Jump to content

8 За това, че свободата на човека зависи от равновесието между Небето и Ада


Recommended Posts

За това, че свободата на човека зависи от

равновесието между Небето и Ада

 

 

597.

По-горе се говори за равновесието между Небето и Ада, като се показа, че това е равновесие между доброто, което е от Небето, и злото, което е от Ада, следователно, духовно равновесие, което в своята същност е свобода. Духовното равновесие представлява в своята същност свобода, защото то стои между доброто и злото, между истинното и лъжовното, а те са духовни същности. Поради това да можеш да желаеш доброто или злото, да мислиш истинното или лъжовното, да избираш едното пред другото е свобода, за която тук ще се говори. Тази свобода е дадена на всеки човек от Господа, като никога не [му] се отнема. По своя произход тя принадлежи не на човека, а на Господ, понеже идва от Господа, макар че се дарява на човека заедно с живота като нещо негово. Целта е да може човекът да се преобрази и да се спаси, понеже без свобода няма никакво преобразяване и спасение. Чрез рационалното прозрение всеки може да види, че човекът е свободен да мисли зло или добро, искрено или неискрено, почтено или непочтено; свободен е също така да говори и да действа добре, искрено и почтено, но не е свободен да говори и да действа лошо, неискрено и непочтено - поради духовните, нравствените и гражданските закони, чрез които неговото външно начало се държи в окови. От това става ясно, че духът на човека, онова, което мисли и желае, е свободен, но не и външното на човека, онова, което разговаря и действа - освен доколкото следва гореспоменатите закони.

 

 

598.

Обаче човекът не ще може да се преобрази, ако не е свободен, понеже се ражда във всички видове зло, които все пак трябва да се отстранят, та той да може да се спаси; но злото не би могло да се отстрани, ако човекът не го види в себе си, ако не го признае, ако след това не го отрече и не се отвърне от него - едва тогава той ще отхвърли злото. Това не може да стане, ако човекът не беше еднакво в доброто и злото, понеже из доброто може да види злините, но из злото не може да види благата; той научава духовните блага, за които може да мисли, от детство, чрез четене на Словото и слушане на проповедите, нравствените и гражданските блага пък усвоява от живота в света; ето първата причина, поради която човекът трябва да бъде свободен. Друга причина е тази, че човекът усвоява само онова, което върши според чувствата,

принадлежащи на любовта; макар останалото също да може да прониква в неговия дух, но не отвъд границите на мисълта и не достига до волята, а онова, което не влиза във волята на човека, не става негово, понеже мисълта извежда своето [съдържание] от паметта, а волята - от самия живот: нищо не е свободно, ако не изхожда от волята или, което е същото, от чувствата, принадлежащи на любовта. Човекът върши свободно онова, което желае или обича; ето защо свободата на човека и чувствата, принадлежащи на неговата любов или воля, са едно цяло; човекът е свободен, за да може да почувствува истинното и доброто, или за да ги обича, като така ги направи сякаш свои собствени; или с една дума, онова, което не прониква свободно в човека, не остава, защото не принадлежи на неговата любов или неговата воля, а което не принадлежи на любовта или волята на човека, не принадлежи на неговия дух; наистина, битие на човешкия дух е любовта или волята; казвам „любовта или волята“, понеже онова, което човекът обича, той го желае. Поради тази причина човекът не може да се преобрази другояче, освен бидейки свободен. Но повече за свободата може да се види от приведените по-долу места в „Небесни тайни“.

 

 

599.

За да бъде човекът свободен, та да се преобрази, той се свързва духом с Небето и с Ада; при всеки човек има духове от Ада и ангели от Небето; чрез духовете от Ада човекът попада в своето зло, чрез ангелите от Небето човекът е в благото от Господа; това положение е духовно равновесие, т.е. свобода. При всеки човек има ангели от Небето и духове от Ада, което може да се види в главата за свързването на Небето с човешкия род (гл.291-302).

 

 

600.

Нека се знае, че съединяването на човека с Небето и с Ада не е пряко с тях, а чрез духове, които са в света на духовете; тези духове са при човека, но никой от тях не принадлежи на самия Ад и на самото Небе; чрез злите духове в света на духовете човекът се съединява с Ада, а чрез добрите духове, се съединява с Небето; поради това светът на духовете е средина между Небето и Ада и там е самото равновесие. Че светът на духовете е средината между Небето и Ада, може да се види в главата относно света на духовете (гл.421-431), а за това, че там е самото равновесие между Небето и Ада, може да се види в предишната глава (гл.589-596). От тук сега става ясно откъде произлиза свободата на човека.

 

 

601.

Ще кажа и няколко думи за духовете, присъединени към човека. Цяло общество може да общува с други общества или с един дух, където и да се намират, чрез изпращан от него дух, който се нарича представител (Subjectum plurium); пак така, чрез духове, присъединени към човека от света на духовете, се осъществява и общуването на човека с небесните и адските общества.

 

 

602.

Накрая трябва да се спомене за вродената в човека чрез въздействие от Небето идея за неговия живот след смъртта. Няколко духа от простолюдието, които били живели на света в благото на вярата, били въведени в същото състояние, в което са били някога (това може да се случи на всеки, когато Господ позволи), като тогава им било показано каква идея са имали за състоянието на човека след смъртта: [духовете] заявили, че когато умни хора на света ги питали какво мислят за своята душа след живота на света, казвали, че не знаят какво е душата; когато след това ги питали какво смятат за своето състояние след смъртта, те отвърнали, че ще живеят като духове; тогава ги питали каква идея имат за духа, а те казали - духът е човек; запитани откъде го знаят, отвърнали: „Знаем го, защото така стоят нещата“; умните се учудили как така простите хора имали такава вяра, докато сами те не вярвали. От тук проличава, че във всеки човек, който е свързан с Небето, съществува вродена идея за неговия живот след смъртта; тази идея няма друг източник, освен влиянието от Небето, иначе казано, влиянието на Господ от Небето чрез духовете, придадени от света на духовете към човека. Такава идея е присъща на онези, при които свободата на мисленето не е угасена от различни лъжливи твърдения за душата на човека, било като за чиста мисъл, било като за одушевен принцип, чието място се търси в тялото, докато все пак душата не е нищо друго освен животът на човека, а духът е самият човек; земното тяло, в което той е облечен на земята, е само помощно средство, чрез което духът, тоест самият човек, да бъде пригоден да действа в природния свят.

 

 

603.

Онова, което се каза в това съчинение за Небето, за света на духовете и за Ада, ще бъде неясно за онези, които не изпитват наслада при изучаването на духовните истини, но ще бъде ясно за онези, които намират в това наслада, най-вече за онези, които изпитват любов към истината заради самата истина, онези, които обичат истината, защото е истина. Така е, понеже онова, което бива обичано, влиза в идеите на ума със светлина, особено, когато предмет на любовта е истината, защото всяка истина обитава в светлина.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...