7 За равновесието между Небето и Ада

[GDD]

За равновесието между Небето и Ада

 

 

589.

За да съществува нещо, всичко трябва да бъде в равновесие; без равновесие няма нито действие, нито противодействие, защото равновесието е между тези две сили, като едната действа, а другата противодейства; състоянието на покой между еднакви действие и противодействие се нарича равновесие. При природния свят има равновесие във всичко и всяко; в самата атмосфера също, където ниските слоеве противодействат и се съпротивляват, докато високите слоеве въздействат и оказват натиск; в природата има също равновесие между топлина и студ, между светлина и сянка, между суша и влага, като умерената среда е един вид равновесие; равновесие има също между всички членове на трите царства от света - минерално, растително и животинско, понеже без равновесие нищо в тях не съществува и не пребъдва; навсякъде има усилие на действащо и усилие на противодействащо. Всяко съществуване, или всяко явление, става в равновесието, обаче става чрез това, че едната сила действа, а другата поема действие, или чрез това, че едната сила действено влияе, а другата поема влиянието и отстъпва, колкото е нужно. Онова, което въздейства, и онова, което противодейства, в природния свят се нарича сила или усилие, а в духовния свят то се нарича живот и воля; там животът е жива сила, волята е живото усилие, а самото равновесие се нарича свобода: следователно, в духовния свят съществува и пребъдва духовно равновесие или свобода между доброто, което действа от една страна, и злото, което противодейства от друга страна, или пък между злото, което действа от една страна, и доброто, което противодейства от друга. При добрите има равновесие между действащо добро и противодействащо зло, докато при злите има равновесие между действащо зло и противодействащо добро. Има духовно равновесие между добро и зло, защото целият човешки живот се отнася към тях и волята е техен приемник. Има също равновесие между истинно и лъжовно, но то зависи от равновесието между добро и зло; равновесието между истинно и лъжовно е като равновесието между светлина и сянка, което действа в членовете на растителното царство, доколкото в светлината и сянката има топлина и студ. Че светлина и сянка сами по себе си не вършат нищо, а че топлината е онази, която действа чрез тях, може да се установи по обстоятелството, че през зимата светлината и сянката са същите, както през пролетта. Сравнението на истинното и лъжовното със светлина и тъмнина идва от съответствието, понеже истинното съответства на светлината, лъжовното съответства на тъмнината, топлината съответства на благото от любовта; при това духовната светлина е истината, духовната тъмнина е лъжата, а духовната топлина е благото на любовта; по този въпрос може да се види главата относно светлината и топлината на Небето (гл.126-140).

 

 

590.

Има постоянно равновесие между Небето и Ада; от Ада постоянно възхожда усилието да се върши зло, а от Небето постоянно низхожда усилието да се върши добро; тъкмо в това равновесие е светът на духовете, за които като среда между Небето и Ада може да се види по-горе, гл.421-431. Светът на духовете е в такова равновесие, защото всеки човек след смъртта най-напред отива в света на духовете, където се задържа при същото състояние, в което е бил на света, а това никога не би станало, ако там нямаше върховно равновесие. Чрез него всички се изследват какви са, защото остават в свободата, която са имали на света; духовното равновесие е свободата при човека и духа, както малко по-горе (гл.589) се каза. Чрез съобщаване на чувства и мисли ангелите на Небето узнават каква е свободата на всекиго; тя се явява пред очите на ангелите и чрез онзи път, по който всеки тръгва добрите духове следват пътищата, които водят към Небето, а злите духове поемат по пътищата, които водят към Ада; на онзи свят пътищата действително се явяват и затова в Словото пътищата обозначават истините, които отвеждат към доброто, а в обратния смисъл - лъжите, които отвеждат към злото. Затова да вървиш, ходиш и да идваш в Словото обозначава напредъка на живота; често можех да виждам тези пътища, по които духовете се движеха свободно според своите чувства и мисли.

 

 

591.

Злото постоянно възхожда от Ада, а доброто постоянно низхожда от Небето, защото всеки [човек] е обкръжен от духовна сфера, която извира и изтича от живота на чувствата и на мислите. Тъй като такава сфера на живота произлиза от всекиго, значи извира както от всяко небесно общество, така и от всяко адско общество, следователно от всички общества едновременно, значи, от цялото Небе и от целия Ад; доброто се излива от Небето, защото всички там са в добро, а злото затова излиза от Ада, защото всички там са [в] зло; доброто от Небето идва от Господ, тъй като всички небесни ангели странят от своето собствено присъщо и са в собствено присъщото на Господ, което е самото добро; но всички духове от Ада са в своето собствено присъщо, а собствено присъщото във всекиго не е нищо друго, освен злото, и от тук, понеже не е нищо друго освен злото, то е адът. От тук може да се установи, че равновесието, в което се намират небесните ангели и адските духове, не е като равновесието в света на духовете; равновесието на ангелите зависи от това колко са желали да бъдат в доброто, или колко са живели в добро на земята и колко са били против злото; а равновесието на духовете в Ада зависи от това колко са желали да бъдат в злото и колко са живеели в зло на света, което значи, колко са били срещу доброто по сърце и душа.

 

 

592.

Ако Господ не управляваше както небесата, така и адовете, не би имало никакво равновесие, а ако нямаше равновесие, не би имало Небе и Ад; всичко и всяко във вселената, това ще рече, колкото в природния свят, толкова и в духовния, се изгражда от равновесието; всеки разумен човек може да разбере, че това е така. Ако едната страна рязко натежава без съпротива от другата, то не ще ли загинат и двете? Ето това би станало в духовния свят, ако доброто не противодейства на злото, ако постоянно не усмирява неговите бунтове; ако едното Божествено не поддържаше равновесието, Небето и Адът биха се погубили, а с тях би се погубил и човешкият род; казвам „ако едното Божествено не поддържаше равновесието“, понеже собствено присъщото за всеки ангел, дух и човек не е друго, а злото (виж гл.591): никой ангел и никой дух не могат да устоят на злото, което постоянно се издига от Ада, понеже от своето собствено присъщо всички те клонят към Ада. От тук става ясно, че ако Един Господ не управляваше както небесата, така и адовете, по никакъв начин не би имало спасение за никого. Освен това, всички адове работят като едно цяло, понеже злините в Ада са взаимосвързани, като благата на Небето, а да устои на всички адове, които са безброй и действат едновременно срещу Небето, както и срещу всички негови обитатели, не може никой друг, освен едното Божествено, което произхожда единствено от Господ.

 

 

593.

Равновесието между небесата и адовете намалява и се увеличава според броя на пристигащите на Небето или в Ада, които са много хиляди всеки ден; нито един ангел не може да знае и да разбира, а също да изравнява и да уточнява везните, но Един Господ, понеже Божественото, произлизащо от Господ, е вездесъщо и вижда навсякъде, където нещо се колебае. Ангелът вижда само онова, което е близо до него и дори не може да възприеме в себе си онова, което става в неговото собствено общество.

 

 

594.

По какъв начин всичко на небесата и в адовете се подрежда така, че всички и всеки, които обитават там, да бъдат в своето равновесие, донякъде може да се установи от казаното и показаното по-рано за небесата и адовете, а именно: че всички общества на Небето са съвършено разграничени според благата, техните родове и видове; че всички адски общества са разграничени според злините, техните родове и видове; както също и че под всяко небесно общество има противоположно съответстващо нему адско общество, от което противоположно съответствие възниква равновесието. Ето защо Господ винаги взема мерки адското общество под небесното да не придобива надмощие, но ако то все пак започне да надделява, с различни средства бива удържано и се привежда в нужното равновесие. Тези средства са многобройни, така че ще спомена само някои: едно средство представлява силното присъствие на Господ; второ средство е общуването и тясното свързване на едно или повече небесни общества; трето средство е прогонването на излишните адски духове на пустинни места; четвърто средство е преместване на някои от един ад в друг; пето средство е пренареждането на обитателите на Ада, което също става по разнообразни начини; шесто е скриването на някои адове под груб и плътен покров; седмо пък е спускането им по-надълбоко. Има и други средства, някои от които в небесата над адовете. Това се каза, за да може донякъде да бъде разбрано, че Единствен Господ предвижда навсякъде да има равновесие между доброто и злото, това ще рече, равновесие между Небето и Ада, понеже върху такова равновесие се основава спасението за всички на Небето и за всички на земята.

 

 

595.

Нека се знае, че адовете постоянно нападат Небето и се мъчат да го унищожат, но че Господ постоянно закриля небесата, държейки обитателите им настрана от злините, идващи от тяхното собствено присъщо, а ги удържа в доброто, което идва от Самия Него. Често ми се даваше да възприемам сферата, която изтича от адовете, и тя цялата е усилие да се унищожи Божествеността на Господа, а от там - усилие да се унищожи Небето; няколко пъти видях също така кипежа на някои адове, който беше усилия да се измъкнат и да унищожат [всичко]; небесата, напротив, по никой начин не нападат адовете, защото Божествената сфера, произлизаща от Господ, е вечното усилие всички да бъдат спасени; но тъй като обитаващите адовете не могат да бъдат спасени, понеже всички, които са там, живеят в злото и срещу Божествеността на Господ, вълненията в адовете се усмиряват, колкото е възможно, и тяхната свирепост се укротява, щото [адовете] да не се обърнат един срещу друг, преминавайки всякакви [допустими] граници. Това също се извършва чрез безброй средства на Божието могъщество.

 

 

596.

Небесата са разделени на две царства - небесно и духовно, за които може да се види по-горе (гл.20-28); адовете също се разделят на две царства: едното от тях е противоположно на небесното царство, докато другото е противоположно на духовното царство. Онова, което е противоположно на небесното царство, се разполага на западната страна и неговите жители се наричат гении; онова, което е противоположно на духовното царство, се намира на север и на юг, а неговите жители се наричат духове. Всички, които обитават небесното царство, живеят в любов към Господ, докато всички, които обитават противоположното нему адско царство, пребивават в любов към себе си; всички онези, които обитават духовното небесно царство, живеят в обич към ближния, обаче всички, които са в противоположното адско царство, пребивават в любов към света; от тук става ясно, че любовта към Господ и любовта към себе си са противоположности, както и любовта към света и обичта към ближния. Господ постоянно взема мерки нищо от Ада, противоположен на небесното царство Господне, да не влияе върху онези, които обитават духовното царство, понеже, ако това стане, духовното царство би загинало по причини, които може да се видят по-горе (гл.578 и 579). Ето какви са двете общи равновесия, които Господ постоянно запазва непокътнати.