11 Никой не отива на Небето само поради прякото милосърдие

[GDD]

Никой не отива на Небето

само поради прякото милосърдие

 

 

521.

Онези, които не са научени за Небето, за пътя към Небе-то, за живота на Небето в човека, са на мнение, че биват приемани на Небето единствено поради милосърдието към вярващите и към онези, за които Господ се застъпва, което значи, че [там] приемат единствено по милост; следователно, те вярват, че всеки един човек може да бъде спасен по милостта на Господа; някои дори са на мнение, че всички от Ада също ще бъдат спасени. Явно те не знаят нищо за човека и за това, че той е точно такъв, какъвто е неговият живот, като животът му е такъв, каквато е неговата любов, при това не само относно вътрешното, което принадлежи на неговата воля и на неговия интелект, но също и във външното, което при-надлежи на неговото тяло, а също и че телесният образ е само външната форма, в която действено се проявява вътрешното, следователно, че целият човек е своята любов (виж по-горе гл.363). Нито пък знаят, че тялото не живее от само себе си, а чрез своя дух, които е самото чувство на човека и че духовното му тяло не е друго, освен неговата любов в човешка форма, в която той се явя-ва след смъртта (виж по-горе гл.453-460). Ето защо, дока-то не знае това, на човека може да му се внуши да вярва, че спасението не представлява нищо друго, освен Божие благоволение, което наричат милосърдие или благодат.

 

 

522.

Нека обаче първо се каже какво е Божието милосърдие: Божието милосърдие е чисто милосърдие към целия чо-вешки род за неговото спасение; то постоянно пребива-ва при всеки човек, без никога да се оттегля от никого: поради тази причина всеки, който може да бъде спасен, бива спасен. Но никой не може да се спаси иначе, освен чрез Божиите средства, които са разкрити от Господ в Словото; Божиите средства са онова, което се нарича Божии истини; те учат по какъв начин [трябва] да живее човек, така че да може да бъде спасен; чрез тях Господ води човека на Небето и чрез тях вдъхва в него живота на Небето; Господ го прави при всички, но не може да даде живот небесен на онзи, който не страни от злото, защото злото го възпрепятства. Доколкото значи чо-векът страни от злото, Господ го води чрез своите Бо-жии средства, поради чисто милосърдие, при това от ранното му детство до края на неговия живот на света, а после във вечността. Ето това се разбира под Божие милосърдие; от тук става ясно, че Господното Милосър-дие представлява чисто милосърдие, но не пряко, тоест не такова, че всеки да се спасява поради благоволението на Господ, независимо от това как е живял.

 

 

523.

Господ никога не върши нищо срещу порядъка, защото Сам Той е порядъкът: Божиите истини, произтичащи от Господ, са онова, което гради порядъка, Божиите истини са закони на порядъка, според които Господ води човека. Ето защо да се спасява човекът поради пряко ми-лосърдие е против Божия порядък, а което е против Бо-жия порядък то е против Божественото. Божият поря-дък е Небето при човека, което човекът е извратил чрез живот срещу законите на порядъка- които са Божиите . истини; човекът бива върнат към този порядък от Гос-под - поради чистото му милосърдие - чрез законите нa порядъка, и доколкото се завръща към порядъка, приема в себе си Небето, а които приема Небето, отива на Небето. Оттук пак става ясно, че Господното милосър-дие е чисто. но не пряко.

 

 

524.

Ако хората можеха да бъдат спасени с прякото милосър-дие, биха се спасили всички до един, та дори онези, които са в Ада; впрочем, Ад не би имало, тъй като Господ е самото милосърдие, самата любов, самото благо. Ето защо против Неговата Божественост ще бъде да се каже, че всички [хора] могат да бъдат пряко спасени, но Той не ги спасява: известно е от Словото, че Господ желае спасение за всички и [не желае] гибел за никого.

 

 

525.

Мнозина, които идват в другия живот от християнския свят, носят със себе си вярата, че ще бъдат спасени по-ради прякото милосърдие, понеже за това са се молили; след като били изследвани обаче, се открило, че за тях да отидеш на Небето означава единствено да бъдеш допус-нат, като онзи, който бива допуснат, вкусва небесна ра-дост; това показало, че те съвсем не знаят какво е Небе-то и какви са небесните удоволствия. Ето защо им се ка-зало, че Господ не отрича Небето за никого и, ако желаят могат да бъдат допуснати, дори и да прекарат там някое време. Онези, които пожелали, били допуснати, но още на прага, поради полъха на небесната топлина - любовта, в която живеят ангелите, и поради силата на небесната светлина - Божията истина, усетили, че им се свива сър-цето толкова силно, че се почувствували в адското мъче-ние, наместо в небесната наслада. Щом мъките им свър-шили, те избягали през глава. Така чрез живия опит им било внушено, че Небето не може да се даде на никого по-ради пряко милосърдие.

 

 

526.

Понякога разговарях с ангелите по този въпрос и казвах, че мнозина на света, живели в злото, когато говорят за Небето и за вечния живот, твърдят, че възнасянето на Небето е само въпрос на достъп поради пряко милосър-дие. Казах, че в това вярват най-вече онези, които пра-вят [от] вярата единствено средство за спасение, тък-мо защото, според началата на своята религия, те не от-дават значение нито на живота, нито на делата на лю-бовта, които изграждат живота, нито пък зачитат дру-ги пътища, по които Господ въвежда Небето в човека и прави така, че той става приемник на небесната радост. Тъй като отхвърлят всяко дейно средство, те постано-вяват, като извод от основните [религиозни] положе-ния, че човекът отива на Небето въз основа на чистото милосърдие, което Бог-Отец проявява поради застъпни-чеството на Сина. На това ангелите отвърнаха, че знаят, че такава догма следва по необходимост от прие-мане принципа за спасението само чрез вяра; въпреки че тази догма е главна спрямо останалите, понеже тя не е истина, в нея не може да проникне никаква небесна свет-лина. От тук идва невежеството, в което днес пребивава Църквата, относно Господ, относно Небето, относно живота след смъртта, относно небесната радост, от-носно същността на любовта и на обичта към ближния, а също изобщо относно благото и неговото свързване с ис-тината, от тук също за живота на човека - откъде идва и какво е, щом като никога никой живот не идва от мислите, а от волята, а от там - от делата; животът до-толкова идва от мисълта, доколкото мисълта идва от волята или, с други думи, вярата не може да изгражда живота, ако не е породена от любовта; ангелите се натъжа-ват, задето тези хора не знаят, че само вяра няма при никого, понеже вярата без своя извор, който е любовта, е само знание или само убеждение, което се преструва на вяра (виж гл.482), като убеждението не е част от живота на човека, а извън него, защото се отделя от човека, ако не се съгласува с любовта. По-нататък казаха, че онези, които следват такъв принцип на основното средство за спасение на човека, няма как да не вярват в прякото мило-сърдие: понеже от природната светлина и от видяното усещат, че вярата като такава не изгражда живота на чо-века, тъй като същите мисли и убеждения могат да имат онези, които водят живот в злото; ето защо вярват, че злите могат да се спасят наравно с добрите, стига само в сетния си час с чиста вяра да говорят за застъпничест-вото на Господ и за милосърдието, идващо от него. Анге-лите заявиха, че все още не са видели никого, които е жи-вял в злото, да е бил приет на Небето поради прякото милосърдие, колкото и да е говорил на света според упо-ванието или убеждението, което се разбира под вярата във високия смисъл. На въпроса не са ли били приети на Небето само поради чистото милосърдие Авраам, Исаак, Яков, Давид и апостолите, ангелите отвърнаха: не, никой; всеки от тях е бил съден според своя живот на све-та. Казаха също така, че знаят къде са те сега и че не са ценени повече от другите; те са споменати с почит в Словото, защото под тях се разбира Господ: Авраам, Исак и Яков във вътрешния смисъл обозначават Господ в Него-вата Божественост и в Неговата Богочовешкост; Давид обозначава Господ, що се отнася до Божието царство; апостолите пък обозначават Господ като Божиите ис-тини. Казаха ми, че когато хората четат Словото, не разбират съвсем нищо за тях, понеже имената им не идват на Небето, а под тях се разбира Господ, както току-що беше казано. Също [научих], че в Словото, което се на-вира на Небето (виж по-горе гл.259), тези хора никъде не са споменати, понеже онова Слово е вътрешният смисъл на онова Слово, което е на света.

 

 

527.

Въз основа на много преживявания мога да твърдя, че е невъзможно да се даде небесен живот ономува, който на света е водил живот, противоположен на небесния. Има-ло дори такива, които вярвали, че след смъртта лесно ще приемат Божиите истини, когато ги слушат от ангели-те, и че ще повярват и ще заживеят другояче и че така ще могат да бъдат приети на Небето. Този опит бил проведен при доста много от онези, които споделяли съ-щото вярване, защото именно така им се позволило да уз-наят, че няма покаяние след смъртта. Някои от онези, с които бил проведен опитът, разбирали истините и ви-димо ги приели; но веднага щом като се обърнали към жи-вота на своята любов, започнали да ги отхвърлят и дори да говорят срещу тях; други пък ги отхвърлили веднага, без изобщо да пожелаят да ги чуят; трети поискали да им се отнеме животът на любовта, който са усвоили на све-та, като вместо него да им се даде ангелски или небесен живот; това било сторено с Господното позволение, но когато им бил отнет животът на любовта, те паднали като мъртви, без да се владеят. Чрез такива примери добрите се научават, че след смъртта ничий живот не може да бъде променен по никакъв начин и че злият жи-вот не може да се пренапише като добър или адският — като ангелски, понеже всеки един дух, от главата до пе-тите, е такъв, каквато е неговата любов, а следовател-но и неговият живот. Ако животът и любовта се превър-нат в противоположното, духът изцяло ще се погуби; ан-гелите казват, че е по-лесно да превърнеш совата в гълъб или бухала в райска птица, отколкото адски дух в небесен ангел. Че човекът след смъртта остава такъв, какъвто е бил неговият живот на света, може да се види в съответната глава (гл.470-484). От това може да се установи, че никой не бива приет на Небето поради прякото [Божие] милосърдие.