Jump to content
valiamaria

6. ЧИСТЕНЕ

Recommended Posts

6. ЧИСТЕНЕ

 

И само след няколко дни, неочаквано без видими причини, заболях, силна треска ме хвърли на легло, където останах близо два месеца. Беше септември, в топлите слънчеви последни от лятото дни, гроздето зрееше, край прозорците на квартирата ми трополяха коли, селяните усилено работеха, прибираха, а аз лежах сама в стаята си и унесено бълнувах, припомнях си близко изживени, врязани в съзнанието впечатления от разговори и срещи. Навестяваха ме, грижеха се за мен доколкото можеха хазаите ми, които ме обичаха и някои от колегите ми. От предписанията на селския лекар нямаше никакви резултати. Трябва ли да премълча, да не кажа колко скръбни размишления и чувствувания имах в това състояние? Остро чувствувах, че съм сираче, захвърлено само сред чужди хора и скръбния спомен за майка ми се събуди. И какъв контраст! След всичко възвишено, вълнуващо, изживяно по време на събора от контакта ми с Учителя и много братя и сестри, след толкова нови и радостни перспективи - лежа сама, боря се и горя в огъня на силна, продължителна треска. Родителите на моя приятел, който от края на пролетта беше преместен на служба във Варна, предложиха да ме вземат у тях, за да полагат по-топли и сериозни грижи, но по известни съображения аз не приех. И тъй като положението ми не се подобряваше вече цял месец, колегите ми ме отведоха в Търново, където се наложи да постъпя в болница. След като преседях там три седмици на лечение и получих 3-4 диагнози, щом се почувствувах по-добре излязох, преседях няколко дни у една сестра докато се посъвзема и отпътувах за София, тъй като ползувах отпуск вече трети месец. Отседнах у една сестра, вече позната от събора, която на сутринта ме заведе в дома на Учителя. След срещата ми с Него Той каза: "Вие ще останете тука" и нареди да ми донесат куфара. На следния ден Учителят ме повика в малката си приемна на разговор, изслуша ме, след което ми направи паси, нещо за което имах слабо понятие. За пръв път почувствувах осезателно психичната сила на човек, още повече на Учителя. Обясни ми, че болестта ми не е била малария, а изтичане на енергия следствие някакво малко пропукване на съзнанието, тъй като то се е разширило от всичко преживяно напоследък. Добави и това: "Ти добре започна", а за мен това бе първото противоречие, което той ми постави. Как добре, възразих аз, без малко щяха да ме задигнат. "Не", отговори Той. Ти започна с чистене". Това вече ми стана ясно, но "пропукването на съзнанието" не можех да разбера като странно обяснение.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×