10 За третото състояние на човека след смъртта, което е състояние на наставляване на онези, които отиват на Небето

[GDD]

За третото състояние на човека след смъртта,

което е състояние на наставляване на онези,

които отиват на Небето

 

 

512.

Третото състояние на човека или на неговия дух след смъртта е състоянието на наставляване; това е състоя-нието на онези, които отиват на Небето и стават анге-ли; обаче не и на онези, които отиват в Ада, тъй като те не могат да бъдат наставлявани и поради това за тях второто състояние е и третото; то завършва с тяхно-то пълно обръщане към своята любов и към адското об-щество, което пребивава в нея; веднъж щом това стане, те желаят и мислят според тази любов; а понеже тази лю-бов е адска, те не желаят нищо друго, освен злото и не мислят за нищо друго, освен за лъжата, понеже това са удоволствията, присъщи на тяхната любов; оттук, те отблъскват всяко добро и всяка истина, които преди са служели на тяхната любов като средство. Добрите мина-ват от второто състояние в третото, което е тяхната подготовка за издигане на Небето чрез наставляване. Никой не може да се приготви за Небето другояче, освен чрез познания за благото и истината, т.е. чрез наставле-нието, понеже никой не може да знае какво са духовните благо и истина, а също какво са злото и лъжата, които са техните противоположности, ако не се е научил. Може да се узнае какво са гражданските и нравствените блага и ис-тини, наречени на света справедливост и искреност, тъй като там има граждански закони, които учат що е спра-ведливост, а също така някакви обединения, с които чове-кът се научава да живее според морални закони, като всич-ки те се отнасят до искреността и до безпристрастие-то; духовните благо и истина обаче не се учат от света, а от Небето; някои могат да ги узнаят от Словото или от учението на Църквата, идващо от Словото, но те не могат да повлияят върху живота, ако човекът не се нами-ра с вътрешното си начало каквото е неговият дух, на Небето; човекът е на Небето, когато признава Божестве-ното и същевременно действа справедливо и искрено, понеже Словото предписва да се действа така, значи живее правилно и праведно заради Божественото, а не за-ради себе си и света. Никой обаче не би могъл да действа така, ако първо не е научил, че има Бог; че има Небе и Ад; че има живот след смъртта; какво значи да обичаш Бог повече от всичко и какво значи да обичаш ближния като самия себе си; че на Словото трябва да се вярва, тъй като Словото е Божие; без да осъзнае и признае това, човек не може да мисли духовно, а без мисъл за него той не го желае, понеже за онова, което не знае, човекът не може да мисли, а като не може да мисли за него, не може и да го желае; ко-гато, следователно, човекът пожелае духовните блага и истини, тогава Небето се влива в него, тоест, Господ влияе чрез Небето върху неговия живот, влияе върху воля-та и оттам върху мислите, а чрез двете тях върху целия негов живот, понеже оттук идва целият живот на чове-ка; от това става ясно, че духовните благо и истина не се научават от света, а от Небето, и че не може да има дру-га подготовка за Небето освен чрез наставлението. До-колкото значи Господ влияе в живота на някого, дотолко-ва го наставлява, разгаряйки волята на неговата любов към истината, като просветлява мисълта [му] дотам, че да може да я възприеме. Доколкото това става, дотолко-ва вътрешното в човека се отваря и в него се засажда Небето; накрая, доколкото Божественото и небесното влияят върху искреността, присъща на нравствения жи-вот, както и върху справедливостта, присъща на граждан-ския живот при човека, дотолкова те ги правят духовни, понеже тогава човекът постъпва според тях поради Бо-жественото, както и заради Божественото. Ако такъв е източникът на искреността и справедливостта, присъ-щи на нравствения и гражданския живот, те са последст-вия от духовния живот; понеже следствието извлича всичко, което [като собствено качество] му принадлежи, единствено от своята действаща причина: каквато е причината, такова е и следствието.

 

 

513.

Обучението и наставленията са поверени на ангели от различни общества, преди всичко на тези, които живеят в северната и южната посока, понеже там обществата се намират в разумността и мъдростта поради познанията за благото и истината. Местата за обучение са разположе-ни на север и са разнообразни, подредени и различени спо-ред родове и видове небесни блага, та всички и всеки да се наставляват според своите нрави и способност за възпри-емане. Тези места се простират в кръг на голямо разстоя-ние и натам Господ изпраща добрите духове, след като приключи второто им състояние в света на духовете, за да се наставляват. Обаче не всички; онези, които са били наставлявани на света, още там са подготвени за Небето от Господ, и се възнасят по други пътища: някои веднага след смъртта, други след кратко съжителство с добрите духове, при което по-грубите техни мисли и чувства, про-изтичащи от почестите и богатствата на света, биват отстранени, и така те се пречистват; някои преди това подлежат на опустошение (vastatio)*, което става на мес-та под земята, наречени нисшата земя, където те силно страдат. Това са онези хора, които на света са усвоили лъжите, но все пак са водели живот в добро; лъжите обаче пускат здрави корени и, преди да се разпръснат, духовете не могат да видят истината, затова и не я разбират. Но за опустошенията и за начините, по които те стават, се говори надълго в „Небесни тайни".

 

*Т.е. отделяне и отстраняване на всичко, което не е сродно с Небето.- Бел ред.

 

 

514.

Всички, които са в местата за обучаване, обитават раз-делени; всеки от тях обаче е свързан чрез своите вът-решни начала с небесното общество, в което ще отиде; поради това, че обществата на Небето са подредени спо-ред небесната форма (гл.200-212), същото важи за места-та, където става обучаването; затова, гледани от Небе-то, те се явяват като Небето в умален вид: простират се надлъж от запад на изток и нашир от юг на север, но широчината привидно е по-малка от дължината. Подред-бата в общи линии е следната: най-отпред са онези, кои-то са умрели като деца и се обучават до своята юношес-ка възраст на Небето, а след като прекарват детството си със своите наставнички, биват заведени там от Гос-под и се обучават. Зад тях са местата, където се обуча-ват хората, умрели възрастни, които са живели на света в любов към истината, идваща от благото. Зад тях пък са онези, които са се били посветили на религията на Мо-хамед, водели са на света нравствен живот, признавали са един Бог, зачитайки Господ като самия Пророк. Като от-стъпят от Мохамед, понеже той не може да направи нищо, те пристъпват към Господ, започват да Го почи-тат, признават Неговата Божественост и тогава се обу-чават на християнската религия. Зад тях, най-далеч на се-вер, са местата за обучаване на разни езичници, които на света са водели добър живот според своята религия, до-били са един вид съвест и са постъпвали праведно и пра-вилно, но не заради законите на своята държава, а заради законите на своята религия, чиято святост всячески са спазвали и са се грижили по никой начин да не бъде погазе-на. Като се обучават, всички те лесно стигат до призна-ване на Господ, понеже със сърцата си долавят, че Бог не е невидим, а видим в човешки облик; езичниците превъз-хождат по брой останалите, като най-добри сред тях са онези, които идват от Африка.

 

 

515.

Но не всички се обучават по един и същи начин, нито пък от едни и същи небесни общества: онези, които от детс-твото биват наставлявани на Небето, се обучават при ан-гелите на вътрешните небеса, понеже нито са попили лъжи от лъжовни религии, нито са замърсили духовния си живот с грубостите от почестите и богатствата на све-та. Повечето от онези, които са умрели възрастни, се ръ-ководят от ангелите на крайното небе, защото тези анге-ли им подхождат повече от ангелите на вътрешните небе-са, притежаващи вътрешна мъдрост, която хората все още не биха могли да възприемат. Мохамеданите пък биват наставлявани от такива ангели, които преди са били моха-медани, но са се обърнали в християнството. Също и езич-ниците се обучават от ангели, които са били езичници.

 

 

516.

Всяко обучаване става съгласно учението на Словото, не от Словото без учение: християните биват обучавани въз основа на небесното учение, което напълно се съгласу-ва с вътрешния смисъл на Словото. Останалите, като например мохамеданите и езичниците, въз основа на уче-ния, пригодени към тяхното разбиране, които се различа-ват от небесното само по това, че наставляват на духовен живот чрез нравствения живот, като се съгласуват с добрите догмати на тяхната религия, според която са родили своя живот на света.

 

 

517.

Обучението на Небето се различава от обучението на све-та по това, че мислите се изпращат не до паметта, а до живота; тъй като паметта на духовете е в техния жи-вот, те приемат и попиват всичко, което се съгласува с техния живот, обаче не приемат, още по-малко попиват онова, което не се съгласува с него, тъй като духовете са олицетворения на чувствата и следователно притежа-ват човешка форма, наподобяваща техните чувства. На духовете постоянно им се внушава любов към истината за полза на живота; Господ предвижда всеки да обича служ-бата, която подхожда на неговия нрав; тази любов още повече се засилва от надеждата, че в бъдеще ще станат ангели. А понеже на Небето всяка служба се отнася към об-щата служба, ще рече, към царството Господне, което там е тяхната родина, и понеже всяка една особена и еди-нична служба е толкова по-висша, колкото по-близо се от-нася към общата, то всички безбройни особени и единич-ни служби са добри и небесни; ето защо, любовта към ис-тината е свързана при всеки един с любовта към служба-та, така че да действат като едно. Чрез това истина-та израства в служба, като самите истини, които духове-те изучават, са истини на службата: така се наставляват ангелските духове и се подготвят за Небето. Любовта към истината, приложена в служба, се внушава чрез различ-ни средства, повечето от тях неизвестни на света: пре-ди всичко чрез изображения на службите, които в света на духовете се извършват по хиляди начини, носейки такава наслада и красотата, че проникват духа от вътрешното начало на неговия ум до външното начало на неговото тяло и така въздействат върху цялото; накрая духът става сякаш [олицетворение на] своята служба; поради което, дойде ли в обществото, за което се е подготвял чрез нас-тавленията, той живее същински тогава, когато изпълнява своята служба. От тук може да се установи, че познани-ята, които са външните истини, никого не завеждат на Небето, а [това прави] самият живот, тоест животът на службата, внушаван чрез познанията.

 

 

518.

Имало духове, които се убедили, че ще идат на Небето и ще бъдат приети в него преди други, защото били учени и били писали много за Словото и за учението на Църква-та, вярвайки, че с това ще станат по-мъдри, и че за тях е казано: „И разумните ще сияят като светлината на твърдта, а ония, които са обърнали мнозина към прав-дата - като звездите, за всякога" (Даниил, 12:3). Но те били изследвани дали техните познания обитават само в паметта или и в живота. Онези, които изпитват същин-ска любов към истината заради отделените от телесно-то и от светското служби, които сами по себе си са ду-ховни служби, след като бъдат обучени, се приемат на Небето; тогава всъщност им се дава да узнаят какво све-ти на Небето, а именно, Божията истина, която там е небесната светлина в службата, и че тази служба е осно-вата, която приема лъчите на светлината и ги обръща в различни цветове. Онези пък, при които знанията обита-ват в паметта и които са добили способност да разсъж-дават върху истините и да доказват приетите за прин-ципи положения, които, макар лъжовни, след доказване изглеждат като истинни, не са били в небесната светлина; имали са надменна увереност, присъща на повечето с та-къв разум, че са по-вещи от другите, че им е отредено да отидат на Небето, и че ангелите трябва да им служат; за да се изтръгне надменното им убеждение, те били издигнати до първото или крайното небе, за да влязат в някое ангелско общество, но едва престъпили прага, в очите им притъмняло от действието на небесната светлина, пос-ле интелектът им се разстроил, а накрая и дишането им прекъсвало като при умиращи; когато усетили топлина-та на Небето, която е небесната любов, те започнали Утрешно да се измъчват. Ето защо ги отритнали, а пос-ле те научили, че не знанията правят ангела, а самият жи-вот, придобиван чрез познанията, понеже познанията, ако се разглеждат сами по себе си, са извън Небето, а жи-вотът, придобиван чрез познанията, е вътре в него.

 

 

519.

Щом духовете се подготвят за Небето чрез обучения на споменатите места, което става за кратко време, поне-же са обзети от духовните идеи, така че разбират мно-го наведнъж, те обличат ангелски одежди, повечето снежнобели като от висон; тогава тръгват по пътя, кой-то води нагоре към Небето и се оставят на ангелите-па-зинели; после биват приети от други ангели и биват въ-ведени в обществата, където опознават разни видове щастие, а накрая Господ направлява всеки един до съот-ветното общество. Това става по различни пътища, по-някога заобиколени; пътищата, по които биват водени, не знае никой ангел, а единствено Господ. Щом като духът пристигне в своето общество, тогава неговите вът-решни начала, които са в съгласие с вътрешните начала на ангелите, обитаващи това общество, се отварят, а те го разпознават и с радост го приемат.

 

 

520.

Бих искал да добавя нещо важно относно пътищата, ко-ито водят от тези места към Небето и по които биват въведени новодошлите ангели. Има осем пътя, по два от всяко място за обучение, като единият се изкачва на из-ток, а другият на запад; онези, които отиват в небесното царство на Господа, биват въведени по източния път, докато онези, които отиват в духовното царство, биват въведени по западния път. Четирите пътя, които водят оттам до небесното царство на Господ, са украсе-ни с маслини и разни видове овощни дървета; онези пък, които водят до духовното царство на Господ, са украсе-ни с лозя и лаврови дръвчета. Това е така поради съот-ветствията: лози и лаври съответстват на любовта към истината и нейните служби, докато маслини и пло-дове съответстват на любовта към доброто и нейни-те служби.