ПРЕДГОВОР

[valiamaria]

ПРЕДГОВОР

 

 

Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника.

Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития.

Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.

Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.

Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.

След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.

В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.

Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални.

Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига", духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града.

Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г. те са 24, през 1912 г. -63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града. На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението. Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина.

Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.

Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в ограниза-цията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани. Тодор Стоименов е сред най-близките спод-вижници на Учителя и касиер на братството. Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите.

От издателството

[Hristo Vatev]

ПРЕДГОВОР

 

Писмата в тази книга бяха предоставени на издателството от последовател на учението на Бялото братство. Трудно е да се възстанови историята на тяхното събиране, преписване и съхранение, поради условията в страната след края на 40-те години, когато книжнината на братството беше забранена и конфискувана, а последователите на учението - преследвани. Значителна част от писмата до Мария Каза-кова са придружени с факсимилета на оригиналите, останалите се публикуват от копия на преписите, в които на места има неясноти и пропуски. Въпреки това, поради своята значимост, те бяха включени в сборника.

 

Подобен обем писма от Учителя се публикува за първи път. Те документират неговата дейност през първите години на публичната му изява, разкриват методите и принципите при създаването на Веригата, а после и на школата на Бялото братство в България. По своя характер те са духовни послания и съдържат много от идеите и постановките на учението, което Учителя през следващите години в повече от 7500 беседи ще представи като завършена космологична система. Едновременно с това писмата са свидетелства за вътрешни процеси на растеж и формиране и понякога разкриват трудния, даже драматичен характер на отношението на Учителя към своите първи ученици. Публикуват се само писмата на Учителя и то не в пълния им обем до даден адресат. Въпреки това те са в такава степен обобщаващи и диалогични, че създават една цялостна картина с плътни образи и динамични събития.

 

Учителя на собствени разноски учи седем години в САЩ и завършва богословие и медицина. През този период е посветен в ордена на розенкройцерите. От 1895, годината на своето завръщане, до 1912 г., когато отпечатва „Завета на цветните лъчи на светлината", Учителя полага основите на своята мисия в България: през 1896 г. издава книгата „Наука и възпитание", през 1897 г. - „Хио - Ели -Мели - Месаил"; отпечатва статии, изнася сказки, осъществява широки контакти; създава Веригата на братството; провежда френологични изследвания, изучава българската типология, физическите, астралните и други характеристики на страната като определя нейното място в общия космически организъм. Съдържащите се в писмата данни за неговите пътувания обхващат територия от двете страни на Балкана и от Черно море до Цариброд. За кратък период Учителя се превръща в духовен и обществен фактор. Свидетелства за това са бурните реакции на светската власт и православната църква. Видимите проявления на неговата дейност са следствие на една неизмерима с ординерните човешки представи вътрешна работа, мистично пречистване и единение с най-високите духовни нива и йерархии. В тези години се явява Учителя и неговото слово.

 

Основна тема в писмата е Бог. Неговият образ в значителна степен отговаря на утвърдената в християнството традиция. Приемането на учението чрез религиозното съзнание в един сравнително кратък период има дълбоки основания.

 

Българската църква през вековете, когато държавната организация е разрушена, има неоспорим авторитет, а религиозното съзнание е полето, на което се утвърждава народностният дух. Коренът на народноосвободителното движение е в църковните борби, а идеолозите и водачите на освобождението са апостоли. Но именно поради своята роля и конкретните исторически условия църковната организация и идеология остават непроменени от векове, за разлика от църквата на Запад, разтърсвана от реформаторските движения. След възстановяването на българската държавност, когато бързо протичащите процеси променят характера на обществената структура, църквата не може да отговори на стремежите на индивидуалната човешка душа.

 

Учителя фокусира в съзнанието на своите ученици идеята за Бог и неговото проявление чрез Христос като най-прекият път за духовно израстване. Едновременно с това с огромни усилия се бори срещу атавистичните наслоения и родовите предрасъдъци.

 

След завръщането си от Америка Учителя вероятно е имал намерение да реформира църквата, но разривът е бил вече достатъчно дълбок — на предложението да бъде назначен като евангелски пастор той отговаря, че е готов да служи, но без заплащане.

 

В писмата Учителя заявява, че Бог говори в него и чрез него. (Апостол Павел: „Не аз, а Христос в мен.") Това е формула на висша степен на посвещение, на най-високо трансцедентално съзнание, на безрезервно приемане и прилагане на принципите на Любовта - отричане от личното, освобождаване от всякакви форми на разделение (род, раса, религия и пол), служене без остатък на Бога. Тази формула е и духовен императив - Божественото се изявява чрез Учителя, а не в ритуалната пустота на църквата. Учителя ще развие идеята за Бога като една всепрониква-ща цялост, една невероятно примамлива жизнена пълнота, която личността може да постигне не чрез чудеса и ритуали, а в своя еволюционен път чрез добродетели и работа в този живот, при тези условия.

 

Първите ученици са трима - Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Миркович от Сливен. Първото писмо, включено в този сборник, е от 14 септември 1898 г. до Пеню Киров, но преписка вече е съществувала. Д-р Миркович се среща с Учителя през 1895 година. Не е известно как и кога е осъществена връзката с другите двама ученици. Но сигурно е, че разпознаването е било мигновено. Срещата с физическия образ или словото на Учителя за така нар. „пробудени души" е откровение, осъзнаване на някога загубен и светъл спомен. По всяка вероятност през тези години преписката с Пеню Киров е най-интензивна. Той е динамична, търсеща, утвърждаваща личност. Едновременно с това Учителя води кореспонденция с още десетки последователи като с огромно внимание следи тяхното духовно развитие, здравословното им състояние, отношенията и проблемите с обкръжаващата ги среда. Писмата до първите ученици са строго индивидуални.

 

Срещите не са били особено чести. Понякога Учителя е посещавал Бургас и Сливен и веднъж годишно се е осъществявала общо среща-събор във Варна. Живата, непрекъсната връзка са били писмата. Учителя чрез тях напътства, насърчава, изпраща послания, дава здравни съвети, рецепти, молитви, препоръчва избрани текстове от Библията за работа. Основната задача е непрекъснатото нравствено усъвършенстване и постигането на истинско физическо здраве. Ключовата дума е „чистота". По този начин учениците се доближават до един общ център, образуват „верига",

 

духовно поле, което играе ролята на магнит, на кристална сфера. Особено важно е синхронизирането на индивидуалните задачи и работа - това се осъществява чрез четене, разсъждение и дискусии върху пасажи от Библията и посланията, общи молитви в определен час и най-вече на срещите във Варна. Първата се е състояла през 1900 година. Поради липса на средства Пенго Киров и Тодор Стоименов тръгват пеш от Бургас, един символичен акт - прекосяват пустинята на път за Обетованата земя, водени от винаги будния дух на Учителя. Той посреща уморените пътници на височините пред града.

 

Характерът на срещите във Варна (писмени свидетелства и протоколи съществуват след 1906 г.), начинът на организация на Веригата, сякаш свидетелстват за намерението на Учителя да изгради класическа окултна школа. Но фактите говорят друго. Новопостъпилите чрез лична покана не са били посвещавани, липсвала е йерархия - на ритуално подредената маса на срещите през годините редът на седящите около Учителя ученици е бил променян, което е по-скоро знак на поощрение, а не място на достигната степен в школата. Всички около Учителя са били първи сред равните. На срещата през 1906 г. от присъстващите 11 души три са жени. Броят на поканените също бързо нараства - на събора във В. Търново през 1909 г. те са 24, през 1912 г. -63, през 1914 г. - 92 и двама гости от града. На съборите във Търново и в София през двадесетте и тридесете години се събират по над хиляда последователи на учението. Аналогията с класическата окултна школа е несъстоятелна -Учителя е дух от друг мащаб и ранг. Водачите на окултни школи, включително и от съвремието, могат да се родят в една страна, да създадат школа в друга и при дадени обстоятелства да я преместят в трета. Поради своята строга вътрешна организация те са изолирани от обществената среда и не се идентифицират пряко с дадена страна и народност. Окултните школи работят с тесен кръг посветени и упражняват влияние върху дадени обществени групи с определени цели. Бялото братство има своите дълбоки корени в България. Учителя се въплътява в България, работи с българите, изпълнявайки своята велика мисия и напуска физическото си тяло в София. Веригата е началото. През 1922 г. Учителя открива школата на Бялото братство, по села и градове работят десетки групи и местни братства, след 1926 г. на Изгрева се заселват стотици последователи на учението. В определени часове четири пъти в седмицата Учителя държи слово, в неделя салонът на Изгрева е отворен за гражданството, а всички беседи се отпечатват и разпространяват - Учителя говори на целия народ. Едновременно с това постановките на учението са универсални и словото се разпространява и в чужбина.

 

Постепенно към идеите на братството се приобщават все повече хора от най-различни слоеве. В неписаната история на България братството и Учителя играят огромна роля. Физическото пребиваване на Учителя е съдбовно свързано със страната. И обратно: благоденствието на България и българите е в пряка зависимост от прилагането на принципите и законите на учението.

 

Учението е програма за живот за цели исторически периоди. Първите ученици полагат неимоверни усилия да се приближат към високия идеал. Много от техните слабости и грешки по-късно ще бъдат просто немислими сред учениците и последователите на Учителя. Но те имат важна функция - към тяхното ядро през първите две десетилетия на 20 в. Учителя ще приобщи много от най-верните си ученици - много от тях ще поемат ръководствата на братствата по градове и села, ще участват активно в огранизацията на дейността на цялото братство, ще записват, отпечатват и разпространяват беседите и ще го следват до края на земния му път. Но първите са призвани и имената им са записани. Тодор Стоименов е сред най-близките сподвижници на Учителя и касиер на братството. Д-р Миркович си заминава през 1905 г., Пешо Киров - през 1918. Двамата не успяват да видят делото в неговата пълнота, но словото сигурно е достигнало до тях - то е предназначено за душите.

 

От издателството