8 За първото състояние на човека след смъртта

[GDD]

За първото състояние на човека след смъртта

 

 

491.

Има три състояния, през които човекът минава след смъртта, преди да отиде на Небето или в Ада: първото е неговото външно състояние; второто е неговото вът-решно състояние, и третото е подготвително състоя-ние. През тези състояния човекът минава в света на ду-ховете. Ала някои не минават през тези състояния, а вед-нага след смъртта се възнасят на Небето или биват хвър-ляни в Ада; онези, които отиват веднага на Небето, са възродените, подготвени за Небето още от света; оне-зи, които са толкова възродени и подготвени, че трябва само да се очистят от природната нечистота заедно с тялото, веднага биват взети от ангелите на Небето; виждал съм дори хора, които само час след смъртта вече бяха възнесени на Небето. Онези обаче, които са били вътрешно коварни, а външно са изглеждали добри, тоест онези, които са били изпълнили своето лукавство със зло-ба, а добрината са използвали като средство за заблужде-ние, биват незабавно захвърляни в Ада; аз видях такива, които бяха запратени в Ада веднага след смъртта; глава-та на един особено коварен човек отиде в Преизподнята първа, чак после дойдоха краката; при други пък е другоя-че. Освен това има и такива, които веднага след смърт-та биват заключвани в пещери и така се отделят от онези, които обитават света на духовете. Те ту се пускат навън, ту се връщат в убежищата си. Това са онези, кои-то под граждански претекст са действали злостно сре-щу ближните. Но и едните, и другите са малко в сравне-ние с онези, които пребивават в света на духовете, като там се подготвят според Божия порядък било за Небето, било за Ада.

 

 

492.

Що се отнася до първото състояние, тоест външното състояние, човекът влиза в него веднага след смъртта. Що се отнася до духа, всеки човек има външно и вътреш-но; външното на духа е онова, чрез което той пригажда тялото на човека в света, преди всичко лицето, речта и жестовете, към живот с другите в общество; а вътреш-ното на духа е присъщо на волята, и от тук на мисълта, като рядко се проявява на лицето, в речта или жестове-те, понеже човек от детство свиква да показва приятел-ство, добронамереност и искреност, скривайки помисли-те на своята собствена воля. Ето защо, във външното всеки човек по навик води нравствен и граждански жи-вот, независимо какъв е вътрешно. Затова човекът поч-ти не знае своите вътрешни начала и рядко им обръща внимание.

 

 

493.

Първото състояние на човека след смъртта е същото като неговото състояние на света, понеже тогава той е същият, що се отнася до външното - лицето му е също-то, речта му е същата, характерът му е същият, та дори нравственият и гражданският живот са същите; ето защо човекът си мисли, че още се намира на света, ако не обърне внимание какво има около него и какво му казват ангелите - че сега вече е дух (гл.450) така единият живот продължава в другия, а смъртта е само преходът.

 

 

494.

Приятелите и онези, които човек е познавал на света, разпознават новодошлия не само по лицето и речта, но и по сферата на неговия живот, ако се доближат. Когато някой в отвъдния живот мисли за другиго, той извиква в мисълта си лицето му, а също и множество обстоятелс-тва, които се отнасят към неговия живот; щом като го стори, другият придобива присъствие, сякаш привлечен или призован; това явление съществува в света на духове-те, защото там се съобщават мисли и защото там прос-транствата не са такива, каквито са в природния свят (виж по-горе гл.191-199); ето защо всичките новодошли в другия живот биват разпознати от своите приятели, роднини и от онези, които по някакъв начин са познава-ли, а също така говорят помежду си и после общуват спо-ред приятелства в света; много пъти чувах хора, които скоро бяха дошли в света на духовете, да се радват, виж-дайки пак своите приятели, както чувах те също да се радват, че са дошли техните приятели. Често съпрузи се събират и се радват на това повторно свързване, дори съжителстват за по-дълго или по-кратко според наслада-та от съвместния живот, които са водили на света. Но ако не ги е свързвала истинска съпружеска любов, която е съединяване на душите съобразно небесната любов, след известно време съжителство те се разделят. Ако обаче духовете на съпрузите са били несъгласни един с друг и вътрешно са си били противни, те се хвърлят в откри-та вражда, дори понякога се бият, ала не се разделят, пре-ди да преминат в следващото състояние, за което след малко ще стане дума.

 

 

495.

Понеже животът на новодошлите духове не е много раз-личен от техния живот в природния свят и понеже не знаят нищо за своя живот след смъртта, за Небето и за Ада, освен онова, което са научили от буквалния смисъл на Словото и от тук, от проповедите, след като се начу-дят, че още са в тяло, че имат всички сетива, каквито са имали на света, че виждат наоколо си същото като на света, в тях се заражда силното желание да узнаят какво е Небето, какво е Адът и къде се намират. После техни-те приятели ги наставляват относно състоянието на вечен живот, водят ги из различни места и в разни общ-ности, понякога в градове, градини и паркове, повечето пъти великолепни, понеже такива неща радват външно-то, в което все още пребивават. Тогава те от време на време се завръщат към мислите за състоянието на своя-та душа след смъртта, а също за Небето и за Ада, които са имали в телесния живот, стигат дотам да негодуват, че съвсем нищо не са знаели относно тези въпроси, както и че Църквата не е знаела. Почти всички копнеят да раз-берат дали ще отидат на Небето; мнозина вярват, че ще отидат, тъй като са живели на света според нравстве-ните и гражданските предписания, без да си помислят, че злите и добрите живеят външно сходно - еднакво вър-шат добро на другите, еднакво ходят на църква, еднакво слушат проповедите и еднакво се молят; обаче те не знаят, че външните действия и външният култ не зна-чат нищо, а само вътрешните, от които външните про-изтичат. От няколко хиляди едва един знае какво предс-тавлява вътрешното, че в него се съдържат Небето и Църквата на човека; още по-малко пък знаят, че външни-те действия са такива, каквито са намеренията и мисли-те, а също така любовта и вярата, от които те произ-лизат. Но дори когато ги наставляват в това, те не вяр-ват, че мислене и желаене могат да бъдат така важни и придават важност единствено на думите и действията; такива са мнозина от хората в християнския свят, кои-то днес преминават в другия живот.

 

 

496.

Добрите духове проучват какви са новодошлите, и то по различни начини, защото в първото състояние злите също говорят истини и вършат добро, както добрите; понеже, както по-горе се каза, те също са живели нравст-вено във външната форма, подчинявали са се на властта и законите, като така са добили слава на открити и иск-рени, ловели са души, достигайки чрез това до почести и богатства. Но злите се разпознават най-вече по това, че обръщат особено внимание на разговори за външното, съвсем малко обаче слушат онези за вътрешното, какво-то са истините и благата на Църквата и Небето. Все пак те слушат такива разговори, но без внимание и радост; разпознават се също по това, че често се извръщат към определени места и когато останат сами, поемат по пъ-тища, водещи към тях; от извръщането им към някои места и от движението по пътищата към тях се разпоз-нава каква е любовта, която ги води.

 

 

497.

Всички духове, идващи от света, са свързани или с някое общество на Небето, или с някое общество в Ада, но само относно вътрешното, което още не е открито за тях, докато те са във външното. Така е, понеже външното ук-рива и скрива вътрешното, особено при онези, които са вътре в злото; но после щом влязат във второто състо-яние, вътрешното излиза наяве; тогава тяхното вът-решно се открива, а външното заспива.

 

 

498.

За някои първото състояние на човека след смъртта трае дни, за други месеци, за трети година, но рядко е повече от година; при всекиго е различно според съзвучи-ето или несъзвучието между вътрешно и външно; при всеки вътрешно и външно следва да действат като едно и да си съответстват, тъй като в света на духо-вете никому не подобава да мисли и желае едно, а пък да казва и да върши друго. Всеки там трябва да бъде образ на своите чувства и на своята любов; значи, какъвто е вътрешно, такъв трябва да бъде и външно. Това е така, понеже външното на духа първоначално се разкрива и се привежда в ред, за да служи като съответната основа за вътрешното.