Jump to content
valiamaria

8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

Recommended Posts

8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

Един път, знаейки от писмо, че група братя и сестри ще бъдат с Учителя на екскурзия до Витоша, аз без да мисля много потеглих с влака от сърцето на България, от Търново и след няколкочасово пътуване, пристигам в София към 10 часа вечерта. А след два часа, точно в полунощ потегляме за Витоша групово, тогава нямаше улеснение с автобуси даже в полунощ и трамваи не се движеха. Улица след улица прекосяваме тихо целия град, всички с раници на гърба, аз носех между другото и малък товар дървени въглища, защото пък други двама братя носеха на гърба си големи самовари, за които бяха въглищата. Защо тогава не сме палили огън за чая, не ми е известно, но самоварите скоро се указаха неудобни и преминахме към веселия огън. Пътуваме бавно с почивки под звездното небе, лъха ни нощния хлад, слушаме навремени да пеят петли и малко преди изгрев, пристигаме на бивака и се нареждаме все така безшумно край източната страна на скалата, за да посрещнем слънцето. Настъпва хубав, светъл ден, изпълнен с песни, с радост, със слово. След обед радостта ми малко потъмнява, трябва да сляза по-рано от другите, предстои ми завръщане по дългия път до село. Не съм запазила спомен от умора, късно през нощта се намират в малката си стая, където след кратък укрепителен сън съм готова за работа в училище. Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен. По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа.

Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори.

Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя. Тя даваше подем, радост, перспективи, тя разширяваше съзнанието ми, внасяше нещо необикновено - светлината, която излъчваше Словото Му. Същевременно, тази светлина, която постепенно ме озаряваше ме изправяше пред много проблеми и противоречия. Знанието, което получавах, не всякога беше лесно смилаемо, лесно усвоимо, то често влизаше в разрез с нещо вече построено или наследено у мен и поради това, понякога възникваха вътрешни конфликти, които довеждаха до положение да увисна във въздуха, да преживявам съмнения и борби. Много въпроси от живота искаха своето разрешение и докато разбера, че на някои такова изобщо не може да се получи, дълго съм се блъскала, дълго съм недоумявала. Но тази неудовлетворена напълно жажда за знания, тази склонност да се нижат един след друг безчислени въпроси "защо" е присъща струва ми се на всеки сериозен млад човек, който бърза да се ориентира правилно в живота. По невидими пътища Учителя съдействаше да се прояви Божественото начало, вложено у всеки човек и следеше зорко кой как се развива. Но задачите, изпитите, противоречията, които се нижеха, Той не докосваше, това беше индивидуална работа за всеки ученик, която той трябваше да върши. В този вътрешен процес на мисъл, на търсене много рядко Той се намесваше със загатване, с леко подсказване да насочи ученика, когато го виждаше, че се е вплел. В цялото си отношение и поведение Учителя беше строго последователен, верен на принципите си, един от които беше свободата. Учителят ни оставяше да постъпваме както мислим, свободно, разчиташе на вложената разумност у нас и се намесваше само, когато някой се готви да направи постъпки, фатална за развитието му. От по-малките ни погрешки оставяше да се поучим, да придобием опитност.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×