1 Част III За Ада Господ управлява Ада

[GDD]

Част III

 

За Ада

 

Господ управлява Ада

 

 

536.

По-горе, където ставаше дума за Небето (особено гл.2-6), се показа, че Господ е Бог на Небето, което значи, че Нему принадлежи цялото управление на Небето; понеже отно-шението на Небето към Ада и на Ада към Небето е като между две противоположности, които взаимно си про-тиводействат и от чието действие и противодейст-вие произтича равновесието, в което всичко съществу-ва; за да може всичко и всяко да се удържа в равновесие, не-обходимо е онзи, който управлява едната част, да управ-лява също и другата. Така че, ако сам Господ не удържаше нападенията от Ада и не усмиряваше безумията там, рав-новесието би погинало, а заедно с равновесието би поги-нало всичко [съществуващо].

 

 

537.

Но нека първо да кажа нещо за равновесието; известно е, че когато две сили действат взаимно една срещу друга, като при това едната сила оказва толкова съпро-тива и противодействие, колкото другата сила оказва натиск и въздействие, двете сили не дават никакъв ре-зултат, защото са равни и взаимно се унищожават; то-гава те могат да бъдат управлявани по произвола на тре-та, понеже, поради своето еднакво противодействие, двете сили губят цялата си мощ; тогава третата сила върши всичко, и то с такава лекота, сякаш изобщо няма никакво съпротивление. Такова е равновесието между .Небето и Ада, само че то не наподобява телесната бор-ба на двама, чиито сили са еднакви, а представлява духовното равновесие между лъжата и истината и между зло-то и доброто. Адът постоянно диша лъжа от злото, а Небето постоянно диша истина от доброто; благодаре-ние на това духовно равновесие човекът е свободен да мисли и да желае, понеже всичко, което човекът мисли и желае, се отнася било към злото и следователно лъжата, било към доброто и следователно истината. Когато чо-векът се намира в това равновесие, той е свободен да допуска или да приема било злото и лъжата, идващи от Ада, било доброто и истината, идващи от Небето; все-ки се държи в равновесие от Господа, които управлява Небето и Ада в еднаква степен. Защо обаче човекът се удържа чрез равновесието в такава свобода, защо чрез Божията сила злото и лъжата не са му отнети и не са за-менени с благо и истина, това ще се обясни по-нататък в съответната глава.

 

 

538.

На няколко пъти можах да усетя сферата на лъжата, про-изхождаща от злото, бликащо от Ада; усетих я като неп-рекъснато усилие да се унищожат всяко благо и всяка ис-тина, съединено с гнева и дори яростта поради неуспеха; усилие най-вече да се унищожи и да се разруши Божестве-ността на Господ, и то именно понеже от Него идват всяко добро и всяка истина. Усетих обаче от Небето сфе-рата на истината изхождаща от благото, която удържа-ше бесния стремеж, идващ от Ада; оттук възникваше равновесието; тази небесна сфера, която можах да усетя, идваше от Единия Господ, въпреки че изглеждаше да про-изтича от ангелите; причината тази сфера да произлиза от Единия Господ, а не от ангелите, е следната: всеки ан-гел признава, че нищо добро и нищо истинно не идва от

него самия, а всичко е от Господ.

 

 

539.

Всяка сила в духовния свят е на истината из доброто, до-като лъжата, идваща от злото, изобщо няма сила, понеже Божественото на Небето е Божието благо и Божията ис-тина, както и всяка сила е от Божественото. Лъжата из злото няма никаква мощ, защото всяка сила принадлежи на истината из доброто, а в лъжата из злото не се съдържа нищо от истината из доброто; ето защо всяка сила е на Небето и никоя сила не е в Ада; всеки на Небето живее в ис-тината от доброто, а всеки от Ада живее в лъжата от злото. Никой не се допуска на Небето, ако преди това не е живял в истината от доброто, и никой не се запраща в Ада, ако не е живял в лъжата от злото. Че това е положе-нието на нещата, може да се види в онези глави, където става дума за първото, второто и третото състояние на човека след смъртта (гл.491-520), а това, че истината от доброто притежава всяка сила, става ясно от главата за могъществото на ангелите (гл.228-233).

 

 

540.

Ето какво значи е равновесието между Небето и Ада; онези, които пребивават в света на духовете, се нами-рат в това равновесие, защото светът на духовете е по средата между Небето и Ада; затова и всички хора на све-та се държат в същото равновесие, понеже хората са уп-равлявани от Господ чрез духовете, които обитават све-та на духовете; по този въпрос става дума по-долу в съо-тветната глава. Такова равновесие не би могло да същес-твува, ако Господ не властваше еднакво над Небето и над Ада, ако не укротяваше както едното, така и другото; иначе лъжите, изхождащи от злото, биха взели превес и биха заразили обикновените добри души, които са в пос-ледните небеса и по-лесно от самите ангели могат да бъ-дат обърнати към злото; така би загинало равновесието, а пък с равновесието би загинала и свободата на човека.

 

 

541.

Също като Небето, Адът е разделен на общества и при това на толкова общества, на колкото и Небето; всяко общество на Небето има свое противоположно общест-во в Ада, все заради равновесието. Но обществата в Ада се различават според злините и лъжите, понеже общест-вата на Небето се различават според благата и истини-те; че всяко добро има своето противоположно зло, а всяка истина има своята противоположна лъжа, може да се узнае по това, че няма нищо без отношение към своя-та противоположност, чрез което се разпознава какво и от каква степен е то; от тук идва всяко усещане и чувст-во. Ето защо Господ постоянно предвижда всяко общест-во на Небето да притежава своето противоположно в обществата от Ада и между тях да има равновесие.

 

 

542.

Щом като Адът се дели на също толкова общества, на колкото Небето, следва, че има толкова адове, колкото са и обществата на Небето, понеже всяко небесно об-щество представя Небето в умалена форма (виж по-горе гл.51-58) и следователно всяко общество от Ада предста-вя Ада в умалена форма. Понеже небесата изобщо са три, и адовете изобщо са три: нисшият ад противостои на вътрешното или третото небе, докато средният ад противостои на средното или второто небе, а висшият ад противостои на крайното или първото небе.

 

 

543.

Няколко думи относно това по какъв начин Господ управ-лява Ада. Адът като цяло се управлява чрез общото влия-ние на Божието благо и Божията истина, идващо от Не-бето, което [влияние] усмирява и обуздава общото уси-лие, бликащо от Ада, както и освен това чрез особено вли-яние от всяко небе и от всяко общество на Небето. Адът се управлява в частност от ангели, на които им е отре-дено да го наглеждат, както и да усмиряват безумията и страстите на неговите обитатели; понякога тези анге-ли се изпращат в Ада и самото тяхно присъствие успоко-ява тамошните обитатели. Като цяло обаче всичко пре-биваващи в Ада се управляват чрез страхове, които или са им вродени, или са ги донесли от света. Но понеже тези страхове не са достатъчни и малко по малко отслабват, те се управляват също и чрез заплахи за наказания, които най-вече ги държат настрана от злодействата; наказани-ята там са многобройни - леки и тежки според злините; повечето време крайно злите духове, превъзхождащи другите по лукавство и коварство, властват и могат да държат останалите в подчинение чрез наказания и зап-лахи. Все пак тези началници не дръзват да престъпват предписаните им граници. Но трябва да се знае, че един-ственото средство да се усмирят насилието и яростта на онези, които са в Ада, е страхът от наказанията; друг начин просто няма.

 

 

544.

На света още вярват, че някакъв Дявол стои начело на Ада, че бил сътворен като ангел на светлината, но после се разбунтувал и бил запратен в Ада със своите поддръж-ници. Вярват го, понеже в Словото се споменават Дявол и Сатана, а също Луцифер, но Словото бива разбирано тук според буквалния смисъл, докато под Дявол и Сатана се разбира Адът: под Дявол се разбира Адът отзад, къде-то са най-злите, наречени зли гении; под Сатана пък се разбира Адът отпред, където са не чак дотам злите, на-речени зли духове; под Луцифер се разбират онези, кои-то са от Вавилон или Вавилония, тоест онези, които разпростират своето господство чак над Небето. Че няма никакъв дявол, комуто се подчинява Адът, става ясно от това, че всички, които са в Ада, както и които са на Небето произхождат от рода човешки (виж гл.311-317) и че от Сътворението до днешни времена там и мириади мириади, всеки от които е толкова дявол, колкото, бидейки на света, е бил срещу Божественото (виж за това по-горе, гл.312, 313).