Послеслов Принципът на Любовта и Мъдростта при Сведенборг и Петър Дънов (Беинса Дуно)

[GDD]

Послеслов

 

Принципът на Любовта и Мъдростта

при Сведенборг и Петър Дънов

(Беинса Дуно)

Първата ми „среща“ със Сведенборг бе през 1973 г., в една бележка под линия към прочутото стихотворение „Писма“ на Шарл Бодлер. Бях чел и другаде за влиянието му върху писатели като Блейк и Балзак, но бележката под линия ме заинтригува достатъчно, за да си взема биографията на Сведенборг от университетската библиотека. Книгата прекара няколко седмици на нощното ми шкафче, без да я разгърна, докато една вечер се зачетох в нея и бях омагьосан. От първия момент ме удиви това, че един учен е станал мистик, без да се откаже от интелекта и здравия разум. Всъщност тази уравновесеност е отличителна както за научните, така и за мистичните съчинения на Сведенборг. Д. Т. Сузуки изтъква, че тя може би е недостатък, когато той разказва за невероятни прозрения в трезв прозаичен стил. За мен обаче това беше част от притегателната му сила.

През 1985 г. прочетох една книга от Омраам Михаел Айванхов,* озаглавена „Космическите морални закони”. Това ме накара да прочета и другите му творби, така че в Първи том на събраните му съчинения попаднах на статия за неговия учител Петър Дънов, чието духовно име е Беинса Дуно.

Тя ми направи огромно впечатление, затова се снабдих с няколко тома от оригиналните съчинения на Дънов, преведени на френски. Изчетох ги всичките и бях смаян от обхвата, силата и дълбочината на учението му. Взех решение да науча български, за да мога да чета някои негови творби в оригинал — 150 тома, повечето от които непреведени. Имах късмет, че в Глостършър, където живеех, имаше и една българка и аз започнах два пъти седмично да вземам уроци при нея. После, през 1989 г., отидох в България, срещнах се с много от учениците на Беинса Дуно и участвах в летния лагер в Рила планина. Там именно се запознах с Весела Несторова, която тогава беше на почти 80 години. Тя ми разказа как Беинса Дуно я посъветвал да прочете съчиненията на Сведенборг, за да разбере по-добре неговото учение. Нещата започваха да се наместват.

България е родина на две по-ранни духовни учения. Първото е орфизмът. Според легендата, Орфей е живял в Родопите. Орфизмът и питагорейството оказват съществено влияние, преминавайки през Платон и неоплатонизма, върху християнството и мистичната западна философия. След това, през Х век, в България се разпространява учението на богомилите. То отдава голямо значение на мистичното Евангелие на Йоан и се пренася в Южна Франция в катарското движение. Богомилството е много чиста религия, която претендира да представлява оригинална форма на християнството. Ще ви запозная с една кратка богомилска молитва:

„Пречисти ме, Боже, пречисти ме отвън и отвътре.

Пречисти тялото, душата и духа ми, за да може в

мен да растат семената на светлината и да ме превърнат

в пламтяща факла. Искам сам да си бъда пламък,

за да преобразувам всичко в мен и около мен чрез светлината.”

Беинса Дуно* започва учителската си мисия през 1900 година. Започва да проповядва систематично през 1914 г. и до смъртта си през 1944 г. изнася над 6000 беседи и лекции.

От началото на 20-те години Учителят Дънов започва да води последователите си на летни лагери в планината, където изнася много от най-вдъхновените си лекции и влага екологично измерение в мистичната си духовност. По това време е построен центърът „Изгрев“. Беинса Дуно е и музикант. Той композира над 200 песни, както и музиката за свещения танц, наречен Паневритмия. Новото му, пророческо виждане за християнството не се харесва особено на църквата, но нали винаги е имало напрежение между пророците и свещениците, между духа и буквата, между същината и формата, между езотеричното и екзотеричното.

Веднъж го питат за същината на учението му. (Из Глава 13 на „Учителят говори”):

„Ядка на божественото учение са любовта, мъдростта и истината. Зная, че ще попитате: А какво са те? И аз ви казвам: яжте от ядката, опитайте истината, но не се спъвайте в черупките и не искайте „доказателства“. Ето отговора на вашия въпрос - любовта е това, без което не може да има живот. Мъдростта е това, без което не може да има движение. Истината е това, без което няма граница. Любовта е начало на живота. Истината е край на живота. Това са двата предела на великото в света. Онова, което се движи по средата и оформя нещата, е мъдростта. Мъдростта не може да работи, ако няма начало и край. Между тях действа мъдростта - в пространството между началото и края, което изпълват всички вечности, без да могат да го изпълнят докрай. В това пространство се движи Мъдростта и разкрива какво са любовта и истината, и мъдростта казва: „Аз, която се движа между началото и края, ви казвам, че любовта е начало на всяко битие. Истината е крайния предел на битието, върховната му цел. А какво е отвъд истината? Отвъд истината няма нищо. Не може да се отиде отвъд истината. Всичко създадено, след като се движи и движи, в крайна сметка спира при истината. Може да се движи милиони, милиарди години, но когато стигне до истината, спира. И тогава трябва да изберете дали ще спазвате законите на истината и ще живеете според тях, или ще се превърнете в прах и пепел. Вие поискахте да ви „кажа истината“.

Истината не може да се каже. Тя се живее. Истината е плодът на целокупния живот Тя включва в себе си всичко, в което Бог се проявява, тя включва цялата вечност, която се състои от хиляди и милиони вечности, защото има вечности, които са пределни и вечности, които са безпределни. Затова запомнете, ако с любовта си не можете да преминете от началото в края и да влезете в истината, и ако с истината си не можете пак да минете от края в началото, никога няма да разберете какво е животът. Трябва да свържете началото и края. Ако не можете, нищо не можете да направите и нищо не можете да разберете. А какво може да свърже началото и края? Само мъдростта.”

Да се върнем сега към „Божествената любов и мъдрост” на Сведенборг. В първата част четем, че „любовта е човешкият живот“, но хората не са наясно, че любовта е самата същност на живота им: „Никой не знае какво е човешкият живот, освен ако не е наясно, че това е любовта.“

У Беинса Дуно четем: „Изворът на живота е Любовта. Ако хората не разбират любовта, те не разбират живота. Животът е плод на Любовта. Животът не може да се прояви без любов. Няма живот без Любов.“

При Сведенборг Бог е самата любов, защото Той е самият Живот. Божествената любов се явява като слънце, което дава топлина (съответствие на любовта), и като светлина, която в същината си е мъдрост. Така Любовта и Мъдростта се сливат в Божественото. Бог не е в пространството, макар че Той е навсякъде, а е идея, която може да бъде осмислена само духовно. Беинса Дуно също описва Бог като слънцето на живота, а слънцето - като израз на Бога.

А сега сравнете следните пасажи (из Седма глава на „Учителя говори“):

„Има Един, който се проявява като Любов, като Мъдрост и като Истина.

Има Един!

И цялата жива Природа говори за този Единия, Великия.

Наричат го Бог, Господ, Отец.

Той изпълва всичко, изпълва цялото битие, всички светове, всички слънчеви системи и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви.

Сам по себе си Абсолютният, Непостижимият е без форма. Той е „нищо“. Но това „нищо“ съдържа всичко в себе си.

Ограничава се, без да се ограничи. Смалява се, без да се смали.

Създава, но никога не се изтощава.

Проявява се във всичко, но сам Той не е в проявеното.

Крепи всичко - и отвътре, и отвън, но сам Той не взима участие в нищо.

Уподобяваме го на Светлина, на Разум - Логос - Но сам по себе си Той не е ни Светлина, ни разум.

Светлина, Разум - това са Негови прояви.

Бог не присъства по един материален начин в света.

Ала когато великият Непознат ни се изявява, той ни се изявява като Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени, Знание без погрешки, Свобода без ограничение.

И когато казваме, че Бог е Любов, ние подразбираме едно изявление на Бога. Затова, където е Любовта, където е доброто, което е неин плод, там Бог се проявява.

Говорим ли за Бога като Любов, ние подразбираме онова Същество, от което произтича всичкият живот във Вселената и което свързва всички души в едно цяло, без то да се измени.”

Ето една разлика между Сведенборг и Беинса Дуно: докато Сведенборг вижда Бога като Човек, който съществува в Себе си, за Беинса Дуно той е отвъд всякаква форма. За Сведенборг любовта е esse или същност, а мъдростта existere или проявление. За Беинса Дуно тази Същност е отвъд формата и както Любовта, така и Мъдростта са проявления на лишения от форма Абсолют. За Сведенборг любовта трябва да бъде в мъдростта, за да съществува като такава, макар че на други места той изтъква, че Божествената Същност сама по себе си е Любов и Мъдрост.

Според Беинса Дуно, Христос е проявление на Бога (Глава 21 от „Учителя говори“):

„Има само един Христос - живият Христос, който е изявление на Бога, изявление на Любовта.

Христос - това е Бог, който се разкрива на света.

Kато проява на Бога Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него.

И когато аз говоря за Христа, считам Го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.

Любовта, това е най-великата реалност, а не нещо отвлечено. Тя има форма, съдържание и смисъл.

Няма в Космоса - вън, и в мистичните дълбочини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.“

При Беинса Дуно Истината е третият принцип, който води до свобода или освобождение, както вече видяхме. По-точно, прилагането на Любовта и Мъдростта заедно води към Истината. За Любовта се казва също, че от нея се ражда доброто: „Доброто е основата на живота. Доброто е почвата на живота и същевременно храната му. Само доброто може да поддържа живота, само доброто може да го подхранва.“

Сведенборг говори за подобна зависимост: „Тъй като Божествената Същност е Любов и Мъдрост, всички неща във вселената са свързани с Доброто и Истината. Защото всичко, което произтича от Любовта, се нарича Добро, а всичко, което произтича от Мъдростта, се нарича Истина.“

Сведенборг казва също, че Божествената любов и Мъдростта са материя и нейната форма. Това донякъде съответства на формулировката на Беинса Дуно, че Любовта е извор на живота и че Мъдростта създава форми между алфата на Любовта и омегата на Истината. Според Сведенборг, Любовта се влива във волята (но съответства на чувството), а Мъдростта се влива в разбирането, докато при Беинса Дуно волята е свързана с Истината, Любовта със сърцето, а Мъдростта - по същия начин с разбирането и светлината в ума. Формулировките им се сближават обаче в следното обяснение на Сведенборг: „Разумът е способността, която ни позволява да разбираме истината, докато другата способност е възможността да правим онова, което е истина и добро. Тази способност се нарича свобода и тя е способност на волята.“

Сведенборг обяснява, че двата цвята червено и бяло са основни в небесното и духовното царство и съответстват на любовта и мъдростта. Любовта освен това съответства на сърцето, а мъдростта - на белите дробове. Сравнете с описанието на Божествения свят (който е различен от духовния) на Беинса Дуно (Глава 4 от „Учителя говори“):

„В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е любов. Там всичко диша Любов.“

В учението на Беинса Дуно Любовта, която е Безгранична и вечна, се проявява на четири нива. Изявите й се движат от личното и изключителното към всеобхватността на Божественото. Първото ниво, което съответства на корените на дървото, е любовта като стремеж на сърцето - това е емоционалната любов. Второто ниво, което съответства на клоните, е любовта като чувство в душата, което се извисява към Бога и се изразява в братска или сестринска дружба. Третото ниво, любовта като сила в ума, съответства на цветовете, тя е рядка и се развива от любовта у онези хора, които са готови да живеят и дори да пожертват живота си за божествена кауза, както самият Христос. Любовта като принцип на духа съответства на плодовете, тя е най-висша и всеобхватна хармония, най-висшата проява на любовта, която много рядко се е появявала на света.

И Сведенборг, и Беинса Дуно въплъщават в живота си Любовта и Мъдростта и ги превръщат в крайъгълни камъни на ученията си. Освен това те притежават изключителни свръхсетивни способности (наричани сидхи в индуистката традиция), свойствени на хора, достигнали висока степен в развитието си. Добре известен е например случаят, в който Сведенборг усеща, че къщата му е заплашена от пожар. Беинса Дуно успява да усети много събития от разстояние, едно от които е убийството на българския министър-председател, с когото се е срещал година по-рано. Най-често обаче тези случаи са предизвикани от опасност, засягаща някои от последователите му. В Евангелията се казва, че дори и врабче не пада на земята, без Бог да знае за това, вероятно защото цялото мироздание живее, движи се и съществува в Божественото съзнание. Онези, които са лично свързани с Божественото съзнание, може би могат да усещат в него събития, които остават недостъпни за всички нас, останалите. Ще завърша с една молитва от Беинса Дуно:

„Велик е Бог в Любовта Си!

Велик е Бог в Мъдростта Си!

Велик е Бог в Истината Си!

В Любовта Си Бог поучава.

В Мъдростта Си Бог просвещава.

В Истината Си Бог освобождава.

Милостив и жалостив е Господ

И неговата благост е над всичко.

Веселието Му крепи всичко.

В Господа всичко живее и се движи.

Той е веселие и радост на всичко живо в света.“

ДЕЙВИД ЛОРИМЪР*

* За Беинса Дуно (Петър Дънов) виж книгата „Учителят Петър Дънов. Живот и учение” в серия „Наследство” на ИК „Кибеа“. - Бел. ред.

* Омраам Михаел Айванхов, така е известен по света Михаил Иванов (1900 1986),. прочутият продължител на делово на Петър Дънов. спечелил за идеите на Бялото братство стотици хиляди последователи във Франция и много други краища на планетата. Виж по-подробно „Михаел Айванхов. Пътят на светлината” от Мари Луиз Френет в серия „Личности“ на ИК „Кибеа”. - Бел. ред.

[Hristo Vatev]

*Дейвид Лоримър е писател и лектор, ръководител на Асоциация за научни и медицински изследвания. С професионален опит като търговски банкер и преподавател по философия и модерни езици, той е автор и редактор на много книги, сред които „Мислене отвъд мозъка“ и "Другото лице на живота - етика на взаимообвързаността“. Вицепрезидент е на Сведенборгското Общество и на Международната Асоциация за изследване на състояния, близки до смъртта и председател на фондация за холистично здраве. Трайният му интерес към темата за непреходната мъдрост го свързва с идеите и учението на българския мъдрец Петър Дънов. Автор и съставител е на книгата за Петър Дънов „Пророк на нашето време“, преводач е на редица съчинения на Дънов на английски език, редактор е на представителното издание на английски на ИК „Кибеа“: „Учителят Петър Дънов - живот и учение“. Последната му книга върху идеите и делото на Принца на Уелс, озаглавена „Радикалният принц“, публикувана в края на миналата година, става бестселър.

 

Публикуваното тук есе за духовното родство на Сведенборг и Петър Дънов е резюме на лекция, изнесена пред Сведенборгското общество в Лондон в 2001 година. - Бел. ред.