Jump to content
valiamaria

4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

4. СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Месец след като бях учителствувала назначиха ме най-неочаквано и за директорка и това обстоятелство ме изтъкна някак между колегите. Към мен се проявяваше по-голям интерес, повече внимание, още повече след като бяха узнали хазаите ми, че съм вегетарианка. Един възрастен учител от първоначалното училище при запознанството си с мен, каза: "Аз имам син вегетарианец, той скоро ще си дойде и може да се запознаете". И действително, след няколко дни този идеен младеж ми бе представен, по право той сам почука на вратата на моята квартира. Беше спретнат, сериозен човек. Първото ми впечатление беше само положително и между нас протече интересен, идеен разговор. И когато той си тръгна, негласно си казахме, че тази среща няма да е първа и последна, че скоро пак ще се видим за разговор. След две седмици това стана и този път, той без заобикалки ми заговори за някакво Бяло Братство към което се числи и за Учителя, който го ръководи. Само като изрече името му аз изпитах силно, радостно вълнение, сетих се веднага за кого става дума и попитах за книгите му. След няколко дни получих книгата "Сила и живот" първа серия, за която си бях казала през юни, че ще я потърся. Тя сама бе дошла сега в ръцете ми. Зачетох я жадно, с увлечение и веднага прецених, че от нея се лее светлина за живота. От деня, в който бях изгубила майка си, бях изпаднала в продължително отрицание на всякакъв Божи Промисъл, на религия, на ритуали, с една дума - бях се скарала с Бога. А в книгата, която четях, на всяка страница почти срещах да се говори за Бога, за Божественото. Не само, че не реагирах, но и усетих как малко по малко прочетените първи беседи ми възвърнаха вярата в Бога. Срещах трудни пасажи, мисли като костеливи орехи, поставях въпросителни по мой навик, но често и мислех. Беше края на календарната 1921 г. До края на учебната година, до юни 1922 г. прочетох вече трите първи серии, толкова бяха излезли от печат, бях си направила извадки и дори някои нововъведения в живота си, в смисъл - приложение на някои неща, научени от беседите. Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни. В семейството му особено се радваха когато ги посещавах, защото и по малкия брат на приятеля ми беше мой ученик, при това способен ученик. А приятеля работеше в един близък град и на всеки две седмици идваше при домашните си, навестяваше и мен и разговорите ни бяха само приятни и желани. Младежът, който ме заведе при Учителя се казваше Аврамов.

Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми. Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше. В средата на август приятеля ми писа и съобщи, че братството, за което аз вече имах що годе представа ще има събор в Търново, който се открива на 19.август и ще трае цяла седмица. Обаче тези, които ще присъствуват трябва да отговарят на три условия - и той ги изреждаше: присъствуващите да се вегетарианци, да са посещавали беседите на Учителя най-малко една година и да имат някои психически качества. На първото условие отговарях, на второто - аз съм чела вече беседи и това е равностойно на посещаване, отсъдих аз, но третото условие ме озадачи. Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с тревога, и ако ми липсват? Това пораждаше тревогата. А в писмото се казваше, че аз мога да посетя събора в последния ден като гостенка. Не мислих много, нито изпаднах в колебание, а бързо взех определеното решение - да отида в началото още на събора. Че защо ще чакам последния ден, когато "трапезата" се дига и аз ще намеря само трохи? Не, аз ще отида в самото начало, като всички други и то ще отида направо при Учителя. Той ще разбере, дали от любопитство отивам или от сериозен интерес. Въпроса за психическите качества не ме смущаваше повече. Решението взето.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×