GDD Posted February 16, 2011 Share Posted February 16, 2011 За първото състояние на човека след смъртта 491. Има три състояния, през които човекът минава след смъртта, преди да отиде на Небето или в Ада: първото е неговото външно състояние; второто е неговото вът-решно състояние, и третото е подготвително състоя-ние. През тези състояния човекът минава в света на ду-ховете. Ала някои не минават през тези състояния, а вед-нага след смъртта се възнасят на Небето или биват хвър-ляни в Ада; онези, които отиват веднага на Небето, са възродените, подготвени за Небето още от света; оне-зи, които са толкова възродени и подготвени, че трябва само да се очистят от природната нечистота заедно с тялото, веднага биват взети от ангелите на Небето; виждал съм дори хора, които само час след смъртта вече бяха възнесени на Небето. Онези обаче, които са били вътрешно коварни, а външно са изглеждали добри, тоест онези, които са били изпълнили своето лукавство със зло-ба, а добрината са използвали като средство за заблужде-ние, биват незабавно захвърляни в Ада; аз видях такива, които бяха запратени в Ада веднага след смъртта; глава-та на един особено коварен човек отиде в Преизподнята първа, чак после дойдоха краката; при други пък е другоя-че. Освен това има и такива, които веднага след смърт-та биват заключвани в пещери и така се отделят от онези, които обитават света на духовете. Те ту се пускат навън, ту се връщат в убежищата си. Това са онези, кои-то под граждански претекст са действали злостно сре-щу ближните. Но и едните, и другите са малко в сравне-ние с онези, които пребивават в света на духовете, като там се подготвят според Божия порядък било за Небето, било за Ада. 492. Що се отнася до първото състояние, тоест външното състояние, човекът влиза в него веднага след смъртта. Що се отнася до духа, всеки човек има външно и вътреш-но; външното на духа е онова, чрез което той пригажда тялото на човека в света, преди всичко лицето, речта и жестовете, към живот с другите в общество; а вътреш-ното на духа е присъщо на волята, и от тук на мисълта, като рядко се проявява на лицето, в речта или жестове-те, понеже човек от детство свиква да показва приятел-ство, добронамереност и искреност, скривайки помисли-те на своята собствена воля. Ето защо, във външното всеки човек по навик води нравствен и граждански жи-вот, независимо какъв е вътрешно. Затова човекът поч-ти не знае своите вътрешни начала и рядко им обръща внимание. 493. Първото състояние на човека след смъртта е същото като неговото състояние на света, понеже тогава той е същият, що се отнася до външното - лицето му е също-то, речта му е същата, характерът му е същият, та дори нравственият и гражданският живот са същите; ето защо човекът си мисли, че още се намира на света, ако не обърне внимание какво има около него и какво му казват ангелите - че сега вече е дух (гл.450) така единият живот продължава в другия, а смъртта е само преходът. 494. Приятелите и онези, които човек е познавал на света, разпознават новодошлия не само по лицето и речта, но и по сферата на неговия живот, ако се доближат. Когато някой в отвъдния живот мисли за другиго, той извиква в мисълта си лицето му, а също и множество обстоятелс-тва, които се отнасят към неговия живот; щом като го стори, другият придобива присъствие, сякаш привлечен или призован; това явление съществува в света на духове-те, защото там се съобщават мисли и защото там прос-транствата не са такива, каквито са в природния свят (виж по-горе гл.191-199); ето защо всичките новодошли в другия живот биват разпознати от своите приятели, роднини и от онези, които по някакъв начин са познава-ли, а също така говорят помежду си и после общуват спо-ред приятелства в света; много пъти чувах хора, които скоро бяха дошли в света на духовете, да се радват, виж-дайки пак своите приятели, както чувах те също да се радват, че са дошли техните приятели. Често съпрузи се събират и се радват на това повторно свързване, дори съжителстват за по-дълго или по-кратко според наслада-та от съвместния живот, които са водили на света. Но ако не ги е свързвала истинска съпружеска любов, която е съединяване на душите съобразно небесната любов, след известно време съжителство те се разделят. Ако обаче духовете на съпрузите са били несъгласни един с друг и вътрешно са си били противни, те се хвърлят в откри-та вражда, дори понякога се бият, ала не се разделят, пре-ди да преминат в следващото състояние, за което след малко ще стане дума. 495. Понеже животът на новодошлите духове не е много раз-личен от техния живот в природния свят и понеже не знаят нищо за своя живот след смъртта, за Небето и за Ада, освен онова, което са научили от буквалния смисъл на Словото и от тук, от проповедите, след като се начу-дят, че още са в тяло, че имат всички сетива, каквито са имали на света, че виждат наоколо си същото като на света, в тях се заражда силното желание да узнаят какво е Небето, какво е Адът и къде се намират. После техни-те приятели ги наставляват относно състоянието на вечен живот, водят ги из различни места и в разни общ-ности, понякога в градове, градини и паркове, повечето пъти великолепни, понеже такива неща радват външно-то, в което все още пребивават. Тогава те от време на време се завръщат към мислите за състоянието на своя-та душа след смъртта, а също за Небето и за Ада, които са имали в телесния живот, стигат дотам да негодуват, че съвсем нищо не са знаели относно тези въпроси, както и че Църквата не е знаела. Почти всички копнеят да раз-берат дали ще отидат на Небето; мнозина вярват, че ще отидат, тъй като са живели на света според нравстве-ните и гражданските предписания, без да си помислят, че злите и добрите живеят външно сходно - еднакво вър-шат добро на другите, еднакво ходят на църква, еднакво слушат проповедите и еднакво се молят; обаче те не знаят, че външните действия и външният култ не зна-чат нищо, а само вътрешните, от които външните про-изтичат. От няколко хиляди едва един знае какво предс-тавлява вътрешното, че в него се съдържат Небето и Църквата на човека; още по-малко пък знаят, че външни-те действия са такива, каквито са намеренията и мисли-те, а също така любовта и вярата, от които те произ-лизат. Но дори когато ги наставляват в това, те не вяр-ват, че мислене и желаене могат да бъдат така важни и придават важност единствено на думите и действията; такива са мнозина от хората в християнския свят, кои-то днес преминават в другия живот. 496. Добрите духове проучват какви са новодошлите, и то по различни начини, защото в първото състояние злите също говорят истини и вършат добро, както добрите; понеже, както по-горе се каза, те също са живели нравст-вено във външната форма, подчинявали са се на властта и законите, като така са добили слава на открити и иск-рени, ловели са души, достигайки чрез това до почести и богатства. Но злите се разпознават най-вече по това, че обръщат особено внимание на разговори за външното, съвсем малко обаче слушат онези за вътрешното, какво-то са истините и благата на Църквата и Небето. Все пак те слушат такива разговори, но без внимание и радост; разпознават се също по това, че често се извръщат към определени места и когато останат сами, поемат по пъ-тища, водещи към тях; от извръщането им към някои места и от движението по пътищата към тях се разпоз-нава каква е любовта, която ги води. 497. Всички духове, идващи от света, са свързани или с някое общество на Небето, или с някое общество в Ада, но само относно вътрешното, което още не е открито за тях, докато те са във външното. Така е, понеже външното ук-рива и скрива вътрешното, особено при онези, които са вътре в злото; но после щом влязат във второто състо-яние, вътрешното излиза наяве; тогава тяхното вът-решно се открива, а външното заспива. 498. За някои първото състояние на човека след смъртта трае дни, за други месеци, за трети година, но рядко е повече от година; при всекиго е различно според съзвучи-ето или несъзвучието между вътрешно и външно; при всеки вътрешно и външно следва да действат като едно и да си съответстват, тъй като в света на духо-вете никому не подобава да мисли и желае едно, а пък да казва и да върши друго. Всеки там трябва да бъде образ на своите чувства и на своята любов; значи, какъвто е вътрешно, такъв трябва да бъде и външно. Това е така, понеже външното на духа първоначално се разкрива и се привежда в ред, за да служи като съответната основа за вътрешното. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now