Jump to content
Albena

1939_12_27 Музикална задача

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

От книгата, "Единственото богатство". Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том I (лекции 1–23).

Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Към обетованата земя", Общ окултен клас. Година 19, т.1, (1939 − 1940)

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1999 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Музикална задача

5 ч сутринта

(Времето мъгливо. Небето леко покрито.)

„Отче наш“

„Давай, давай“

„Духът Божи“

Има някои работи, които трябва да се повтарят. Казват: „Повторението е майка на знанието.“ Повторението е майка и на невежеството. Та, желателно е много работи да не се повтарят. Навсякъде, във всички общества настава едно обезличаване. Най-първо хората се интересуват много. Докато човек е млад, има идеал, взема участие в живота. Като почне да остарява, почва да мисли за другия свят. Той мисли за другия свят, но е недоволен. Някой път старите са недоволни от младите. Не че са недоволни от слабостта на младите, но понеже те не могат да участвуват в живота на младите, стават недоволни. Животът на младите е естествен.

Има три пътища, три пътища, по които човек върви – три училища. Физическият път е път на физическото тяло, за клетките, за желанията на Земята. Те са естествени. Някой път ние се нахвърляме на светския живот. Това трябва да оставим. Най-първо майката казва на детето си: „Ти няма да дружиш с това дете, с онова дете.“ А пък после го праща на училище и му казва: „Ще дружиш с всички деца в училището.“ Вторият път е път на човешкото сърце. Човек трябва да избере този път, за да може да се развива човешкото сърце. Третият път е път на човешкия ум. И той си има пътища. Всеки път си има своите упражнения. И Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Как бихте превели тези думи? Какво място ще дадете на „пътя“? В даден случай той произтича от мъдростта. Христос казва: „Новият път е път на Божествената мъдрост.“ Той казва: „Аз съм Пътят“. Пътят, но който вярва; и вие трябва да тръгнете по него. Във втората част Христос казва: „Аз съм Истината“. То е зенитът. Началото е пътят. Знанието, светлината са пътят. Сега, знанието не е само от един свят. Някои хора са учили за физическия свят само. В човешкото тяло областта при веждите, долната област на челото, е физическият свят. Средната част на челото е духовният свят. А горната му част е Божественият свят. Умът в долната област отговаря на физическия свят; умът в средната област отговаря на духовния свят; и умът на горната област отговаря на Божествения свят. Човек има и три вида чувства: чувства на физическия свят, духовния свят и Божествения свят.

1939-12-27-05_fig1.png

Когато човек е правилно развит – когато трите тези свята са правилно застъпени – той има една пропорция в главата. Има известни отношения между частите на главата. Теглиш една линия от ушната дупка хоризонтално. a – проницателност, b – милосърдие, c – благоговение, d – твърдост. И от тая линия се тегли отвесно нагоре, додето дойде до височината на главата. Тая отвесна линия показва как са застъпени способностите в човешката глава. В цялото човечество в един век главата се повдига нагоре с една десета от милиметъра. От друга страна главата се развива и напред (черепът).

Физическият свят има физическа материя и физически сили, които трябва да се изучават. И духовният свят си има духовна материя, духовни сили, които трябва да се изучават. И Божественият свят си има Божествена материя и Божествени сили, които трябва да се изучават. Индусите я наричат „акаша“. А пък българите имат думата „каша“. Значи, нещо забъркано и не се знае какво е. По някой път вие се намирате в едно противоречие, заболява кракът ви. Вие не разбирате законите на физическата материя. Някой път вие искате да лекувате някой човек, но не знаете как да го лекувате. Има си начин за лекуване. Хората ще му турят компреси, ще му направят разтривки с масло, спирт, ще му наложат тесто с вощина, с трици и пр. Но всичките болести произтичат от това, че човек изгубва физическата топлина на тялото си. Тогава болестите идват. Болестите произтичат от 3 причини. Има болести, които произтичат от постъпките на хората във физическия свят; има болести, които произтичат от чувствения свят; има болести, които произтичат от мислите на човека. Всички нервни разстройства, които имат хората, се дължат на това, че мислите не са в хармония. Не искам да ви занимавам с болезнени работи. Но понеже сте доста напреднали, вие сте като затворени езера. И нямате излаз. Ходите, ходите, искате да направите нещо. Тази насъбрана енергия във вас трябва да излезе навън.

Най-първо са проповядвали на хората, че трябва да се пазите от света. Няма какво да се пазите от света. Ако е за пазене, светът трябва да се пази от вас, а не ние от света. А сега казват обратното. Не, светът трябва да се пази от нас. Казват: „Пазете се от дявола.“ Не, дяволът трябва да се пази от нас! Щом ти трябва да се пазиш от дявола, ти си страхлив. А пък щом дяволът трябва да се пази от тебе, той е слаб. Щом ти трябва да се пазиш от него, той е по-силен от тебе. А щом той се пази от тебе, той е по-слаб от тебе. Ние сме по-силни от дявола. Това го имайте предвид! Само че дяволът някъде е по-майстор: той е майстор в лъжите. Като дойде, образува един долап, както паяка, който хваща някоя муха. Но с хитрина, не със сила. Сега не искам да ви говоря много за дявола, защото не трябва да обиждаме. Той знаете ли колко главоболие има! Той е забъркал една каша, та се чуди какво да направи. Той счита, че всички хора са виновни. И ви казва: „Вие сте виновни за всичката каша, която забъркахте.“ Той търси да си помогне на себе си. Той не е прав. Сам се е забъркал той в една каша и търси сега причината отвън.

Да оставим сега дявола. Той си върши много добре работата. Аз му харесвам една черта: много е прилежен, няма същество по-прилежно от него. Ако го изпъдиш от вратата, той влиза през комина. Ако го изпъдиш от комина, той ще влезе през някоя малка дупчица. Сто пъти да го изпъдиш, пак ще дойде. Ще каже: „Добър ден, как сте?“ Той е много учтив. И е много слаб. Много ще те хвали. Всеки, който много хвали, е много малък. Ще те запали от четиритях страни. Че ще гориш. Той има да взема нещо от тебе. Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениален. Като тебе същество няма в света. Не съм виждал като тебе.“ И след като си свърши своята работа, да каже: „По-голям серсемин от тебе не съм виждал.“ Ще те накара някой път да направиш нещо и ще ти каже: „Няма нищо, помъчи се. Направи на хората някоя църква, оттук-оттам вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обрал, няма нищо – ще направиш църква! Ще станат хората по-добри.“ А пък щом направиш църква, той ще вдигне адвокати, съдии да те хванат и да те турят натясно. След това ще те озлоби и ще каже: „Не разбират хората каквото правиш.“ Това са негови прийоми. Дяволът, като направи погрешка, счита, че е направил добро. И като направи добро, счита, че е направил погрешка. И когато похвали някого, той после казва: „За тези похвали аз ще му натрия носа.“ И за да си изкупи греха, той ще ти натрие носа. И той ще мисли, че е направил най-голямото добро. То са негови разбирания. Да не му кажете сега това.

Та казвам: Вие трябва да развивате в себе си физическите сили. Човек до стари години има какво да развива в тялото си. И ако вие бихте следвали законите на природата, човек би живял много естествено. Сега крайният предел е 120 години. Има 12 зодии. Значи във всяка зодия по 10 години, те са 120 години. Но човек не може да направи един кръг. Но живеят някои само един месец, някои една година, 10, 20, 30, 50, 60, 70, 80. На 80 години почват да мислят, че са остарели и казват, че трябва да вървят за другия свят; нямат с какво да се занимават повече на физическото поле.

Та казвам: Трябва да имате винаги с какво да се занимавате. На първо място, турете силите на тялото си в естествено положение. На второ място не губете силите на сърцето си, не губете усета. Най-малката печалба, която добиете, да те радва. После, не губете вашите хубави мисли. Като ви дойде една хубава мисъл, радвайте се на нея. Като почувствуваш малко повече сила или имаш приятно чувство, или някоя хубава мисъл, да се радваш. Да се радваш на своите мисли, чувства и постъпки. Защото, като влезете в другия свят, мислите, чувствата и постъпките ви вървят с вас. Вие в другия свят ще видите, че физическият свят ще се затвори за вас, но вие ще имате само картини на физическия свят. Реалният свят ще се затвори, но ще имате картини за физическия свят.

Сега някой път вие се смущавате, като че нямате какво да правите на Земята. Например един актьор може да изпълнява много работи, може да се мълви за много работи. Но един слушател, който отива на театър, ще вземе билет, ще седне и ще гледа как актьорът си играе ролята. Или дават опера. Операта е светът. То е нещо подобно. То е за света. Света аз наричам хора […]. И то е за възпитание. Искат да представят живота в операта или в драмата. Представят живота, в действителност както не е в живота. Публиката като гледа, представлението действува възпитателно. Религиозните хора, които не разбират широкия план, който има Бог, мислят, че всичко, което се върши в света, е грешно. Грехът го има навсякъде. И в света, и у духовните хора, и между ангелите. То е нещо индивидуално. Всеки може да направи една погрешка. И да се радвате, че можете да направите една погрешка. Това показва, че сте свободни. Като пееш, можеш да направиш погрешка. Можеш да вземеш един тон с половин тон погрешно. Като се качваш, може да вземеш погрешно; и като слизаш. Но това не значи нищо. Една погрешка не е погрешка. Тя е само един контраст. Всяка погрешка е само един стимул, за да разбираш работите по-добре.

Та казвам: Между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на взаимно почитане и уважение. Всеки един от вас трябва да уважава другите, да уважава в другите това, което Бог им е дал. В живота зачитайте тялото на един човек, което Бог му е дал; зачитайте сърцето, което Бог му е дал; зачитайте неговия ум. В новата култура трябва да се зачитат хората. И не се месете много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Колко неща има да се изправят. Вие наблюдавали ли сте? Да допуснем, че вие сте един касиер в някоя банка. През вас са минали днес 100–200 души. Колко пъти можете да изгубите своето равновесие. Или сте в пощата и продаваш марки. Или сте бакалин и раздаваш захар. Колко пъти можете да изгубите равновесието. Или може да си адвокат, учител, майка. Като майка колко пъти ще изгубиш своето равновесие! Детето ни най-малко не влиза в твоето положение. То изисква, настоява. Десет пъти може да плаче, ще те вдигне. Никак не гледа, че ти може да си уморен. Религиозните и духовните хора са по-чувствителни и в тях страданията са по-интензивни. Та, чувствителността трябва да върви съразмерно; човек не трябва да развива много своята чувствителност. Щом се е развила много чувствителността, той трябва да знае как да пази своето сърце Много страдания идат от прекомерната чувствителност. Например някой не те е погледнал добре. И ти казваш, че той е станал студен.

Но да се повърнем към въпроса: топъл и студен. Хладината е приятна, но и студът си има своята служба. Но много болести се дължат на студа. Може да направите един опит. Да кажем, че вие сте се простудили, изгубили сте температурата на вашето тяло И след това се свивате. Тогава ви турят топли компреси, разтриват ви и като ви турят топли компреси, вас ви е приятно. Каква е философията на тая приятност? Когато имате едно възпаление отвън, отвън е топло, но ако вътре е студено? В пространството между молекулите на тялото вътре съществува студ. И следователно, когато се туря топлината, за да проникне в това пространство, то е, за да възстанови тая топлина, която тялото има. И щом се запълни това пространство с топлина, вас компресът вече ви е приятен. Щом се стопят всички ледове и се превърнат на вода, казвате: „Не искам вече компрес. Стига.“ Ако повишавате, ще стане обратно. Та, по някой път чувствата на човека могат да се заледят. Тогава усещате една голяма неприятност. Тогава трябва да турите топлина.

Когато говорим за любовта, трябва да знаем, че чрез закона на Любовта, чрез закона на Обичта ние влагаме нормална топлина, която тялото изисква. Ти трябва да обичаш, защото иначе ще изгубиш своята топлина. А пък щом изгубиш топлината на духовното си тяло, ти не можеш да имаш добро разположение на сърцето И умът си има своята топлина. Докато умът има тази светлина, която трябва да има, той има и нормална топлина. Щом светлината се намали, ще се намали и топлината му. Всяка мисъл, която е права, тя носи светлина; всяко чувство, което е право, носи топлина вътрешна. Тази топлина я наричат „мир“, „радост“, какво ли не. Но казвам, че то е топлина. Аз вземам думата „топлина“, понеже тази дума е понятна. Ето какво значат понятните думи. Ако вие влезете в един театър и кажете: „Любов“, ще кажат, че на този му е мръднала дъската. Но ако кажете: „Пожар!“, тогава всички разбират какво значи тази дума. Думата „пожар“ е мощна сила. Та, ние нямаме за любовта дума, силна като думата „пожар“. Като ви кажат „любов“, вие казвате: „Празна работа е любовта, тя е играчка.“ Но ако кажеш някому „страдания, мъчение“, онзи почва да трепери. Като кажат „мъчение“, ти разбираш тая дума.

Страданието е само сянка на любовта, само сянка на тази топлина. Защо страдате? Страдате да не изгубите топлината на вашето духовно тяло Всяко едно страдание възстановява вътрешната топлина. Без страдание хората щяха да изстинат, щяха да замръзнат, щяха да се вкочанят. Искате да не страдате. За да не страдаш, трябва да излезеш от физическия свят. А пък да отидете на онзи свят не сте готови. Там няма да ви приемат в училището. И за слуги няма да ви приемат. Могат да ви приемат за слуги. Във Варненско една сестра, 60-годишна, сънувала, че отива в другия свят. Тя не знаела да чете. На една маса седели 24 старци, облечени в бели дрехи. На масата имало книги. И те пишели. Тя казала: „Какво правите тук?“ Тя искала да знае те какво правят. Те ѝ казали: „Бабо, знаеш ли да четеш?“ – „Не зная.“ „Тогава тук вода ще носиш.“ Значи, вода ще носи, от А, Б ще почне. „Няма да се месиш в тази работа, която ние правим, но ще учиш А, Б.“

Физическият, духовният и умственият светове са свързани. В новата култура ще има едно равновесие. Сега духовният човек трябва да стане по-сериозен. Сериозността не зависи от неговите мускули. Но духовният свят трябва да привлича ума му. Той да вижда красотата на духовния свят. И физическият свят си има своя красота. И Божественият свят си има своя красота.

Тези три свята съставляват една целокупност. Ако ти нямаш красотата на физическото тяло, ще липсва нещо на духовното ти тяло. Ако нямаш красота на духовното ти тяло, ще липсва нещо на умственото ти тяло. Здравето трябва да бъде в тялото, чувствата и мисълта. И тогаз казваме: светли мисли, топли чувства и силни постъпки. Тези неща ще ви са потребни.

Искате да живеете. Какво значи това? С колкото повече хора, с душите на хората, влезете във връзка и се запознаете, толкоз по-добре. Ако не влезете във връзка с човешките умове, не може да имате добро разположение. Ако не влезете във връзка с човешките сърца, също не може да имате добро разположение. Също така, ако не влезете във връзка с човешките тела. Ще забележите, че щом се доближавате до известни хора, вие ги обичате, понеже от техните тела излиза топлина и тези хора ви са приятни. А пък някои хора са много бедни. Те отиват да помагат на другите хора, а пък те сами са бедни.

Човек, който иска да помага на Бога, на другите, трябва да бъде богат и по тяло, и по сърце, и по ум! А пък който не е богат, той трябва да работи, за да забогатее. Писанието казва: „Събирайте си съкровища.“

Чрез физическото си тяло ще влезем в съобщение с хората на Земята. Трябва да влезем в съобщение с тях. А пък с духовното тяло ще влезем във връзка с душите им – значи чрез нашето сърце Ако нашето сърце не е развито, няма да можем да влезем в общение с душите на хората. А пък ако умът ни не е в съответното състояние, няма да може да влезем във връзка с духовете на хората. Под „духове“ разбирам най-високото положение, чистите, напреднали души, съвършените души. Под „дух“ аз разбирам една душа, която е завършила своето развитие, а пък под „душа“ разбирам душа, която служи на човечеството. Под „дух“ разбирам душа, която чертае бъдещето на хората. Духът е, който чертае бъдещето. А пък душата е, която реализира това, което духът чертае. А пък умът и сърцето са, които прилагат вече това, което е вече начертано.

Като говорим за музика, трябва да знаем, че има различни методи. Вие, старите сестри, пеете ли? Младите да пеят. Има някое време, когато хората не могат да пеят, например, когато ядат или когато спят. Когато обвинили едного, че е голям пияница, един казал: „Грешка имате, аз го зная, че е трезвен човек: когато спи никак не пие.“ Сега, те са основни неща, които трябва да ги вземете предвид. Те са за сегашното ви възпитание.

Трябва да работите. Има други неща, които постепенно ще ви се разкрият. На всекиго един от вас, според степента на развитието му, ако е готов, ще му се разкрива. Те са вътрешни, духовни придобивки, които са специално само за вас. Всяка ваша придобивка ще я държите. Не ходете да се хвалите с нея, понеже могат да ви я откраднат. Ти си видял нещо в духовния свят и ходиш да разправяш, а онзи казва: „Ти каквото си видял, такива работи няма.“ Не разправяйте. Ти мислиш, че целият свят знае тези работи.

Песента „Фир-Фюр-Фен“ е песен за ума. „Махар Бену“ е песен за сърцето, а пък „Давай, давай“ е за тялото И строежът им е особен. Има особен строеж на песните. Във „Фир-Фюр-Фен“ имате прима, после има кварта. После нагоре отива секунда. После пак секунда и терца. Какво означава в музиката една терца? Терцата дава една мекота на един тон. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мъжка линия. Тя е мощна. Когато някой е болен, дава се кварта. После имате квинти. Квинти и терци си приличат. Терцата дава секста. Секундата дава септима, ако се издигне.

Философията на музиката е много трудна работа. Защото да пееш, не само трябва да събудиш твоя музикален център тук, на челото, но трябва да събудиш и ред чувства, които са свързани с музиката. Ако чувствата ти не вземат участие, ти не можеш да пееш. И ако събудиш тия чувства отгоре и пееш правилно, веднага ще почувствуваш една малка топлина под лъжичката, едно разположение и ставаш весел. „Фир-Фюр-Фен“ започва с ре. Но ако можахте да пеете с по-висок глас, ако можехте да приемате две и половина октави, аз бих ви препоръчал да почвате тая песен със сол. Тук почва с ре. Ако е басист някой, може да пее от долно сол. Друг може да пее от средно сол. А някои от вас може да изпеят от горно сол. (Изпя се тази песен, като се почна от средно „сол“; втори път се почна, като се почна от долно „сол“; след това се изпя, [както] е нотирана, от „ре“.) Ре е движение.

Когато ставате сутринта, правете си едно музикално упражнение. Пригответе си за сутринта един музикален репертоар, ваш. Вземете си една дума. И по нея си съчинете една мелодия. Тези песни са модели, по които трябва да си композирате песни. Всяка песен си има своето време. Понеже всички не можете да бъдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички може да пеете. И грехота е, ако не пеете. На всеки човек Бог е дал глас. И като не пее, грехота е. Органът на гласа, ларинксът, е най-хубавият инструмент, който човек има. А пък цигулката знаете ли колко е своенравна? Някой път скрибуца, че и тон не може да издава. (Учителят свири на цигулката и пее: „сила, усет, мисъл“ и всички с него изпяха тия думи с разнообразни извивки.)

Вие не можете да бъдете големи артисти на сцената, но ще се учите да пеете. И като изпеете нещо, втори път по-хубаво ще пееш. В думата „сила“ ла е хубава сричка, понеже изразява Божествени енергии, с които си натоварен. А означава товар. Имаш товар, но Божествен товар – една идея, която е Божествена, та тебе ти е приятно да носиш тези несгоди на живота.

Или може да изпеете: „път, истина, живот!“ (Учителят изпя няколко пъти тези думи.) Запомнихте ли мелодията? Може да се нотира.

„Добрата молитва“

6.15 ч сутринта

(На поляната направихме упражненията.)

ХIХ година (1939–1940)

13-а школна лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 27 декември 1939 г.,

София – Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отъ книгата, "Единственото богатство". Общъ окултенъ класъ. XIX година (1939–1940). Томъ I (лекции 1–23).

Първо издание. София,

Издателска кѫща „Жануа-98“, 1999

Отъ книгата "Къмъ обѣтованата земя", Общъ окултенъ класъ. Година 19, т.1, (1939 − 1940)

Издателска кѫща „АЛФА-ДАРЪ“ − София, 1999 г.

 

Музикална задача

 

5 ч сутриньта

(Врѣмето мъгливо. Небето лѣко покрито.)

„Отче нашъ“

„Давай, давай“

„Духътъ Божи“

Има нѣкои работи, които трѣбва да се повтарятъ. Казватъ: „Повторението е майка на знанието.“ Повторението е майка и на невѣжеството. Та, желателно е много работи да не се повтарятъ. Навсѣкѫдѣ, въ  всички общества настава едно обезличаване. Най-първо хората се интересуватъ много. Докато човѣкъ е младъ, има идеалъ, взема участие въ живота. Като почне да остарява, почва да мисли за другия свѣтъ. Той мисли за другия свѣтъ, но е недоволенъ. Нѣкой пѫть старитѣ сѫ недоволни отъ младитѣ. Не че сѫ недоволни отъ слабостьта на младитѣ, но понеже тѣ не могатъ да участвуватъ въ живота на младитѣ, ставатъ недоволни. Животътъ на младитѣ е естественъ.

 

Има три пѫтища, три пѫтища, по които човѣкъ върви – три училища. Физическиятъ пѫть е пѫть на физическото тѣло, за клеткитѣ, за желанията на Земята. Тѣ сѫ естествени. Нѣкой пѫть ние се нахвърляме на свѣтския животъ. Това трѣбва да оставимъ. Най-първо майката казва на дѣтето си: „Ти нѣма да дружишъ съ това дѣте, съ онова дѣте.“ А пъкъ послѣ го праща на училище и му казва: „Ще дружишъ съ всички дѣца въ училището.“ Вториятъ пѫть е пѫть на човѣшкото сърдце. Човѣкъ трѣбва да избере този пѫть, за да може да се развива човѣшкото сърдце. Третиятъ пѫть е пѫть на човѣшкия умъ. И той си има пѫтища. Всѣки пѫть си има своитѣ упражнения. И Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ.“ Какъ бихтѣ прѣвели тѣзи думи? Какво мѣсто ще дадете на „пѫтя“? Въ даденъ случай той произтича отъ мѫдростьта. Христосъ казва: „Новиятъ пѫть е пѫть на Божествената мѫдрость.“ Той казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ“. Пѫтьтъ, но който вѣрва; и вие трѣбва да трѫгнете по него. Въ  втората часть Христосъ казва: „Азъ съмъ Истината“. То е зенитътъ. Началото е пѫтьтъ. Знанието, свѣтлината сѫ пѫтьтъ. Сега, знанието не е само отъ единъ свѣтъ. Нѣкои хора сѫ учили за физическия свѣтъ само. Въ човѣшкото тѣло областьта при веждитѣ, долната область на челото, е физическиятъ свѣтъ. Срѣдната часть на челото е духовниятъ свѣтъ. А горната му часть е Божествениятъ свѣтъ. Умътъ въ долната область отговаря на физическия свѣтъ; умътъ въ срѣдната область отговаря на духовния свѣтъ; и умътъ на горната область отговаря на Божествения свѣтъ. Човѣкъ има и три вида чувства: чувства на физическия свѣтъ, духовния свѣтъ и Божествения свѣтъ.

Когато човѣкъ е правилно развитъ – когато тритѣ тѣзи свѣта сѫ правилно застѫпени – той има една пропорция въ главата. Има извѣстни отношения между частитѣ на главата. Теглишъ една линия отъ ушната дупка хоризонтално. a – проницателность, b – милосърдие, c – благоговѣние, d – твърдость. И отъ тая линия се тегли отвесно нагорѣ, додѣто дойде до височината на главата. Тая отвѣсна линия показва какъ сѫ застѫпени способноститѣ въ човѣшката глава. Въ цѣлото човѣчество въ единъ вѣкъ главата се повдига нагорѣ съ една десета отъ милиметъра. Отъ друга страна главата се развива и напрѣдъ (черепътъ).

 

Физическиятъ свѣтъ има физическа материя и физически сили, които трѣбва да се изучаватъ. И духовниятъ свѣтъ си има духовна материя, духовни сили, които трѣбва да се изучаватъ. И Божествениятъ свѣтъ си има Божествена материя и Божествени сили, които трѣбва да се изучаватъ. Индуситѣ я наричатъ „акаша“. А пъкъ българитѣ иматъ думата „каша“. Значи, нѣщо забѫркано и не се знае какво е. По нѣкой пѫть вие се намирате въ едно противорѣчие, заболѣва кракътъ ви. Вие не разбирате законитѣ на физическата материя. Нѣкой пѫть вие искате да лѣкувате нѣкой човѣкъ, но не знаете какъ да го лѣкувате. Има си начинъ за лѣкуване. Хората ще му турятъ компреси, ще му направятъ разтривки съ масло, спиртъ, ще му наложатъ тѣсто съ вощина, съ трици и пр. Но всичкитѣ болѣсти произтичатъ отъ това, че човѣкъ изгубва физическата топлина на тѣлото си. Тогава болѣститѣ идватъ. Болѣститѣ произтичатъ отъ 3 причини. Има болѣсти, които произтичатъ отъ постѫпкитѣ на хората въ  физическия свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ чувствения свѣтъ; има болѣсти, които произтичатъ отъ мислитѣ на човѣка. Всички нервни разстройства, които иматъ хората, се дължатъ на това, че мислитѣ не сѫ въ хармония. Не искамъ да ви занимавамъ съ болѣзнени работи. Но понеже сте доста напрѣднали, вие сте като затворени езера. И нѣмате излазъ. Ходите, ходите, искате да направите нѣщо. Тази насъбрана енергия въ  васъ трѣбва да излѣзе навѫнъ.

 

Най-първо сѫ проповѣдвали на хората, че трѣбва да се пазите отъ свѣта. Нѣма какво да се пазите отъ свѣта. Ако е за пазене, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ васъ, а не ние отъ свѣта. А сега казватъ обратното. Не, свѣтътъ трѣбва да се пази отъ насъ. Казватъ: „Пазѣте се отъ дявола.“ Не, дяволътъ трѣбва да се пази отъ насъ! Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ дявола, ти си страхливъ. А пъкъ щомъ дяволътъ трѣбва да се пази отъ тебе, той е слабъ. Щомъ ти трѣбва да се пазишъ отъ него, той е по-силенъ отъ тебе. А щомъ той се пази отъ тебе, той е по-слабъ отъ тебе. Ние сме по-силни отъ дявола. Това го имайте прѣдвидъ! Само че дяволътъ нѣкѫдѣ е по-майсторъ: той е майсторъ въ лъжитѣ. Като дойде, образува единъ долапъ, както паяка, който хваща нѣкоя муха. Но съ хитрина, не съ  сила. Сега не искамъ да ви говоря много за дявола, защото не трѣбва да обиждаме. Той знаете ли колко главоболие има! Той е забѫркалъ една каша, та се чуди какво да направи. Той счита, че всички хора сѫ виновни. И ви казва: „Вие сте виновни за всичката каша, която забѫркахте.“ Той търси да си помогне на себе си. Той не е правъ. Самъ се е забѫркалъ той въ една каша и търси сега причината отвънъ.

Да оставимъ сега дявола. Той си върши много добрѣ работата. Азъ му харесвамъ една черта: много е прилеженъ, нѣма сѫщество по-прилежно отъ него. Ако го изпѫдишъ отъ вратата, той влиза прѣзъ комина. Ако го изпѫдишъ отъ комина, той ще влѣзе прѣзъ нѣкоя малка дупчица. Сто пѫти да го изпѫдишъ, пакъ ще дойде. Ще каже: „Добъръ день, какъ сте?“ Той е много учтивъ. И е много слабъ. Много ще те хвали. Всѣки, който много хвали, е много малъкъ. Ще те запали отъ четиритѣхъ страни. Че ще горишъ. Той има да взема нѣщо отъ тебе. Той, като дойде, ще каже: „Ти си гениаленъ. Като тебе сѫщество нѣма въ свѣта. Не съмъ виждалъ като тебе.“ И слѣдъ като си свърши своята работа, да каже: „По-голѣмъ серсеминъ отъ тебе не съмъ виждалъ.“ Ще те накара нѣкой пѫть да направишъ нѣщо и ще ти каже: „Нѣма нищо, помѫчи се. Направи на хората нѣкоя църква, оттукъ-оттамъ вземи, събери този-онзи и направи църквата. Че си обралъ, нѣма нищо – ще направишъ църква! Ще станатъ хората по-добри.“ А пъкъ щомъ направишъ църква, той ще вдигне адвокати, сѫдии да те хванатъ и да те турятъ натѣсно. Слѣдъ това ще те озлоби и ще каже: „Не разбиратъ хората каквото правишъ.“ Това сѫ негови прийоми. Дяволътъ, като направи погрѣшка, счита, че е направилъ добро. И като направи добро, счита, че е направилъ погрѣшка. И когато похвали нѣкого, той послѣ казва: „За тѣзи похвали азъ ще му натрия носа.“ И за да си изкупи грѣха, той ще ти натрие носа. И той ще мисли, че е направилъ най-голѣмото добро. То сѫ негови разбирания. Да не му кажете сега това.

 

Та казвамъ: Вие трѣбва да развивате въ себе си физическитѣ сили. Човѣкъ до стари години има какво да развива въ тѣлото си. И ако вие бихте слѣдвали законитѣ на природата, човѣкъ би живѣлъ много естествено. Сега крайниятъ прѣдѣлъ е 120 години. Има 12 зодии. Значи въ  всѣка зодия по 10 години, тѣ сѫ 120 години. Но човѣкъ не може да направи единъ крѫгъ. Но живѣятъ нѣкои само единъ мѣсецъ, нѣкои една година, 10, 20, 30, 50, 60, 70, 80. На 80 години почватъ да мислятъ, че сѫ остарѣли и казватъ, че трѣбва да вървятъ за другия свѣтъ; нѣматъ съ какво да се занимаватъ повѣче на физическото поле.

Та казвамъ: Трѣбва да имате винаги съ какво да се занимавате. На първо мѣсто, турѣте силитѣ на тѣлото си въ естествено положение. На второ мѣсто не губѣте силитѣ на сърдцето си, не губѣте усѣта. Най-малката печалба, която добиете, да те радва. Послѣ, не губѣте вашитѣ хубави мисли. Като ви дойде една хубава мисъль, радвайте се на нея. Като почувствувашъ малко повѣче сила или имашъ приятно чувство, или нѣкоя хубава мисъль, да се радвашъ. Да се радвашъ на своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Защото, като влѣзете въ другия свѣтъ, мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви вървятъ съ васъ. Вие въ другия свѣтъ ще видите, че физическиятъ свѣтъ ще се затвори за васъ, но вие ще имате само картини на физическия свѣтъ. Реалниятъ свѣтъ ще се затвори, но ще имате картини за физическия свѣтъ.

Сега нѣкой пѫть вие се смущавате, като че нѣмате какво да правите на Земята. Напримѣръ единъ актьоръ може да изпѫлнява много работи, може да се мълви за много работи. Но единъ слушатель, който отива на театъръ, ще вземе билетъ, ще сѣдне и ще гледа какъ актьорътъ си играе ролята. Или даватъ опера. Операта е свѣтътъ. То е нѣщо подобно. То е за свѣта. Свѣта азъ наричамъ хора […]. И то е за възпитание. Искатъ да прѣдставятъ живота въ операта или въ драмата. Прѣдставятъ живота, въ дѣйствителность както не е въ живота. Публиката като гледа, прѣдставлението дѣйствува възпитателно. Религиознитѣ хора, които не разбиратъ широкия планъ, който има БОГЪ, мислятъ, че всичко, което се върши въ свѣта, е грѣшно. Грѣхътъ го има навсѣкѫдѣ. И въ свѣта, и у духовнитѣ хора, и между ангелитѣ. То е нѣщо индивидуално. Всѣки може да направи една погрѣшка. И да се радвате, че можете да направите една погрѣшка. Това показва, че сте свободни. Като пѣешъ, можешъ да направишъ погрѣшка. Можешъ да вземешъ единъ тонъ съ половинъ тонъ погрѣшно. Като се качвашъ, може да вземешъ погрѣшно; и като слизашъ. Но това не значи нищо. Една погрѣшка не е погрѣшка. Тя е само единъ контрастъ. Всѣка погрѣшка е само единъ стимулъ, за да разбирашъ работитѣ по-добрѣ.

Та казвамъ: Между всинца ви да се образува една вѫтрѣшна връзка на взаимно почитане и уважение. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да уважава другитѣ, да уважава въ другитѣ това, което БОГЪ имъ е далъ. Въ живота зачитайте тѣлото на единъ човѣкъ, което БОГЪ му е далъ; зачитайте сърдцето, което БОГЪ му е далъ; зачитайте неговия умъ. Въ новата култура трѣбва да се зачитатъ хората. И не се мѣсѣте много да изправяте хората. Това не е право. Ако е за изправяне, изправяйте най-първо себе си. Колко нѣща има да се изправятъ. Вие наблюдавали ли сте? Да допуснемъ, че вие сте единъ касиеръ въ нѣкоя банка. Прѣзъ васъ сѫ минали днесъ 100–200 души. Колко пѫти можете да изгубите своето равновѣсие. Или сте въ пощата и продавашъ марки. Или сте бакалинъ и раздавашъ захарь. Колко пѫти можете да изгубите равновѣсието. Или може да си адвокатъ, учитель, майка. Като майка колко пѫти ще изгубишъ своето равновѣсие! Дѣтето ни най-малко не влиза въ твоето положение. То изисква, настоява. Десеть пѫти може да плаче, ще те вдигне. Никакъ не гледа, че ти може да си уморенъ. Религиознитѣ и духовнитѣ хора сѫ по-чувствителни и въ тѣхъ страданията сѫ по-интензивни. Та, чувствителностьта трѣбва да върви съразмѣрно; човѣкъ не трѣбва да развива много своята чувствителность. Щомъ се е развила много чувствителностьта, той трѣбва да знае какъ да пази своето сърдце.  Много страдания идатъ отъ прѣкомѣрната чувствителность. Напримѣръ нѣкой не те е погледналъ добрѣ. И ти казвашъ, че той е станалъ студенъ.

Но да се повърнемъ къмъ въпроса: топълъ и студенъ. Хладината е приятна, но и студътъ си има своята служба. Но много болѣсти се дължатъ на студа. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ, че вие сте се простудили, изгубили сте температурата на вашето тѣло И слѣдъ това се свивате. Тогава ви турятъ топли компреси, разтриватъ ви и като ви турятъ топли компреси, васъ ви е приятно. Каква е философията на тая приятность? Когато имате едно възпаление отвънъ, отвънъ е топло, но ако вѫтрѣ е студено? Въ пространството между молекулитѣ на тѣлото вѫтрѣ сѫществува студъ. И слѣдователно, когато се туря топлината, за да проникне въ това пространство, то е, за да възстанови тая топлина, която тѣлото има. И щомъ се запѫлни това пространство съ топлина, васъ компресътъ вѣче ви е приятенъ. Щомъ се стопятъ всички ледове и се прѣвърнатъ на вода, казвате: „Не искамъ вѣче компресъ. Стига.“ Ако повишавате, ще стане обратно. Та, по нѣкой пѫть чувствата на човѣка могатъ да се заледятъ. Тогава усѣщате една голѣма неприятность. Тогава трѣбва да турите топлина.

Когато говоримъ за любовьта, трѣбва да знаемъ, че чрѣзъ закона на Любовьта, чрѣзъ закона на Обичьта ние влагаме нормална топлина, която тѣлото изисква. Ти трѣбва да обичашъ, защото иначе ще изгубишъ своята топлина. А пъкъ щомъ изгубишъ топлината на духовното си тѣло, ти не можешъ да имашъ добро разположение на сърдцето И умътъ си има своята топлина. Докато умътъ има тази свѣтлина, която трѣбва да има, той има и нормална топлина. Щомъ свѣтлината се намали, ще се намали и топлината му. Всѣка мисъль, която е права, тя носи свѣтлина; всѣко чувство, което е право, носи топлина вѫтрѣшна. Тази топлина я наричатъ „миръ“, „радость“, какво ли не. Но казвамъ, че то е топлина. Азъ вземамъ думата „топлина“, понеже тази дума е понятна. Ето какво значатъ понятнитѣ думи. Ако вие влѣзете въ единъ театъръ и кажете: „Любовь“, ще кажатъ, че на този му е мръднала дъската. Но ако кажете: „Пожаръ!“, тогава всички разбиратъ какво значи тази дума. Думата „пожаръ“ е мощна сила. Та, ние нѣмаме за любовьта дума, силна като думата „пожаръ“. Като ви кажатъ „любовь“, вие казвате: „Праздна работа е любовьта, тя е играчка.“ Но ако кажешъ нѣкому „страдания, мѫчение“, онзи почва да трѣпери. Като кажатъ „мѫчение“, ти разбирашъ тая дума.

Страданието е само сѣнка на любовьта, само сѣнка на тази топлина. Защо страдате? Страдате да не изгубите топлината на вашето духовно тѣло Всѣко едно страдание възстановява вѫтрѣшната топлина. Безъ страдание хората щѣха да изстинатъ, щѣха да замръзнатъ, щѣха да се вкочанятъ. Искате да не страдате. За да не страдашъ, трѣбва да излѣзешъ отъ физическия свѣтъ. А пъкъ да отидете на онзи свѣтъ не сте готови. Тамъ нѣма да ви приематъ въ училището. И за слуги нѣма да ви приематъ. Могатъ да ви приематъ за слуги. Въ  Варненско една сестра, 60-годишна, сънувала, че отива въ другия свѣтъ. Тя не знаела да чете. На една маса сѣдѣли 24 старци, облѣчени въ бѣли дрѣхи. На масата имало книги. И тѣ пишели. Тя казала: „Какво правите тукъ?“ Тя искала да знае тѣ какво правятъ. Тѣ ѝ казали: „Бабо, знаешъ ли да четешъ?“ – „Не зная.“ „Тогава тукъ вода ще носишъ.“ Значи, вода ще носи, отъ А, Б ще почне. „Нѣма да се мѣсишъ въ тази работа, която ние правимъ, но ще учишъ А, Б.“

Физическиятъ, духовниятъ и умствениятъ свѣтове сѫ свързани. Въ новата култура ще има едно равновѣсие. Сега духовниятъ човѣкъ трѣбва да стане по-сериозенъ. Сериозностьта не зависи отъ неговитѣ мускули. Но духовниятъ свѣтъ трѣбва да привлича ума му. Той да вижда красотата на духовния свѣтъ. И физическиятъ свѣтъ си има своя красота. И Божествениятъ свѣтъ си има своя красота.

Тѣзи три свѣта съставляватъ една цѣлокупность. Ако ти нѣмашъ красотата на физичѣското тѣло, ще липсва нѣщо на духовното ти тѣло. Ако нѣмашъ красота на духовното ти тѣло, ще липсва нѣщо на умственото ти тѣло. Здравето трѣбва да бѫде въ тѣлото, чувствата и мисъльта. И тогазъ казваме: свѣтли мисли, топли чувства и силни постѫпки. Тѣзи нѣща ще ви сѫ потрѣбни.

Искате да живѣете. Какво значи това? Съ колкото повѣче хора, съ душитѣ на хората, влѣзете въ  връзка и се запознаете, толкозъ по-добрѣ. Ако не влѣзете въ  връзка съ човѣшкитѣ умове, не може да имате добро разположение. Ако не влѣзете въ  връзка съ човѣшкитѣ сърдца, сѫщо не може да имате добро разположение. Сѫщо така, ако не влѣзете въ  връзка съ човѣшкитѣ тѣла. Ще забѣлѣжите, че щомъ се доближавате до извѣстни хора, вие ги обичате, понеже отъ тѣхнитѣ тѣла излиза топлина и тѣзи хора ви сѫ приятни. А пъкъ нѣкои хора сѫ много бѣдни. Тѣ отиватъ да помагатъ на другитѣ хора, а пъкъ тѣ сами сѫ бѣдни.

Човѣкъ, който иска да помага на БОГА, на другитѣ, трѣбва да бѫде богатъ и по тѣло, и по сърдце, и по умъ! А пъкъ който не е богатъ, той трѣбва да работи, за да забогатѣе. Писанието казва: „Събирайте си съкровища.“

 

Чрѣзъ физическото си тѣло ще влѣземъ въ съобщение съ хората на Земята. Трѣбва да влѣземъ въ съобщение съ тѣхъ. А пъкъ съ духовното тѣло ще влѣземъ въ  връзка съ душитѣ имъ – значи чрѣзъ нашето сърдце.  Ако нашето сърдце не е развито, нѣма да можемъ да влѣземъ въ общение съ душитѣ на хората. А пъкъ ако умътъ ни не е въ съотвѣтното състояние, нѣма да може да влѣземъ въ  връзка съ духоветѣ на хората. Подъ „духове“ разбирамъ най-високото положение, чиститѣ, напрѣднали души, съвършенитѣ души. Подъ „духъ“ азъ разбирамъ една душа, която е завършила своето развитие, а пъкъ подъ „душа“ разбирамъ душа, която служи на човѣчеството. Подъ „духъ“ разбирамъ душа, която чертае бѫдещето на хората. Духътъ е, който чертае бѫдещето. А пъкъ душата е, която реализира това, което духътъ чертае. А пъкъ умътъ и сърдцето сѫ, които прилагатъ вѣче това, което е вѣче начертано.

Като говоримъ за музика, трѣбва да знаемъ, че има различни методи. Вие, старитѣ сестри, пѣете ли? Младитѣ да пѣятъ. Има нѣкое врѣме, когато хората не могатъ да пѣятъ, напримѣръ, когато ядатъ или когато спятъ. Когато обвинили едного, че е голѣмъ пияница, единъ казалъ: „Грѣшка имате, азъ го зная, че е трѣзвенъ човѣкъ: когато спи никакъ не пие.“ Сега, тѣ сѫ основни нѣща, които трѣбва да ги вземете прѣдвидъ. Тѣ сѫ за сегашното ви възпитание.

Трѣбва да работите. Има други нѣща, които постепенно ще ви се разкриятъ. На всѣкиго единъ отъ васъ, споредъ степеньта на развитието му, ако е готовъ, ще му се разкрива. Тѣ сѫ вѫтрѣшни, духовни придобивки, които сѫ специално само за васъ. Всѣка ваша придобивка ще я държите. Не ходѣте да се хвалите съ нея, понеже могатъ да ви я откраднатъ. Ти си видѣлъ нѣщо въ духовния свѣтъ и ходишъ да разправяшъ, а онзи казва: „Ти каквото си видѣлъ, такива работи нѣма.“ Не разправяйте. Ти мислишъ, че цѣлиятъ свѣтъ знае тѣзи работи.

Песеньта „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ е пѣсень за ума. „Махаръ Бену“ е пѣсень за сърдцето, а пъкъ „Давай, давай“ е за тѣлото И строежътъ имъ е особенъ. Има особенъ строежъ на пѣснитѣ. Въ  „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ имате прима, послѣ има кварта. Послѣ нагорѣ отива секунда. Послѣ пакъ секунда и терца. Какво означава въ музиката една терца? Терцата дава една мекота на единъ тонъ. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мѫжка линия. Тя е мощна. Когато нѣкой е болѣнъ, дава се кварта. Послѣ имате квинти. Квинти и терци си приличатъ. Терцата дава секста. Секундата дава септима, ако се издигне.

Философията на музиката е много трудна работа. Защото да пѣешъ, не само трѣбва да събудишъ твоя музикаленъ центъръ тукъ, на челото, но трѣбва да събудишъ и редъ чувства, които сѫ свързани съ музиката. Ако чувствата ти не взематъ участие, ти не можешъ да пѣешъ. И ако събудишъ тия чувства отгорѣ и пѣешъ правилно, веднага ще почувствувашъ една малка топлина подъ лъжичката, едно разположение и ставашъ веселъ. „Фиръ-Фюръ-Фенъ“ започва съ ре. Но ако можехте да пѣете съ по-високъ гласъ, ако можехте да приемате двѣ и половина октави, азъ бихъ ви прѣпорѫчалъ да почвате тая пѣсень съ  солъ. Тукъ почва съ ре. Ако е басистъ нѣкой, може да пѣе отъ долно солъ. Другъ може да пѣе отъ срѣдно солъ. А нѣкои отъ васъ може да изпѣятъ отъ горно солъ. (Изпѣ се тази пѣсень, като се почна отъ срѣдно „солъ“; втори пѫть се почна, като се почна отъ долно „солъ“; слѣдъ това се изпѣ, [както] е нотирана, отъ „ре“.) Ре е движение.

Когато ставате сутриньта, правѣте си едно музикално упражнение. Приготвѣте си за сутриньта единъ музикаленъ репертоаръ, вашъ. Вземѣте си една дума. И по нея си съчинѣте една мелодия. Тѣзи пѣсни сѫ модели, по които трѣбва да си композирате пѣсни. Всѣка пѣсень си има своето врѣме. Понеже всички не можете да бѫдете цигулари, китаристи, органисти, пианисти и флейтисти, то поне всички може да пѣете. И грѣхота е, ако не пѣете. На всѣки човѣкъ БОГЪ е далъ гласъ. И като не пѣе, грѣхота е. Органътъ на гласа, ларинксътъ, е най-хубавиятъ инструментъ, който човѣкъ има. А пъкъ цигулката знаете ли колко е своенравна? Нѣкой пѫть скрибуца, че и тонъ не може да издава. (Учительтъ свири на цигулката и пѣе: „сила, усѣтъ, мисъль“ и всички съ него изпѣха тия думи съ разнообразни извивки.)

Вие не можете да бѫдете голѣми артисти на сцената, но ще се учите да пѣете. И като изпѣете нѣщо, втори пѫть по-хубаво ще пѣешъ. Въ думата „сила“ ла е хубава сричка, понеже изразява Божествени енергии, съ които си натоваренъ. А означава товаръ. Имашъ товаръ, но Божественъ товаръ – една идея, която е Божествена, та тебе ти е приятно да носишъ тѣзи несгоди на живота.

Или може да изпѣете: „пѫть, истина, животъ!“ (Учительтъ изпѣ нѣколко пѫти тѣзи думи.) Запомнихте ли мелодията? Може да се нотира.

 

„Добрата молитва“

 

6.15 ч сутриньта

 

(На полѣната направихме упражненията

 

13-а школна лекция на Общия окултенъ класъ,

държана отъ Учителя на 27. декември 1939 г.,

София – Изгревъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×