GDD Posted February 16, 2011 Share Posted February 16, 2011 Събрано от „Небесни тайни” за свободата на човека за въздействието и за духовете, чрез които стават общуванията За свободата. Цялата свобода принадлежи на любовта или чувството, понеже онова, което човекът обича, той го върши свободно. Понеже свободата е любов, то от тук следва, че тя е живот на всекиго. Нищо не изглежда да е собствено присъщо [на човека], освен ако не идва от свободата. Има небесна свобода и има адска свобода. Небесната свобода идва от небесната любов или от любовта към благото и истината. Понеже любовта към благото и истинното идва от Господа, то самата свобода е да бъдеш воден от Господа. Човекът се въвежда в небесна свобода от Господ чрез възкресяване. Човекът трябва да бъде свободен, така щото да може да бъде възкресен. Иначе любовта към благото и истинното не може да се всади в човека, и да се усвои дотам, че да изглежда като негово собствено притежание. Нищо, ставащо по принуда, не се съединява с човека. Ако човекът можеше да се преобрази чрез принуда, всички щяха да бъдат спасени. Принудата относно преобразяването е разрушителна. Всеки култ из свобода е [истински] култ, не обаче и онзи по принуда. Едно покаяние трябва да става в състояние на свобода, докато онова, което става в състояние на принуда, няма стойност. На човека е дадено да действа от свободата, която има като разумно същество, щото да придобие благо; човекът дори е свободен да мисли и да желае зло, свободен е също и да върши зло, доколкото законите не го забраняват. Човекът се удържа от Господа между Небето и Ада, което значи, в равновесие, така че може да бъде свободен предвид [задачата] на преобразяването. Онова, което е посято в свобода, остава, не обаче и онова, което е посято по принуда. Следователно никому по никакъв начин не се отнема свободата. Господ никого не принуждава. Да принуждаваш себе си произтича от свободата, не обаче и да бъдеш принуждаван. Човек трябва да принуждава себе си, за да се съпротивлява срещу злото. Той трябва също да се принуждава да върши добро сякаш от самия себе си, но все пак признавайки, че то е от Господа. Човекът става по-свободен чрез борбите с изкушенията, в които побеждава, понеже тогава, макар да не изглежда така, той вътрешно се принуждава към съпротива. Адска свобода е да бъдеш воден от любов към себе си и любов към света с тяхната похот. Онези, които обитават Ада, не знаят никаква друга свобода. Небесната свобода е толкова отдалечена от адската свобода, колкото Небето от Ада. Адската свобода, която означава да бъдеш воден от любов към себе си и любов към света, не е свобода, а робство, понеже да бъдеш воден от Ада е робство. За влиянието. Всичко, което човекът мисли и желае при опита, бива повлияно [от небесата и адовете]. Това, че човекът може да се взира в нещата, да мисли и да прави аналитични изводи, идва от влиянието. Че човекът не би могъл да живее дори и един миг, ако му се отнеме влиянието от духовния свят, се знае от опит. Животът, който се влива от Господа в човека, се изменя според състоянието и според възприемането на човека. Също от опит се знае, че при злите благото, което произтича от Господа, се обръща на зло, както истинното се обръща на лъжовно. Благото и истината, които постоянно се изливат от Господа, са приемани толкова, колкото злото и лъжовното не ги възпрепятстват. Всичко добро произтича от Господа, а всичко зло произтича от Ада. Днес хората вярват, че всичко е в тях самите и от тях самите, докато всъщност всичко е произтичане, както те биха могли да узнаят от учението на Църквата, която учи, че всяко благо произтича от Господа, а всяко зло - от дявола. Ако човекът вярваше според учението, тогава той не би си приписвал злото, нито би си присвоявал доброто. Колко щастливо щеше да бъде състоянието на човека, ако хората вярваха, че всяко благо произтича от Господ, а всяко зло произтича от Ада. Онези, които отричат Небето или пък нищо не знаят за него, не осъзнават, че изобщо има някакво небесно влияние. Целият живот произтича от Първия извор на живота, които е неговият източник; произтичайки непрестанно, той всъщност идва от Господа. Това произтичане е духовно, не физическо; значи, влиянието е от духовния свят върху природния, не от природния свят върху духовния. Влиянието е от вътрешния човек върху външния и от духа върху тялото, а не обратно, понеже духът на човека е в духовния свят, а тялото [му] е в природния. От тук, вътрешният човек е в духовния свят, а външният е в природния. Изглежда така. сякаш има влияние от външното при човека върху вътрешното, но това е заблуждение. Влиянието при човека е върху рационалните начала и чрез това върху научните понятия, а не обратното. Влиянието идва пряко от Господа, а също така непряко чрез духовния свят или чрез Небето. Влиянието от Господа е върху доброто при човеците и, чрез доброто, върху истинното, а не обратното. Доброто прави човека способен да възприеме влиянието от Господа, не обаче истинното без доброто. Нищо, което влияе върху мисълта, не вреди, вреди само онова, което влияе върху волята, понеже човекът го усвоява. Има общо влияние. Това [общо влияние] е постоянно усилие да се действа според Божия порядък. Общото влияние въздейства и върху живота на животните, а също така върху членовете на растителното царство. Според общото влияние при човека мислите слизат до словата, а желанията слизат до действията и жестовете. За представителите. Духовете, изпращани от духовните общества до други общества или до други духове, се наричат представители. Общенията в другия живот се извършват чрез такива духове-пратеници Духовете, които биват изпращани като представители, мислят не из себе си, а из онези, които са ги изпратили. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now