Jump to content

52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ


Recommended Posts

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]

 

ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ

 

Съборите на Бялото Братство, които Учителя уреждаше всяка година през месец август, след Първата световна война ставаха в Търново, недалеч от покрайнините на града, в едно лозе, където имаше една двуетажна вила. Там се провеждаха до 1925 година включително, като през годините 1923 и 1924 събори въобще не е имало. През тези години Учителя не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България преживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война.

 

На 9 юни 1923 година стана преврат. Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-председател Александър Стамболийски - обезглавен. Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можа да окаже сериозна съпротива при този преврат. Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация, дисциплина и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска. Това решение отклонява България от суровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно. Отчело се е, че е изгубена една изключителна възможност за завземане на властта. Тогава се решава от Москва да се изпрати генералният секретар на Коминтерна, за да промени курса в партията от тесняшката доктрина към сътрудничество с всички леви течения и партии, особено със Земеделския съюз. По това време Генерален секретар на Коминтерна е българинът Васил Коларов. В началото на месец август, същата година, той пристига в България, заедно с Георги Димитров и Гаврил Генов и започват трескава подготовка към всеобщо въстание, за сваляне на буржоазната власт и за установяване на работническо-селска. За тази цел най-напред се отправя апел към БЗНС, в който се казва: "Комунистическата партия подава братска ръка на трудещите се селяни, като е готова да се бори заедно с тях за защита на общите интереси на градския и селски трудещ се народ и създаването на работническо-селско правителство."

 

Организаторите на въстанието решават на 22 срещу 23 септември да се вдигне общо въстание, като за целта изпращат по всички населени пунктове в страната куриери, които да занесат това решение до партийните организации. Обаче организационният секретар Тодор Луканов е против това решение и изпраща нови куриери с нареждане да се отмени дадената директива за въстание. Настъпва раздвоение сред партийните ръководства в градовете и селата и с това въстанието изгубва своя повсеместен характер. "Заповед срещу заповед е безредие" е казал Наполеон. С това България за втори път през тази година беше избавена от суровата гражданска война. Въстанието се проведе, но то имаше само локален характер и се изрази по-ярко в Михайловградско и Берковско. То е потушено и удавено в кръв, а водачите на въстанието успяват да избягат в Съветския съюз. С това обаче не приключва всичко. Пламъкът на комунистите за установяване на работническо-селска власт в България не е угаснал. За тази цел в началото на май 1924 година комунистите свикват нелегална конференция на Витоша в една местност, малко над изгорялата хижа "Фонфон". На нея присъстват видни членове на партията и се взема решение за организирането на ново въстание. Формира се военен център и се започват трескави приготовления. Организиране на бойни групи, дисциплинирани, обучени в боравене с оръжие. Оръжието се краде от военните складове в страната или пристига отвън, предимно от Съветския съюз, където е формирана група с тази задача. Но и тук има едно "Но", което проваля всичко. В редовете на партията успяват да се вмъкнат опитни провокатори, които проявявайки похвална ревност в изпълнението на възложените им задачи, успяват да заемат отговорни постове и посветени в тайните дела и решения, донасят всичко, свързано с тактиката и преките оперативни задачи на властта. Те съобщават имената на ръководителите и активистите, издават складовете с оръжие на военната организация, посочват тайните партийни печатници, нелегалните квартири, явките, каналите. Имайки тези сведения, властта осъществява ред провали. Зачестяват избивания от засади на видни членове на партията, арести и съдебни процеси. Военният център на партията не остава без отговор и се отприщва бурен процес на отмъщение. Това създава голямо напрежение. Виждайки поголовното избиване и затваряне на най-активните членове на партията, пленумът на Коминтерна в Москва, който заседава през януари и февруари 1925 година, решава да препоръча настотелно на ЦК на партията да отмени курса към въоръжено въстание. За тази цел от Коминтерна се изпращат в България изтъкнати комунисти емигранти, които да занесат решението. Но докато преминат по околните пътища на дългите и бавни нелегални канали до България, пратениците закъсняват. Те не успяват да спрат тръгналия по неудържим наклон военен център, който вече е решил на терора да отговаря с терор. Така се стига до атентата в църквата Света Неделя.

 

На 16 април 1925 година, в три часа след пладне, чудовищен трясък от поставена бомба с часовников механизъм, разтърсва из основи църквата и събаря върху главите на хората цялото централно кубе. В момента се извършва погребалното опело на запасния генерал Константин Георгиев, бивш началник-щаб на армията и градоначалник на София. Присъстват много официални лица. Под развалините намират смъртта си стотина души и двойно повече са ранените.

 

След този атентат властта пристъпва с възможно най-голяма суровост към преследване на комунистите. Бесилки, избивания, мъчителни съдебни процеси, тежки присъди, затвори. Всичко това приключва докъм края на месец юни, същата година, когато политическото напрежение притихва и става възможно организирането на наш събор в Търново.

 

Съборите в Търново, пък и всички събори, които по-късно Учителя организира на Изгрева за около десетина дни, бяха изява на най-ярък живот на Братството - беседи, песни, музика, приятни и полезни разговори, общуване с хора, близки във всяко отношение, гимнастически упражнения със съпровод на оркестър. Всичко това създаваше едно неземно по своята красота оживление и оставяше неизлечими спомени в душата на всеки посетител.

 

Църквата, в лицето на своите владици и попове, гледаше с много лошо око на Учителя и Неговото Дело. Тя се мъчеше с всички средства да злепостави и спъне това светло дело и не изпущаше случай да подтикне и официалната власт срещу Учителя. Поддавайки се на това, властта, освен че интернира Учителя във Варна през 1917 година, по-късно още на два пъти Го вика да даде своите обяснения за провежданата от Него дейност. Ето и самите протоколи от разпитите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...