; 162

Любовта трябва да свързва хората, понеже тя носи живот, тя носи всичките блага. Вън от Любовта, никакъв закон не може да накара хората да живеят добре.

“Зората на живота”, стр. 107-108; 175

След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло, Любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще ти предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество... Тази душа, която има в себе си Любовта, разполага със законите и може да направлява този, когото обича.

“Разлика между физическата и Божествената Любов”, стр. 8; 205

Вие искате изключителна любов или този, когото обичате, друг да не го обича. Закон е, че този който обича само едного, има много слаба Любов и силна Любов има този, който обича всички.

“Ангел-хранител”, стр. 228; 200

Единственият закон в света, по който един ангел може да ти услужи – то е Любовта.

“Съработници”, стр. 259; 171

Когато обичаш някого, ти знаеш какви са неговите очи, уши, знаеш с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво. Същият закон е верен и по отношение Любовта на нашите приятели от Невидимия свят.

“Изгревите на Слънцето”, стр. 6; 207

Ако искате на вас да ви се изявят вашите, които са заминали за другия свят, те трябва да ви обичат и вие да ги обичате, то е закон. Не може да влезеш в съобщение с когото и да е, ако нямате Любов.

“Възвиси ме Духът”, стр. 365; 146

Всичко онова, което е живо в света, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което във вас ви дава светлина и знание, уважавайте и почитайте. Всичко онова, което ви дава свобода в живота, уважавайте и почитайте. Това е великият закон, който действа вътре във всички хора.

“Станало раздор”, стр. 587; 162

Когато се казва в Писанието, да възлюбиш ближния си, това е един закон за продължаване на живота. И когато те любят и като любиш, животът ти ще се продължи.

“На утрешния ден”, стр. 606; 125

Когато хората ви обичат, те изпращат светлина вътре във вас, те ви познават. Когато не ви обичат, вие сте затворена книга за тях. Затуй, за да разберем Божия път, като обичаме БОГА, нещата са разбрани. Като не Го обичаме, неразбрани са.

“Божествена мярка”, стр. 159; 168

Всякога Любовта се явява в една форма, която ти не знаеш. Там, дето вие никога не мислите, оттам ще се яви Любовта.

“Двете недоволства”, стр. 178; 168

Ако обичаш себе си, добре е. Ако обичаш себе си, обичаш и обществото, още по-добре е. Ако обичаш и БОГА, тогава най-добре е.

“Три възгледа”, стр. 308; 170

В новото Небе и новата Земя Любовта между хората трябва да бъде велик идеал, велик закон.

“И видях ново Небе и нова Земя”, стр. 82; 140

Научете закона как трябва да обичаш. Аз, ако бих изучавал Любовта, ще изучавам как трябва да обичам. А не: “Това ми е неприятно”. Този, който ти е неприятен, произтича от тебе. Дойде някой, даде ти подарък, приятно ти е. Дойде друг, задигне нещо, неприятен ти е. То е наука.

“Първата светлина”, стр. 316; 138

Да обичате всички хора еднакво, това значи да дадете на всеки човек онова, от което той се нуждае. Дали той ще ви разбере, или не, то е друг въпрос. Дали той ще ви отговори със същото чувство, то е друг въпрос. Обаче има закон, който гласи: Любовта Любов ражда. И камък да обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което, като обикнете, да не разбере Любовта. Разликата ще бъде само в това, че всяко същество изявява Любовта според степента на своето развитие.

“Проявеният и непроявеният”, стр. 153; 139

Ако един мъж срещне една жена, така да я погледне, по такъв начин, че тя да се зарадва, че е срещнала честен мъж. Мъж или жена по същия начин да се повдигат един друг. По същия закон синът и дъщерята да повдигат своите родители.

“И видя там човек”, стр. 222; 97

Онези хора, които се обичат, са части на едно цяло. И те се търсят, за да се съединят, да образуват цялото.

“Път на зазоряване”, стр. 11; 162

От А до В, вие мислите да изходите този път... С е Божествената Любов, към която човек трябва да се стреми. Мъжът и жената трябва да се стремят към С. Това е Божествената Любов, т.е. ако мъжът се стреми към С и ако жената се стреми към А, никакъв резултат няма да има. Ако В се стреми към С и ако А се стреми към С, имате вече резултат.

“Отворената врата”, стр. 117; 164

Ние познаваме сега Любовта по женски път или по пътя на душата, а още по мъжки път или по пътя на Духа не сме почнали да я изучаваме. Досега знаем пътя дотолкоз, доколкото Природата ни е учила, по пътя на жените. Засега само майката изпъква. Един ден и бащата трябва да дойде. Той е началото на нещата. Че как, на Земята бащата го няма?! За да има баща, трябва да има единство между бащата и майката. Там, дето има раздори между бащата и майката, бащата умира; там, дето има раздори между братята и сестрите, бащата умира. Законът е такъв. Великото, което ние очакваме, това е идването на Бащата. Майката е направила своето.

“И прослави БОГА”, стр. 562-563; 147

Мъже и жени, трябва да живеете по закона на Любовта. Всяка работа, извършена по тоя закон, е свещена, а без Любов – тя е престъпление.

“Актьори и работници”, стр. 96; 206

Ако жената не люби един мъж, тя ще извърши някакво престъпление; ако мъжът не люби една жена, и той ще направи някакво престъпление. Това е закон. Все трябва да обичаш някого. Най-малкото нещо да е, трябва да любиш.

“Новият човек”, стр. 12; 11

Мнозина се обезсърчават от живота и казват, че няма кого да обичат и кой да ги обича. Чудно нещо, няма кого да обичаш! Първо, ще обичаш майка си, която първа те пробужда към живот. После, ще обичаш баща си и най-после, брата си. Това е великият закон, даден от Мойсея. Тоя закон гласи: “Да възлюбиш Господа БОГА твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си душа и сила”. С всичкия си ум, това значи с баща си, който те е родил; с всичкото си сърдце – с майка си, която те е пробудила; с всичката си душа и сила – с брат си и със сестра си.

“Три необходими неща”, стр. 267; 141

Всичкото благо на хората, на човеците, всичкото благо на мъжете седи в БОГА. Да вземем мъжа – на мъжа всичкото благо седи в Любовта, която БОГ има към него. Всичкото благо на жената, на хората, които са на Земята, седи в Любовта, която ближните имат към Него. Това са двата велики закона, които управляват света.

“Запалят свещ”, стр. 525; 140

Майката като тупа детето, като го вдига нагоре и го тупа по задницата, то плаче и казва: “Защо дойдох?” То не разбира. Майката го подхвърля и го тупа, докато то разбере, че трябва да обича и я прегърне. Това е първият урок на детето – че трябва да люби.

“Безкрайните неща”, стр. 85; 135

Любовта е акт към БОГА, а не към хората. Майката заради кого люби детето си? За самото дете ли? Не. Любовта на майката към детето е в отношение право пропорционално на Любовта ¢ към мъжа. Колкото повече майката е любила мъжа си, толкова повече тя ще обича детето си. Невъзможно е майка да обича детето си, ако не е обичала мъжа си. От такова дете нищо не може да се очаква. Щом детето се роди и започне да расте и да се развива, Любовта на майката към мъжа е в отношение обратно пропорционално на Любовта към детето ¢: колкото повече обича детето си, толкова и Любовта към мъжа ¢ намалява. Значи каквато е била първоначално Любовта на майката към мъжа, такава е Любовта към детето ¢. Тогава мъжът започва да чувствува, че жена му не го обича, както по-рано. Между мъжа и жената като че настава някакво охлаждане. Такъв е законът на физическия свят. Така се проявява Любовта във време и пространство.

“Любов – колективност”, стр. 229; 54