GDD Posted February 16, 2011 Share Posted February 16, 2011 За второто състояние на човека след смъртта 499. Второто състояние на човека след смъртта се нарича вътрешно състояние, понеже тогава той преминава във вътрешното, което принадлежи на неговия дух, или воля-та и мисълта, а външното, в което е бил при първото си състояние, заспива. Онзи, който се обърне към живота на човека, към неговите думи и дела, може да разбере, че при всеки един има външно и вътрешно или външни и вът-решни мисли и намерения. Това се познава ето как: в граж-данския живот човекът мисли за другите, било като съди по слухове, било по онова, което е дочул и узнал за тях от разговори, но не разговаря с тях според своите мисли и, дори другият да е зъл, се държи с него прилично. Това може да се забележи на първо място по притворните и по ласкателите, чиито думи и дела са съвсем различни от онова, което [наистина] мислят и желаят, а също по ли-цемерите, които разговарят за Бога, за Небето, за спасе-нието на душата, за истините на Църквата, за благата на родината и за ближния сякаш от вяра и любов, докато в своите сърца смятат друго и обичат само себе си От тук може да се установи, че има два вида мислене, външно и вътрешно; че от външното мислене се говори [едно], а от вътрешното мислене се чувствува друго; двата вида мислене са разделени, за да не може вътрешно-то да прелее във външното и по някакъв начин да стане видимо. Още от Сътворението човекът е такъв, че вът-решната мисъл да действа в едно с външната от съот-ветствията; мислите наистина действат в едно при онези, които са в доброто, защото те не мислят за [нищо] друго освен за доброто, нито пък говорят за [нещо] друго, освен за доброто. При онези обаче, които са в злото, вътрешното мислене не действа в едно с външното, тъй като те мислят за злото, но говорят за доброто; при тях порядъкът е обърнат, понеже добро-то е навън, докато злото е вътре; ето защо злото властва над доброто и го подчинява като роб, който да му служи като средство за постигане целите на неговата любов; при такава цел става ясно, че доброто сред тях не е добро, а е заразено със зло, макар във външната форма. Другояче е при онези, които живеят в добро, понеже при тях порядъкът не е обърнат: доброто прелива от вътрешното мислене във външното, в говоренето и действието; такъв е порядъкът, в който е сътворен човекът; значи, вътрешните му начала са на Небето, та дори в тамошната светлина, а тъй като тя е Божията истина, произтичаща от Господа, или Господ на Небето (гл.126-140), тези хора биват водени от Господа. Това беше казано, за да се знае, че всеки човек има вътрешна мисъл и външна мисъл, които се различават една от дру-га. Когато се казва мисъл, се разбира и воля, понеже мисъл-та произтича от волята и никой не би могъл да мисли без волята. От тук става явно какво означава състояние на външното и състояние на вътрешното в човека. 500. Когато се говори за волята и мисълта, под воля се разби-рат също чувствата и любовта, а после всички наслади и радости, които идват от тях, понеже те се отнасят към волята като към свой носител: онова, което човекът желае, той обича, изпитва от него наслади и радос-ти; обратно - онова, което обича, от което изпитва наслади и радости, човекът [го] желае; тогава значи под мисъл се разбира всичко, чрез което човекът утвърждава своите чувства или своята любов, като всъщност мисъл-та не е нищо друго, освен форма на волята или онова, чрез което се проявява какво иска човекът; тази форма се установява чрез разнообразни рационални анализи, кои-то водят началото си от духовния свят и принадлежат на човешкия дух. 501. Трябва да се знае, че човекът е изцяло такъв, каквито са вътрешните му начала, а не такъв, каквато е външност-та му, отделно от вътрешното; това е така, понеже вътрешното е духът на човека, а животът на човека е животът на неговия дух, чрез който тялото живее; пора-ди това, какъвто е човекът по своето вътрешно, такъв той остава вечно; външното, тъй като принадлежи на тялото, се изгубва след смъртта, а онази част от него, която се държи за духа, заспива, служи само като основа за вътрешното, както се показа по-горе, където се говори за паметта на човека, оставаща след смъртта. Оттук става ясно какво всъщност принадлежи на човека и какво не му принадлежи собствено; именно, при злите всичко, принадлежащо на външните мисли, от които идва гово-ренето, и всичко, принадлежащо на външната воля, от която идва действието, не са техни собствени; тяхно собствено е онова, което принадлежи на тежите вът-решни мислене и желания. 502. След като премине първото състояние, или външното, за което вече стана дума в предната глава, човекът-дух навлиза в своето вътрешно състояние, или, иначе казано, във вътрешното състояние на желаенето и на мислене-то, в което е бил на света, когато, оставен на себе си, е мислел свободно и без юзди; човекът преминава в това състояние, без да го съзнава, както и на света, когато е издърпвал обратно във вътрешното мисли, близки до речта, или такива, от които идва речта; ето защо, кога-то човекът дух попада в това състояние, той е вътре в себе си, в самия свой живот, понеже да мисли свободно според своето чувство е самият живот на човека и сами-ят човек. 503. В това състояние духът мисли според самото свое жела-ние, което значи, според самите си чувства или според самата си любов: тогава мисленето действа ведно с же-лаенето и единението е така силно, че човекът почти сякаш не мисли, а само желае. Почти същото е и когато говори, само дето изпитва боязън мислите на неговото желание да не се разголват, която боязън е насадена във волята му от гражданския живот на света. 504. Всички хора без изключения преминават след смъртта в това състояние, защото то е присъщо на техния дух; първото състояние е такова, какъвто е бил духът на чо-века в обществото и това не е собствено негово състо-яние; че това външно състояние, в което човекът най-напред попада след смъртта, и за което стана дума в предната глава, не му е истински свойствено, може да се установи от много неща, например от обстоятелство-то че духовете не само мислят, но и говорят според чувствата си, понеже речта им идва от чувствата, както се вижда от казаното и показаното в главата относно реч-та на ангелите (гл.234-245). По същия начин е мислил и чо-векът на света, когато е оставал насаме със себе си; по-неже тогава той не е мислел чрез телесната си реч, а само е виждал [онова, за което мисли], като за една мину-та е виждал толкова много, колкото след това не би мо-гъл да изговори и за половин час. Това, че външното със-тояние не е присъщо състояние на човека или на неговия дух, личи и по следното: когато в света човекът е в об-щество, той говори според правилата на нравствения и гражданския живот, като тогава вътрешната мисъл уп-равлява външната, както един човек властва над друг, грижейки се той да не отива отвъд границите на почте-ността и приличието. Още нещо: когато някои е насаме със себе си, мисли за това по какъв начин ще говори и ще се държи, та да се хареса и да спечели приятелство, раз-положение, милост, тоест различно от онова, което би сторил по своя собствена воля. От това става ясно, че вътрешното състояние, в което навлиза духът, е негово-то собствено състояние, следователно истинското соб-ствено състояние на човека, докато е живял на земята. 505. Когато духът е във вътрешното си състояние, става ясно какъв е бил човекът вътре в себе се на света, поне-же тогава духът действа съгласно онова, което му е присъщо. Онзи, които на света вътрешно е пребивавал в добро, действа тогава разумно и мъдро, дори по-мъдро отколкото на света, защото е отделен от връзката с тялото и със земното, което затъмнява духа, прости-райки се над него сякаш облак. Онзи обаче, който на света е живял в злото, тогава (във второто състояние -бел.ред.) действа глупаво и безумно, дори и по-глупаво, отколкото на света, тъй като е на свобода и над него не тегне принуда. На света такъв човек е изглеждал външно разумен, понеже се е преструвал на такъв; веднъж обаче отстранено външното начало, неговото безумие се разк-рива. Ето защо злият, който външно се прави на добър, може да бъде сравнен с блестящо полиран гладък съд, под чийто затворен капак се крият всякакви мръсотии, сбра-ни накуп, както казва Господ: „Горко вам, ... задето се оп-риличавате на варосани гробници, които отвън се виж-дат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с вся-ка нечистота" (Матей, 23:27). 506. Всички, които на света са живели в добро и са действали според своята съвест, признавали са Божественото и са обичали Божиите истини, но най-вече онези, които са ги прилагали на дело, се чувстват, щом преминат в свое-то вътрешно състояние, като току — що събудени от сън или като излезли от сянката на слънчева светлина; тога-ва започват да мислят според небесната светлина, това ще рече, според вътрешната мъдрост, както и да действат въз основа на доброто, т.е. да действат по вът-решно чувство; Небето се влива в мислите и чувствата им с блаженство и вътрешна наслада, за каквито те пре-ди не са знаели; това е така, понеже общуват с небесните ангели; всъщност те познават Господ и Го почитат със самия си живот, защото са в своя собствен живот, кога-то се намират във вътрешното си състояние, както се каза по-горе (гл.505); същевременно те знаят Господ и Го тачат свободно, понеже свободата принадлежи на вът-решното чувство. По такъв начин те се отделят от външната святост и преминават във вътрешната свя-тост, в която се състои истинското богопочитание. Та-кова е състоянието на хората, които са водили христия-нски живот според наставленията на Словото. Съвсем обратното е състоянието на онези, които на света са живели в зло, не са имали никаква съвест и следователно са отричали Божественото; всъщност всички, които жи-веят в зло, отричат божественото, колкото и външно да се мъчат да не го отричат, а да го признават; така е, понеже признаване на Божественото и живеене в злото са противоположности; такива изглеждат в другия жи-вот, след като преминат в своето вътрешно състояние, съвсем глупави, ако ги слушаш да разговарят или ги гледаш да действат. Злите им подтици ги въвличат в злодея-ния, презрение към другите, обиди, хули, омраза, отмъс-тителност, гнусни кроежи, а понякога дори в толкова лу-кавство и коварство, щото трудно може да се повярва, че това е присъщо на някой човек Тогава те са свободни да действат според мислите на своите желания, поне-же вече са отделени от външното, което ги е принужда-вало и ограничавало на земята. Накратко, загубват целия си разсъдък, защото на света той не е пребивавал в тях-ното вътрешно, а във външното, но и тогава все още се смятат за по-мъдри от останалите. Веднъж влезли във второто състояние злите се връщат за кратко във вън-шното си състояние и следователно в спомените за сво-ите действия, когато са били във вътрешното си състо-яние: някои се засрамват и си признават, че са били безум-ци; други пък не се срамуват; трети негодуват, задето не им е позволено да продължават да бъдат във външно-то си състояние. На тях обаче им се показва в какво биха се превърнали, ако продължават да бъдат в това състоя-ние, а именно, ще се опитват да вършат същите потай-ни дела, като чрез видимостта за добро, искреност и от-кри тост съблазняват простите по сърце и вяра; дори могат изцяло да се погубят, защото външно ще пламнат с огъня, които ги гори отвътре, и този огън ще погълне целия им живот. 507. Когато духовете са във второто състояние, те се явяват точно каквито са били вътрешно на света и дори огласяват всичко, което са вършили и изрекли тайно, защото, когато външното не ги спира, те открито говорят същото, дори се опитват да вършат същото, което са вършели някога, без да се боят, както на света, от разгла-са. После те минават през много състояния на своето зло, за да се явят на ангелите и добрите духове такива, каквито са всъщност. Така скритото става явно, и тай-ното се разобличава, според думите на Господ: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скрива-лищата, то ще бъде разгласено от покривите" (Лука, 12:2-3), както също така на друго място: „И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще от-говарят в съдния ден" (Матей, 12:36). 508. Не може да се опише накратко какво представляват зли-те в това състояние, защото всеки обезумява според сво-ите страсти, а те са разнообразни; поради това биx ис-кал да приведа само някои особени случаи, от които може да се изведе заключение и за останалите. Едни от тях са стичали себе си повече от всичко, търсели са почест за себе си в дейностите и служенията, изпълнявайки служба-та не заради службата, нито заради удоволствието, кое-то тя носи, ами заради репутацията - за да бъдат обявени за по-достойни от другите и да се наслаждават на престижа на високото си положение; когато преминат във второто състояние, те са по-глупави от останали-те, защото колкото повече са обичали себе си, толкова повече са се отдалечавали от Небето: колкото по — далеч от Небето [е някой], толкова по — далеч [е той] от мъд-ростта. Онези обаче, които са били отдадени на себелю-бие, а също, бидейки коварни, с машинации са стигнали до почести, се събират с най-лошите - изучават изкуства-та на магията, които представляват злоупотреба с Бо-жия порядък, и ги прилагат, за да измъчват и тормозят всеки, които не ги почита; кроят козни, разпалват нена-вист, въжделеят отмъщение, освирепяват срещу всички, които не им се подчиняват. Те толкова повече пропадат във всичко това, колкото повече цяла тълпа зли духове им помага и накрая замислят по какъв начин да се качат на Небето, било за да го разрушат, било за да сторят така, че да бъдат почитани там като богове; ето докъде сти-га тяхното безумие. Онези между тях, които са били от папската религия, са по-безумни от останалите; те са убедени, че Небето и Адът са под тяхна власт и че могат да опрощават греховете - които и както пожелаят; като си присвояват всичко Божествено, те се наричат Христос; тяхното убеждение, че е така, е толкова силно, че навсякъде, където въздейства, внася безпокойство в душите и помрачава съзнанието дотам, че даже причиня-ва болка; духовете са почти еднакви в двете състояния, но във второто са лишени от разсъдък. Ала за тези безум-ци и за съдбата им след това състояние, се говори под-робно в книжката „За Страшния съд и разрушения Вави-лон". Онези, които са приписвали Сътворението на при-родата и значи са отричали в сърце, макар не на думи, Бо-жественото и всичко, свързано с Небето и Църквата, се събират в това състояние със себеподобни, наричайки Бог някого, отличил се с особено лукавство, и му въздават Божии почести. Видях такива на събрание: покланяха се на един маг, спореха за природата и се държаха като бе-зумци, сякаш бяха зверове в човешки образ; сред тях има-ше и такива, които на света бяха достигнали високи по-чести, а други бяха смятани за учени и мъдри. При други е иначе. От тези примери може да се установи какво представляват онези, чиито вътрешни начала на духа са заключени за Небето, а именно, че са част от всички, ко-ито не получават никакво въздействие от Небето чрез признаване на Божественото, както и чрез живота на вя-рата. Всеки сам по себе си би могъл да отсъди какво би било, ако беше такъв, ако би си позволил да действа без страх от закона и без страх за живота, без външни око-ви, каквито са страховете да не накърниш своята репу-тация, да се лишиш от почести и печалби, както и от свързаните с тях наслади. Все пак, Господ обуздава тяхно-то безумие, за да не престъпва то границите на ползата, тъй като от всеки зъл дух има полза за общото благо: добрите духове виждат в тях какъв е злият и какво е зло-то, както и какъв е човекът, ако не бъде воден от Гос-под; злите са от полза също и затова, че чрез тях онези, които са в едно зло, могат да се свържат и да се отделят от добрите; освен това, така от злите се отнемат оне-зи истини и блага, които те външно са представяли и са подражавали, а също биват въведени в злото на своя жи-вот и в лъжите на злото, подготвяйки се по такъв начин за Ада. Никой всъщност не отива в Ада, преди да се пото-пи в своето зло и в лъжите от злото, понеже никому там не подобава да има разделен дух, именно, да мисли и да каз-ва едно, а пък да желае [и да върши] друго. Всеки зъл там трябва да мисли лъжата на злото и да говори според лъ-жата на злото, и в двата случая по своя воля, което зна-чи, според своята собствена любов, според нейните нас-лади и страсти, по същия начин, както е правил на света, богато е бил в своя дух, пак така, както е мислил из себе си самия, от вътрешното си чувство. Така е, понеже во-лята е самият човек, а не чистата мисъл, освен ако тя не се извлича от волята, която е също неговото естество или неговият характер; затова, като пребивава в своята воля, [той] пребивава в своите естество или характер, значи в своя живот, понеже човекът придобива естест-во чрез живота; след смъртта човекът запазва естест-вото, което е придобил чрез живота на земята; при зли-те обаче естеството не може повече да бъде подобрено или променено посредством мислите и познанието на ис-тините. 509. Докато се намират в това второ състояние злите духо-ве, обикновено биват често и тежко наказвани, понеже попадат във всички видове зло; в света на духовете има множество наказания и те се прилагат без оглед дали ня-кой на света е бил цар или роб; всяко зло носи своето на-казание, даже е свързано с него, затова онзи, който е в ня-кое зло, изтърпява съответното наказание. Но никой не се наказва там заради злото, което е сторил на света, а заради злото, което тогава (докато е във второто със-тояние, бел.ред.) върши; обаче дали ще се каже, че [някой] търпи наказание заради злини на света, или ще се каже, че [някой] търпи наказание заради злините, които е сторил в другия живот, е едно и също, понеже след смъртта все-ки човек се завръща към своя живот и значи към същите злини, защото човекът е такъв, какъвто е бил по време на живота си в тялото (виж гл.470-484). Злите се наказ-ват, защото стражът от наказанието е единственото средство за обуздаване на злото във второто състояние. Нито наставленията, нито убеждаванията, нито стра-хът от закон и мълва не вършат работа, понеже злите действат според природата, която не може да се овла-дее или да се пречупи по друг начин, освен чрез наказание-то. Обаче добрите духове никога не биват наказвани, дори и да са извършили зло на света, понеже [в другия жи-вот] не се завръщат към злите си деяния; можах да узная, че злините, които са сторили, са били от друг вид и от друго естество, че не са дошли от противене срещу ис-тината или зло сърце, освен онези, които са добили по наследство от родителите, към които злини ги е тикала сляпата наслада, когато са били във външното, отделени от вътрешното. 510. Всеки идва в онова общество, в което е пребивавал него-вият дух на света, защото всеки човек е свързан по своя дух с някое небесно или адско общество: злият с адско, а добрият с небесно; че след смъртта всеки се връща при своето общество, може да се види по-горе (гл.438); духът постепенно се сближава със своето общество, влизайки накрая в него; когато пребивава във вътрешното си със-тояние, един зъл дух постепенно се обръща към своето общество, като накрая се изправя лице в лице с него, пре-ди още това състояние да е завършило. След като то за-върши, злият дух сам се хвърля в Ада, където са подобни-те нему; скокът е сякаш падане с главата надолу и крака-та нагоре: това изглежда така, защото духът е в обър-нат порядък, обича адското и отрича небесното. Във второто състояние някои зли ту влизат, ту излизат от Ада, но тогава те не изглеждат стремглаво падащи надо-лу, както онези, които са напълно опустошени. Самото общество, в което духът се е намирал на света, им бива показано, докато пребивават във външното, за да разбе-ре, че са обитавали Ада още по времето на живота в тя-лото, макар и не в същото състояние, както при онези, които са в самия Ад, а в състояние, еднакво със състояни-ето на онези, които обитават света на духовете; за това състояние, предвид на обитаващите в Ада, ще се каже впоследствие. 511. Разделянето на злите от добрите духове се извършва във второто състояние; при първото всички те са били заедно, защото, докато духът е във външното си състо-яние, той още е такъв, какъвто е бил на света - злият още съжителства с добрия и обратно; друго става, ко-гато духът се пренесе във вътрешното си състояние, и когато бъде оставен на своята природа и своето желание. Злите се отделят от добрите по различни начини, обичайно като се носят около общества, с които са об-щували чрез добри мисли и чувства, докато са били в пър-вото състояние; така [злите] стигат до общества, кои-то са заблудили чрез външния си вид да вярват, че са доб-ри; най-често те обикалят в широк кръг, където на доб-рите духове се показва какви са; щом добрите видят зли-те, отвръщат се настрана, после злите, кръжейки, също отвръщат лице от тях, в посока към адското общество, където трябва да отидат. Има и много други начини за разделяне. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now