Jump to content
valiamaria

18. СЛОВОТО Е МЕЧЪТ

Recommended Posts

18. СЛОВОТО Е МЕЧЪТ НА ДУХА

Ние бяхме мнозина сестри-учителки от Изгрева, а това беше единствената спасителна професия за нас по онова време. Ние си изкарвахме хляба с труд, занимавахме се все пак с интелектуален труд и можехме да приложим идеи от Словото на Учителя при възпитание на децата и накрая работехме между този народ за неговото повдигане. Всеки от нас е имал и своят възход в професията си и своето падение в смисъл на неприятности и огорчения. Тези неприятности идваха първо от колегите ми, защото ние бяхме вегетарианци и внасяхме нови идеи в училището, които за тях бяха чужди и непонятни. Идеха нападки от свещениците и накрая от управата на селото. В такива случаи се постъпваше с изпращане на доноси срещу нас до дирекцията. След това бяхме извиквани, а преди това идваха да ни обследват околийски инспектори и да преценят нашата работа. И като виждаха, че не могат да ни упрекнат в изпълнението на нашата професия, извикваха ни в областната инспекция и ни съобщаваха причината за тези обследвания и анкети. А причината беше тази, че сме били дъновисти. Аз също имах донос срещу себе си като учителка и имах две последователни анкети от проверяващи инспектори. Бях извикана в София в дирекцията. Но преди това отидох при Учителя и Му разказах всичко. Той мълчи. Не говори. Тогава аз Му казах: "Е, пък нека да стана жертва на идеите си". При тези думи Учителят ме погледна строго и каза: "Не!" И махна заканително с пръст към мен. След този разговор аз отидох при инспектора на нашата учителска дирекция. Изслушах нападките срещу мен. Накрая Му казах: Т-н инспекторе, аз идам при вас да се боря не за моите идеи, а да се боря за Истината. Вие ме инспектирахте лично и знаете много добре как стоят нещата. Затова аз ще се боря за Истината". Той стана и се усмихна: "Ами вие как ще се борите с мен? Къде е вашето оръжие?" Отговорих: "Моето оръжие е Словото". Аз млъкнах, а той ме изгледа по особен начин твърде изпитателно. От устата му дочух следното: "Да, Словото е мечът на Духът! Който го има в себе си той побеждава". Тогава взе писалката и написа своята резолюция, че оставам на работа като учителка. На следващия ден аз отивам на Изгрева, сядам в салона и слушам беседа на Учителя. Учителят започна беседата така: "Словото е мечът на Духът! Който го има в себе си той побеждава!" Спря за миг и ме погледна. Аз изтръпнах. Станах права. Той повтори същите думи, които ми каза инспектора и на които думи аз много се замислих, понеже знаех, че съм ги чувала от някъде. Но защо излезнаха от устата на инспектора? Кой беше всъщност там в него? Инспектор ли беше или беше някой друг в него? Разбрах, че в него бе влезнало Словото на Истината и то победи със своят меч. До края на беседата аз стоях права. Не можах да седна пред едно такова дълбоко изживяване и свещенодействувах пред Словото на Учителя, което бе Мечът на Духът. След беседата Учителят каза да изпеем песента "Духът Божий". Тук пред Учителя разбрах тази песен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×