55 ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ

[GDD]

[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]]

 

ВСЯКО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ИЗПЪЛНЯВА ВОЛЯТА БОЖИЯ, Е АНГЕЛ

 

След приключване на събора в 1926 година започна новата школна година - от 22 септември, есенното равноденствие. Учителя продължи да държи своите беседи в салона на улица "Оборище" №14 по същия установен ред. В неделя от 10 часа за всички граждани, а в сряда и петък вечер - за школите. Между първите заселници на Изгрева беше и ветеринарният лекар Иван Жеков, вече пенсионер. Той беше дошъл заедно с другарката си от Варна. И двамата бяха много ревностни и предани към делото на Учителя, бяха и изключително чисти в своите отношения към всички. Докторът си беше построил малка дъсчена къщичка, където живееха. Тя се намираше малко по-накрая. Една сряда докторът отсъствал и другарката му, като вижда на поляната Учителя, отива при Него и му казва: "Учителю, тази вечер аз няма да мога да дойда на беседа, защото няма кой да пази къщичката ни." Учителя рекъл: "Ти ела на беседата, а Ние ще изпратим един ангел да пази къщичката ви."

 

Сестрата се върнала, поласкана в себе си, че ангел ще дойде да пази дома им. Приготвила се за излизане и преди да тръгне, застанала пред вратата, като непрекъснато поглеждала към небето в очакване на видния пазач. Не след много идва при нея едно грамадно рунтаво куче. Върти опашка и се гали около краката й. Тя недоумява, за първи път го вижда, а пък тъй любезно се държи! Най-после решава, връзва кучето пред вратата и тръгва към града. След беседата, късно някъде към полунощ, тя се прибира и вижда кучето да седи на стража. Погалва го, нахранва го и го отвързва. Малко след това идва Учителя, сестрата е приятно изненадана, а Учителя с усмивка й казва: "Дойдох да видя как нашият пратеник е изпълнил задачата си." Той посочва с ръка кучето, а то все още седи, върти опашка и се умилква. На тръгване Учителя й казал: "Всяко същество, което изпълнява волята Божия е ангел."