012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

[GDD]

012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

 

Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото по-голямо селище – Еркеч. Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо. Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила. В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения). Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал син му Атанас да изучи и елинското писмо, затова отишъл с него в Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее в един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава гръцки език. Не стигало само това. Баща му пожелал син му да овладее и турски език, за която цел той намерил за учител един ходжа. В скоро време младежът Атанас усвоил говоримо и писмено и третия език.

Настанали размирни години и младият Атанас трябвало да се прибере при родителите си. През 1820-1821 г., по време на гръцката завера, турското правителство не оставяло на мира българските първенци по села и градове, както и тези от селата Гулица и Еркеч.(II) Заподозрени като замесени в заверата, били подведени под отговорност отец Михаил, дядо Георги и много други селски първенци от Гулица. Вързани, те били закарани в Месемврия при пашата. След затвор и изтезания те били изправени пред съд и осъдени на смърт. Присъдите се изпълнявали веднага – с камък на врата осъдените намирали гибелта си в Черно море. Осъдените били отведени на пристанищния пристан. Първа била изпълнена присъдата срещу отца Михаила и някои други свещеници, които били изпратени в бездните на морето. Към втората група подсъдими бил причислен дядо Георги. Според процедурата по изпълнението на смъртните присъди, пашата присъствал лично на лобното място. В момента на изпълнението на присъдата, когато трябвало осъдените от втората група да бъдат качени на лодката и откарани навътре в морето, изневиделица връхлетяла страшна буря, която така изплашила пашата, че в изстъпление на ужас той извикал: “Баашладъм халал християнларън джянларън” (подарявам душите на останалите християни). Така по чудо дядо Георги бива спасен от смърт, което той отдал на Божието покровителство.20

След потушаването на гръцката завера настъпило за-тишие, което не било задълго. През 1828-1829 г. се започва Руско-турската война. Руските войски преминават Дунава и навлизат в най-източните територии на полуострова. Пред неприятелската угроза при отстъплението си османците подлагали на разорение българските села и прогонвали населението им. Безпризорните българи плъзнали из планините, за да дирят спасение. Същото направили и жителите на с. Гулица. До свършване на войната те се скитали където им очи видят. Синът на дядо Георги – Атанас, който, както видяхме, е владеел говоримо и писмено няколко езика, бива привлечен от преминаващите руски войски като преводач и с тях той отива до Одрин. След приключването на войната и подписването на Одринския мир (1829 г.) една част от бежанците на Гулица се завърнали обратно по старите си места, а други емигрирали в Русия. Дядо Георги и се-мейството му с други още семейства решили да напус-нат Гулица, като се запътват за Бесарабия при свои роднини, заселени там отпреди 1812 г. Преселниците тръгнали на път. Когато достигнали до с. Кайнарджа, близо до Варна, на някои от тях, включително и на семейството на дядо Георги, местността им харесва и решават да се установят в този край.

Пооглеждайки околностите, дядо Георги и още някои от преселниците се спрели на един чуден кът земя. Това е мястото, където днес се намира село Николаевка. Докато се канели да поставят основите на бъдещите си къщи, към тях дошъл един турчин, който им посочил кои места са свободни и кои са били вече раздадени на турски преселници, които в скоро време щели да дойдат. Преселниците видели в лицето на посрещналия ги турчин Божия намеса, чрез която им се сочат определените за тях места.

Във връзка с разселването на българите по това време професор д-р Л. Милетич в книгата си “Старото българско население в Североизточна България” пише: “Между преселниците във Варненско най-видно място заемат колониите на Еркеч и Гулица, като добавя, че “Еркечени и гуличани се настанили в с. Хадърджа”, които тогава наброявали към 140 семейства.23

Село Хадърджа предлагало добри условия за стопанска работа. Наблизо имало не само плодородни орни площи, но и обширни гори. Скоро тук дядо Георги спечелва доверието на своите съселяни и бива избран за мухтар – кмет на селото.